Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Mrs. Jones , лятото ако няма пенсия ще трябва да се внасят здравни. Моето тогава работи през юли и август , т не сме внасяли.

И моят работи. Но от пенсията не се взима. Изкарайте ПИК на НАП, с него се подава всичко и може да се плаща през портала. На място ще ви обяснят.

Моето се записа в ТУ -София и те ни предупредиха,че започват веднага да го осигуряват и внесохме само за 1 месец.

Моята сега не работи , а учи задочно , не ги внасяве , а като пенсионер си я осигурява държавата. С непрекъснати здравни права е.

Ние опитахме да преведем за предното лято - между гимназията и университета, обаче все излизаше, че няма дължими. И решихме, че е заради пенсията.
Докато са ученици не дължат здравни или греша?

Дъщеря ми отиде на в НАП и входира бележката от университета, че е студентка. Странното беше, че за юли й бяха платени. Плати само за август и няколко дни от септември.

Когато детето завърши 12 клас и през юни си вземе дипломата, трябва да се занесе в НОИ копие и оригинал и изплащат за още един месец. После есента когато се занесе уверение от университета.

Чета един англоезичен форум, в който хората споделят мъката си по отишлите си близки и питат дали е възможно някак да се свържат с отишлите си, а други ( медиуми или там специалисти по NDE “преживяванe близко до смъртта”) дават съвети какво да се прави. Та имаше там една публикация, в която се казваше следното (по спомени, не цитирам точно): понякога получавате знаци от отишлите си като поява на пеперуди, различни птици, пера от птици. Но всъщност, знайте, когато не мислите за отишлия си, а сте заети с някаква дейност, която поглъща вниманието ви и ако тогава, мимоходом, за кратко, в главата ви изникне картина с отишлия си или спомен, без съзнателно да сте мислили за него/нея, това означава, че той/тя в момента е при вас. И казва автора на публикацията – когато се случи подобно нещо, просто кажете името на вашия близък, може на глас, може наум, така и той/тя ще разбере, че сте го усетили. Много ме впечатли тази публикация и реших, ако подобно нещо ми се случи, да кажа името на отишлия си близък. И всъщност ми се случи – неведнъж! Тия дни консервирам земеделска продукция, режа, пълня буркани, затварям, слагам да се варят. И в един момент, когато сварих бурканите и трябваше да ги вадя, а джаджата за вадене е в другото ми жилище, изведнъж в главата ми изникна картина как покойният ми баща изважда бурканите от казана над огнището с дърва на вилата. И казах даже на глас, безтуй съм сама, няма кой да ме помисли за смахната, казах “татко”. И ми стана едно хубаво! По същия начин с мъжа ми, когото загубих преди вече почти година и половина. Качвам се по стълбите на блока, мъкна някакви торби, попъшквам, щото стълбите са доста стръмни и само 85 на брой до нашия етаж и както си вървя ми изниква картина отпреди повече от 40 години – как мъжът ми ме изпраща по същите тия стълби и ме закача и заплашва, че ще каже на “дядо” (тоест на баща ми), още не бяхме обявили, че ще се женим. И пак ми стана не мъчно, а напротив, много хубаво и казах името му тихо на глас. Не знам дали са верни тия неща в тази публикация, но фактът, че ми стана хубаво, е най-важен! Защото когато си мисля за съпруга ми съзнателно, гледайки снимките му, наредени на масата, ми става мъчно, понякога плача, а при този случай по стълбите ми стана хубаво, изпитах радост, а не тъга. Близките ни са винаги с нас, само дето невинаги усещаме това.

Не бях се сещала за това, че по този начин близките ни изпращат някакъв знак.... Но това лято на два пъти ми се случи, та дори и ми стана странно и необяснимо... Докато бях в стаята на малкия, видях на перваза едно кацнало бяло гълъбче. Толкова беше красиво... И докато извикам на детето да дойде да го види, то хвръкна. Другият случай беше, когато си поливах цветята на терасата. Дали беше същото гълъбче, не знам. Но почти се беше скрило в клончетата на цветята и в момента, в който се обърнах, го видях да литва. Явно се подплаши от моето движение назад... И в двата случая не съм си мислела нищо определено, но ми стана приятно и драго. Прочитайки предишния пост, се замислих. Тези случаи бяха съвсем случайни и инцидентни, защото обикновено нямам нашествие на гълъби по терасите, тъй като живеем в морски район и по-скоро бих имала гостуване на гларуси, отколкото на гълъби. И все пак оставам с надеждата, че може би това е знак... Още повече, че 4 години след смъртта му, се преместихме в ново жилище, което бяхме купили двамата, но той не успя да го види в готов и подреден вид... Може би е дошъл да ни види и да ни посети в новия дом, да даде знак за своето невидимо присъствие, знам ли.... ?!... А толкова искахме да сме тук заедно....

Може би на нас така ни се иска...