Някой май е тренирал на "сухо" за уестърновия епизод ???!!!!
Добро утро!
П.П. Не мога да се ориентирам все още коя от вас има чувство за хумор и коя не, и за да няма хър-мър, за тези, които имат чувство за хумор, цък!
SUPERNATURAL – Castiel: Trench Coat, Blue Eyes & Free Will
- Публикувана: 7 март 2011, 02:23 ч.
- Последно мнение: 19 март 2011, 23:41 ч.
# 630
18 март 2011, 10:23 ч.
Някой май е тренирал на "сухо" за уестърновия епизод ???!!!!
Добро утро!
П.П. Не мога да се ориентирам все още коя от вас има чувство за хумор и коя не, и за да няма хър-мър, за тези, които имат чувство за хумор, цък!
Виж целия пост
Някой май е тренирал на "сухо" за уестърновия епизод ???!!!!
Добро утро!
П.П. Не мога да се ориентирам все още коя от вас има чувство за хумор и коя не, и за да няма хър-мър, за тези, които имат чувство за хумор, цък!
# 631
18 март 2011, 10:26 ч.
Добро утро!
Момчетата вече пият кафенце
така че ето и за вас едно ирландско, нищо че дена на Свети Патрик беше вчера.
Хаха, иконката е супер, аз от много време се каня да я крадна, но все ми става тъпо, имам някаква мания сама да си правя аватарите. Иначе другата любима ми е тази:
Виж целия пост
Момчетата вече пият кафенце
така че ето и за вас едно ирландско, нищо че дена на Свети Патрик беше вчера.
Хаха, иконката е супер, аз от много време се каня да я крадна, но все ми става тъпо, имам някаква мания сама да си правя аватарите. Иначе другата любима ми е тази:
# 632
18 март 2011, 11:18 ч.
Двамата се спогледаха, свалиха очилата, прибраха ги в джобовете на саката си и излязоха навън. Симона ги гледаше строго и изпитателно.
- От къде казахте, че идвате? – попита ги тя.
- Националния археологичен институт, отдел по религиозни проучвания – отвърна важно Дийн.
Тя го погледна сърдито.
- Току що разговарях с колегите там, не са чували за вас.
- Виж сега – започна Дийн, пристъпвайки към нея сякаш искаше да й съобщи нещо поверително. Тялото му почти се залепи за нейното. – За някои специални проучвания изпращат специално обучени хора. Ние сме нещатни служители. Нормално е само определени колеги да знаят, че работим там.
Симона затаи дъх. Ароматът на автършейв, който долови, накара коленете й да потреперят. Тя се вгледа в зелените очи, застанали на сантиметри от лицето й, в полуотворените устни и почувства силата на мъжкото излъчване. Замая се. Стана й топло. Прииска й се да разкопчае тънката бяла риза, която беше облякла и да....
Тя тръсна глава и отстъпи назад, за да излезе от влиянието му. Примига смутено.
Сам едва удържа усмивката си. Знаеше какво можеше да направи брат му с жените дори без да ги докосне.
- Ще трябва да вземем книгата с нас – заяви той. – Необходимо е да я проучим в специални условия. Подозираме, че е използван скрит текст, който ще се опитаме да разчетем.
- Ддда, добре – заекна Симона. – Елате да попълните протокола за изнасяне на предмет от мястото на разкопките...
- Необходимо ли е това? – попита Дийн, повдигайки закачливо вежда. – Толкова бумащина за една книга? Ще я върнем скоро, не е нужно да я отписвате от каталога с намерени неща.
Тя машинално кимна.
Сам се върна в палатката, взе внимателно книгата, след което двамата се отправиха към колата.
- Как го правиш това – ухили се той и погледна брат си.
- Кое как правя?
- Това с жените. Омагьосваш ги.
Дийн разкърши рамене в крачка и отвърна:
- Нищо не правя. Това е специалният Уинчестър чар, който имаме. Ти също трябва да се възползваш от него, братле.
Виж целия пост
Двамата извадиха едновременно слънчевите очила и си ги сложиха. Не се виждаше почти ниЩо, но Боби им бе казал, че не трябва да имат директен поглед към книгата. Слънчевите очила са добър предпазител и макар и трудно, Ще са в безопасност. Дийн си помисли как едно толкова просто неЩо може да ги предпази от вековно проклятие.
