Променихте ли се?

Бейби, не мога да те разбера защо продължаваш по същия въпрос. Твоя си работа дали си неграмотна, ама не ни изкарвай всичките грешници, вкарали по някоя чуждица в речта си, същите като теб. Много те моля, спри се вече, твоето дълбаене все на тази тема също не е особено толерантно

Не помня дали съм се разписвала в тая тема, ама да си кажа. Не мисля Че съм станала по-толерантна. ОбаЧе се науЧих как да го прикривам, т.е. мисля си каквото си мисля, ама се науЧих да не казвам всиЧко което ми е в главата. Че тия много толерантните са много опасно племе... само посмей да им кажеш Че нещо не си съгласен с тяхната т.нар. толерантност, ще те изядат с парцалите. Това е то толерантността!

Най-общо по въпроса на толерантността, не мисля Че Човек на 30-40 години може да се обърне на 180°, който си е бил толерантен, си е бил и преди да замине в Чужбина. Пък който не... ами не му вярвам Че е станал.

Аз пък се усещам по-нетолерантна и раздразнителна отпреди, но не заради това, че съм в чужбина, а защото безгрижният студентски живот е зад гърба ми и вече съм възрастен работещ човек . Да прекарваш по 8 часа на ден с хора, които няма как да си подбереш и половината от които или не разбираш, или не харесваш, няма как да не те промени поне малко.

оценявам 4увството за хумор, но подлагам на съмнение въпроса за възрастта и промяната. придавам горе_долу еднакво зна4ение на характер и среда. 4овек може, и е длъжен да еволЮира по някакъв на4ин, и заЩо да не е средата този на4ин? в смисъл, един може да си го носи, но не изклЮ4вам, 4е опит, зрялост и среда, могат да допринесат за развитието ни. може да е много наивно, но пък противното ми е страШно тъжно.
ах, естествено, под "среда" не визирам  "4ужбина", съвсем принципно говоря 

Извинявай, не съм разбрала, че ТИ си последната инстанция по въпросите на толерантността. Ще се засрамя веднага от некомпетентността си. 

Е, тя, тоЧно средата формира характера, в определена степен (изобщо не изклюЧвам фактори като жизнен опит и наследственост). Само Че средата до определена възраст. След това средата може да моделира, но Чак да променя, не мисля. ВсиЧки робуваме на определени стереотипи насадени в детството и това изобщо не е Чак толкова лошо според мен. Ама с това лириЧно отклонение спирам, Че ей сега ще се появи някой дето ще се заоплаква Че не сме по темата и Че хиЧ не сме му интересни.

Промяната е част от живота....
Тя зависи от желанието за промяна на всеки един от нас. Смятам, че някои хора се чувстват съвършени и нямат нужда да се променят ( лично мое мнение), но това са редки случаи, а има и такива, които не се замислят и живеят ей така. Но щом всички се чувстват добре, защо не.
Лично аз още от малка съм си философ, на 14 живеех само с баща си ( майка ми замина за Гърция, а сестра ми за София), така че израстнах почти самостоятелно. Спортистка съм и в по- голямата част от време бях по състезания и лагери, а и нали казват, че спорта калява.
Винаги съм умала свое мнение за всичко, дори и затова какво е да си почти перфектен ( перфектен за да се доближиш до Бог- природата, а не до някой милиардер).
Така че понякога с много мъка, понякога много лесно, извайвам части от характера си, които не са на достойното ниво. За мен е важно да работя над себе си, затова се надявам винаги да имам причина да продължа.
Що се отнася до това дали съм се променила след като заминах от БГ- вече 6 години, мисля че намерих точното място за да променя много неща в себе си и начина ми на живот. Сега мисля много повече за природата, но въобще не достатъчно, защото смятам че един "еко" трябва да се откаже от много неща в ежедневието, което почти отива към пещернячество, а аз още не съм готова за това, макар че един ден смятам,че ще се усамотя някъде. Факта че Франция е много добре организирана държава, което много уважавам, ми дава време да мисля за други неща, не само за проблеми, пари и т.н. Хората са малко студени, но това ме устройва, защото не си врат много муцуната, където не им е работа и уважават личното пространство, независимо дали става въпрос за родители или приятели (естествено приятелството от БГ ми липсва, купоните, кафетата обиколките насам-натам). Уважението- " Добър Ден" ..., неща, които все повече липсват в БГ по инстанциите и магазините.
Незнам дали някой ден ще сменя държавата, мисля че да, но засега съм доволна.
Що се отнася до родителите, малко им е трудно да ме разберат каква съм станала, и то най-вече майка ми, баща ми успява, той ме познава повече, но майка ми изпада чак в кризи 
това е горе долу

