По структура на главните схеми и начина на присъединяването им към системата АЕЦ и КЕЦ не се различават съществено, докато схемите за захранване с електрическа енергия на с.н. на АЕЦ се характеризират с редица особености. Те се дължат предимно на повишените в сравнение с КЕЦ изисквания за надеждност на електроснабдяването на някои особено отговорни механизми и системи, осигуряващи радиационната безопасност на хората, защитата на околната среда и предпазване на основните режим на аварийното разхлаждане на реактора. Във връзка с това в системите за с.н. на АЕЦ се появяват специални схеми, секции и източници за надеждно захранване, а потребителите за с.н. се разделят на групи.
Като се отчита влиянието, което оказват технологичния процес, изискванията за надеждност на електрозахранването и допустимото време на прекъсването му с оглед на безопасната работа на АЕЦ потребителите на с.н. се подразделят на три групи ( в рамките на I категория по ПУЕУ) :
Първа група. Включват потребители, които не допускат прекъсване на захранването с електрическа енергия при всички режими, в т.ч. и при пълна загуба на захранващото променливо напрежение от основните захранващи източници - работните и резервните трансформатори за с.н. Тук спадат и потребители, допускащи прекъсване на електрозахранването за време 1-2 s със задължителното му възстановяване и надеждно продължително електрозахранване след това. Към нея се отнасят безсалниковите ГЦП с малка инерция, системите за контрол и измерване на технологичните параметри на реактора, част от системите за управление и защита (СУЗ) и системите за дозиметричен контрол, постояннотоковите електродвигатели на аварийните маслени помпи в системите за управление и смазване на турбините и на помпите за уплътнение на валовете на генераторите, 10-15% от общата мощност на нагревателите към парните компенсатори на обема за предотвратяване на пониженето на налягането и кипване на топлоносителя при отпадане на работното захранване, част от аварийното осветление, информационно- изчислителният комплекс и др.
Втора група. Обхваща потребители, позволяващи прекъсване на електрозаханването за време от няколко секунди до няколко минути, след което то трябва да се възстанови задължително при заработване на аварийната защита на реактора. Тук се отнасят електродвигателите на механизмите и спомагателните системи за аварийно охлаждане на реактора и за спиране на турбоагрегатите и локализиране на авариите при всички режими на работа като: борни и спринклерни помпи, аварийни подхранващи помпи, помпи за технически води, противопожарни помпи, работни маслени помпи за управление и смазване на .........и т.н.
За електроснабдяване на потребителите от първа и втора група в авариен режим се предвиждат специални мрежи и независими източници, които не са свързани със системата и собствените генератори и се задействат при тяхното отпадане. Като независим източници се използват автоматизирани дизел -генератори, акумулаторни батерии, обратими двигател-генератори, състоящи се от синхронна машина и машина за постоянен ток, акумулаторни батерии със статични преобразуватели и др.
След това следва схема и обяснение на електрозахнаване на един реакторен блок какъвто има в Козлодуй и ще я пропусна.
Аз не съм била във Фукушима и не знам какво се е случило с тези дизел - генератори, но в Интернет има всевъзможни предположения свързани с тях. За мен едно е сигурно - централата не е била защитена добре и явно е имало доста нередности в нея.
За мен ТЕРСО са едни наивни и безотговорни хора. При тях не може да става и дума за чест и достойнство. Един умен човек би помислил сериозно как би могъл да обезопаси аварийните си източници на електроенергия, преди да пусне един реактор в експлоатация, а те това явно не са го направили.
Виж целия пост
Като се отчита влиянието, което оказват технологичния процес, изискванията за надеждност на електрозахранването и допустимото време на прекъсването му с оглед на безопасната работа на АЕЦ потребителите на с.н. се подразделят на три групи ( в рамките на I категория по ПУЕУ) :
Първа група. Включват потребители, които не допускат прекъсване на захранването с електрическа енергия при всички режими, в т.ч. и при пълна загуба на захранващото променливо напрежение от основните захранващи източници - работните и резервните трансформатори за с.н. Тук спадат и потребители, допускащи прекъсване на електрозахранването за време 1-2 s със задължителното му възстановяване и надеждно продължително електрозахранване след това. Към нея се отнасят безсалниковите ГЦП с малка инерция, системите за контрол и измерване на технологичните параметри на реактора, част от системите за управление и защита (СУЗ) и системите за дозиметричен контрол, постояннотоковите електродвигатели на аварийните маслени помпи в системите за управление и смазване на турбините и на помпите за уплътнение на валовете на генераторите, 10-15% от общата мощност на нагревателите към парните компенсатори на обема за предотвратяване на пониженето на налягането и кипване на топлоносителя при отпадане на работното захранване, част от аварийното осветление, информационно- изчислителният комплекс и др.
Втора група. Обхваща потребители, позволяващи прекъсване на електрозаханването за време от няколко секунди до няколко минути, след което то трябва да се възстанови задължително при заработване на аварийната защита на реактора. Тук се отнасят електродвигателите на механизмите и спомагателните системи за аварийно охлаждане на реактора и за спиране на турбоагрегатите и локализиране на авариите при всички режими на работа като: борни и спринклерни помпи, аварийни подхранващи помпи, помпи за технически води, противопожарни помпи, работни маслени помпи за управление и смазване на .........и т.н.
За електроснабдяване на потребителите от първа и втора група в авариен режим се предвиждат специални мрежи и независими източници, които не са свързани със системата и собствените генератори и се задействат при тяхното отпадане. Като независим източници се използват автоматизирани дизел -генератори, акумулаторни батерии, обратими двигател-генератори, състоящи се от синхронна машина и машина за постоянен ток, акумулаторни батерии със статични преобразуватели и др.
След това следва схема и обяснение на електрозахнаване на един реакторен блок какъвто има в Козлодуй и ще я пропусна.
Аз не съм била във Фукушима и не знам какво се е случило с тези дизел - генератори, но в Интернет има всевъзможни предположения свързани с тях. За мен едно е сигурно - централата не е била защитена добре и явно е имало доста нередности в нея.
За мен ТЕРСО са едни наивни и безотговорни хора. При тях не може да става и дума за чест и достойнство. Един умен човек би помислил сериозно как би могъл да обезопаси аварийните си източници на електроенергия, преди да пусне един реактор в експлоатация, а те това явно не са го направили.
. 
