Пролетта е тука вече, ходи февруарското човече! (30)

ДВ,
нещо и аз само от балконЯ ви следя само
Днес майка ми ме изуми,беше против Марти да рови в една градинка,по принцип аз съм по-строгата и държаща на чистотата,ама явно хората се променят На мен ми е готино като го гледам,че ровейки се забавлява,а и ме оставя да си пия на спокойствие кафето
Пете,честито второ зъбче на Алис
Ника,добре че моят бюст е голям,че да отвлича вниманието от корема Ти определено си ми една от пътеводните светлини в диетуването Но определено едно от нещата които видимо се постопиха е коремът и паласките и съм много доволна
За пари назаем,какво да ви кажа дали сме на братовчед ми и на брата на миото по 1000лв и е неизвестно кога ще си ги получим,но това не ме притеснява,все пак са ни най-близките хора
Искаше ми се да коментирам още,ама нещо не ми стига мозъчето

ГИ (гуд ивнинг ), лейдиС (туй ми прозвуча като Бейлис (Мимчо?)

Аз да се включа надве-натри, че сърце юнашко не трае, ше изфръкне, ако се не изкажа.

Първо, Рали, и аз често страдам, че съм неразбрана от целия свят, най-вече от моя лъв. Близнаците не са моята зодия, то ясно, че съм везни, де, но имах предвид партньорски. Не ги кльопам, те мене тоже, същото и с рибите, за раците да не говорим. Иначе, сестра ми е женена за близнак, ми...също не съм доволна...

Но, дет вика Далчето, не може Емо да не се яви утре-вдругиден с някое зашеметяващо предложение за романтично прекарване на вечерта и отново да ти разтопи сърцето. А защо не и с диамантено бижу? Или просто вечеря на свещи (на покрива?) Айде стига съм мечтала от твое име, ше рече човек, че моя хептен ме е забравил.

Пеперудке, дантъ пУаша, ама моите първи (и последни ) шест цикъла след миналото раждане бяха нещо подобно, тежък ПМС, плюс отвратително болезнен първи ден+обилен цикъл, пълна идиотщина.

Никич, признах тъ за световен експерт по свадите. Майтап, и аз имам дни, в който се изпокарвам с де що вирее народ. Но като цяло съм нежно, срамежливо котенце, мър-мяу.

Иначе, и аз бях забравила, че гърдите не са балони или дини, но ето, че влизам вече в приличен що годе размер.

За заемите, аз давам, стига да имаме, досега не съм съжалила (имам усет кой връща и кой не, хихи). За поръчителство обаче бих си помислила. Баща ми примерно още дълго ще изплаща, заедно със свои колеги, дълговете на синчето си, ама.. какво да правиш, съдба човешка!

Вчера ни връчиха поправена епикризата на Калина за енти път. Ся пак са върнали пнюмония, то е вече минало свършено, но просто не знам, явно нещата трябва и при тях да се напаснат.

Ще почваме лечение със Сингулар-а, балеринке, благодаря за инфото, ще ти пиша утре ЛС. Ообаче трябва някой де се накани да иде до педи да вземе протокол, да купи рецептурна книжка, па да я завери, а общо взето се сещате, че няма кой- Явно пак аз ще съм, де, то се е видяло.

Айде, бия си камшика.

Само да отправя поредното пожелание към Миланското Миме да има лек път, лека душа и да й олекнат приятно джобовете

Мерсаж на всички ви за пожеланията
Аз няма да пазарувам, макар че ми се иска на всички роднински дечица да купя по нещо... ама каляската ми седи неплатена вече два месеца, сега и данък иде, а Миото се ослушва нещо 
Умната докато ме няма
 

Любезното, ти какво цял месец предварително си се засбогувала, нали в петък пътуваш?