 Аз съм от 5 гд в Испания .В началото всичко ми изглеждаше прекалено шарено и кичовско за моя вкус , но от известно време забелязвам , че и мен започва да ме дърпа шаренията . Много ми е трудно когато купувам подаръци за Бг , защото все си мисля ,че там едва ли се харесва това .  Понякога се чувствам като загубил себе си , защото незнам коя съм в същност . Опитвам се да съм по-толерантна или поне , да не се задълбавам в дребните неща .                           
     
 .

Това, че си си променила вкуса не значи, че си си променила същността. Иначе да, забелязала съм, че много българи не оценяват чуждото, защото е по различно и не са му свикнали. Но познавам и такива, които харесват всички подаръци от мен, точно защото са нещо невиждано в БГ. Постави се на тяхно място и си представи, че получваш подарък дреха от Пакистан по пакистанска мода. Едва ли ще ти хареса тамошната мода

То и тук,ако отидеш в друг град и си намериш работа,пак е същото.
Абе,трън в окото!

Промених се в чужбина, но някои неща са си и от годините.
Станах по-спокойна, по-ларж, по не съм припряна. Специално тук в Норвегия се научих на търпение, че нещата не стават винаги "сега и веднага". Във Франция се научих на "joie de vivre"(радост от живота) и чревоугодието ми се засили . И т.н.
В Бг няма промяна в отношението на приятелите ни към нас. Който си ни е бил приятел и приятелски настроен, си остана приятел и веселието е пълно като се съберем.
Виж за неприятелите има промяна. Който не ни е харесвал преди, още повече не ни харесва сега.

Напоследък много трудни въпроси задавате в чужбинския,що така?


Аз непрекъснато се променям,откакто се знам.Понякога за хубаво,понякога не чак за толкова хубаво,но все нещо ми се случва и няма как да остана същата или обратно-толкова трябва да отстоявам това,което е било ,че ставам упорита като стадо диви магарета....

Преди да се "преселя" за постоянно пътувах доста по света и най-много се радвах,когато се връщах обратно в България.Като минех границата и ми ставаше едно такова домашно.


Сега си ми е добре тук,където съм.Не е същото-вече не ходя всеки ден по заведенията , не си купувам дрехи всяка седмица, не се обаждам,преди да видя колко е часа, не ходя на сауна 2 пъти седмично и не ходя на фризьор през ден да ми продухва гривата.Ставам час и половина по-рано,отколкото преди и в неделя не паля свещ в църквата.

Тук се чувствам все едно съм на 18 и живота тепърва ще ми се случва.Понякога си мисля,че съм станала по-мързелива.Почти не ползвам грим.

От Бг запазих здрави отношения със зъболекарката си/тук не мога да намеря никой,който да я замени/няколко по-близки приятели и колеги.

Отношенията ми с роднините много се промениха,откакто за живях в странство.Никога не съм подозирала,че това може да ми се случи,при това до такава степен,че да ми пука.Но не само аз съм се променила и местонахождението ми, а и ъгъла, под който ме виждат сега.Не знам на какво се дължи.

от вчера започнах да се променям, защото в пълен кошмар научих, че страдам от много рядък , макар и доброкачествен тумор на епифизата.
та мисля, че трябва да си сменя чипа и да заживея без да мисля за всички преди мен.

слънчева*, ще го пребориш и него!

Съгласявам се с мнението на Vjara абсолютно.