Пък и времето е чудесно.
елате тук на тази поляна отрупана със цветя за да почувставате радоста от живота! 
с това намигване .... 
Чудесна поляна! 
Симона по-рано от 22 не мога да я сложа да си легне. Докато я приспя стана 22:30 поне. После и на каката да обърна на спокойствие малко внимание... Лягам си късно, ставам рано. Нощно време къде спя, къде не с буденето на Симона. Вечер вкъщи домакинската работа ми отнема цялото време - готвене, слагане на маси, вдигане, прибиране, чистене с прахосмукачка.... Нямам време да обърна внимание на децата. А в резултат на умората и липсата на време, съм толкова изнервена, че направо сама не мога да се понасям. Не знам вкъщи как ме търпят.... То не че и те нямат вина, де... Снощи след вечеря се захванах на правя бисквитена торта. Знаете, по принцип става бързо - за половин час. На Симона й пуснахме за Немо, а кака й си загледа някакъв филмна другия телевизор. Със Симона официално беше ангажиран татко й. Ама и той се излегнал на канапето.... 
В резултат на Симона й доскучава и идва да ме притеснява през 2 минути. Аз бързам едно заради Симона, второ заради мъжа ми, че ме припира колко крема още съм щяла да забъркам... И накрая просто нервите ми не издържаха. Развиках се на всички и се вкиснах за цяла вечер. Ами толкова много ли искам - половин час. И да не съм седнала да си почивам в това време? Торта им правя. Хем не искам да се ядосвам постоянно, хем кажете ми как да не побеснее човек в подобна ситуация. А най-взривоопасното е, че подобни ситуации се случват абсолютно всяка вечер....
а като сложиш и че не съм от най-организираните, особено като знам, че имам време и всичко оставям за последния момент .... абе в две думи - вечер и у нас е лудница, приготвям вечеря, Ида си иска вниманието, дребния съответно се е изнервил от емоциите през деня, мъжът ми се оправи на уморен .... 
за капак той се излежава докато не се опече хлепчето, което беше вече почти в 9, аз трябваше да нахраня приспя дребния и го оставих с Ида, е няма такава несъобразителност - Ида нахълта в спалнята точно 6 пъти, всеки път Йоси тамън се унасяше и тя "драаан" с дръжката и "мамооо, еди какво си" 
аз всеки път нежно я отпращах, не искам все пак да я гоня, я да ходи да си измие зъбите, я пижама да си облече, с надеждата, че таткото ще се светне, че не си бъркам в носа, а приспивам бебето, но на петия път не издържах, хванах я за ръка Ида и отидох да му се скарам, а той "ама ти приспиваш ли го, не знаех" после Ида още веднъж нахълта, а той "ох, не съм я видял кога е отишла към тебе" след това отидох да приспивам Ида и тя милата като ме видя в стаята си и му вика, на баща си, "айде, ставай от тука, това мястот на мама" (той беше легнал до нея в леглото да четат приказка) сладуранка! 
на всичкото отгоре ида си е у дома, че нещо е хремава и трябва да оздравее, че нали ще ходим във варна. ох, дано поне там успея да си почина маллко С тази разлика, че нашия тати много ми помага, ама много, да ми е жив и здрав само! Вечер като се приберем, с малки изключения е 19ч....вечеря ли да приготвя, Алекс ли да видя и да си поиграя с нея, пералнп ли да пусна, къщата ли да оправя, какво по-напред.....затова за вечеря карам на заготовки, които съм си направила предната вечер, понякога поръчваме пица или китайци, макар, че е не е много здравословно, но просто нямам избор, нямам време по-скоро.....Докато аз приготвям вечерята, Алекс си играе с татко си - редят пъзелчета, рисуват, гледа филмче, приспиват куклите.....в същото това време свеки си лежи и си почива в нейната си стая.....вечерята е готова, Алекс слага масата, това й е любимото занимание и е винаги нетърпелива да помага, на мама сладката отмяна. Масата е сложена, още не сме седнали, свеки идва и сяда първа.....Хапваме, гледаме ТВ, милото най-четсо мие чиниите след вечеря, че свеки е с маникюр, а аз си доглеждам филма, като едновременно с това или простирам, или прибирам и сгъвам пране, или оправям стаята и я подготвям за сън...Около 21ч Алекс влиза в банята да я къпе татко й, това си е техен ритуал, а аз през това време й приготвям дрешките за утрешния ден. Обличаме пижамка и Алекс е в леглото, докато се приспиваме, понякога заспивам заедно с нея, добре че легълцето й е достатъчно голямо и за двете ни 
Затова и съм леко недоспала. На нощните будения за водичка и "пиш" отдавна спрях да им обръщам внимание 
Старая се максимално да се сдържам, но снощи и предната вечер не успявам - Ники е много трудна с приспиването и се изпускам..... а и покрай чакането за МЦ ставам все по-голяма нервачка. Но най-много ме затруднява готвенето Повечето вечери като се приберем и Ники все вижда я шоколадче, я бонбонче, я нещо друго и си разваля вечерята..... Гледам да готвя от предната вечер, за да имам за следващия ден като се приберем само да затопля. . Абе те Хамериканците добре са го измислили- жените трябва да са домакини, само дето е неприложимо това в българката действителност .Не е лесно да си жена в Б-я.
