Юлчета 2008 (Тема 145)

Интересни теми нищите
Освен Хаим Гинът, аз много харесвам и "Как да общуваме с детето" на Юлия Гипенрейтер, както и една книга, която все още чета, но ужасно много ме впечатлява, защото е доста различна от общоприетите възгледи за "възпитание" на детето - Unconditional Parenting на Alfie Kohn. Страхотна!!!!!

Нашият подход с Никола също е според зависи, затова и често си мисля, че го отглеждаме шизофренно   Когато съм изнервена и не ми достига търпението, само лая и викам срещу него, а когато ми е спокойно, обяснявам едно и също нещо по 10000 пъти, държа се с него като с възрастен човек, като с приятел, с уважение и всичко там каквото си трябва.
И детето сигурно се чувства странно, но какво да се прави. Давам си сметка, че с него съм се учила на много неща и все още се уча. Подходът ми към Борис е коренно, несъизмеримо различен.

Нико нали беше болен, е, оздравя. И афтите по езика минаха, обаче снощи му текна кръв от устата, когато му михме зъбите. С баща му хубаво огледахме и решихме, че вероятно се е спукала някоя афтичка и е изтекла кръв. Но тази сутрин отново се събуди със засъхнала кръв около устата и като михме зъбите, кръвнаха венците. Иначе езикът, небцето и друго в устата му е розово и хубаво. Звъня на Стоименова, но още не ми вдига. Чудя се от какво е тази кръв и възможно ли е да му кървят венците....
Изморих се от това боледуване, а беше леко и само за седмица. Дори не мога да си представя какво изживяват майките на дечица, които боледуват повече и по-често  

Inka, Честит Рожден ден! Много си била млада, ей! 

И аз знам как е правилно да се обяснява и т.н., но нямам нужното търпение. Свалям шапка на тези които успяват да обяснят. Да взема и аз да я прочета тази книга на Хаим Гинат освен, щом толкова я хвалите.

И Маги рева сутринта, а аз имам работа днес и не мога да я оставя в къщи и да я мъкна с мен после   А и вчера и днес се напика през нощта   2 дни на детска и стават чудеса, егати  

Здравейте момичета,

Това време ме съсипва просто...ужасно за всички:)
Ана завъди кашлица снощи и днес е в нас на чай и витамин Ц:(

В къщи  никога не сме определяли как да се държим с нея,какъв подход да изберем или как точно да се държим- държим се естествено,както сме се държали и преди да се роди.С нея се отнасяме,както се отнасяме помежду си...Като мрънка и се обяснява кое как защо,като прави бели й се караме,като слуша я поощряваме- съвсем нормалните реакции според нас  в конкретните ситуации.Стремим се да бъдем справедливи ... Като по-малка ядеше и шамари по дупето в ситуации ,когато е била неконтролируема...не ми е било гузно- просто защото съм считала,че съм постъпвала по най-правилния начин:) Зависи много и от детето- какъв темперамент има,колко е палаво и т.н. Като по-малка Ана много се биеше с децата- преодоляхме го с много говорене,обяснения,караници и мисля че се справихме отлично,защото резултатът е на лице:) Доста се очовечи и за щастие настъпи период ,в който можем спокойно да разговаряме и да има отсрещно възприемане:)

И аз и баща й сме на мнение ,че децата се възпитават главно от примера и държанието,което виждат от околните...колкото и да се стараем специално към нея да се държим едикакси,според мен тя се държи и постъпва,както се държат околните:))


Инка ,честит празник!Много щастие и здраве желаем:)

Сакси, мисля, че Яна е много интелигентна за възрастта си затова се получава така (приеми го като успокоение  ) докато Мати лесно го залъгвам и убеждавам, не ми трябват много аргументи, но и той си е по-кротък, не е супер палав и неконтролируем за разлика от братовчедите си  
всяко дете е различно - важното е да се открие най-правилния и щадящ метод за възпитание: при едни само пръчката играе като фактор, при други приказването и т.н
ауууу забравих
Честит юбилей Инка    Жива  здрава и много обичана бъди!

Инка, Честит Юбилей- само хубави неща да ти се случват   

Inka, честито! Да си много щастлива и обичана!   

