Служебно открита банкова сметка?!?

Леле, леле. Тръгнах да чета темата, уж да се пообразовам, а то главният финансист се държи като продавачка на Женския, да ме прощавате.

Ако Анука е финансист, аз съм губернатор на Кал'а'фоониа.

По темата - преди няколко години ми издадоха 'служебно' подобна дебитна карта, не ми вършеше работа, отидох в счетоводството, дадох си номер на сметка, тая я оставих само за болнични. Ние сме голяма фирма и повечето имат карти към различни банки, никакъв проблем. Всичко друго са разигравки, както го е написала вече Рокси.

Направо сте се избили.

Anuca, мога само да кажа, че съм щастлива, че не работим в една и съща банка. Само ще те посъветвам, преди да размахваш тези общи условия, да попиташ юристите ви дали изобщо общите условия са в сила, ако не са част от договор? Т.е възниква ли правоотношение само и единствено на база общи условия или първо трябва друг вид волеизявление?

На въпроса - сметки служебно на трети лица могат да се откриват в предвидените от закона за това случаи. Вменяването на задължения по отношение на тези сметки и разпореждането със средствата по тях обаче, винаги е свързано с информираното съгласие на титуляра. Т.е. за да ми се открие на мен сметка служебно някъде аз или трябва да съм упълномощила някой да го направи или трябва да съм предвидено в закона изключение.

(Например - имате сметка за плащане на комунални услуги. Банката обаче ще спре да извършва тази услуга. Сключено е споразумение с друга банка, в която клиентите, ако желаят могат да прехвърлят тази си услуга. Каним ние клиентите да си закрият тези сметки при нас. Някои обаче след 6 месеца покани, не идват. Тогава ние, понеже прекратяваме продукта и няма как повече да им обслужваме сметките, им откриваме служебно сметки в другата банка. Като дойдат някога си тези клиенти, ги уведомяваме и те ако искат закриват служебно откритите си сметки. Но в този случай е допустимо, защото първо след няколко покани те не са дошли, второ - или им откриваме служебно сметка, или спираме плащането на тока им примерно. От кое ще има повече вреда?)

Ако не беше така, утре някой отива, открива ми една сметка със 100 000 лева в нея и мен ме опандизват, защото не мога да докажа произход на средствата.

Колкото до цитираните случаи с работодатели, това пък е пълна глупост. Работодателят може да има какъвто си иска договор, с която и да е банка. Този договор обаче не може да има сила по отношение на трети лица, които не са страна по договора. Т.е. ако работодателя ви казва, че ви открива служебно сметка или пък ви обяснява, че можете да си получавате заплатата само в определена банка - откровено ви заблуждава.

Кодекса на труда е категоричен - работодателят изплаща заплатите по банков път САМО ако служителят е пожелал това (подал е молба) и то по посочена от самия служител сметка. Няма друг текст. Всяка по-нататъчна интерпретация е свободно тълкуване на някой болен мозък. А тази норма от КТ не подлежи на разширително тълкуване. Т.е. не може да се интрепретира свобдно от кой както му е удобно.

ZinaSt благодаря за компетентното мнение   
От началото на темата се опитвам да го обясня това, но не ми се получаваше 

Ех, най-после някой да внесе яснота.
ZinaSt, и от мен букет    

Да е компетентно, да е компетентно- колко да е компетентно:)

Първо, аргументът с по големите вреди е недопустим. Няма случай, в който банков служител, да е в правото си да разсъждава кое би било от по голяма вреда за клиента. Случи ли ми се на мен, реакцията ми ще е меко казано негативна. Може да не искам да си платя парното, например, реален казус, във връзка със съдебен спор.

И второ, точният текст от КТ е следния:

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

Никъде не пише, че включването в ТД на клауза с  банкова сметка и превеждането на трудовото възнаграждение по нея е незаконно.
Изобщо е добре да се разграничават понятията. Защото утре някой може да започне да спори, че по Конституция е свободен и никой няма право да го задължава да носи униформа на работното си място. Обикновено фирмите имат свой вътрешен ред и правила, които, естествено, няма как да са противозаконни. Но който желае да работи за конкретната фирма, се съобразява с тях. Работодатели много, търсещи работа- още повече.
И пак подчертавам, има разлика дали говорим за  търговски отношения със съответствашите им икономически лостове за влияние ( искаш да работиш за мен- ще ми носиш униформата и ще ти плащам по сметка в банка Х), и отношенията гражданин-държавни институции.

