Баба Марта на дечицата върза на ръчицата мартенички чудни.

кафенце

закуска




Ели, и ние снощи имахме истерии.  То тя Идата още като се събуди от обеде сън беше просто ужасна!  Крива, намусена, само се дърпа нервно, не дава да я пипнеш, Йоси я закачи - той си беше легнал на земята, а тя естествено баш до него реши, че трябва да легне и той нали си е бебе, пипа де що докаопа, и я хванал за ръката и тя като се разпищя "що буташ ме" и тръгна да го бута с крака. Но просто нямах нерви да се обяснявам с нея, прибрах си бебкото на сигурно в кошарата. Пробвах да я гушна на 2-3 пъти, да разбера защо е крива, но тя само ми се дърпаше и нервираше още повече. Пуснах й филмче, оставих я да си легне на дивана, даже пожела и да се завие и тишина и спокойствие. Реших, че всеки си има моменти, когато не иска никого да вижда, чува и никой да не го пипа. Като се приба баща й живна, радост голяма, играха, скачаха, кеф. Тръгнах аз да къпя Йоси, тя почна да се съблича и тя за баня, обяснявам й, че ще я къпем след като вечеряме, тя се затръшка сега да се къпе и се съблече дибидюс гола.  10 път повторих да се облече - не ме чу. накрая свирнах на таткото да идва да я къпе, че съвсем ще се разболее такавагола да ми тича из къщи. Преодоляхме и тази "криза". Приспах дребния, седнахме да  хапваме, хапнахме, всичко супер. Даже и сама си яде, а по-често държи да еседнала в мене докато вечеряме. Ноооо! Дойде време да си лягаме и аз я пратих да си мие зъбите докато си облека пижамата, тя много добре се справя вече самичка, само паста аз й слагам, после и сапин си слага сама, и очичките мие, само дето си беше намокрила ръкавите на пижамата. И от там като настана една драма  рев, рев! задето съм й махнала горницата да я сменя със суха. сигурно 10 мин.не можа да се упокои, на 2-3 пъти се задави и се стреснах, че ще повърне  но аз видимо не се впечатлих особено. легнах си в леглото и я изчаках да се нареве. след 10 мин здрав рев се успокои, сама ми даде блузката, която толкова не искаше да й обличам, облякохме я, избра си книжка, четохме и заспахме, и двете 
дребния днес ме вдигна рано-рано, мисля, че към 6:30 яде и от там като се разпя, че и сополи има и почна да хърка като Дарт Вейдър и в 7 не издържах и станах с него, поне дане събудим Ида 

"Добро" утро 

Шамс, браво на вас  Егати позитивния пост 

Илка, при вас действа това да я оставиш д асе нареве и да спре..... Пробвала съм с Никол - не става! Почервенява, хълца и други екстри, но не спира!

Нещо тая нощ  хич не спах,Радост също и даже спи още и не мога да я вдигна.
Илка мерси за кафенцето и пейзажа.
Лек и успешен ден мацки   

Добро утро   Май всички сме в кюпа с умората и нервите  
И ние сме така, на работа напрежение, чакам да свърши, за да си видя децата и запомва калабалъка, вечеря , бани, претенции.....поне аз съм се уредила в 9 часа всички да са по леглата, та имам 2 часа на спокойствие да сготвя за следващия ден.
Тази седмица дядото ни е на гости та си имам още едно дете. Само ходи и тъпче Калина със солети и бисквити и като седнем да вечеряме, тя не е гладна естествено....
Шамси, много хубаво си ги измислила. И ние така решихме проблема с чистенето. Като не иска да ми помага да вземе чистачка, жената чисти, аз не хабя нерви.
За помощта вкъщи, помага ми, но като дете, на което си дал задължение и то бърза да го свърши, за да отиде да играе  
Утро, давай смело с бабите, и ти си човек и имаш нужда от развлечения и почивка. Аз след одисиеята с баба детегледачка си взех едно момиче на 23 г. Много кротко, работливо, занимава се с Рая с кеф, разхождат се. В събота мисля да я пробвам да стои вкъщи ние да отидем на кино....ех откога не ми се е случвало

Илка, и моята започна с претенциите за дрехите. Най-голямата драма е че сутрин свалям бодито, тя не го дава. Вечер пък свалям фанелката, пак не я дава. Но въдворих ред като обясних, че сутрин обличаме фанелка, вечер боди. Сега си го повтаря всеки път като я обличам.
За тръшкането и рева, ако няма основание или го прави на инат, я пращам в другата стая да се нареве и тогава да дойде. След 5 минути пристига успокоена.

