Пролетта е тука вече, ходи февруарското човече! (30)

Здравейте!
Пина, честито ви ново бебче в родата! Здраво и щастливо да ви е!  
Миме миланска, сега вече е време да ти пожелая страхотно изкарване! Чакаме те с материал за разказване и разглеждане.  
Ел, хубаво е, че не се товариш от безпаричието. Дано и по-рядко да ви застигат такива моменти, пък ако може даже и никога.   Аз се потискам от липсата на финанси, но при нас периодът продължи доста дълго и няма изгледи скоро да свърши. 500 лв заем имаме да връщаме, само на моето майчинство и парите от свекървата живеем, на есен ще ставаме кръстници на една юлска беболинка, а на зима, живот и здраве, бебо ще се появи... Абе, разходи очквани и неочаквани постоянно ни заливат, пък приходи- отникъде. Здраве да е!
Много ми е гот като чета, че много от вас са имали прекрасно детство (аз съм набор '84 за справка), подобно на моето. Аз нямам изкаран нито един уикенд или ваканция в Разград през живота си. След последния час само си стягахме раниците и баща ни ни мяташе с брат ми на село. Ние ниви и животни почти сме нямали, та от кърската работа не съм усетила, но редовно се возехме на преминаващите селски каруци, без да ни усетят "шофьорите" им.   Събирахме се тайфа от 30 души, които си бяхме заедно от детската градина. То бяха игри, то беше чудо! После дойде времето и на селските барчета и дискотеки, после- на градските и на лагерите   и така, докато всеки не го отвя вятъра нанякъде да учи или бачка. Израсла съм с моята бабка (аз й казвам маме), винаги ми е била най-вярната дружка, научила ме е на хиляди неща. Плели сме, шили сме, играли сме и какво ли още не- от сутрин до сред нощите. Знаехме безброй игри и не ни трябваха компютри, за да се забавляваме. Ех, колко ми липсва това време! Как ми се иска и децата ми да разберат какво е да имаш такова волно и безгрижно детство, но надали ще стане...
Амели, честити ви крачета!   Аля вечеря с кислео мляко с бисквити и/ли плод, супа със сухар, филийка с пастет- различно.
Сиянка, честито ви зъбче!

И един поздрав в духа на темата:

amelie, Честити ходещи крачета

Танче аз няма да казвам какъв заем и за колко години имаме да го връщаме че ще взема да се здухам Сигурна съм, че ще се наредят нещата при вас. Господ обича смелите и всичко ще е наред

Пина, честито ви бебче

Ей, ви' сЯ к'во? Наборите ли ще си мерим?

Хей, мацки, мноооогооо ми липсвате, ама последната седмица даже не поВня дали съм влизала у форОма   !

Признавам си без бой, не съм чела от 9та страница  , минах като валяк през последната  ...

Надявам се всички да сте добре, да сте здрави, да имате само с какво да се похвалите  !

Моето детство...със сигурност е много различно... и хубаво и тъжно... Набор '75, който не е израсъл на село, за пръв път видях прасе на 17 години  , 'га се залюбих с миОто  ... Но за разлика от много деца си имах "цял" СССР  . Родом съм от Тула и всяко лято пътувах два дни в спален вагон, което беше истинско приключение, защото от 9 годишна се наложи да пътувам сама (сега не мога да си представя да си оставя детето на такъв произвол), та стюардесите се грижеха за мен, главата ми беше все извън прозореца и въобще беше купон. После с баба живях по пионерските лагери, т.к. тя е начален педагог и водеше групи. От тази страна беше много забавно... Другата страна е, че всяко лято се запознавах с различни деца и никога не успях да имам истински приятели  ... И така, докато не започна "Перестройката"...
Но сега на дръти години си имам село със съседски кокошки и прасета  .

Нямам с какво да се похваля, нищо ново под слънцето...
Малкото Змейче се вихри на воля, единственото й седящо положение е докато се храни, през останалото време обикаля из апартамента   или протяга ръце да я взема и да се пличка с вода на мивката  . Остава ми само месец да съм с нея по цял ден и се наслаждавам максимално на това щастие... Още не съм навлязла във фаза на драматизация, но и това ще стане  
Константин е болен и е с баща си (който е на "ръба" на нервна криза, защото все на него се падало да гледа кашлящи деца) на село, аз съм "сама" от няколко дни и се справям пИрфектно - няма кой да ми цапа, няма за кого да готвя по 100 манджи, никой не ми лази по нервите (визирам миОто)  ... Ама ми липсват мъжете, а май и нещо се влошава кашлицата на Константин, ще видим днес какво ще каже док.

Пф, то като не се обаждаш за туй онуй, много постно да се Фалиш сам...

Айдееее, събуди сеееее

Момиета, до скоро, прегръщам ви  

Влизам най- официално да обявя, че бебето е излязло на бял свят в 8,45 часа, с мерки 3300/50... Пич и половина! 
Тя е добре, но след операцията я е избило на повръщане от упойката, сега си почива, и събира сили! Много се радвам за тях, толкова дълго чакано бебе е малкия Борис!!! Благодаря ви за милите пожелания, предадох й ги! 