Мяу, провокира ме и аз да поразсъждавам над това какво е било нашето детство и какво ще е детството на децата ни... 
Значи, установявам, че и аз съм щастлив човек, въпреки, че сегашната действителност ме кара да се чувствам много нещастна понякога. 
Като ученичка, като свършим училище на 30 юни, на 1 юли аз вече пътувам за село и съм стояла там до 14 септември... Аз, в комбинация с брат ми и първата ни братовчедка, с която сме набори! Три деца - горките ни баба и дядо!  Водили са ни по ниви, по лозе, с дядо, с коня за трева за животните. В двора - патки, пуйки, кокошки, прасе, по едно време и агънца имаше... Като захладнееше времето, и не можем да стоим до късно на вън, се прибирахме в къщи и баба ни учеше с братовчедка ми да плетем, като ни хванеше офтиката си пускахме на грамофона  Бони М и български хора, а баба ни учеше да играем... (Това като го пиша, имам чувството, че съм от каменната ера  , колко бързо лети времето). Като поотраснахме още малко (като ни тресна пубертета), започнахме да поизлизаме към центъра, да се събираме в една беседка, там се научих и да пуша  , заглеждахме се по другия пол, и се започна със щуротиите... как са ни търпяли, незнам! Няма такива баби (и дядовци) вече!  Всеотдайни, работливи и НЕмрънкащи...  Все едно да оставя на свекърва ми моите две деца и на племенницата двете, всички са на сходна възраст от 1 до 5 години...  просто няма как да стане това!!! 
А нашите деца, са лишени от всичко това, което ние сме изживяли, за голямо съжаление. Те трябва да гледат животните по книжките, нямат си никаква идея какво е да се возиш на каруца, и с какво се храни прасето, да речем... Водим ги по зоологическите градини, на цирк, на театър, но съвсем друго е да видиш всичко това в естествената му среда, да ти замирише на прясно окосена трева, да си береш плодове, направо от дървото, да си играеш с агънцето по поляната, не уличното куче да те гони... 
Уф, стана ми много носталгично! 
И ако някой се чуди коя година съм и кога се е развивало това, 76-та година съм, и точно така си живеехме преди 20-25 години, по селата, при бабите, през летните ваканции... 
Много хубаво беше!
Спирам, и отивам да спя, че ме налегнаха спомените. 

Здравейте, момичета!

Отдавна не съм се включвала, за което моля да ме извините!

Пина, и аз съм го преживяла това, и аз съм '76. Благодаря ти, че възроди милите спомени! Евала на нашите баби! И на бабата на Танчето - Вълшебната Фея Зън-Зън!

Мяуче, много ти е сполучливо ГИ-то! Ще го ползвам от време на време, ако позволиш... А като спомена за пернишкия бейлис, което нали е малка ракия с голяма боза, да ви споделя какво ми каза Любен Дилов-син - имало, моля ви се, и пернишко мохито! Което било голяма ракия с надупчена малка маруля вътре... Любезна Миме Миланска, ти това знаеше ли го? Спокойно за Дината - ако нямаш вяра в бабите, остави я при нас, верните ти съфорумки! Колко ти е - ще я изгледаме за няколко дни на ротационен принцип! На нея даже ще й е интересно всеки ден да е в нова къща...

Пеперудке, честит ти цикъл! Стискам палци следващите да не са като първия! Аз малко се наплаших - ако е винаги такъв болезнен "дебютът", бррр. Ама няма отсега да му мисля. Пък ти, ако много те мъчи, спасявай се с нова бременност!

В чувалче ние още спим без проблем. Явно Мончо е от разбраните мъжлета, макар и доста палаво в будно състояние...

Прегръдки за всички и най-светли пориви, съчетани с порой от радост за вашите душички!

