Имаме си НОВИНА, БОРЯНА роди се във АПРИЛската тайфа!!!!

Хелън,честита ви малка принцеса Боряна ! Да ви е жива и здрава ,нека донесе много радост в семейството !
 

Sorry za latinizata - ne sam v BG i sam propusnala novinata - to Boriana ste prohodi ve4e...

Eli, da raste  zdrava i stastliva vtorata vi prelest,
da sa vi zdravi nervite i garlata, 4e mnogo vikane vi 4aka ,
da se obi4at i obojavat s Eliza;
Ivan da se stiaga, 4e 3 jeni lesno se ne gledat!

A snimki????

Do skoro, kato se pribera ste se ot4eta!

Емма,Рали свикна веднага с децата и госпожите в градината. Ходи с голямо желание,досега не е ревала като се разделяме сутрин.
Иначе Раличка се пооправя-няма температура,но все още кашля. В понеделник сме на преглед. Дано антибиотика и помогне.
Да,започнах работа като оперативен счетоводител. Засега работата ми харесва,доволна съм. Добре,че свекърва ми в момента не работи,че да гледа Рали докато е болна.

Хелън, честито! Да ви е жива и здрава и много да ви радва Боряна!

  Привет, мили ми момичета   Мерси отново за хубавите думи   От четвъртък сме си вкъщи. Аз се чувствам (пу-пу) добре, много бързо се възстанових...ако можех да изляза и да ходя по улиците и да не се прибера  Днес ходих да гласувам и беше толкова хубаво, тези мои 15 минути  Иначе първите дни (е, то сега са още първите дни) бях много подтисната...Елица реагира много шумно, супер екстазирано и...леко неадекватно. Мечешка радост. Само прегръщаше и натискаше бебето, мачкаше му главата, дърпаше го...уж от радост, но според мен си ме изпиваше, разбирате ли...мисля, че днес нещата са по-добре...в смисъл, Елица е болна (цял ден спи, няма др симптоми, освен, че нищо не яде) и поне  бебето е оставено малко на спокойствие. С Иван решихме да оставим нещата по-спокойно, да не й говорим за Боряна, забелязахме, че след като я подържи 1 минута и й писва. Донякъде рабзирам Елица, защото само онзи ден като я взех от ДГ и докато се прибера, 10 човека я питаха: "Аааа, роди ли се бебето? Как е бебето?". То детето се затъжило за мен, те само за бебето я питат...но онзи ден си ме удари депресията, че никога няма да е същото, че лишавам Елица от това да има мама само за нея завинаги, че няма да имам време за Еличка...едва ли не ми мина мисълта, че ако осъзнавах, че ще е така, нямаше да се навия за второ...Поревах малко, Иван ми каза, че не съм нормална и така. Мина ми, къде ще ходя   Депресия, нали знаете   Боряна е малка душичка - сумти, хърка, ръмжи и гледа в нищото. Бибобибо - успех, мила, в желанията и начинанията! Дидка - да оздравява Рали! Ласи - къде скиториш??? Ох, много ми стана хубаво, че толкова много хора се появиха...- Несинеси, Теоилео, ббуб...ВаняМ, я разкажи за този гребен? МОля, моля - на мен кирливите ризи ги няма по другите форуми - тук съм си, на първа страничка отчетена при вас   Казах ви аз, една преносена темичка е това   Целуууувки

Хелън, напълно те разбирам... Аз ревах като разбрах, че съм пак бременна, две седмици ми трябваха да се самонавия, че всъщност не съм лоша майка, заради това, че няма да мога да отдавам цялото си внимание и грижи на Мимето, да не говорим, че всеки път като трябваше да я вдигна /тя тогава си беше още бебе/, се колебаех дали няма да навредя на бебето в корема, а в същото време просто исках да си я нося  После обаче свикнах... А като се роди Мишо, Мимето първата вечер прояви огромна ревност, че го гушкам /за да го накърмя/ и веднага след като го нахраних, го избута и се настани в мен. На следващия ден вече нямаше помен от тази ревност и го възприе като голяма жива кукла, с която за жалост не й даваме да си играе. Ама то тя и сега си го възприема като обект на игра 
Пожелавам ви бързо адаптиране - много целувки за кака Елица и за малката душичка  /има ли колики???, това ми беше най-кошмарния период и с двамата  /

Хели не я лишаваш от нищо,намира се време и за двете слънца  а освен това я даряваш и нея със сестричка.Малко като пораснат и ще видиш на какви безценни моменти на любов между двете ще станеш свидетел ( е от време на време и караници  ).Няма такова щастие   

Хелън, аз мисля, че най-доброто нещо, което можеш да направиш за Еличка в перспектива погледнато, е да я дариш с някой на който да разчита безрезервно в живота. Нали знаеш приказката "брат, брата не храни, но тежко му който го няма" Мисля, че е доста вярна. А затова, че няма да си отдадена единствено и само на нея, пак си мисля, че така е по-добре за нея. Има една теория, че няма велика личност, която да е единствено дете  , това в кръга на шегата, но за мен да споделяш играчки, храна, внимание и изобщо всичко, е само възпитателно.

