НОЕМВРИЙЧЕТАТА - най-красивите деца, нашите прекрасни пролетни цветя!

Здравейте, хубавици!
Да ви попиша малко и за нашите приключения, за да не ни забравите.
Ние изпратихме 12 клас и сега е относително по-спокойно.
По празниците се разходихме до Гърция, без децата - те отидоха на село. Идеята беше да тръгнем късно вечерта на 20 май от Пловдив с автобус до Гърция, да се върнем на 24 май, да си вземем децата и да се върнем до София. Само че нали знаете как нещата понякога са оплескват, а като се оплескат, след това се и оакват за разкош. Първо, деня на тръгване съвпадна с деня на дипломирането на 12 клас, което означава 2 часа стоени в извънработно време. Второ, клубът по футбол за деца в градините организираха първенство. Лошо няма, ама сложиха първия мач баш в 18.30 на 20 май. Успяхме да приключим към 9 вечерта и да стигнем в Пловдим преди 11. Метнахме децата (не през балкона, а на баба им), починахме 5 минути и таман се запътихме към автобуса, когато се сетих, че съм си забравила личната карта. В София. Паспорт нямам по принцип. М. го прие много спокойно и категорично отказа да ме остави в България за назидание и да пътува сам до Гърция ("И как да черпя компанията за годишнината от сватбата, ако теб те няма?"). След няколко телефонни разговора и безумни предложения ("Можем да пробваме да минеш границата без карта!"), се разбрахме да си направим среща с автобуса в Дупница, натоварихме си багажа (вкл. 3 каси бира за гореспоменатото черпене, но да ви кажа - не бяхме хората, помъкнали най-много алкохол  ) и отпрашихме обратно за София. В Дупница оставихме колата на паркинга на една бензиностанция ("Ами то в Дупница нямаме денонощни паркинги, ама вие си преместете колата ей тука и не се притеснявайте, много хора си оставят колите при нас, като ходят за Гърция"). Е, аз си се притеснявах дали нещо няма да се случи на колата през цялото време. Всъщност, това не е точно казано. Не се притеснявах от това, че ще ни откраднат колата. Притеснявах се, че ще я откраднат с детските столчета, които са в нея. Всеки с проблемите си, а моите са генерални  В Гърция си беше топличко и хубаво, както винаги, не ме питайте за снимки, защото даже не си бях сложила фотото в багажа. Аз предимно си почивах, четох и спах, а М. готвеше ("Почивам си, докато готвя", при което хората от компанията идваха да го пипат, за да проверят дали е истински). Аз лично мисля, че фасулът си беше изхвърляне (да готвиш фасул на почивка????), но пилето с ориз, тиквички и гъби на фурна ми дойде много добре последната вечер. Човек трябва да оценява шедьоврите, когато ги види, а този специално така го оценихме, че изтрая само докато го чакахме да поизстине.
На връщане си взехме колата от Дупница (със столчетата), но за сметка на това решихме да не взимаме децата и се върнахме директно в София. Взехме си ги тази събота, защото Дани трябваше да тропа хорца на открита сцена пред НДК - всъщност той категорично отказа да се качи на сцената, но го разходихме, за да видят всички, че поне е в носия. В неделя бяхме на празник на градината в базата на БЧК в Лозен - много добра организация, много приятно изкарахме и съм много доволна.
На първи юни се прибрах късно от работа и се изстреляхме веднага към детски магазин. След  дълъг и мъчителен избор ("Никакви пистолети с изстрелващи се от тях неща! Никакви! Не, този също не може! И пушка не може! С две цеви също е пушка! Не искаш ли книжка?") се прибрахме с набор от пищящи и светкащи колички (сега не знам дали не беше по-добре пушки, с тях поне бих могла да ги заплашвам).
Други интересни приключения не сме имали (не броя къпането снощи, защото то беше по-скоро изненада, а не приключение - оказа се, че те всъщност не са почернели от слънце, но май е по-добре да не задълбавам в темата).

Целувки на всички! Чета ви редовно, да знаете.

          
Ох, Юлче ще ме умориш - ба*и хладнокръвието - само ти го умееш. Фен съм ти, да знаеш     

madchen да дойда да ме сриташ, че аз аз няма как да се самонакажа? 
За твоето детство - грехота, госпоИца си била - а Влади е "Аз съм мъж! тати! карам беембе!" 
Трябва да пусна снимка но ... последните 2 седмици, нямаше човек който да му каже момченце. Всички, включително и деца се обръщаха с "момиченце, ... "  Въпреки че той навсякъде се представя - Аз съм Влади!  Явно Влади върви и за женско име ...   

Цеце, много от рано са ви сборните групи. А за госпожата - думи нямам. Ама и не очаквам, че ще оставиш нещата така де  Дано не се повтаря.

Роси, успех с учението, миличка . Стискаме ти палци! 

В градината на Влади днес щяло да има карнавал. Пише 3 Юни - Карнавал. Обаче никой в прав текст не каза че ние трябва да носим костюми  Видях една от майките да оставя сутринта, питах я, и тя каза че случайно предната вечер от друга майка разбрала, която пък случайно решила да пита какво ще има на този ден - 3юни - карнавал, а госпожата и казала как била забравила за него 
Дано скалъпят на Влади нещо то подръчни материали!!