Tези две изречения не ми се връзват нещо. Хем в посочена от него банка, хем пък можело и да му открият служебна сметка ако се дърпа, хем не било незаконно. Изясни си понятията първо.

ПС. Във връзка с по-горните ти постове за счетоводителки, заетост и причие несъстоятелности - нямам думи. Дано не си докторка, че каквато си финансистка.....

Но пише кое е законно  
Рокси, аз в началото на темата писах, че имахме такъв казух на работа. Фирмата, за която работя превежда заплатите по сметки в банка X и всеки служител при постъпване на работа попълва декларация по образец за превеждане на заплатата по сметка в банка Х. Холдинга ни е голям и имаме няколко юристи, по чието разпореждане се попълват тези декларации, защото в противен случай не е особено законно.
И всъщност аз не мога да разбера според теб законно ли е или не Изобщо не говорим в случая, че е порочна практика.

Хайде, по просто, та да се разбере най накрая. Отиваш на интервю за работа при бай Иван. Бай Иван ти казва "Ок, това е работата, това е заплатата, плащаме я в банка ДСК".
Или казваш "Да", подписваш си договорите и започваш работа. Или казваш "не" и отиваш на интервю при следващия бай ИВан.
Естествено, има достатъчен брой работодатели, на които сигурно им е все едно в коя банка ще ти превеждат заплатата.
Сега стана ли ясно?

Стана ясно, че не е законно, но е порочна практика. А още по-незаконно е, когато не ти го кажат преди да започнеш работа, а след това 

подчертаното е неточно и имам предеписание от ИТ. казусът е следният: при проверка от ИТ ми написаха предписание, т.к. не можах да им предоставя молбите на служителите за превод на заплатата по банков път. аз така , имам номера на сметката и името на банката, в договора има клауза, че възнаграждението се изплаща безкасово по банков път на посочена от служителя сметка до едикоеси число. еми не, нямало изрично волеизлеяние от служителя, аз пак така и обяснявам, че безкасовото плащане е условие за работа при нас и който не е съгласен, няма да подпише договора и няма да работи при нас, демек няма проблем. да, да, ама друг път, изкараха ми някакъв член от КТ, в който пише, че молбата е задължителна, не може без нея. не можело да ми го кажат устно и да ми дадат писмено данните за сметката си, трябвало молба. случката се разиграва средата на 2009, не ме глобиха, но ме вкараха в повече писане. сега наред с договори, молби за назначение, дл. х-ки, служителите ми попълват предварително подготвена бланка, че ме "молят" да им превеждам заплатата едикъде си.

Рокси, мислех да ти отговоря, но след като разбрах че работиш работа, на която не ти дават да мислиш, имаш скандалджийски наклонности и когато си търсиш работа нивото на интервютата, на които ходиш стига до бай Иван - мисля че няма нужда.

Цитирания от теб текст на кодекса на труда само затвърждава моите думи "По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка."

И да, незаконно е трудовия договор да съдържа противоречащи на закона клаузи. Не може работодателя да ми избира банката. Той може да ме принуди писмено да поискам да ми превежда заплатата в избрана от него банка, което не прави нещата законни. Но ако аз откажа, копче не може да ми каже. Ще ми я изплаща на каса, ако трябва.

Вече при бай Иван не знам как стоят нещата. Аз при него не съм работила.

И къде изобщо съм писала, че банковите служители са тези, които решават кое е вреда и кое не и т.н.? Аз ти цитирах случай от практиката ми. Разбира се, че не сме питали касиерките в салона как следва да постъпим. Има си процедури, по които се изпращат искания за становище в такива случаи. Банков служител да решава - не знам къде прочете. (И да подчертая отново, говорим за случаи, в които клиента не идва сам да се разпореди със сметката си, а банката не може да продължи да се разпорежда с нея.)