ДУ
Абе аз вчера сутрин се пооплаках и попитах за съвет...ама или никой не се е сблъсквал или пък съм пуснала Невидимите букви 

Добро утро



Така, след като сложих кафето, мога и да пофилософствам  
Мда, трагичния бритон в идиотска форма (за който вчера ви писах) на каката почна да се къдри и съвсем да ми вади очите.   Но трябва да свиквам, чудя й се на Софи с кой акъл... и защо не ми е казала. Явно трябва да работя повече в посоката печелене на доверие, почвам да се притеснявам аз ли нещо не правя както трябва, че това дете, глейдаки ме мило в очите, най-нагло ме лъже, при това и много плоско... Не знам какво да я правя вече. Тъпо ми е, че всеки Божи ден ме изкарва извън равновесие с малоумщини и мотня, всеки ден си мисля, че вече съм видяла всякакви глупотевини от нея и за моя изненада следва нещо ново и неочаквано  
Калина се подобрява, тази нощ спа добре. И още спи, а майка й успя да си пийне сутрешното кафенце, та да се отчете и у форОма ще й остане време.

За зодии бяхте заговорили, моето миО е риба. Не мога да се оплача от него, даже на моменти се  чудя как ме търпи    Но за да не се възгордее той, ако зЕме, че прочете туй, има си и кусури за против уроки.   Болен е на темата коли. Ако зависеше от него, по цял ден би си стоял в гаража и би си чоплил нещо по колата... засега не му се отпуска много време, че с тия двете моите аз трайно полудявам и е леко потиснат, но няма пълно щастие   И аз не съм се подстригвала от 5 месеца, в главата съм като разплетена дамаджана, но пък гледам ведро на жУвота. Като се има предвид и силно наднорменото ми тегло ич не съм за пред хора, но .... c'est la vie  

Аз точно такива престои като дете по цяло лято на село не съм имала, не защото съм нямала там баба, а защото тя гледаше децата на леля ми - моите братовчеди. Не, че не ни е искала, но пък и вдовица сама да се оправя с 4 малки деца би било безумие, та майка не искаше да я натоварва. Нас ни гледаше баба ми тук, в София, тя не работеше и основната й задача беше да се грижи за дома и за нас. А и ние, лятото особено, бяхме една тумба деца и ни беше супер. Честно казано, на мен също ми е мъчно, че Софи и Калина няма да имат моето безгрижно детство, просто много лоши хора се "навъдиха", много коли, много улични кучета и ме е страх. Ей го, сега лятото трябва да научА Софи да работи с ГСМ, че да мога да я чувам докато съм на работа  

От там идва и проблема ми - миОто иска да ми подари телефон за приближаващия ми рожден ден, а то...   мноО сложни станАли тия телефони. Срамота, че съм инженер по комуникации, да не мога да им разбера операционните системи и прочее (безсмислени) за мен екстри... не мога да си избера   ХаресАх един, ама той 500 лв - не мога да дам толкова пари за нещо, дет ха Калинка го е докопала, ха дотука беше. НЕма произведен телефон с екстрите, които аз искам и да е в по-ниския ценови клас и да ми харесва на външен вид. Мда, определено сериозни грижи ме терзаят, мдам...

Неви, липсваш ми, душко  
Любезна, ха на изпроводяк - лек път, весело изкарване и презареждане с много нови емоции  
Мяу, где трЕбе да стане всичкото туй със Здравната книжка и пОртокола?

Мда, май засега се изказАх. Благодаря за вниманието на всички, имАли търпението да ме изчетат  
Хубав ден!  

ДУ  
Ей, шегаджийки такива  
Аааа, мУхито с марулка ще е ... елексир...  
Мен снощи ме осени мислА, да заведа Миото на мач Милан-Интер, че да поседим малко на Джузепе Меаца, ма е ся влизам в сайта им, те билетите от 294 до 547   (не е в рубли, не   ), че тез хора ако дарят доходите от един мач, ще има не за ваксини, ами и храна за 5 години за целия "трети свят"   аз си играя тук да купувам по един пакет памперс за една ваксинка  

