Юлчета 2008 (Тема 145)

ааа, не сте ме разбрали, аз не наказвам Маги в стаята Абсурд е  да отиде и да стои мирно, при батко и действа това, но тя е малка.
 Просто като започне да реве за всичко...ама буквално за всичко изрежда си 3-4 неща и не спира и вече е забравила за какво е започнала да реве и не иска нито да я гушнеш, нито се успокоява , а стои срещу теб и се тръшка И тогава и казвам със спокоен тон " Я отиди и не нареви в спалнята и ела после" ...и тя си тръгва към спалнята ревейки стои си там малко или в коридора и се връща и казва " нама повече пачам" и аз и казвам ела да те гушна и вече иска да се гушне  Много съм доволна, имам да черпя Танита 
Това го прилагам само като  истеризира, не като е направила беля. При беля или отговаряне, много деийства и при двамата,, като им се разсърдя или ги погледна разочаровано  И веднага им падат крилцата и се извиняват.

/всичко това, когато не съм превъртяла и не крещя  /

Много ви благодаря за пожеланията  .
Пишете още, да знам, че не съм сама с крещенето  . При Боби от скоро има една нова реакция, като му се скарам, започва да плаче и да повтаря не бой, все едно го малтретирам и то редовно  , а в интерес на истината рядко го тупвам по дупето, напоследък дори изобщо  .
И той не говори много, по- точно от скоро започна, но само аз му разбирам и не винаги  , много букви не казва, например р, к, с. Изречения му е трудно да съставя, ако го накарам да каже нещо от 3 думи се напряга страшно и успява обикновено от някой си път и го крещи силно  .
Оле, похвалвам се, ама с половин уста, още ми е притеснено много, днес и годините си признах... сега и това  .

Инка, стискам палци

За викането, не викам кой знае колко, но понякога и на мен ми писва. Не че тя се впечатлява кой знае колко Не я наказвам, не мисля, че би се получило. Дори да й кажа, че няма да излезем или нещо друго тя не е против и хич не се трогва. А ако й кажа, че ще я набия ми казва, че иска да я набия Ако е наистина много раздразнена я оставям сама да се успокои, вече не намирам други начини.

Инка значи стискаме палци и за другата част на устата да има да се хвали по-смело 

Инка, честит 30-ти рожден ден! Да си жива и здрава, да те глезят, обичат и уважават мъжете вкъщи и скоро да се похвалиш с цяла уста 

Аз също се хващам, особено напоследък, че доста крещя, ама тя и моята кукла като й говориш нормално не чува  То някой път и да й крещя пак не чува де, ама не ми издържат нервите да повтарям едно и също нещо спокойно по 100 пъти   . Иначе се опитвам да й говоря много, обяснявам, ама като не помага прибягвам и до други методи - награди (само че не сладки неща, тя още шоколад и бонбони не е яла), наказания, заплахи и др.п., колкото и да не ми се нрави. Случва се и да я плесна понякога  Абе не е лесна работа, дано да успеем да ги възпитаме подобаващо 

Инка, честита 30-годишнина! Здраве, щастие, късмет и  много любов ти пожелавам! 

Аз се научих да крещя покрай децата. Сами много чупи, хвърля, но когато стигне до гримове и тоалетката ми - не кресна ли като звяр - няма оттърване. И аз го пращам да плаче в коридора, но не става. Сега, когато  по-топло и излезем по паркове и гори, застава на едно място и не тръгва. Нали знаете номера с "Чао, аз си тръгвам". Ей, много издържа, но все пак накрая хуква към мен.  Обикновено, когато наказвам предупреждавам, оставям възможност за избор и в крайна сметка той решава какво да се случи.

Инче,и тук да те поздравя    стиснати палци  и от мен !

Кой каза за крещене   Аз с моя тънкия глас направо си пищя (горките ми комшии   )

Когато всички са вкъщи понякога се изнервя и става лудница.Карат се с Катето,пищят,бият се    В такива случаи се отделяме двете и започвам да я занимавам с тихи игри(конструктор или "готвим")
Трудна работа е отглеждането на дете,колкото и да се стараем винаги ще допуснем грешки.Надявам се,да не са фатални,а съвсем дребни,на които даже да можем да се посмеем след време.Всички се опитваме  да сме добри родители и мисля,че ще се справим  

и при нас ефекта е само такъв, иначе никак не я страх да стои сама в стая. 