Включиха фенерчетата и ги насочиха към книгата. Лъчът всетлина я обля и макар да виждаха притъмнено, не им убягна красотата на корицата. Кожената корица, бе почти изтъркана. Личеше си, че винаги е била груба, но правеше красива комбинация със златния обков, който бе изписан с най различни йероглифи. В средата бе изрисувано слънце в пентаграм, а вцентъра му стоеше самотен рубин. Листите и от далече се виждаха колко бяха захабени. КраиЩата имбяха разядени и на места където са ги пипали пръстите, черни.
Сам понечи да я отвори, но Дийн го спря.
- По добре да я вземем и да я разгледаме на спокойствие в мотела ... - каза тихо Дийн.
- Дийн, не мисля, че Ще ни позволят ...
- Господа ..., бихте ли излезнали за момент- чу се нежния глас на Симона, който бе станал доста твърд.
Включиха фенерчетата и ги насочиха към книгата. Лъчът всетлина я обля и макар да виждаха притъмнено, не им убягна красотата на корицата. Кожената корица, бе почти изтъркана. Личеше си, че винаги е била груба, но правеше красива комбинация със златния обков, който бе изписан с най различни йероглифи. В средата бе изрисувано слънце в пентаграм, а вцентъра му стоеше самотен рубин. Листите и от далече се виждаха колко бяха захабени. КраиЩата имбяха разядени и на места където са ги пипали пръстите, черни.
Сам понечи да я отвори, но Дийн го спря.
- По добре да я вземем и да я разгледаме на спокойствие в мотела ... - каза тихо Дийн.
- Дийн, не мисля, че Ще ни позволят ...
- Господа ..., бихте ли излезнали за момент- чу се нежния глас на Симона, който бе станал доста твърд.
Двамата се спогледаха, свалиха очилата, прибраха ги в джобовете на саката си и излязоха навън. Симона ги гледаше строго и изпитателно.
- От къде казахте, че идвате? – попита ги тя.
- Националния археологичен институт, отдел по религиозни проучвания – отвърна важно Дийн.
Тя го погледна сърдито.
- Току що разговарях с колегите там, не са чували за вас.
- Виж сега – започна Дийн, пристъпвайки към нея сякаш искаше да й съобщи нещо поверително. Тялото му почти се залепи за нейното. – За някои специални проучвания изпращат специално обучени хора. Ние сме нещатни служители. Нормално е само определени колеги да знаят, че работим там.
Симона затаи дъх. Ароматът на автършейв, който долови, накара коленете й да потреперят. Тя се вгледа в зелените очи, застанали на сантиметри от лицето й, в полуотворените устни и почувства силата на мъжкото излъчване. Замая се. Стана й топло. Прииска й се да разкопчае тънката бяла риза, която беше облякла и да....
Тя тръсна глава и отстъпи назад, за да излезе от влиянието му. Примига смутено.
Сам едва удържа усмивката си. Знаеше какво можеше да направи брат му с жените дори без да ги докосне.
- Ще трябва да вземем книгата с нас – заяви той. – Необходимо е да я проучим в специални условия. Подозираме, че е използван скрит текст, който ще се опитаме да разчетем.
- Ддда, добре – заекна Симона. – Елате да попълните протокола за изнасяне на предмет от мястото на разкопките...
- Необходимо ли е това? – попита Дийн, повдигайки закачливо вежда. – Толкова бумащина за една книга? Ще я върнем скоро, не е нужно да я отписвате от каталога с намерени неща.
Тя машинално кимна.
Сам се върна в палатката, взе внимателно книгата, след което двамата се отправиха към колата.
- Как го правиш това – ухили се той и погледна брат си.
- Кое как правя?
- Това с жените. Омагьосваш ги.
Дийн разкърши рамене в крачка и отвърна:
- Нищо не правя. Това е специалният Уинчестър чар, който имаме. Ти също трябва да се възползваш от него, братле.
# 633
18 март 2011, 13:47 ч.
Злате,
Когато опре до вдлъбнатинки и ключици, не правя разлика между Диййн и Дженсън – мятам се на всичко стегнато и пулсиращо, за предпочитане след леко нагряване на слънце, когато кожата придобива невероятен аромат, и влажно отвъз вълнение... ... Та Диййн ще каже, задъхвайки се: 'Ммммм... Импала...'
Виж целия пост
Импалка, това гушката на Дженсън ли е, дето съзирам в твоя подпис? 
Май попадна и ти в плен на чара на г-н Екълс. Какво ли ще каже Дийн? 
