Кой си е сменял името (личното)?

Познавам един мъж, който си смени името. Ама дали е по паспорт идея нямам.

Познавам,да.В момента се сещам за две жени.Едната от Костадинка стана Константина,а другата премахна наставката "ка" от името си.Като цяло наистина се получава малко сложно с документацията,но пък ако човек се чувства по-добре..Ето затова родителите трябва добре да помислят преди да дадат име на детето си,да не се налага после смяна..Знам,че дори и да дадеш хубаво име на детето си,то пак може да не си го харесва,но досега не съм чула например някоя Виктория,Мария или Силвия например да си е сменила името..В повечето случаи са все остарели или недобре звучащи имена.

Сестра ми на много места още се води със старото си име, хем е била още в родилния дом, като са решили да й го сменят.   Аз се сетих за още два случая - съпругът на една приятелка и една съученичка. Друга моя колежка искаше да си го сменя, защото беше решила, че с това име не й върви и даже беше избрала близко до своето, но й казали, че ще има проблем с кръщелното - там няма как да се смени името, и тя се отказа.  
Може, не съм го питала, а ми стана интересно, ще го направя  

Сега се сетих за моята съквартирантка от студентските години. Разправяше как като дошло време да си вади паспорт си изтрила последната буква от името в акта за раждане, за да и станело по-хубаво - тя се казва Анета, искала да я запишат Анет. Тогава актовете за раждане бяха ръчно написани, нямаше компютри и те бяха единственият документ, който  се гледаше. Става дума за началото на 80-те години. Само че служителката като се вгледала видяла, че е изтрито, взела да и се кара и и казала да си избие всички глупости от главата и ако и била майка щяла да и хвърли един бой и си я писали отново Анета 

Аз знам за няколко, макар че за буквалната промяна на първо име чрез съда в момента се сещам само за съученичката ми Райна, която стана Рени, за която бях споменала в друга тема.

Друг случай - сестра на моя съученичка е родена на 29 юни. Майка й сънувала, преди да я роди, сън, че ще се роди на деня на светец и трябва да я кръсти на него. Те обаче си кръстили бебето Весела и всяка година на рождения й ден й се случвало нещо - я ще се удари, ръката си счупила веднъж и разни такива. Накрая прекръстили детето на Весела-Патриша и нещастията спрели. Колко е достоверно за съня и нещастията не знам, но момичето наистина се казва Весела-Патриша.  

Баща ми е кръстен на дядо си Мичо. На баба обаче Мичо й било много остаряло, та го записала Мирко. Като донесла обаче вкъщи акта за раждане дядо пощурял и с един химикал задраскал к-то и отгоре написал ч, та станало Мирчо. И чрез тоя надраксан акт за раждане си изкаравал документи без проблем като Мирчо, но през 2000г. като се изкарваха новите лични карти, се оказа, че той в ЕСГРАОН си се води още Мирко. Поправиха го на Мирчо, но не помня точно как, не е минавал през съда.

Майка ми - родителите я кръстили Теменуга по документи, но е трябвала да бъде кръстена Тана, на една от бабите й, а на нея много са й имали страха. Та пред нея я наричали Тана, а в селото лъжели, че е съкратено от Наташа (рода на дядо ми са едни от първите комунисти-идеалисти в България и руските имена са били на почит, дядо ми е кръстен Владимир на Ленин   ). Та понеже никой не знаел, че по документи майка ми е Теменуга, като станала на 14, решили да си я запишат и по документи Наташа, но, доколкото знам, също е станало без съд, това е било през 60-те години и може да е имало някакъв по-улеснен вариант или да е станало чрез връзки.

Иначе аз по едно врем в тинейджърските си години имах идеи да се преправям от Събина на Сабина (имах проблем със зъбите, носех скоби и беше много удобно подигравателно да  ме наричат Зъбина    ), но впоследствие ми минаха тези желания.

Убедена съм, че без решение от съда не стават тия работи. То е процедура за 5мин, не се водят дела с години.

Като прочетох за Цветанка се сетих, че и аз познавам Цветанка, която стана Цветелина - фолкпевицата. Но не зная дали това и е артистичен псевдоним или и по документи се е прекръстила на Цветелина. Така или иначе все е Цеци накрая, което е ужасно 

И аз имам приятелка,която като навърши 18г и си смени името.Доколкото се сещам беше през съда и и искаха доказателства че всички я знаят не с рожденото име а с това с което искаше да го смени.

Леля ми. От Марийка на Мария.

Познавам двама, но не знам как са го направили. И двамата са го споменавали в контекста на някакъв разговор, не сме дълбали в подробности. Забавното е, че единият е кръстен Кольо, а се е прекръстил на Николай, а другият е роден Никола(й), но се е прекръстил на Кольо
Имах състудентка Тодорка, позната като Дора. Имаше голям мерак да стане Теодора. Нямам представа защо го сподели точно с мен - ние почти не се познавахме тогава. Казах й, че според мен ще си скъса нервите, а накрая дори Теодора по паспорт, пак всички ще си я знаят Дора. Питах я като не го е направила по-рано, какъв й вече зорът- не сме деца да си лепим тъпи рими. Ако е имало проблем, в детството й си е останал. Тя помисли и се съгласи, че май си е точно така. Не направи нищо по въпроса, поне не тогава. За после не знам.

Имам приятелка, която от Величка се прекръсти на Велина.

Величка е ужасно, повече от Велика дори. Макар че е с прекрасно значение името, дори ми допада - Велика, но няма начин да се възприема добре от съвременното българско общество.

Колко интересни истории Прекрасна тема!
Аз познавам само леля ми, която си е махнала умалителното -ка накрая на името, но ми беше много интересно да прочета останалите истории.
И аз имах мерак по едно време да си сменям името, но не можах да измисля с какво да го сменя  Пък и реших, че няма с какви аргументи да го представя в съда. Исках и фамилията да си сменям - да не съм с тази на семейството, а съставена от малкото име на дядо ми. Но докато се наканя и взех, че се задомих 

Не помня да сме учили заедно. Шегувам се, не съм си сменяла името, но много хора изобщо не знаят, че цялото ми име не е Рени.

Две близки имам, които като малки много искаха да си променят името. Първата ми братовчедка - да махне едно "к" и една голяма приятелка на сестра ми - да стане Ваня от Иванка. Като пораснаха обаче и двете решиха, че все пак се "разбират" с имената си и не ги промениха.

Трябва да ходя при тях. На една от местоработите ми направиха проблем при напускането за сгрешена буква.