същото, само дето вече трудничко забравя. 



Днес ме изкара извън нерви направо. Прясно излезнали, още нито е изморена, нито гладна и се сеща, че иска да рисува на земята. Ок, наблизо имаше книжарница. Там й препоръчах неколкократно да купим цветните тебешири, но настоя да вземе едни бели и кръгли. Връщаме се, рисува две черти и казва
- но искам кафяво за мечо
- няма кафяво, имаш само бяло, това е белият мечок
- не, не е. това е кафяво мече.
- добре. кафяво. ау, какво хубаво кафяво кожухче!
- не е кафяво.
- добре.
- искам всякаквите тебешири.
- е, да, ама вече купихме белите.
- ИСКАМ ВСЯКАКВИТЕ!

Милион пъти обясних, че имам само една паричка. Купили сме бели, защото тя ги е поискала и сега няма с какво да купим другите. Утре, когато пак излезем, и си вземем паричка ще купим шарени. Никакъв ефект, освен дето ги начупи и стъпка с крака, защото не ги иска тези белите. И аз я оставих да ги прави на сол като търпеливо (все още) й повтарях, че са нейни и може да прави с тях, каквото реши, но други днес няма да има.
И понеже ви бях чела сутринта и реших да бъда "добър родител" и да отговарям "правилно". Тя реве и се тръшка.
- плачеш, защото искаш цветните тебешири.
- да.
- сърдиш се, че взехме белите и вече не ги искаш.
- да.
- но мама няма парички.
- да.
- ще плачеш ли още?
-да
-Ами ще плача с теб и аз. Не ги искам белите! Уааа... Искам всякаквите! Уааа...
И плаках, и плаках.
След малко пак горния диалог да й покажа колко я разбирам, но нищо... и плакахме, плакахме... докато не ми писна и я попитах
- а искаш ли да идем в детския клуб да играем в басейна с топките?
и отидохме 

Инка, честит юбилей! Дойде в нашата група а?   Сега трябва да си смениш и прякора  
Желая ти преди всичко здраве, щастие и любов! Тихичко честито   и стиснати палци от мен!  
НБМ, много се радвам за добрия резултат!  

Чета ви и гледам същите терзания. Аз изобщо не съм от идеалните родители, ама и не смятам че изобщо има такова животно. Всеки допуска грешки, основното е детето да усеща любов, а и ние да се опитаме да отговорим на неговите уникални нужди. Понякога съм супер търпелива и мога да му обяснявам много неща, да му усещам емоциите и да знам как да го успокоя, ама има моменти, в които искам и на мен някой да ми покаже, че ми разбира емоциите   Крещя си редовно, защото иначе все едно изобщо не ме чува, точно както Кетито обяснява. Понякога плясвам по дупето, но напоследък рядко, пу-пу. Гледам го както ми идва отвътре. Наказанията при нас работят - омърлушва се и се чувства виновен. После се гушкаме и извиняваме и всичко пак е наред. Четох веднъж в книгата на Линда Гудман хороскоп на децата раци. До голяма степен се убедих, че е верен, поне за Сами. Изключително чувствителни и емоционални деца, но обичат много да се налагат. Тя пише да ги заливаме с много любов, за да отговорим на огромната им емоционална нужда, а когато прекаляват имат нужда и от твърда ръка, за да усетят границите и да се осъзнаят.

Днес видях едно двумесечно бебенце, облечено в пухкав гащеризон мече. Направо щях да го изям - едно миниатюрно, сладко, бузесто човеченце Внезапно ми се прииска бебенце. Излязоха ми резултатите от изследванията, но за съжаление хормоните ми още не са наред   Много ми домъчня и се обезсърчих.   Докога ли ще трябва да чакам?

Роси, пожелавам ти много скоро чакането да има не само край, но и резултат  И никакво обезсърчаване 

Роси, кураж! Още малко време си дай и ще сте готови! 
Инка, хубави, хубави новини! Късмет и се пази!   

