Както казва свекър ми, и тези неприятни моменти не липсват, така растат децата и побеляват косите на родителите. 

и ръмжи като мечка да ни плаши, когато й показваме как. повтаря аааа, еееее и маха с ръчичка, когато й пуснем музика, все едно води хоро.
От къде го е видял представа нямам,
,не е от мен,само ми е до танци.
,но вече започнах да го разбирам.
Междудругото, за този страх, бях писала и преди, че хората си го обосновават научно и че се проявява типично на възраст 8-10 месеца, като при някои бебета продължава и повече. Немците му казват Trennungsnagst или страх от раздялата с майката. И при нас положението е така - дири ме навсякъде, ако изляза за секунда от стаята и той няма как да ме последва (например в кошарата е), почва рев. Тъкмо се бях наточила да го приучвам да седи с баба си насила и като си дадох сметка, че сме точно в този период, пак реших да поизчакам. Въпреки че утре имам час за контролен преглед при гинеколог и ще не ще, ще трябва да остане с баба си...
Също като си търси внимание почва на силен глас да се кара. А ма-ма се казва основно, когато иска нещо, то е ясно
между другото, преди седмица научи в кое чекмедже му държим памперсите, и то след пет минутно търсене, в което не помогнах 




По-късно ще се включа и аз (все пак трябва да е достойно).


При нас за по-малко от месец зъбчетата вече са 7 (седем !!!) - 4 отгоре и 3 отдолу. 
Та да ви разкажа пак за него. От известно време прави нещо средно между сумтене и прочистване на носоглътката, точно като куче, което се кани да се разлае. 
Особено когато бебето е първо, всички се чустват длъжни да дават неискани съвети
, но рано или късно всяка жаба си научава гьола. 
Минала съм и през периоди с две малки деца, когато ми е идвало поне за ден да избягам на някой самотен остров и да не чувам непрестанното "Мамо, мамо, мамо това-мамо онова" .... А мъжът ми се бъзикаше с мен, като заставаше зад гърба ми и викаше "Мамо" , а аз му отговарях "Да, мамо" ... 


Препоръчани теми