Пролетта е тука вече, ходи февруарското човече! (30)

Здравейте мацки!
Слънчи мерси за кафенцето!Дано миОто ти подари желания телефон на добра цена
Рали миличка,горе-главата Представям си какво ти е!Дано скоро свикнете с новото положение и ти и Йо А за мъжа близнаци какво да ти кажа-имам си един вкъщи,та ми е ясно!
Ей го сега се е навил за кола,то верно имаме остра нужда от возило,ама баш сега когато сме толкова зле,а и не му стигат около 500лв,та ще ги търси на заем(от шефа му сигурно) и оттам ще потънем още повече.
Любезна баси цените!
Никии и аз съм от тази комбинация,още повече,че бюста ми хич го няма вече,та съм само едно шкембе
Ех,Пина припомни ми хубавите лета на село,където тичахме на воля,играехме на криеница,стражари и апаши,народна топка...Много пъти съм казвала,че ми е мъчно,че Сиси няма да види новородено патенце и пиленце какви са сладички(той не че мъжа ми е виждал де,нали е градско чадо)!Наистина бяха хубави времена!
На Сиянка вчера изби 12-тото зъбче
И друго щях да пиша,ама упорито ми дърпат крачола

ДУ!  
Срам не срам, ще си призная, че ви зачетох и къщата е с краката нагоре.   Тепърва трябва да събирам играчки и накъсани вестници, да изчистя, да се изкъпя, да отида за кухнята, да напазарувам, да сготвя, да взема големия от градина и да чакам гости!   Ама не мое да подмина темата за нашето си детство.  

Моето детство е доста по-различно от вашите. Никога не съм ходила през ваканциите при бабите, никога бабите не са идвали у нас да помагат на майка ми. Ходили сме да им гостуваме цялото семейство за 2-3 нощувки примерно, но нашите са си били с нас.
Откак имам деца / и то само две/ не спирам да се чудя тя как се е оправяла съвсем сама с 3 и мъж, който навремето /истината боли, но.../ не беше много читав съпруг и баща.
Въпреки това майка ми, твърд противник на яслата, е намерила начин да ни гледа вкъщи - мен до 4, а малкия до 3 години. Големият ми брат /по-голям е от мен с 5г./ много и помагаше.
Та тъй, ей ви един 76-ти набор, дето не знае що е люцерна, никога не съм се качвала в каруца и прасе отблизо видях на дърти години.  
Въпреки това смятам, че имах едно доста щастливо детство - седенето до късно пред блока, играта на разни групови игри, ходенето с колела на забранени места, цяло лято киснене на "Република".  

Айде да я почвам отнекъде...
 

И ние не сме били по цяло лято на село (имахме 2 села, едното Пирдоп, едното над Сандански). И на това село над Сандански сме ходили предимно с тати, че баба ми не е ясно как е щяла да се справи, ако й се изсипят на раз всичките 15 унука.

Доста игри е имало и пред блока до късно, дет вика Никича, и на Република сме ходили с тати (едва дочаквах 15 юни да го отворят). Е, лятоска компанията се разреждаше, но все някой оставаше, или бяхме на смени и тъгувахме по онез, дето бяха при баба и дядо.

Сега ги гледам, ми не дружат и не играят така и все им трябва родителско тяло да ги надзирава. Къде ще видиш да се играе на кър, на народна, на старжари и апаши, на кралЮ-порталЮ, на пиян морков, че дори на един прост ластик, колко сме се палили.

Съвсем други времена бяха, с друг дух, това исках да кажа.

П.П. И аз да я подпукам отнякъде, ако успея да посадя спящото цвете на благотворна почва, че понастоящем ми виси на цица.

Аз влизам, само да се изфукам и аз (Ника ме провокира) щото ей сега опитвайки се да си приведа тялото в някакъв по-приемлив вид Марто изрови метъра от шкафа и резултата е 3 сантиметра по-малко в талията
Нооо, аз растях на село, нашите ни водеха дори почивните дни, в Петък ни взимаха от училище, на автобуса и се прибирахме в Понеделник сутринта... тогава това ми се виждаше мъчение, ноо сега като се замисля въобще не е така... палехме си огън, изравяхме картофи и ги печахме, хващахме костенурки и таралежи, спяхме в каруцата, яздехме магарето, виждала съм как се раждат всякакви зверове- прасета, овце... хвърляхме котката върху квачката някой играеха федербал с нападателния петел (аз се опитах да го спася, поне от давенето, нооо )...  ловяхме риба и раци, такива истории мога да разкажа... когато бях на 14 вече се събирахме група от 60 деца  реки,язовири, бягане нощем от къщите, дискотеки, палатки край реката, кражба от овошни градини и бустани това са били най-безгрижните ми години
В един момент наще преиграха малко, наеха един свинарник и гледаха 4000 прасета, аз лично съм им била инжекции, след тренировки на умрело по това време и цопнах в рекака посред зима Ех...
Бягаааам   

Мимчо, ти ме провокира да изровя и аз сантиметъра и да видя как стоят нещата. Но го няма от известно време и понеже имам по-важна работа, май няма да е днес.