Понеже пак прочетох, че някой наказвал детето за няколко минути само в стаята... Как успявате да ги накажете? Опитвала съм да накажа яна, но не става.

"Иди в ъгъла." Не отива. Завеждам я там насила, маха се. И какво ? Да я държа там притискайки я?!
Същото е и със стаята. Иди в другата стая. Не отива. Завеждам я. Отваря си вратата и идва. Да затискам вратата ли? Така се получава много тъпо, защото аз уж я заплашвам с наказание, а после тя сама вижда как ми надделява, от което пък аз се изнервям и всичко завършва със шамари по дупето и крясъци до небето...
Та така при нас заплахи от сорта "ще те накажа" не вървят. Ако кажа, че няма да излезем, тя или не загрява какво ще се случи или и е все тая и като си останем у дома, губя само аз, че ще ми се надуе главата още повече.
Отделно като й се карам, никой от нас не размахва пръст, научила го е явно в яслата, но ми размахва пръст и ми се кара и тя 

Сега не искам да оставате с впечатлението, че е най-лоша на света. като иска да слуша, прави го. За някои неща ме слуша много. Просто искам да кажа, че колко и да се опитвам да я възпитавам правилно, често съм един лош родител, който се кара, вика, подкупва... 

Сакси, всички са така, просто някои нямат смелост да си го признаят  Тук е много лесно да се направим на идеални, но дали е така, всеки си знае

Аз много харесах подхода на Танита и го използвам. На последък ...не помня дали писах тук или в чата....но сме в периода на налагането с рев. Започва да реве за незначителни неща и се тръшка и не спира. Та си откраднах от Танита изречението " Я ходи да поревеш в другата стая и като се успокойш, ела!"  Страхотно е 
Аз крещя постоянно. Колкото и да повтарям нещо, никой не ме чува докато не кресна  и изведнъж равнис-мирно, всички са разбрали. И на мен ми се иска да съм идеална и да говоря тихо и спокойно и детето да ме разбере, но това е мираж. При нас пък проблема е че докато говориш на едното , другото вика нещо или го закача. Или се дразнят и пищят и двамцата. Абе все има за какво да се извикам поне веднъж на ден 

Ние с мъжа ми имаме проблем и малко се разминаваме при начина на възпитание. Аз съм прекалено стриктна, а той прекалено нехаен , но това помага, защото се виджаме, когато прекаляваме.
 пример....Когато влезнем в магазин, особенно по голям...започва едно тичане, гонене и кикотене по коридорите. Аз искам да мълчат и да ме хванат за ръка и да разгледам на спокойствие/ което е невъзможно обаче/ , а според мъжа ми няма лошо да си тичат децата и да се гонят  И повече се караме ние, отколкото на децата Ми не обича такива деца дето търчат по магазините неконтролирано , бе 

 Моето детенце по принцип много ме слуша, но напоследък си прави ей така на инат, само за да ме види как ще реагирам.

 Например казвам- Ела, седни на дивана. Тя отива и ляга на паркета по корем и почва да ми се смее.

 И аз крещя и то обикновено за глупости, за големите неща - не, за тях запазвам търпение и действам ОК, но за няк`ви дребни.....елате ме вижте,но то това си ми е по принцип черта на характера......

 Искам да попитам- останаха ли непроговорили деца, моето е на ниво срички, сякаш е едногодишно.... 

simpatiuh4e,останаха и още как и ние не говорим,само повтаряме думички и то не много
все още сме болни,днес ще ходим пак на лекар

Инка,честит празник 

Симпатюхче в такива ситуации когато детето реагира неадекватно си задавам въпроса ама защо прави така ...и си ..отговарям..... Ами защото е на две.... и като че ли малко ме успокоява този факт 
И Мати не говори много добре, тоест говори и то много  и силно .... но не всичко му се разбира...

Сакси, това с наказанието и при нас не върви- отдавна пробвах веднъж,защото бях чела в книгата на Фенуик,че детето се "успокоявало" като седяло само в друга стая за 2-3 минути. От дете до дете изглежда си е огромна разликата- Ана ,ако я затворя насила- ще я чуе цялата кооперация,ще се съдере да реве и накрая и аз и тя ще сме около 10 пъти по-изнервени...