Май попадна и ти в плен на чара на г-н Екълс. Какво ли ще каже Дийн? Когато опре до вдлъбнатинки и ключици, не правя разлика между Диййн и Дженсън – мятам се на всичко стегнато и пулсиращо, за предпочитане след леко нагряване на слънце, когато кожата придобива невероятен аромат, и влажно от
# 634
18 март 2011, 14:04 ч.
П.П. Не мога да се ориентирам все още коя от вас има чувство за хумор и коя не, и за да няма хър-мър, за тези, които имат чувство за хумор, цък!
Права си, не си ориентирана коя има и коя няма. Аз нямам, никакво, и сега съм съсипана след цъка пфуууу
Едит: И правя хър-мър, хър-мър, хър-мър
Виж целия пост
П.П. Не мога да се ориентирам все още коя от вас има чувство за хумор и коя не, и за да няма хър-мър, за тези, които имат чувство за хумор, цък!
Едит: И правя хър-мър, хър-мър, хър-мър
# 635
18 март 2011, 14:06 ч.
момичета,
тези дни малко съм се изгубила... имам доста работа
но ви чета и гледам...
абе истината е, че видях подписа на Импала и два дни не съм се свестила
Виж целия пост
тези дни малко съм се изгубила... имам доста работа
но ви чета и гледам...
абе истината е, че видях подписа на Импала и два дни не съм се свестила
# 636
18 март 2011, 14:12 ч.
П.П. Не мога да се ориентирам все още коя от вас има чувство за хумор и коя не, и за да няма хър-мър, за тези, които имат чувство за хумор, цък!
Права си, не си ориентирана коя има и коя няма. Аз нямам, никакво, и сега съм съсипана след цъка пфуууу
Едит: И правя хър-мър, хър-мър, хър-мър
не мога да повярвам, че нямаш чувство за хумор
Виж целия пост
П.П. Не мога да се ориентирам все още коя от вас има чувство за хумор и коя не, и за да няма хър-мър, за тези, които имат чувство за хумор, цък!
Едит: И правя хър-мър, хър-мър, хър-мър
не мога да повярвам, че нямаш чувство за хумор
# 637
18 март 2011, 14:13 ч.
Това като го прочетох и си представих сцената в "Индиана Джоунс - По следите на изчезналият кивот", в която Индиана е в някаква пещера и трябва да вземе една златна статуя, която е поставена върху пиадестал, но понеже ако просто я вземе всичко около него ще се разруши, той взима една торба с пясък , уж с тегло прибилзително с теглото на статуята и се пробва за части от секундата да грабне статуята и да постави на нейно място торбата
Ей нагледно:
http://www.imdb.com/media/rm2979106048/tt0082971
Виж целия пост
Елате да попълните протокола за изнасяне на предмет от мястото на разкопките...
Това като го прочетох и си представих сцената в "Индиана Джоунс - По следите на изчезналият кивот", в която Индиана е в някаква пещера и трябва да вземе една златна статуя, която е поставена върху пиадестал, но понеже ако просто я вземе всичко около него ще се разруши, той взима една торба с пясък , уж с тегло прибилзително с теглото на статуята и се пробва за части от секундата да грабне статуята и да постави на нейно място торбата
Ей нагледно:http://www.imdb.com/media/rm2979106048/tt0082971
# 638
18 март 2011, 14:16 ч.
Изенце, ти какво само току правиш извадки от форумния епизод? Я се включвай активно в писането му 
Виж целия пост
# 639
18 март 2011, 14:23 ч.
Е ти намери кой да накараш да се включи Не мога да пиша аз. Не ми се отдава
Ма така като ви чета разказа и ми изникват някакви паралели
Виж целия пост
Я се включвай активно в писането му
Е ти намери кой да накараш да се включи
Не мога да пиша аз. Не ми се отдава Ма така като ви чета разказа и ми изникват някакви паралели
# 640
18 март 2011, 14:27 ч.
За това няма да има хър-мър нали?
Виж целия пост
Едит: И правя хър-мър, хър-мър, хър-мър[/b]
За това няма да има хър-мър нали?
# 642
18 март 2011, 14:46 ч.
Хм, Диди. Да, може би само хъррррр-мъррррр тихичко...
Но тук вече...
си е мяуууууууууууууу
Едит за не знам кой път - да нЕма пропуск на единия за сметка на другия
Виж целия пост
Но тук вече...
си е мяуууууууууууууу
Едит за не знам кой път - да нЕма пропуск на единия за сметка на другия
# 643
18 март 2011, 15:34 ч.
Върнаха се обратно в палатката и прибраха книгата в дебел плат, след което се запътиха към колата. Минавайки покрай палатката на Симона, Дийн се прокашля за да привлече вниманието й.