Слънчи, каката вече е със собствено мнение  

Ради, не знам за кое питаш, ако е за глезенето, съвсем на скоро го обсъждахме, аз няколко пъти съм писала,че имах такъв проблем с Ради, но не мога да дам рецепта, защото просто премина при нас... Единствено, не й се връзвай Аз дори наплясках Ради...беше на 1,6, което не мога да ти препоръчам, но няма да рзказвам пак,че поне 3-4 пъти съм я писала тази история
Може да видиш в публикациите ми от 10-11 март 

Оф, ето к'во забравих   Радиииии, зло да те забрави душоооооооо!
От вчера искам да ти пиша и все се отнасям. Софи не е била агресивна към другите деца, тя нон стоп ревеше в тия периоди. Но пък имаше много добри дечица, които в такива периоди биеха, хапеха и прочее агресивни подходи. Нищо не можеш да направиш, освен да говориш (засега с много съмнителен резултат), да я разхождаш в периодите на зъбоникнене по-далеч от други дечица и така... По принцип в зъбоникнещите периоди всичко може да се очаква, дано и при вас да е санмо временно!   Може би, би имала основания да се тревожиш ако това нешо продължи и след пробиването на кътниците, но пък винаги можеш да питаш онлайн психоложката, може да даде някакви идеи. Много  

Слънчи, аз съм се обръщала към психоложката във форума,и съм чела съветите й... тя си говори все едно съм й колежка, дефинира проблема, доста кратко и сухо, на професионален език и до там...трябва търпение... покажете ясно границите... бъдете строги но разбиращи... то като вземе да се търкаля на плочките, а аз повтарям 100 пъти "Радина стани веднага" кво се променя, едно голямо НИЩООО 

Мдам...Явно трябва много търпение,макар че и Аля вече е усещата да и напукам памперса 

Ради, и аз те прочетох, но се отнесох, а щях само накратинко да ти споделя, че това не е агресия, а просто детето си проявява нормалното за възрастта любопитство без задръжки. По-скоро бих се тревожила, ако беше обратното -- пасивно и вяло дете. Калина не помня как е била, честно казано, трябва пак да чета архивите.

Мяуче, значи и вие минавате на Сингулер.аз като те четях, хиляди пъти ми идеше да ти напиша - абе аджеба това дете що не му дават Сингулер, ама нали да не се меся. Моите и двете са на Сингулер. Алекс ми правеше абсолютно същите истории като Калина и изпивахме тонове Вентолин,тонове Урбазон, докато най-накрая на годинка и половина една алерголожка й изписа Сингулер. Ами родих се да ти кажа - детенцето ми се оправи, еееее, верно , че и до ден днешен си го пие, ама важното , че е добре.
Малкият нали е същия и влизахме по болници и две пневмонии с няколко бронхита изкара и то с много остри спазми и решиха докторите, че като навърши шест месеца , започваме профилактика със Сингулер. Ами хиляди пъти по-добре е , поне вече нощем не получава дихателна недостатъчност, че и той милия колко Урбазона му биха, вече не помня.
Така че браво -почвайте да си го пиета , резултата няма да е веднага,ама след около месец със сигурност ще видиш подобрението.

Ванче, не давахме най-вече защото на лъв ми не му се разправяше. Той самият е астматик и още преди 2 години неговият личен пулмолог ни препоръча този медикамент, отделно, дето племенникът лъвюв се е излекувал по този начин (той е на 8-9, нз дали още приема Сингюлер-а).

Аз знам, че това лекарство е доста изчистено и що годе безвредно, при това в нашия случай ще се води профилактика, а не лечение, обаче нали знаеш, винаги го има това колебание, преди да се вземе "голямо" решение.

Относно селските преживявания, дам, така си живееха повечето деца набор 76-75 (севънти-сикс-севънти-файв, дет имаше една песновка). Но и Пина е права -- няма вече такива баби и дядовци...

Както и да е, дансъ отплесКваме от същественото.