А аз иначе съм пред нервен срив, но няма да се дам така лесно.  На площадката Ина така се разрева, че се прибрахме скоростно в къщи, измих й дупето, намазах я пак обилно със Здраве, и докато й сложа памперса и да я облека, тя заспа. Още продължава да спи и не е обядвала... 

Един познат днес замина за Норвегия, да работи...  Понеже му писнА да се чуди как да живее нормално в милата ни Родина с жена и две малки деца и реши да емигрира, пък на есен щял да ги издърпа и тях! 

До после....
На фона на новороденото, това леко ми скапа настроението днес! 

Пина, честито бебче на приятелката ти - само да е здравичко! 
Амели, честито прохождане на сладураната!

Здравейте пак от моя милоС!

Аз да се похваля и оплача едновременно за следните неща:

Първо, бях ви споделила, че в градината на Калина има варицела. Е, вече има и в групата. Сега само потривам ръце и започвам обратното броене кога и как ще я прихванат и моите двете. Лъвю я бил карал на 14 гОркия, едва не се споминал, а аз пък съм я карала на 4 или 5, не поВна точно.

Второ, вече се поуспокоих малко по повод Приорикса, щото минаха повече от 20 денЯ. Дано всичко наистина да е наред, ма пък какво ще е, ако не наред.

Трето, Люсил от известно време вика аки (по-точно "аЦи", но все тая) и аз първо естествено си мислех, че се заблуждавам, но го казва малко преди да се изака и го повтаря до малко след като се изака, а ако не я сменя, не спира, докле не й проверя гащите. Засега това не върши много работа, защото, въпреки че понякога ми носи гърнето, не иска да седне или пък сяда, но не върши нищо, ами чака да й сложа памперса. Шматка и половина.

Пина, честит ти племенник! Айде, ти пък не си разваляй настроението, ми се радвай за човека, че ще се спаси, а може и пътека да прокара, за други изпаднали.

Амели, честито прохождане на малката сладурка!

ЛЮсил вечеря понякога обилно, от нашето и от нейното (най-вече супата от кухнята или мляко), но се буди да суче. Даже съм забелязала, че колокото повече се натовари, толкова по-неспокойно спи, та гледам да не я стимулирам да пълни тумбака.

Благодаря на всички, които споделиха за своето детство!! Много ми беше интересно да ви прочета!

Ел, все едно описваш моя лъв. Него ако има нещо, дето може да го довърши, туй е липсата на кинти и ежбА, много ми е глезен милинкия, един ден глад не е видял, преди да се задоми с мен. По едно време аЦки (обичам я тая дума!) ме вбесяваше, щото тайно ходеше да хапне при мама, когато вкъщи нямаше нищо освен хляб, че и хляб даже нямаше (преди децата). После се усети и се засрами, при това без да се налага аз да му свивам сърмите.

А аз, макар и да не съм била по квартири, много съм гладувала по време на кризата в края на 90-те, по-скоро не е точно гладуване, имали сме кво да ядем, но не ни е стигало, та това да няма пари или да няма едене моа го изтраа с удивителен непукизъм, точно като теб. Виж, баща ми яко си е гладувал в неговото родно селце, щото са били 7-8 зейнали гърла, как са ги хранили в тия години, ум не ми го побира, е, отговорът е, че са ги оставили на естествения подбор, което говори добре за нашия генен матрял.

Нас с лъв ми най-тежко ни беше в края на 2010, ся га че ли се видя малко светлина в тунела. В заеми сме се замОтали здраво, та шсъ удушим, при тва да речеш, че нещо солидно и дори нещо обикновено ме си взели, пък то...

Айде, след малко бегам за каката, че нали й е първи ден след голямата "ваканция". Няма да успея по-рано, но поне да е навреме.

П.П. Криси, ще се радвам да ползваш ГИ-то, както и всеки, на който му харесва!

Айде, пак се отплеснах.

Пина, честито ви бебче, да е живо и здраво и само радост да носи  
Късмет на приятеля ти, дано успеят да "драснат" от тук  
Амели,честити ви крачета  
Дааа, явно всички си имаме шарено детство, като кажете "колко внимание трябва да се обръща на децата" си представям как баба ми е копала в градината, грижила се е за животни, месила е хляб и го е пекла на дърва, бобец е варила по същата схема и колко ли и как се е грижила за САМО две деца (щото някои майки са раждали и по 9, като пра-бабата на Миото), дядо ми е имал сладкарница и тя като "втаса" с цялото домакинство е ходила да му помага на "алвъта", "бозъта" и други там ти ри рам... тъй чииии, дан съм чула някой да преплаква тук "ма как", "ма що"   колкото -толкова, майчината обич няма количествени измерения, отивам да ги гуша тия посерковци,че два дни....
Аз може би съм обсебваща майка, но не бих пуснала никъде и с никого децата си сега свекър ми иска да води Радина в родното си село, та аз ще ги карам, ужасно ме е страх да не стане нещо  А мои познати си пуснаха гледачката в отпуск за 15 дни до Варна и натириха детето с нея на 2г.   без да знаят къде и при кого... аз не мога, даже сега си мислех как ми се ще да си взема Дината , тя само ми се моли "мамо, да се качим на самолетчето"  

Любезна, напълно те разбирам, аз никъде не бих отишла без децата, не съм и ходила, де. Особено пък Калината, нали ми е голяма вече.

