Искам да ви питам вашите бебета така ли се заплачват в съня си като моето, както спинка спокойно и изведнъж реввв и не можем да го успокоим половин час. Питам се каква е причината, от какво е травмирано и прочие...




От няколко дни има лека хрема и понакашля. Явно от сополките, които се стичат към гърлото. Засега не го лекувам с нищо, но му капя капки от физ. р-р и лайка. Дано да не се усложни, че и педи тази седмица е в чужбина и незнам при кого да го водя. А и ваксина ни предстои другата седмица, та трябва да се оправяме....
. 
Аз сега разбрах какво имаше предвид под депресия около 4-ти месец...
Май ме е натиснало нещо такова... Алекска доста си плаче, не от колики вече... струва ми се като най-ревловото бебе на света. За всяко нещо. Не иска никъде да се заседи. Аз вече едвам я нося по цял ден. И тя пак мрънка. А не са зъби все още...
Пътувахме цели 250 км без проблем - до Димитровград. Само дето спряхме 2 пъти за хранене и за малко почивка от столчето. Свикнахме и с чужда обстановка, дори и с многото нови хора - баби, дядовци, лели, приятели - то беше голяма атракция. Като ме нападнаха тук моите приятелки и като му се накачулиха 5 каки и нашия като рееевна, много се смяхме. От много женско внимание се побърка горкото. А и всяка иска да го гушне, да си спомни кво е да държиш малко бебе- голяма радост бе за всички освен за него май. После свикна с многото хора и внимание и им показа всички маймунджулъци
- плези им се, смя се с глас, гука им...
Много се надявах да го спра постепенно, но без него няма заспиване. Като му капна и директно затваря очите. Пробвах и други капки, но без ефект. А тоя Colief за 5, максимум 7 дни и свършва - разорих се вече да им пълня гушите на алчните аптекари. Добре, че поне мляко не купувам защото слава богу сме изцяло на кърма все още. Тук времето беше невроятно топло в Събота, за пръв път бебчо беше навън само по 2 ката дрешки без завивка. Но си беше жега наистина. Прекарахме цял ден от 10 до 18 часа навън. Даже свикнах да кърмя навън и вече въобще не ми пука. 
Пътувахме цели 250 км без проблем - до Димитровград. Само дето спряхме 2 пъти за хранене и за малко почивка от столчето. Свикнахме и с чужда обстановка, дори и с многото нови хора - баби, дядовци, лели, приятели - то беше голяма атракция. Като ме нападнаха тук моите приятелки и като му се накачулиха 5 каки и нашия като рееевна, много се смяхме. От много женско внимание се побърка горкото. А и всяка иска да го гушне, да си спомни кво е да държиш малко бебе- голяма радост бе за всички освен за него май. После свикна с многото хора и внимание и им показа всички маймунджулъци
- плези им се, смя се с глас, гука им...
Много се надявах да го спра постепенно, но без него няма заспиване. Като му капна и директно затваря очите. Пробвах и други капки, но без ефект. А тоя Colief за 5, максимум 7 дни и свършва - разорих се вече да им пълня гушите на алчните аптекари. Добре, че поне мляко не купувам защото слава богу сме изцяло на кърма все още. Тук времето беше невроятно топло в Събота, за пръв път бебчо беше навън само по 2 ката дрешки без завивка. Но си беше жега наистина. Прекарахме цял ден от 10 до 18 часа навън. Даже свикнах да кърмя навън и вече въобще не ми пука. 

Препоръчани теми