За странностите

Аз си нямам странности затова си "откраднах" тази на мъжа ми: мием си подметките на обувките като се приберем отвън.

Егати и странността.  Правя го ежедневно. Предвид изпълненията на дрисливите квартални домашни любимци и било истинска странност да не го правя.

Това,което мъжът ми смята за странно е ,че аз обичам да ме запомнят по магазините.А това е малко трудно,понеже съм чест посетител и клиент  ,но на мен ми става неприятно ,особено като и помнят какво съм купила. Хваща ме срам

Значи всичките ми познати и приятели са странни, защото не го правят!  Не говоря за инцидентно миене, когато си настъпил някое лайно, а за всекидневно! Наистина не познавам друг такъв човек освен мъжа ми и затова за мен е странно. 

Аз не обичам четните числа. Родена съм на 11ти и съм много доволна от факта. Но и двете ми деца са родени на четни дати и честно казано не съм много удовлетворена от факта (не, че мога да го променя  ). Мъжът ми също е роден на четна дата и това също не ми харесва.
Не обичам да ми се диша в лицето докато спя, мъж, деца (само малката, ама тя е бебе още и го преживявам).
За пастата за зъби, ми то е ясно, как може да се стисне по средата...
И аз не обичам симетрията, но обичам когато съм сложила нещо по определен начин (предмет или украшение) да си остане така. Мъжът ми бърше прахта вкъщи и почти винаги след това нещата са поставени както им дойде. И ако случайно не съм ги подредила,  не мога място да си намеря докато не ги сложа както трябва. Даже от леглото съм ставала за да ги подредя.

Честно, не мога да си представя да прибера в шкаф обувки, без да са измити 
Аз на това му викам хигиена, а не странност.

чета ви, чета ви и установявам, че нямам страностти.
Може ли да съм толкова нормална?

Не си мия обувките, освен ако не съм стъпила инцидентно в кал. Никога не ми е хрумвало. Освен че гледам къде ходя ( едно от нещата, нак оито ме научи баща ми), си изтривам обувките на изтривалката пред вратата и толкова. Обувките си държа или в шкаф, или на рафтове в дрешника. От време на време ги почиствам с прахосмукачка ( рафтовете) и толкова.
За мен това с миенето е с транно, също така и миенето на колелата на детската количка.

Аз пък и за един ден да пътувам някъде си нося възглавницата.

И обратното може да изглежда странно:

Една приятелка си прибирала акото на кучето, когато две баби я загледали втренчено. Отминавайки ги, чула следната реплика: "Ми не знам, може да й трябва за нещо".

Мразя да мия чинии, но още повече мразя някой друг да ми ги измие-  майка ми и мъжът ми не припарват до тях. Мразя и да гладя, но не ми пука ако някой изглади вместо мен.

Ако до трета среща няма секс,няма четвърта такава.

Аз имам доста странности и непрекъснато съм обект на подигравки от страна на приятелите ми:
- Винаги спя с една възглавница под главата си и една над нея. Безброй пъти са ме питали дали не се задушавам.
- Изпитвам неистов, огромен и непреодолим страх от некролози, особено ако са със снимка. Направо имам чувството, че този от снимката ще ми се изсмее или ще направи някаква физиономия. Когато чета вестник, никога не докосвам страницата с некролозите.
- Не мога да ям салата, която собственоръчно не съм нарязала. Имам си специален начин на рязане на доматките, лука, чушките и смятам, че никой не може да ги направи толкова перфектни Поради тази причина, никога не си поръчвам салата в заведение.
- Ако нямам чаша или бутилка с вода до леглото не мога да заспя.
- Когато съм сама и няма с кой да си говоря, започвам да си припомням диалози, които съм водила с някой преди това и да си ги превеждам на английски
- Когато се запознавам с някой, никога не слушам как се казва отстрещния човек- казвам си моето име и сякаш запознаването е приключило. Изпадала съм в доста неудобни ситуации във връзка с това.
- Падам си голям темерут и почти никога не заговарям непознати и малко познати за мен хора. В повечето случаи много се притеснявам дали ще се държа адекватно и дали ще кажа това, което се казва в конкретния случай (особено на сватби, рождени дни на хора, които не са ми близки и всякакви такива мероприятия, които предполагат събиране на много хора). Понякога се самонаказвам, като се представям как някой ден се омъжвам, има 100-200 гости на тържеството, които имат някакви очаквания към мен- как да се държа и какво да говоря примерно- и аз съм вцепенена и незнам точно какво да правя.
- По-гнуслив човек от мен, незнам дали съществува. Всякакъв близък контакт с хора извън семейството и най-близките ми 3-4 приятелки, ме довежда до лудост и огромно желание да се изкъпя веднага! Дръжки на врати, асансьори, автомобили хващам в самия им край с два пръста, а ако е възможно и само с един