ra2, e как така ..., но то от роднини можеш да очакваш неочакваното 
Моята свекърва продаде апартамент, който уж трябваше да препише на него, и профука парите, хем знаеше накъде вървят нещата. Нищо не видяхме от тия пари. Да е жива и здрава, че ако стане нещо с нея, не знам кой ще я гледа - другият ѝ син е в чужбина.
На мен в банката ми искаха удостоверение за наследници. Звъняха в централата адвокат или нотариус на банката да се изкаже какви дялове трябва да се прехвърлят по сметките на наследниците.
И аз предлагам да направиш консултация с адвокат и да питаш колко ще струва всичко, да не се окаже, че ще дадеш повече пари за адвокат отколкото са вашите дялове от сметката.
Вчера беше задушница, утре стават 2 години и ми е много тежко. Девойката ми имаше изпит в петък и днес. Казах на свекървата каквото правят на гробищата в събота да е без нас - спокойствието на дъщеря ми е най-важно. Отидох в петък на гробищата докато тя беше на изпит, тегава работа ... Времето не лекува, напротив болката, мъката, тъгата, самотата, липсата са все по-осъзнати и сърцето ми се къса.
За тези две години получих толкова много очаквана и неочаквана подкрепа от всякакъв тип - възобнових детски приятелства, далечни познати се оказаха толкова емпатични, почти непознати също се отзоваха с каквото могат, а от неговата рода - нищо. Младо семейство ме питат време на време как сме и това е.
Да сме живи и здрави, аз и родителите ми, че да ги изгледаме хлапетата.
Виж целия пост
Моята свекърва продаде апартамент, който уж трябваше да препише на него, и профука парите, хем знаеше накъде вървят нещата. Нищо не видяхме от тия пари. Да е жива и здрава, че ако стане нещо с нея, не знам кой ще я гледа - другият ѝ син е в чужбина. На мен в банката ми искаха удостоверение за наследници. Звъняха в централата адвокат или нотариус на банката да се изкаже какви дялове трябва да се прехвърлят по сметките на наследниците.
И аз предлагам да направиш консултация с адвокат и да питаш колко ще струва всичко, да не се окаже, че ще дадеш повече пари за адвокат отколкото са вашите дялове от сметката.
Вчера беше задушница, утре стават 2 години и ми е много тежко. Девойката ми имаше изпит в петък и днес. Казах на свекървата каквото правят на гробищата в събота да е без нас - спокойствието на дъщеря ми е най-важно. Отидох в петък на гробищата докато тя беше на изпит, тегава работа ... Времето не лекува, напротив болката, мъката, тъгата, самотата, липсата са все по-осъзнати и сърцето ми се къса.
За тези две години получих толкова много очаквана и неочаквана подкрепа от всякакъв тип - възобнових детски приятелства, далечни познати се оказаха толкова емпатични, почти непознати също се отзоваха с каквото могат, а от неговата рода - нищо. Младо семейство ме питат време на време как сме и това е.
Да сме живи и здрави, аз и родителите ми, че да ги изгледаме хлапетата.
когато се разбере, че в справката е лъснало това. 