Аз се редактирах назад, но ми е радостно, че пробудих носталгичните ви мисли, така ме карате да си припомням чаровното си детство.

Славно беше на село, аз имам подобни на любезнините спомени, без 4000 прасета разбира се. Ставам, преди люс да е изяла моневата храна.

Добър ви ден! 

И аз да вметна за детството.  '83 съм, но и аз знам що е возене в каруца, мирис на люцерна, домашни животни и т.н. Е, предимно нашите са ни гледали, но и доста време сме прекарвали на село при едните баба и дядо и в града, при другите. Оставете как са гледали внуци, мен ми е чудно как са се оправяли преди да се пенсионират. Специално "селските" баба и дядо са били учители, дядо ми е бил и кмет на селото. Отделно грижи за голяма къща (не е имало кой да помага в домакинството на баба), огромен двор, пълен с овошки, лозе, зеленчуци, подправки, каквото се сетите го имаше в тоя двор, красива цветна градина... На сметката на дядо ми са били животните (кози, овце, прасета, магаре, кокошки), отделно 15тина кошера с пчели (и малка пчелна лабораторийка в мазето). Естествено сами са обработвали и нивите си - предимно царевица, както и доста голям бостан.  Баба много се занимаваше и с нас - измисляше ни игри, постоянно имаше разни домашни вкусотии, неин специалитет - сладолед, пуканки, питки... Дядо ми ни пееше песнички (забравих да спомена, че е свирел на акордеон в някакъв аматьорски оркестър). 

Другите ми баба и дядо са градски, но и те не са имали малко задачки, като се почне от дейно участие в строежа на кооперацията, където е бил собствения им апартамент, обгрижване на вила (строеж на постройка на 2 етажа, доста стабилни лозови лехи), отделно пълноценния градски живот, включващ работа на пълен работен ден и т.н. Баба ми и до ден днешен е жива и здрава, с акълЯ си и понякога не знам как има сили за нещата, които прави. Много я обичам! 

Казах, че нашите са ни гледали предимно сами и като слушам истории ми се изправя косата направо. От неволя са ни оставяли с брат ми самички с часове вкъщи, аз на 1 година, той на 3.  После пък аз лично имам спомени, че съм на 4 и се разкарвам сама в квартала.  Сестра ми като се роди беше съвсем обичайно да останем пак сами, аз на 6, тя на месеци.  Тогава имаше и брутален режим на тока и беше доста трудно. Специално аз съм горда да кажа, че научих сестра ми да ходи.  Е, не съм била перфектна в гледането, имало е размазани пелени по килими, сестра ми подпряна на дивана, както си е в гърнето, спи и т.н. После е ясно - деца навън до късно пред блока, родителите ни викат от терасата, ние си имахме и сигнал с подсвирване...  Все едно е било преди 1000 години, сега е просто немислимо това... 

ДУ!

Ние съвсем го закъсАхме с парите този месец и мъжа ми ше се Фърля Аз като човек, живял 4-5 години по квартира и изкарвал сам парите си толкова глад съм изгладувала, че хич не ми прави впечатление ама той нещо много се сдухва. Снощи реших да направя едно кризисно ризото с бяло вино и ементал Виното май беше развалено и не ставаше за ядене а друго няма освен някакви бебешки пюрета Мъжо яде сух хляб в 11 часа с поглед на човек ударил дъното а аз се пукАх от смях, че даже ми се и обиди Никога не съм приемала толкова трагично липсата на пари а и при положение, че детето ми е нахранени и нищо не му липсва не виждам драма да си без 1 лев за няколко дни.

Миланото, аз да не те изпусАх Пожелавам ти да си изкарате супер! Дано Дина да се оправя по-скоро за да си спокойна. И те чакаме да разправяш какво става по миланско

Бръм, много нежни обици И поздравления за килограмите. Аз си мисля, че ако си стигнала минимума няма да отслабнеш повече, но наистина го има тоя момент дето като започнеш да сваляш и няма спиране. Удряй по един сладолед във въглехидратния.