Май си измисляш, за да има за какво да се заядеш?

Ако не искаш да си платиш парното - следва да уведомиш банката, в която ти е сметката за плащане на тази услуга, да спре да плаща. Ако не го направиш, банката е длъжна да ти го плати. Нали затова си си открила такава сметка. И ти изобщо прочете ли какво съм написала или просто чете докато си откри нещо, за което да се заядеш?

Ти бъркаш понятията. Свободата не се ограничава от правилника за вътрешен трудов ред. От друга страна, правилника за вътрешен трудов ред не трябва да ограничава законови права или да е дискриминативен. Униформите могат да се въведат тогава, когато са необходими. Има професии, за които се задължителни. Но ако характера на работата по никакъв начин не може да защити налагането на униформа - Комисията за защита от дискриминация е избълвала купища предписания по повода. И е наложила не по-малко глоби. Можеш да почетеш практиката, ако ти е интересно.

Напротив, има как вътрешните правила да са противозаконни. Например най-масово глоби се налагат на работодателите през последните години от гореспоменатата комисия точно за вътрешните правила. Никой не може да влючва в договор или в свое едностранно волеизявление (каквото са правилата за вътрешен трудов ред) противоречащи на закона клаузи. Да, работодателите го правят, но това не значи, че е законно. Те просто разчитат на служители като тебе, които ще си траят, защото ако не си траят, ще трябва да си търсят друг бай Иван.

За да разграничаваш юридическите понятия обаче, на първо място е необходима достатъчно юридическа култура (независимо дали обща или професионална).

Ох, Зина, не се заяждам. Ти в случая се навиваш като пружинка, и сглобяваш член след член, а смисълът се губи.
Да, има работодатели, които имат условия за работещите при тях. Ето, по горе са писали. Аз лично съм попълвала декларация, типова ( не искане, но в крайна сметка законът определя съдържанието) И освен това банковата сметка ми беше вписана в трудовия договор. Както и всички останали колеги. Горе долу веднъж годишно сме имали проверки от ИТ.  От законова гледна точка няма никакво нарушение.
Работодателят може да поставя всякакви условия, разбира се, стига да не противоречат на закона и добрите нрави, нали така беше? Мога да напиша обяснение с бай Иван, мога и с работодател Х, нещата са все едни и същи, и опират, за пореден път, до обичайни търговски взаимоотношения, взаимна изгода и позиции.
А какво работя аз си е моя работа. Преминаването към лични нападки и квалификации освен че е изтъркано, не говори добре за позволяващия си го  
Дискусията се отдалечи неимоверно от проблема на авторката, а упражненията в риторика и печелене на форумни аплаузи отдавна не са ми цел.

пп. продължаваш със сглобяването на членове - с какво например дейността на банка ПИБ налага униформи, а тази на ДСК- не?

Пак не съм съгласна. Не е коректно да се каже "има работодатели, които имат условия за работещите при тях". Всеки работодател е длъжен да има такива условия и да ги е свел до знанието на всеки свой служител (удостоверява се с подпис). Такова е законодателството в България.

Една проверка от ИТ не е задължително да обхваща всичко. Може да сте имали и 10 проверки и пак да не се е стигнало до това нарушение. ИТ проверява огромен обхват. А щом имате проверки веднъж годишно, те са или законово регламентирани (т.е. проверяват се конкретни неща) или са по сигнал (пак се свеждат до проверка на конкретни неща).

А взаимоотношенията работодател-служител не са търговски. Те са трудови (може да са и по граждански договор или ДУК, но тогава вече не говорим за работодател, а за възложител). Разликата между двете уредби е колосална.

Не знам какво е "сглобяване на членове".

ДСК също имат униформи. А за това как ПИБ са защитили необходимостта от униформи - питай в ПИБ. Те си познават детайлно характера на работата - те могат да ти отговорят.

Личният отговор изисква лично отношение. А нападката е възприятие - не намерение.