дОБРО УТРО! Днес е прекрасен ден Отдайте се на разходки и на почивка
Бъдете позитивни, явно всички майки и домакини сме на един хал,било работещи или не,но важното е да се опитваме да првим живота си по-добър и да се чувстваме добре в кожата си.
а децата са най-прекрасното нещо на света и заслужават спокойни и любящи майки,не ги разочаровайте

Малко се поуспокоих като прочетох, че и вашите деца са като Симона!   Щото напоследък бях започнала да се отчайвам, че моето е извънредно зло, криво, непослешно и ревливо... Явно преминават през някакъв период на тази възраст. Не си спомням с каката да съм имала подобни главоболия, но тя си беше душичка. Дано по-бързо се очовечат тез деца!  
Илка, направо се чудя как се оправяш две деца накуп. Аз бях останала с впечатление, че Ида е сравнително послушна....   Дано да не се повтарят подобни критични вечери!
Елее, и Симона така се опъва - от лошотия явно!  
Вале, ти от кога се върна на  работа?

Ние снощи прекарахме що годе спокойно. Бях си наложила просто да не се нервирам и още се чудя как успях наистина.   Обаче и аз нещо не спах добре. Уж ми се спеше, а като си легнах не можах да заспа доста време. Симона я тя много се въртя....

Мони, абсолютно си права, че трябва да сме позитивни, ама мнооого трудно се постига при тези обстоятелства.

Ха дано да идва вече пролетта, белким малко живнем!

Хаха, Мони, нали се сещаш, че ние също искаме да сме спокойни

Утро, и аз така се поуспокоих  Не смеех да споделя, че по едно време си мислех, че съм наказана от Господ ... 

Утро, аз не съм спирала душа 
Работех от вкъщи първите 5 месеца, ама после вече нямаше как та си ходя на работа от 5 месеца вече. Леле дребното другия месец прави годинка, кога порасна 

Ели, Утро, добре са ви децата, съвсем нормални. Просто маалко по-трудно карат периода между втората и третата годинка, всички казват, че тогава им е най-трудно на децата. вече имат аз-концепция, изключително егоцентрични, вече в пълна степен се докосват до живота, поради което им се струпват прекалено много стимули, на които не знаят как да отговорят, отделно се появяват и много силни емоции, които не знаят какво да ги правят, за това и често радостта избива в агресия, просто дечицата се стряскат от чувствата си  и като едни малки животинчета единствения начин, по който могат да се защитят е да нападнат.  за това трябва ние, родителите им, да сме много търпеливи, да се опитаме да не избухваме (знам, че е по-лесно на думи, отколкото на практика) и да не спираме да им обясняваме и насочваме, трябва да сме до тях, за да им обясняваме кога какво изпитват и кое е хубаво и кое не, кога как да израят емоцията си, кога могат да заплачат, кога да се смеят, кога да ударят, кога да се извинят. в повечето случаи би трябвало в яслите да ги вършат тия неща, но май не винаги има квалифициран персонал, който да откликне на нуждите на дечицата и те милите не знаят какво се случват. веднъж мама ги изоставя, и втори път, никой не им подава ръка да им обясни, че това е нормално, че мама ей сега ще се върне, че няма проблем малко дори да си поплачат, че всичко е наред, всичко е както трябва. моят съвет е - преглъщайте гнева, колкото и да е трудно, и говорете, обяснявайте, повтаряйте, спокойно, без викове, с любов, дайте им усещането на децата, че нещата, ск оито се сбъскват са съвсем нормални, че няма нищо страшно и че с малко повече търпение всичко ще се нареди. 


