Ей сега се сдърпахме, ама сериозно, по телефона. Детенце е болно за пореден път, аз се обаждам да се оплача и да получа подкрепа. Те ме изкараха некадърна, че не се грижа добре за него и т.н. - съвети до сто и едно и обратно. Затворих им телефона, те и за това ме овикаха. Та да питам - имате ли такива проблеми? Как реагирате?
Виж целия пост
Карате ли се с родителите си
- Публикувана: 7 март 2011, 19:07 ч.
- Последно мнение: 28 март 2011, 11:44 ч.
# 1
7 март 2011, 19:24 ч.
Не , не са ме изкарвали виновна за болното състояние на детето ми ... Пък и баща ми е лекар а никога не ми е казал че съм оставила детето да настине , че не съм внимавала ...
Много рядко се сдърпвам с родителите си - като тийн да ( разбираемо) но сега не ! С майка ми имаме разногласия но и двете гледаме вече да балансираме и като гледам успяваме !
Виж целия пост
Много рядко се сдърпвам с родителите си - като тийн да ( разбираемо) но сега не ! С майка ми имаме разногласия но и двете гледаме вече да балансираме и като гледам успяваме !
# 3
7 март 2011, 19:39 ч.
Сега наистина мога да кажа , че е така .... Но сме страшно различни като характери и до преди няколко години сме имали разни сдърпвания - но никога не са били сериозни!
Понякога родителите са прекалено импулсивни - не вярвам да са мислели наистина, това което са ти казали !
На колко си години ако не е тайна ?
Виж целия пост
Понякога родителите са прекалено импулсивни - не вярвам да са мислели наистина, това което са ти казали !
На колко си години ако не е тайна ?
# 4
7 март 2011, 19:48 ч.
О,да! караме се разбира се,вижда ми се нормално! оооо и като се сетя применро лятото какъв скандал стана за едни вратички 
но чак да ме изкарат некъдърна,че детенце е болно-стига де,на всеки се случва,нормално!това не е до кадърност или не! споко,не са били на кеф нещо и са си го изкарали на теб!
Виж целия пост
но чак да ме изкарат некъдърна,че детенце е болно-стига де,на всеки се случва,нормално!това не е до кадърност или не! споко,не са били на кеф нещо и са си го изкарали на теб! 
# 6
7 март 2011, 20:06 ч.
Честно да си призная, изумяват ме онези, които твърдят, че никога не са се карали с родителите си 
И изобщо не смятам, че това е признак за безоблачни взаимоотношения и любов
Аз много се карам с майка ми, но за сметка на това просто не можем една без друга
Разбираме се отлично, въпреки кавгите (но и те се забравят на секундата).
Виж целия пост
И изобщо не смятам, че това е признак за безоблачни взаимоотношения и любов
Аз много се карам с майка ми, но за сметка на това просто не можем една без друга
Разбираме се отлично, въпреки кавгите (но и те се забравят на секундата). 
# 7
7 март 2011, 20:15 ч.
Аз да се изкажа като родител-синовете ми са сигурно на годините на повечето от пишещите в тази тема. С малкия ми син-на 25 години- сме една зодия и двамата палим от четвърт. Често прехвърчат искри между нас,но не мога без него. Както си се караме,в следващия миг си говорим като приятели-споделя всичко,не се притеснява. Сега е в Германия с приятелката си и вечер с часове стоим на скайпа. Докато големият син е точно обратното- мълчи,с ченгел му изкопчвам нещо ,което ме интересува. Не се караме,но и не разговаряме така,както би ми се искало. Та аз предпочитам да се поскарваме,но и да общуваме!
Виж целия пост
# 8
7 март 2011, 20:34 ч.
Преди години се карахме много, изобщо семейната атмосфера беше такава, родителите ми също се караха помежду си.
Сега - почти не, баща ми почина, а майка ми се промени в положителна насока.
Въпреки това понякога успява да ме накара да се почувствам отново на 15.
Виж целия пост
Сега - почти не, баща ми почина, а майка ми се промени в положителна насока.
Въпреки това понякога успява да ме накара да се почувствам отново на 15.
# 10
7 март 2011, 20:59 ч.
Караме се с майка ми от време на време, така че те разбирам напълно, тук пак опират нещата до характерите на конкретните хора.
Виж целия пост
# 11
7 март 2011, 21:24 ч.
Случва ми се и ми е много болно. Даже точно това за детето беше едно от последните. Сякаш още съм на 10 и съм неспособна да направя нещо сама....
Минава, но да си призная не се забравя
Виж целия пост
Минава, но да си призная не се забравя
# 12
7 март 2011, 21:55 ч.
Естествено, това е най-нормалното нещо на света. Не вярвам, че има човек, който никога не се е карал с родителите си. И изобщо не може да обичаш някого, да си близък с него, евентуално да живеете заедно и никога да не се карате. Това не е нормално.
С майка ми навремето (тя почина отдавна) не се карах. Просто тя ми се разсърдваше и ми мълчеше по 1 седмица. После й минаваше. Беше ужасно. Умееше да ти вменява чувство за вина с половин дума. Но и не мога да кажа, че кой знае колко съм я обичала.
С баща ми пък винаги сме вдигали бесни скандали. И двамата се палим лесно, крещим много, тряскаме врати и бързо ни минава. И го обичам безкрайно. Смятам, че и той мен. Същото е с мъжа ми. Като италианско семейство сме.
Според мен само с човек когото обичаш и ти е близък можеш да се караш истински. Звучи абсурдно, но е така.
Виж целия пост
С майка ми навремето (тя почина отдавна) не се карах. Просто тя ми се разсърдваше и ми мълчеше по 1 седмица. После й минаваше. Беше ужасно. Умееше да ти вменява чувство за вина с половин дума. Но и не мога да кажа, че кой знае колко съм я обичала.
С баща ми пък винаги сме вдигали бесни скандали. И двамата се палим лесно, крещим много, тряскаме врати и бързо ни минава. И го обичам безкрайно. Смятам, че и той мен. Същото е с мъжа ми. Като италианско семейство сме.
Според мен само с човек когото обичаш и ти е близък можеш да се караш истински. Звучи абсурдно, но е така.
# 13
7 март 2011, 21:56 ч.
и моята също 
направо не ми дава да изляза от пелените
непрекъснато се караме. и сдобряваме. и пак отново , и така до плюс безкрайност. няма значение за какво, тя все си има дежурни теми.
Виж целия пост
Е, нормално...Майка ми още смята, че съм на 5...
направо не ми дава да изляза от пелените
непрекъснато се караме. и сдобряваме. и пак отново , и така до плюс безкрайност. няма значение за какво, тя все си има дежурни теми.
# 14
7 март 2011, 22:13 ч.
Не се караме, но си подмятаме хапливи реплики. Гадно е. Предпочитам един хубав здрав скандал и след него нещата да са наред, а не напрежението което се натрупва от обидите, мълчанието, фасоните и недоизказаността.
Виж целия пост
Препоръчани теми