Сакси, и аз имам много такива моменти с Никола, каквито си описала с Яна. Къде ми стига търпението, къде не и просто му изсъсквам да върви или го издърпвам и тръгваме и по пътя се залисваме и забравяме за ситуацията.

Най-много ме е яд в такива моменти обаче, че е супер обсебващ и сякаш нарочно се държи така, само за да нямам достатъчно време и възможност да обърна внимание на бебето. Не знам при другите майки с две деца с малка разлика как е, но при нас определено Никола получава МНОГО повече внимание от бебето. И това не е, защото не искам да се занимавам с бебето, а защото Никола непрекъснато е заврян в мен и държи да се занимавам САМО с него. 

Сакси, аз в подобни ситуации казвам, че щом не ги иска, ще ги изхвърлим. Не му трябват и толкова. Отваряла съм терасата и съм хвърляла разни дребни неща, които винаги мога да върна, но не съм г о правила. Така разбира, че може да ги изгуби и започва да прибира играчките си, въпреки , че никак не му се иска.
Преди две-три вечери паднахме от смях всички. Казвам аз, хайде да прибирате играчките, че ще лягаме. И Сами като се преви на две, взе да охка и да казва, че е много изморен. Върви приведен и толкова зле изглеждаше в лицето - артист, такава истинска физиономия няма, толкова зле беше.

Аеля, дано скоро всичко е в ред. Кой хормон не е в норма?
Евридика, радвай се, че бебето е малко и още няма такава нужда от вас. Мисля, че с голяма разлика е по-трудно. И двете ревнуват и искат.

Благодаря на всички за пожеланията  . Мислех още малко да изчакам преди да съобщя по разбираеми причини, но дано всичко е наред  .
Аелия, не знаех, че има хормонален проблем, дано скоро го отстраните и има с какво да се похвалиш  .
Сакси, браво за търпението, аз нямаше да издържа 100%, щях да се разкрещя.

И аз, признавам си, открих по малко от себе си във всяка от Вас - и обяснявам, и се карам, и викам, и пошляпвам ... кога как дойде, но според мен /така поне се успокоявам/, е по-важно, че моментите, в които се хушкаме и не се караме и сме щастливи са много повече от другите
Дея не сме я наказвали с това да ходи да се успокои в другата стая /просто защото до скоро не бяхме сигурни, че ще разбере "посланието"/, но с Билянка сме го прилагали този метод в по-късен етап и го правим и до днес понякога.
Дея като беше по-малка на няколко пъти сме я слагали в кошарата "за наказание", защото тя не се ползва по предназначение отдавна.
Децата, както повечето сте се уверили, не винаги наистина разбират "наказанието", заплахата", "посланието" и това, че ще им забраниш нещо, тях много не ги грее. Примерно наскоро нашите - разхвърлиха си стаята до безобразност. Преди аз всеки ден оправях, понякога и те се прилъгваха и се включваха, но последния път беше нещо страшно - все едно обстановка при обир - освен разхвърляното по земята, съдържанието на всички шкафчета и шкафченца беше навън   Казахме им, че докато не си оправят стаята, няма телевизия, игри, подаръчета, лакомства, срещи с приятелката им, която ни е комшийка и се виждат всеки уикенд... Е, ами какво - почват да оправят и в следващата минута са се заиграли нещо и така около 10-дни. Аз влизах само да ги завия за секунди, защото тази обстановка ме побъркваше, но търпях заради идеята Те приеха "забраните си", но не мисля, че ги преживяха въобще, защото си имаха други занимания, макар да бяха лишени от други любими такива. А когато искат може и за 10 минути да оправят  цялата стая. НАкрая, баща им напълни един плик с играчки и ги "изхвърли" и каза, че след малко идва да пълни втория плик и така постепенно разчистиха стаята

Инка, аз като бавно загряваща чак сега разбрах, ама и ти като не смееш да кажеш  Пожелавам ти всичко, ама всичко да е наред! 

Леле, Нинче, голямо търпение сте имали 10 дни да ги чакате  Мъжът ми прилага почти същия метод с "изхвърлянето" на играчки, но това е лошото, че нашите деца имат толкова много, че като им забраниш малко, както казваш "не ги грее". Ето, че и твоите момичета никак не са се притеснили от забраните, а просто са ги приели