Любезна, попътен вятър ти желая! 
Много снимки да направиш и с блясък в очите да се завърнеш!

За протокола, и аз децата си никъде и с никого не пускам.
Трябва да са ми пред очите, иначе започва да ме гложди онова ми ти, майчинското чувство...

Амели, честити ви ходещи краченца! 
Пина, жив и здрав да е Борис! 
Мяуски, у нашта група един дечко беше с варицела, ма никой не прифана, та не се филмирай предварително. 

За парите и аз да се изкажа, че у нашто семейство аз повяхвам при липсата им.  Уж съм от най-обикновено работническо семейство  обаче последните десетина годинки ни вървеше с мъжо и не сме почувствали нито за миг финансова нестабилност. До тази зима.  Липсата на пари мен лично ме смазва, колкото и иначе висок дух да имам.
Ей, едвам избутахме, но и при нас като при Мяу се видя светлина в тунела и дишам по-спокойно напоследък. 

Айде и аз в кюпа на обсебващите майкини, и аз не си пущам децата никъде.  Оставям ги по принуда на нашите, но примерно още не са приспивали там и все пак са на 5 минути пеша от нас.  Особено на свекърите никакво доверие им нямам, не мисля, че някога ще ги пусна да ходят у тях без мен /от друг град са/. Не мисля, че някога се преодолява туй нещо. 

Невиии, и ти липсваш, душко! Бързо да оздравява Коки! 

 Добър ден!Липсвате ми ногоооооо

За безпаричието не ми се говори.
Само две думи ще кажа - ПИСНА МИ от него.

Съни, къде се затри? Как сте?
Неви, 

ДВ, д/мами  

Танче, страхотен поздрав Мерси  

Мяуче, винаги като те чета си представям "цветно" картинката Страшни муцуни сте

Любезно Миме, да ни донесеш по една Миланска усмивка Лек път!!!

Ника, сутрин винаги така се прави Първо форОма ... пък  ... после и за друго има време

Неви, дано Коки е на оправяне   Ама друго се е да си сама с на мама момичето, нали?

Сънита, що така "постно"?

Пина, (адашче ) честита ви радост! Да расте здрав Борис!!!

Коте, Ел П, Амелия и всииииииички      

Сега малко философстване (че пък ми е и професия )
За детството: на село в ТКЗС-то Баба и дядо гледаха теленца Коне, крави, телета, котки, кучета, циганчета, помачета и АЗ Чудноооооо!!! Няма по-щастливо и мърляво детство
За безпаричието: Котето го каза преди мен
За обсебването от децата ...: Катя за пръв път се отдели от мен на почти 7 години ... Няма да забравя 1 юли 2005 никога Свекърва ми я взе за Търново; вали; наводнения - до някъде пътували с влак, после с автобус ...; вечерта на всичкото отгоре и мъжО в командировка ... Е, не мога да ви опиша какъв рев беше; заспах в нейната стая, гушнала нейната пижама ... Не знам дали ще ми повярвате, но докато не се прибра не й оправих стаята, не й прибрах разхвърляните играчки, не й изпрах дрехите ... Влизах да се порадвам на хаоса и да ми замирише на моето си дете

Ирина май проходи ... От два-три дни прави по 5-6 крачки докато се усети, че не се подпира или държи за някой или нещо ... Ама аз все още не я броя проходила (за разлика от кака й и баща й )

... още щях да пиша ... ама забравих    Нищо, то и така стана дълго

А, да Посмейте се и не правете така с бебетата си или бебетата на приятелите ви

Лека вечер  

П.П      
Още едно ... специален поздрав за мамите с близнаци (Даркан нещо ми изчезнА от погледа) и ... Моля ви, открийте къде е пустия чорап

Ла Вида, честит крачета и на вашата малка дама 
Никооо, при мен последните 10, особено последните 5 години са се утепали от към пара, но май нещата кат стигнат връО се пускат по "нанадолнището" таааа все по-силно ми намирисва на коланозатегач и си губя съня, ма квот-таквоз, здраве да има... (само Миото си живее с някакви мечти за проценти от печалби, апартаменти, образования )
Децата оставям за час-за два, но да ми ги развяват на море, по разни села, ще откача  та съм готова да се влача където и да е, както и да е, но сами деца не пущам  Виж Миото и за месец би ги натирил... хич нищо не го притеснява 
Аз разкарах децата, удрям един фризьор и кой кат мен...
Да знаете ,че ваденето на дубликат от кръщелно е 10 кинта  е сега я свърших и тази, но на Котето за НДК-а съм се клела и при първа възможност ще шашна метроползуващите с катуна и съм там