Ради, не съм се сблъсквала от тази страна, но сме срещали няколко такива деца, които се опитаха да ударят моето. Нашия пък такъв вой надава, че ги разплаква  Забелязала съм, че родителите, не се хвърлят да ги дърпат и да се карат, ами спокойно ги отклоняват и им обясняват. Според мен това е начина.

Рали, Съжалявам за кофти периода, но ще мине и ще се забрави. Сигурно  и на Емо му е  напечено но ще се коригира. 

Точно...   Безгрижието, спокойствието, всеотдайните баби, това имах в предвид и аз! Сега и селата замират и не са това, което бяха на времето. Пък и хората не са това, което са били...   Няма да се върне, но поне ще си спомняме с усмивка и ще се помъчим поне малко да покажем на децата си как е преминало нашето детство!  

Днес в нас е лудница!   Преслав е в къщи, че снощи се утрепа с колелото, и го боли коляното. Ина пък е с аЦки зачервено дупе, хленчи, пръцка, ака по малко и плаче, не може да се търпи. А миенето и мазането с крем е същински ад!   Ноо... ще оцелея!  

Другото, което е, че братовчедка ми вече е родила, но не смея още да й се обадя, защото знам колко са тежки първите няколко часа след секциото! Вчера са я приели в болницата и тази сутрин около 8,00-9,00 часа се е появило на бял свят дългоочакваното бебче!!! Много се вълнувам, все едно аз раждам...

Това засега, отивам, че и в нас падна бомбата...  

Пина, обаждай се на нашата братчедка!! Аз точно в първите няколко часа навъртях на всички, дет ме знаят. Толкова исках да се занимавам с нещо!!

Айде, и да ни разведриш тука с хубавата новина!!

Пина, браво на брат'чедката! 

Пина, честито на братчедката! 
Бръмб, Любезна, браво за постигнатите резултати! 

Аз посвърших, малкия гледа "На кафе" дори наострих миглите - майки, пазете синовете си! 

По селската тема да се включа: вчера ви описах горе долу и моите преживелици на село като малка. Много щастливо детство беше наистина, макар и без други деца наоколо. Явно съм от малкото късметлийки, които (поне засега, ако всичко върви нормално) могат да си позволят да осигурят подобно детство и на децата си. Майка ми и баща ми душа дават да гледат малката на село. Е, майка ми още работи, но след две години се пенсионира, баща ми вече си живее там. Но да ви кажа честно, никак не ми се иска да се разделям с Ели за седмица дори, камо ли пък за няколко месеца! Нашите са ни държали на село грубо от април до октомври. Не мога да повярвам как са могли да си гледат кефа спокойно почти цяла година без да си виждат децата. Тогава и джиесеми даже нямаше, да се обадят!  

Малко е егоистично може би, но е факт - не си давам детето на разни баби!

здравейте  
вече мога с радост и аз да кажа, че...... моето гардже проходи вчера, но реших да изчакам и тази сутрин да видя като се събуди дали няма да е забравила, но не извървя цеелия голям коридор съвсем сама и после радостно се гушкаше в мен. мнооооого сладко! много съм щастлива!
сега ям закуска, ако може да се нарече така, принцесата днес спа до 10ч сутринта и по неин пример и аз та... докато я нахраня, отидем на разходка, простра и приспа, стана 13ч. както и да е.
да споделите вие вечер, с какво ги хранете дребчовците? хич не ще моето да яде и после ме буди през нощта да суче и не съм много доволна....
 el_P, много съм впечатлена от позитивният ти дух и поглед върху нещата. продължавай все така! и кураж, това е само период, който бързо ще отмине. парите са средство за съществуване, не за живеене.

ДД!
Пина честитооо !
Ел евалата  !И ние сме имали такива периоди ,но моя мъж хич не се вталясва,щото да ти кажа когато най не сме имали сме били най щастливи -парадокс ама вярно 
Пък аз съм '87 ама и моето детство мина на село  Основно защотоо на нашите така им беше по лесно  Та и нивата копаехме и градината с/у скромното заплащане от един сладолед  Добре си ни беше ,но на село се събирахме и много деца 

Амели, аз храня малката с храна, сготвена вкъщи като за нас. Не пестя нито черен пипер, нито лук и чесън, само солта и захарта са в малки количества. Яде една и съща манджа за обед и за вечеря. Когато не смогна да и сготвя, хапва и по някое пюре на Семпер, че други не яде (даже и от семперските яде два-три вида само). Ако не ми хареса манджата, отбиваме номера с някой сандвич и банан или купешко плодово пюре. Но да ти кажа, дори когато Ели се навечеря много здраво, пак ме буди за кърма, така че не е това решението, поне при нас.