- Ъъъъ г-це Домингез ...
- И само Симона става - прекъсна го момичето леко изчервявайки се.
- Ок, Симона ... - Дийн направи лек театрален жест, произнасяйки й името- Ще върнем книгата възможно най бързо. Ако се сетите нещо което вие убегнало до момента или ..... , звъннете ни на всяка цена. - каза Дийн и извади от джоба си визитка. Хвана я с два пръста и подавайки я, докосна уж неволно ръката на Симона.
Симона усети сладка тръпка да преминава през тялото й. ..... Притъмнена стая .... ароматни свещи .... Дийн излегнал се само по панталон и с чаша уиски в ръка .... потни тела .... сладострастни въздишки ... Симона побърза да се отърси от мислите си. Така й се полагаше, като се беше отдала прекалено много на работата си.
Дийн й каза довиждане и и смигна леко , след което се отдалечиха със Сам.
- Горкото момиче, Дийн ...
- На бас, че ще се обади !!! - каза толкова самоуверено Дийн и знаеше, че тя ще се обади.
Когато пристигнаха в мотела, Сам побърза да отвори компютъра докато Дийн слагаше очилата и отвиваше книгата. Трябваше да разгадаят йероглифите. Тогава щяха да разберат и каква точно е книгата.
- Сам, ще я отворя. Идваш ли ????? - каза Дийн и сложи белите ръкавици на ръцете си. Не искаше да рискува. На този тип книги имаха, от преди векове, навика да ги покриват с тънък слой отрова. Макар и след векове, никога не се знаеше .....
Дийн, повдигна корицата и се изненада от тежестта й. Първата страница бе празна. Прелисти я. Втората бе изписана със ситен почерк. Интересното бе, че бе писано на ръка, но не различаваше езика. Когато отгърна на следващата страница, по лицето му се изписа ужас смесен с изненада ....
- Сам ... трябва да видиш това .... - гласа му леко трепереше.
Розе беше ми прочела мислите за продължението. Четях го и си мислех , че е невъзможно ... аз не съм споделяла идеята си ... Страшна си 
Виж целия пост
Двамата се спогледаха, свалиха очилата, прибраха ги в джобовете на саката си и излязоха навън. Симона ги гледаше строго и изпитателно.
- От къде казахте, че идвате? – попита ги тя.
- Националния археологичен институт, отдел по религиозни проучвания – отвърна важно Дийн.
Тя го погледна сърдито.
- Току що разговарях с колегите там, не са чували за вас.
- Виж сега – започна Дийн, пристъпвайки към нея сякаш искаше да й съобщи нещо поверително. Тялото му почти се залепи за нейното. – За някои специални проучвания изпращат специално обучени хора. Ние сме нещатни служители. Нормално е само определени колеги да знаят, че работим там.
Симона затаи дъх. Ароматът на автършейв, който долови, накара коленете й да потреперят. Тя се вгледа в зелените очи, застанали на сантиметри от лицето й, в полуотворените устни и почувства силата на мъжкото излъчване. Замая се. Стана й топло. Прииска й се да разкопчае тънката бяла риза, която беше облякла и да....
Тя тръсна глава и отстъпи назад, за да излезе от влиянието му. Примига смутено.
Сам едва удържа усмивката си. Знаеше какво можеше да направи брат му с жените дори без да ги докосне.
- Ще трябва да вземем книгата с нас – заяви той. – Необходимо е да я проучим в специални условия. Подозираме, че е използван скрит текст, който ще се опитаме да разчетем.
- Ддда, добре – заекна Симона. – Елате да попълните протокола за изнасяне на предмет от мястото на разкопките...
- Необходимо ли е това? – попита Дийн, повдигайки закачливо вежда. – Толкова бумащина за една книга? Ще я върнем скоро, не е нужно да я отписвате от каталога с намерени неща.
Тя машинално кимна.
Сам се върна в палатката, взе внимателно книгата, след което двамата се отправиха към колата.
- Как го правиш това – ухили се той и погледна брат си.
- Кое как правя?
- Това с жените. Омагьосваш ги.
Дийн разкърши рамене в крачка и отвърна:
- Нищо не правя. Това е специалният Уинчестър чар, който имаме. Ти също трябва да се възползваш от него, братле.
- От къде казахте, че идвате? – попита ги тя.
- Националния археологичен институт, отдел по религиозни проучвания – отвърна важно Дийн.
Тя го погледна сърдито.
- Току що разговарях с колегите там, не са чували за вас.