. Внимавай, че както си го научиш така ще е до край. Поне никой не те дърпа за крачола и не ти надува главата с неукротим рев. 
нямам угодия 
хитрушка. сега трябва да мисля нова стратегия като сменим времето 
!. Затова той поръчва вече всеки ден поне по една порция за вечерта от техния стол. Така поне за Янулата не се безпокоим, че ще яде само боклуци. . Нямах време да се съблека.), веднага се мятам на другата-така до 1-2 часа нощем. Обаче се хващам, че имам и не толкова натоварени моменти, а просто си седя на компа и се правя на заета. Това ужасно ме дразни-много съм се променила последните две години и това никак, ама никак не ми харесва. с темата която сте я почнали 
Нещо страшно еее и не знам ако бях на работа щях да съм в лудницата Само човек който изкара няколко дни с нас ще разбере в действителност Радост какъв пожар е Много я обичам ,обаче вече трудно се сдържам и аз и си го отнася милата. ,бута ги,събаря ги,пищиии,тръшка се понякога,плаче когато някое другарче си тръгва от площадката и строява всички деца до 7 годинки малките до 2 ги няма за нищо и ги прави на нищо,само моя глас се чува да викам по нея,Радост слез долу,Радост не така,Радост върни се 
няма ден в който да съм седнала на пейката и да я гледам как се заиграва,катери се като големите наборите й не им го побира акъла как го прави тя Бяхме скоро на детски рожден ден в страхотен ресторант и познайте само ние с баща й бяхме дежурни да я следим 
и куп такива "веселки " нещица ,но стига толкова....
хитрушка. сега трябва да мисля нова стратегия като сменим времето 
Имам чувството, че мойто не разбира от дума - тръшка се, пищи, започва да хвърля.....Обяснявам й, че така правят само лошите деца и няма да получи нищо и не, не, не и не. Днес като се прибрахме от градинката я прилъгах с бонбонки, за да си измие ръцете Другия вариант беше да я грабна и тя да пиши и да ми се увива в ръцете. 
Не знам що са такива тия деца Надявам се да е някакво моменто състояние, период или каквото и да е ВРЕМЕННО явление... 
Никакво време нямам за писане, в работата е някакъв ужас просто. Приспивайки Фафи, заспах и аз и сега и аз като илка си кукувам съм си свикнала. Мъжът ми грам не ми помага, единствено за 5 минути да "гледа" Фафи, докато пусна пералня (че тя е долу в блока, общо перално помещение) и това не винаги. Понякога слизаме с Фафи, ама той си играе с пералните на съседите и веднъж едвам отървах една червена пералня, която моят синковец вклЮчи на 90 градуса Та може да се каже, че не само не ми помага, но ми и пречи съпружието. Няма го от седмица - 10 дена и сме си много добре, поне ризи не гладим с Фафи Фафи е див и щастлив, но пък никак и с нищо не ме дразни На няколко пъти само като ми е подтичквал около колата и бърше мръсотията с дрехите си, а пък ние закъсняваме, съм се нервила много, ама толкоз. По едно време бая се тръшкаше също така и се ядосвах, но сега се е кротнал Това е моят девиз и Фафи като че ли се кротна като се поуспокоих Препоръчани теми