Значи да спра да се напъвам  От мен няма да стане велик човек Но пък добрата новина е, че не е моя вината, а на майка ми и баща ми Така най-обичам - да знам, че нещо не се получава и то по вина на някой друг
Сега ще резна перките и на мъж ми, че и той е едно дете Той с неговата мания за величие трудно ще го понесе

Неси, иначе си много права 

Аз пък да ви кажа едва ги издържам моите - те не могат и 20 мин. да изкарат без да се скарат за нещо, после викат, ревът и после пак...на Самуил единствената игра е да "кара" колите, това е едно постоянно блъскане, казвам ви в неделя вечер ме боли мозъка. А понеделник, о чудо, отивам на работа с най- широката усмивка, която човек може да си представи...на тишина.
Мда, никак не съм преизпълнена с майчински чувства...чакам 4-та година нещата да се пооправят, но надали. А кога ще се наспя най после не знам.
Та тъй. Едно време виках, абе не съм аз майка за двама, еми права съм била.

Ох аз си мислех ,че съм единствената която "бяга" на работа за да си "почине " 

АААААААА и аз, и аз, нищо че мойто е едно 

Ха добър ви ден!
Ей ме на, тупурдисах се на родна земя от Италия и преди да замина утре за Букурещ - да се вметна в темата

Неси, тая приказка за великите хора изключително мнооого ми се допадна. Чудех се откъде ли ми е дошла гениалността - пък то работата била проста... Ще имат да ме черпят на старини мойте маймуняци тогава, че съм поставила (както всички знаят случайно ) основите на бъдещите им велики дела. Демек - чакат ме спокойни старини

Хелън, много бързо ти се е разминала депресията  - имаш да черпиш! Ако с единия рев си се оттървала само - берекет версим! Аз пък честно казано тия мисли за лишаването на детето от единствената майка ги имах само докато бях бременна. След като родих мигновенно ми се изпариха И честно казано гледах да не тръгвам в тази посока на мислене, щото не бях сигурна къде точно ще ме изведе. Днес слава богу, преди 2рия РД на Максимунчето нещата не ми изглеждат толкова трагични
Аз да чукна на дърво нямам оплаквания от отношенията между двамата - много се разбират на тема щуротия, забавляват се заедно без проблем - сега вече вярвам на майките на породени, че идвало и това време. Макс обожава кака си, само я търси, отваря очи с "кака" на уста, ходи да я прегръща, милва я по косата, целува я и я гледа с кравешки поглед...в по-голямата част от времето де  Тя съответно му отвръща с взаимност " на кака прекрасното пингвинче" и прочие любезности си разменят. Което не значи, че и аз не ходя на работа като на кукрорт, де
Само дето още Макса не е проговорил като хората - това лееееекинко ме тревожи. На фона на Ема, която на тая възраст разказваше приказки и пееше песни на 2 езика, той все още се бебее.
Говори разни думи, ама е далеч от изречение...
То не, че като проговори ще искам да чуя всичко каквото казва, ама... Ей на например, миналата седмица се спрятам за циклична среща, излизам от стаята в целия си блясък и Ема възкликва " Я, мама се е облякла като сервитьорка" !!! А вчера се облича сутринта, два часа се бави, а аз през това време им варя кус-кус и я  подръчквам. Най-накрая тя възкликва: "Вече съм готова! Остава някой да ми подаде короната! " - демек една диадема - корона. Аз я питам " кой точно да ти я подаде - баща ти краля или аз придворната дама? Ама аз съм заета с кус-кус-а"
А тя помисля и отговаря " Ами преценете кой е по-близо до нея и ми я подайте,моля,  не мога и за това да мисля сега!"
Та такива ми ти работи при нас.

Хелън, а снимки на момата? Да не потретвам въпроса, че ще стане нахално от моя страна вече.

Ема и мойто е едно и аз съм така 

Ахахахха, това много ми хареса! Как може да ви мине през ум за я занимавате с такива неща!

Хелън, зарадвай ни наистина с малко снимчици Ей, как ми се гушка малко вързопче.... ама не мое. И не се оставяй на такива мисли, то е неизбежно да се появят, но въпроса е бързо да отминават. Аз ще си призная, че все още ми се въртят понякога такива неща из главата, но за кратко. Сега по-скоро се тормозя, че не съм достатъчно добра майка и за двамата, понеже от работа не ми остава време да ги видя.  Но добре, че и други си признаха, че бягат от децата, отивайки на работа, та ми се поуспокои съвеста

Иначе да се оплача, че Поли е с бронхит. Сигурно повече от месец се мъчим с една кашлица, дето ту спира, ту пак се появява, но сега вече хубаво втаса.