Искам да споделя с някого ужаса, който изпитах снощи...
Преди да изкъпем Дарина, тя си беше спокойничка, гукаше и се смееше - занимавах я, разлиствайки й една рекламна брошура. В 20:30 часа подготвихме с моя съпруг стаята за къпането й... и така, като всяка предна вечер - той си я изкъпа (държи той да я къпе, а аз му помагам, като обливам с едно канче гръбчето й накрая). Детето си беше спокойно и ние, както винаги бяхме много внимателни с всичко. След къпането я подсушихме, сложихме я на повивалника, направихме й масажа с бебешкия лосион и изведнъж тя започна да плаче. Аз реших, че вече е гладна и започнах да бързам с обличането, за да мога да я нахраня по-скоро... за секунди плачът стана на пищене, аз я гушнах, но тя направо взе да ръмжи в ръцете ми. Много се уплашихме и съпругът ми излезе в коридора, за да се обади на 911. През това време, Дарина изведнъж пребледня, около устичката й посиня, а около очите стана тъмно червено... чух, че спря да диша и усетих, че ръмженето секна и тя се отпусна цялата в ръцете ми. Това стана най-вероятно за секунди, но аз не бях на себе си... извиках на съпруга си и започнах да й вдишвам въздух в устата, а той да й натиска гърдичките... докато не изплака... Това беше най-големия ужас, който съм преживявала... най-страшния кошмар...след това тя взе да се съвзема, започна да плаче така, както си плаче обикновено и постепенно поруменя.
Линейката се забави, но когато дойдоха специалистите, слава богу тя вече беше по-добре. Лекарят я прегледа обстойно и каза, че няма поводи за притеснение - детето вече е добре, сърдечния ритъм е в норма, дишането също. И така...не знам каква беше причнитата за всичко това, но беше наистина ужасно....





)))
Та засука с тях дребния, но ще го боря на нощните храненета, че дневните е по-нервозен. Пак усещам, че имам нужда от нов размер, но не ми се дават още 25лв за едната проба.
". 
Иначе днес Дарка е добре - смее се, гука, а аз не я изпускам от очи.

За сега Тея не е имала такъв, надявам се твоето детенце повече да не прави такива пристъпи.