Относно щипките - свекървата ме беше "зарибила" да простирам с щипки според цвета на дрехите, докато ми помагаше за малката след раждането Отървах се. От манията по щипките де
Покрай нестъпването по капаците се сетих за още нещо, което от дете и досега правя абсолютно несъзнателно - минавайки под улична лампа си "заключвам" пръстите на ръката. усещам се след като съм подминала лампата. И разбира се - не стъпвам на шахти.
Като дете вечер, след като се стъмнеше (и ако съм сама в стаята) - не стъпвах на пода. Това вследствие на мой сън, в който някакъв скелет ме хвана за краката изпод леглото Такъв страх беше А какъв акробат бях станала - от стол - на диван, на перваз - можеше да е само със сантиметър по-високо от пода - но вършеше работа - слава богу - израстнах го. Представям си ако и сега още се премятах из къщи Тарзан 2
Още нещо се сещам - винаги пия кафе с кола и наливам малко от колата в кафето. Много често се намира някой, който не ме познава добре да каже "Не в тази чаша!" виждайки, че се засилвам към кафяната вместо към стъклената чаша с бутилката кола.
Като съм нервна си навивам кичур коса на пръста и стягам до посиняване почти (според това колко ми е нервно )
И нещо на щерката - като заспива - бърка под нокътя на палеца ми с нейния нокът - и това от бебе - буквално Вече е 9г. и много често като заспива казва: Дай пръстче. Точно след минута е заспала