ето ви сега и един съвсем пресен пример: Ида иска сама да си убува чорапите, беше ги сабула и ей сега я погнах пак да си ги обуе. седна тя на земята и почна да ги обува, но на обратно, с петата отгоре, при което пръстите й се закучиха в петата и не може да си го обуе чорапа, започна да пищи, да ръмжи, да нерничи, отидох при нея, казах й, че всичк ое наред, че сега ще й покажа как да го направи, показах и кое е петата, обясних й, че трябва да е от долу на крачето, намуших й го до половина чорапа и я оставих сама да си го дообуе, с другия чорап сама се справи. това ни се слува поне по 2-3 пъти на ден, но всеки път едно и също повтарям, като латерна съм станала с тия чорапи, но поне успяваме да превъзмогне гнева , да се успокои и да  се справи що годе сама 

Илка, ти си егати търпеливия човек! Коя зодия си?!

октомврийска везна 
и наистина съм търпелива, принципно трудно се впечатлявам, майка ми се ми вика, че съм дебелокожо, но пък ядосам ли се съм огън и жупел, по-добре да не си ми пред очите, викам зверски, хвърлям, блъскам ... мъжът ми все казва, че като съм ядосана, ако имам нож пред очите си, ще го намушкам от яд, но всъщност дори в яда си успявам да си запазя разума и примерно никога на хвърлям или блъскам чупливи неща, или такива, които ще изцапат и после ще трябва да чистя. само веднъж бях ливнала една чаша вино в лицето на едно гадже, е, виното беше бяло и за това, че иначе аз трябваше да се боря с петното след като утихнат нещата 
на Ида също и повишавам тон понякога, когато ми пролази по-сериозно по нервичките, но винаги успявам да се овладея, че тя повече се плаши, отколкото да й влиза нещо в главата и цялата дандания се оказва излишна, за това, като й се изнервя максимално, обикновено дори не е и тя виновна за което, просто си хващам чукалата и я  оставям сама за малко, да ми се размине и после се обясняваме кой къде сбъркал

И ние на същия принцип с Фафи  А най-смешното е, че все му повтарям, че не трябва да се вика и че вкъщи не се вика. Днес му повиших леко тон и човечето се обърна и ми заяви с назидателен тон :В тази къща не се вика  Едвам се сдържах да не се захиля, казах му, че е прав и му се извиних, но му казах и че не трябва да ме ядосва и че и аз съм човек и всеки може да сбърка. И дребното пак с най-сериозен тон ми се извини, че ме е ядосал 

Да ви разправя поредния Фафски бисер  Преди няколко дена карам Фафи вкъщи и съвсем до колата минава самолет, ще каца наблизо. И аз соча самолета на Фафи и му казвам: Виж маме, самолет, много голям  А онова ме поглежда с не мога да ви опиша какво снизхождение и ми казва: Не мамо, не е много голям, много е близо    Аз се опулих и си представих как ли се тЮхка детето, че не е случило на майка 

Хахахахахах  Уникален
Направо ви завиждам благородно като чета колко смислени неща говорят децата ви 
За пример:
Днес сутринта като приготвях Ники за градинка и я мачкам и целувам, и й казвам "Много те обичам!!!", тя ми се усмихва и ми отговаря "И аз много обичам те"  Също като цигане 

Честито на Благовещение

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Днес е Благовещение!
Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избраната да роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.

С риск да се преповторя, обещала съм си на този ден винаги да припомням историята на моето чудо Симона. След две години безуспешно бебеправене, вече съвсем изгубила надежда за бебе, влязох в църквата на 25.03.2008г. и си запалих  свещичка.  След три дни - на 28.03. видях двете чертички. Моето чудо Симона се бе сбъднало!
 
Така че, момичета, никога не губете вяра и знайте, че чудеса наистина стават!

Желая ви прекрасен пролетен ден!