Лек и слънчев ден ви желая 

Е, баш по козирожки  /така ли се пише това, че ми заприлича на друго?/
Шегувам се, нали знаете, че съм фен и на двете 

Юле, ти ТРЯБВА да пишеш, жена!! Много се забавлявах на разказа ти!

Цеци, и твоята къдравела ме разсмя, на теб сигурно не ти е било до смях, ама пък е била върло сладка.

Вале, Валеее....да му пораснат къдрите и си вземам зетя иначе, да не му пипате повече прекрасната коса!

Роска, стискам палци. А инспекторките навсякъде ли минават курс да са мега ултра гадни??

Днес със Симона се натъкнахме на едно размазано коте на пътя, разбирайте залепено. И Моната го фиксира и ме пита - какво му има? Аз - хъка-мъка...викам ударила го е кола и сега чака леля доктор от Бърза помощ, мамо...Симона - а боли ли го? ВИкам - ми сигурно малко (те червата му навънка, де... )Симона - а леля доктор как ще го изстърже от пътя??...

Дита, изпуснала си прекрасна възможност за нагледен пример какво би се случило с всеки, който пресича без да се огледа  Иначе може и с теорията "ми то си спинка тук..."

Юлче, чудно разказваш 

Хем се смях хем Ние ги мислим за малки,а те си разсъждават вече.
Юлче ти ТРЯБВА  да пишеш,да се изкажа и аз Вашите премеждия са...уникални

Ивчето я заведох на фризьор,обясних му колко и откъде да вземе и аз оставих татко и с нея,че аз още бях на работа-след 15 мин Ивчето беше яко офъкана,защото татко и решил да режат още-в резултат Ива е наръфана като куче и е грозна,а тъкмо ще бъде шаферка бе. Яд ме е много! Тоо и аз сега реших да си пускам косата точно и на нищо не мога да я направя като прическа,каква кума ще бъда не знам Иначе се спрявам добре с прическите,ама сега точно като трябваше най-хубава да бъда.

Юлче Страхотна си! Ако не напишеш нещо сама ще ти събера любими истории от тук и ще ги издам /само ще трябва да се докопам до повече от едно твое име/. После като станеш известна щеш не щеш ще пишеш, пък. 

Аз пък сега като се зачетох в едни други теми,то любовните драми започвали още на 4-5 год Докога нашите деца ще си играят по детски? Някак си не ми се щеше толкова бързо да минат в други игри.

Сладурче тя първата любовна драма е в Едиповата фаза и е, защото детето е влюбено в мама или татко. тогава родителя от същия пол става в голяма степен конкуренция и враг. Във въшия случай врага ще си ти, да знаеш и да не се засягаш. Рано е още, но е възможно да започне и сега.

Бояна тя сега е толкова много привързана към мен! После викаш ставам враг номер 1 и после следват гаджетата ли? Пък сега се оплаквам,че иска да си игрем на детска градина. Азще и предложа даже сега.

Всичко е до възпитание и начин на отглеждане, според мен. При Христо не се прояви Едипов комплекс, поне не в някаква явна степен, ако не приемем за такава привързаността.
Лили е друг въпрос... Странно обаче, защо проявява ревност към мен от баща си  Доколкото си спомням, Едиповият комплекс при момченцата и ... не си спомням как се наричаше при момиченцата, се проявяваше най-силно на 3-годишна възраст  Боянче?

Розали... Целта е с таткото да не си обръщате внимание, а как ще ви изглежда на вас, като ревност към кого и прочее са подробности. Иначе май към 5 годишна възраст е пика, поне при момчетата, но в наши дни не може да се разчита на такива стари статистики.

За едиповия комплекс бях чела, че изобщо не е задължителна фаза, дори не е често срещата като бебешкия пубертет примерно, а си е състояние, през което само някои деца преминават. Склонна съм и аз така да смятам.


Нямах нет известно време. Точно аз - пристрастената  
Василия ме накара да се насълзя от умиление, а с Юлчето цъках с език и съпреживях неволите.

Аз ходих за два дена на хотелче в Рила и се качихме до някакво езеро в Национален Парк Рила(от към Якоруда) Беше много приятно.

skrech Едиповия комплекс е патология при възрастните, а не фаза при децата. слава Богу не всички го развиват. Фазата при децата я преминават всички, но не всички правят криза от това, при някои преминава по- кротко и незабележимо. Момченцата искат да се оженят за мама или я намират най- красива на света, такива неща. Не е като бебешкия пубертет, наистина.

Момичета, сега в четвъртък ще ми правят и амниоцентеза. В 2 от 20 клетки са открили хромозомна аномалия /наличие на 13-та хромозома, което е много тежко генетично увреждане/. Генетичката настоява за амниоцентеза, защото било много вероятно на бебето нищо да му няма, а само в плацентата да има дефектни клетки. Подозираното увреждане - Тризомия 13 се среща много рядко 1:5 000 /или 1:10 000, според унгарските сайтове/ и много се надявам ние да не сме най-големите нещастници на света.
Стискайте ми палци! В четвъртък е амниото и после още  2 седмици и половина чакане, как да не откача не знам. Дано поне да се окаже, че всичко е наред, иначе не ми се мисли. Генетичката е оптимистично настроена и се опитва да ме успокои, но няма начин да съм спокойна, докато не се изясни всичко.
Бебето е момиченце, дано да е здраво само.
А така очаквах този четвъртък, да разберем пола и да започнем с мисленето на име. Но всичко се отлага....