Напоследък, слава Богу, слуша доста повече.В пътите,които се опитва да се налага и тръшка гледам да остана равнодушна,подминавам и просто я оставям да си мрънка- когато се опитам да обясня обикновено задълбаваме темата и започва да се тръшка още повече:))  Тук- там се залъгва и успявам да й отвлека вниманието- последният номер е готвенето- започне ли да се тръшка- казвам й да отидем да сготвим нещо двете- много обича да прави кюфтета от кайма с мен...та и с подлъгване понякога действа

А, Яна е толкова будно и осъзнато дете,с насилствени наказания според мен ефект няма да има,а и най-много някой страх да й се завъди в главата...

А малкия Иван е просто 

И при Маги не действат наказанията. Ако и кажа да иде в другата стая абсурд да го направи, зансяла съм я аз, но усещам че я страх да остане сама, затова започнах на дивана да я "наказвам". Тя изпада в истерия, слиза, аз я връщам и така до безкрай, пък ефект никакъв. Затова го правя рядко като ми прикипи, повече като отдушник на моята емоция, отколкото с някакъв възпитателен ефект.

Да си кажа и аз за възпитанието: 
 Завиждам ви за търпението, което имате, за жалост моето бързо се изчерпва. Когато прави нещо забранено му казвам да спре 2-3-4 пъти ("не го прави", "ще се удариш и ще те заболи", слез, ще паднеш" "това е на мама и не се пипа"  .... и др. ) следващия път   изкрещявам   и ако се наложи да има и следващ -удрям. Обикновено като викна- чува. Кетито го е написала точно :
За наказването - два или три пъти се е случвало. Първо се карам (викам) и после го наказвам зад вратата, до стената (даже сам си държи вратата), но  му минава страха за 2-3 мин и после си стой наказан , но гледа да си открадне нещо да си играе

За единността м/у мама и тати - щом единия се кара , другия мълчи или подкрепя. Няма вариант , за обратното.

За заплахите (някой питеше) когато много ме е  ядосал му казвам , че ще го изхвърля (или нещо подобно), че не искам непослушно дете.   Смятам за неправилно да се плаши с Баба Яга, Торбалан, мечки, мароци  и др. такива (това разбира се мое мнение).

Сега сме на вълна -"плача за всичко и гледам какво ще постигна "  , УЖАС.

За говоренето - говори много и 90% му се разбира. Преди 3-4 дни много ме иненада, чак се втрещих  . Взела съм го от яслата и вървим  към вкъщи. Времето топло, всички са навън и по улиците срещаме много хора да разхождат кучетата си. И както си вървахме Мики ми казва "Мамо, имам една идея! "  аз "какво имаш?!? " (не очаквах да използва такава дума) "Имам една идея- да ми вземете куче!" аз    , той " Голямо"     

ох, спирам, че много дълго стана 

На нас също ни допадна подхода на танита и го ползвахме, но за кратко. Отиваше и бързо и минаваше за да дойде при нас. Сега просто казва "няма да отида". Ако я заведем в другата стая наказана, е малко смешно защото нямаме стая, в която да й е скучно. Навсякъде има неща, които са или играчки или забранени за нея и й е още по интересно да ги пипа, особено когато е "наказана". Един път като я наказахме в спалнята и кротна, бяхме много щастливи, че е подействало, а тя седнала да си играе в палатката, което е добре според мен, но няма идеята за "наказание". Иначе идеята за определения избор е много добра и винаги я прилагам, но и много пъти изборът е "не искам" и до там с този избор. А, на заплахите, че ще и се отнеме нещо, казва, "вземи го, не го искам" и до там. Когато обяснявам, мисля че най-помага, но не защото е успяла да разбере, че така трябва да стане, а защото започва играта на "защотковците" и един вид се отколнява вниманието и от проблема. Та да си призная при нас все още най-ефективния подход е отклоняването на вниманието от проблема.

Инка, набори сте с Марто и той тази година се качва на моя етаж. Бъди здрава и много щастлива и скоро да ни се похвалиш с приятна новина.