- Виж сега – започна Дийн, пристъпвайки към нея сякаш искаше да й съобщи нещо поверително. Тялото му почти се залепи за нейното. – За някои специални проучвания изпращат специално обучени хора. Ние сме нещатни служители. Нормално е само определени колеги да знаят, че работим там.
Симона затаи дъх. Ароматът на автършейв, който долови, накара коленете й да потреперят. Тя се вгледа в зелените очи, застанали на сантиметри от лицето й, в полуотворените устни и почувства силата на мъжкото излъчване. Замая се. Стана й топло. Прииска й се да разкопчае тънката бяла риза, която беше облякла и да....
Тя тръсна глава и отстъпи назад, за да излезе от влиянието му. Примига смутено.
Сам едва удържа усмивката си. Знаеше какво можеше да направи брат му с жените дори без да ги докосне.
- Ще трябва да вземем книгата с нас – заяви той. – Необходимо е да я проучим в специални условия. Подозираме, че е използван скрит текст, който ще се опитаме да разчетем.
- Ддда, добре – заекна Симона. – Елате да попълните протокола за изнасяне на предмет от мястото на разкопките...
- Необходимо ли е това? – попита Дийн, повдигайки закачливо вежда. – Толкова бумащина за една книга? Ще я върнем скоро, не е нужно да я отписвате от каталога с намерени неща.
Тя машинално кимна.
Сам се върна в палатката, взе внимателно книгата, след което двамата се отправиха към колата.
- Как го правиш това – ухили се той и погледна брат си.
- Кое как правя?
- Това с жените. Омагьосваш ги.
Дийн разкърши рамене в крачка и отвърна:
- Нищо не правя. Това е специалният Уинчестър чар, който имаме. Ти също трябва да се възползваш от него, братле.
Върнаха се обратно в палатката и прибраха книгата в дебел плат, след което се запътиха към колата. Минавайки покрай палатката на Симона, Дийн се прокашля за да привлече вниманието й.
- Ъъъъ г-це Домингез ...
- И само Симона става - прекъсна го момичето леко изчервявайки се.
- Ок, Симона ... - Дийн направи лек театрален жест, произнасяйки й името- Ще върнем книгата възможно най бързо. Ако се сетите нещо което вие убегнало до момента или ..... , звъннете ни на всяка цена. - каза Дийн и извади от джоба си визитка. Хвана я с два пръста и подавайки я, докосна уж неволно ръката на Симона.
Симона усети сладка тръпка да преминава през тялото й. ..... Притъмнена стая .... ароматни свещи .... Дийн излегнал се само по панталон и с чаша уиски в ръка .... потни тела .... сладострастни въздишки ... Симона побърза да се отърси от мислите си. Така й се полагаше, като се беше отдала прекалено много на работата си.
Дийн й каза довиждане и и смигна леко , след което се отдалечиха със Сам.
- Горкото момиче, Дийн ...
- На бас, че ще се обади !!! - каза толкова самоуверено Дийн и знаеше, че тя ще се обади.
Когато пристигнаха в мотела, Сам побърза да отвори компютъра докато Дийн слагаше очилата и отвиваше книгата. Трябваше да разгадаят йероглифите. Тогава щяха да разберат и каква точно е книгата.
- Сам, ще я отворя. Идваш ли ????? - каза Дийн и сложи белите ръкавици на ръцете си. Не искаше да рискува. На този тип книги имаха, от преди векове, навика да ги покриват с тънък слой отрова. Макар и след векове, никога не се знаеше .....
Дийн, повдигна корицата и се изненада от тежестта й. Първата страница бе празна. Прелисти я. Втората бе изписана със ситен почерк. Интересното бе, че бе писано на ръка, но не различаваше езика. Когато отгърна на следващата страница, по лицето му се изписа ужас смесен с изненада ....
- Сам ... трябва да видиш това .... - гласа му леко трепереше.
Розе
беше ми прочела мислите за продължението. Четях го и си мислех , че е невъзможно ... аз не съм споделяла идеята си ... Страшна си
# 644
18 март 2011, 15:37 ч.
За това няма да има хър-мър нали?
е, точно я гледах тази снимка вчера в тумбалайката и щях да ви питам... истинска ли е? или е манип
Виж целия пост
Едит: И правя хър-мър, хър-мър, хър-мър[/b]
За това няма да има хър-мър нали?
е, точно я гледах тази снимка вчера в тумбалайката и щях да ви питам... истинска ли е? или е манип
Препоръчани теми