Здравейте!
Обръщам се към всички, които могат да дадат съвет с голям проблем и молба за помощ! Болна съм от Тиреоидит на Хашимото и съм от онези 10% от хората, които имат увеличена функция на щитовидната жлеза при това заболяване. Майка ми има същия проблем, но се лекува. При мен всичко започна с превантивно изследване на хормони и антитела в 6-я месец на бременността.Изкарах спокойна бременност, но с повишени антитела и предупреждение, че след раждането трябва да повторя изследванията. Но през м.юни 2010 г. родих прекрасното си момченце и забравих за себе си. През м. декември симптомите бяха толкова много, че почти сама се сетих какво ми е. Стойностите: FT4 - 335 при макс. 22, TSH - 0.003. Изсписаха ми пропицил /3*2/ и пропранолол /2*1/, но до ден днешен не съм ги пила, тъй като малкото ми съкровище има около 8 хранения с кърма през деня и нощта. Опитах да се лекувам с хомеопатия, но ефектът е временен застой, а после задълбочаване на симптомите. Очите ми започнаха да изпъкват видимо, свалих 23 кг, да не говорим за умората и сърцебиенето /пулсът ми в покой е над 100 уд/мин./. Вече просто ТРЯБВА да се лекувам, а не смея докато кърмя. Зная, че мога да пия Пропицил в определени дози /до 3 табл. на ден/ , но за нищо на света не искам да изложа детето си дори на минимална опасност. Четох, че дори да няма проблеми с жлезата, може да се предизвика друго автоимунно заболяване. Сърцето ми се къса, че трябва да спра да кърмя, просто не мога да го приема. Струва ми се, че това ще ме съсипе психически. Имам огромна нужда да продължа да кърмя, тъй като виждам колко е зависим от това синът ми. Кърмя го успешно вече 9 месеца. Веднъж опитах да го отбия, но не се получи – той си търсеше своята порция млекце, успокоение и топлина дори след като е изпил АМ. Вечер заспива на гърдата ми, а аз се разтапям от удоволствие, когато го гушна, за да суче. В депресия съм от доста време, а родителите ми се притесняват за мен и непрекъснато ме "тормозят" да започвам лекарствата. Съпругът ми засега подкрепя всяко мое решение, но и той не издържа вече. Цялата домакинска работа върши той, а ходи и на работа. Изнервена съм, караме се често - въобще целият ми живот върви стремглаво надолу. Плаче ми се само като си помисля, че трябва да отбивам, а и имам доста кърма. Бих искала да чуя вашите мнения, препоръки или дори насоки как да отбия малкия без да го стресирам. Ако познавате някоя майка, излекувала се с хомеопатия или друг метод, съвместим с кърменето, моля ви, пишете! Благодаря ви предварително!
Виж целия пост
Обръщам се към всички, които могат да дадат съвет с голям проблем и молба за помощ! Болна съм от Тиреоидит на Хашимото и съм от онези 10% от хората, които имат увеличена функция на щитовидната жлеза при това заболяване. Майка ми има същия проблем, но се лекува. При мен всичко започна с превантивно изследване на хормони и антитела в 6-я месец на бременността.Изкарах спокойна бременност, но с повишени антитела и предупреждение, че след раждането трябва да повторя изследванията. Но през м.юни 2010 г. родих прекрасното си момченце и забравих за себе си. През м. декември симптомите бяха толкова много, че почти сама се сетих какво ми е. Стойностите: FT4 - 335 при макс. 22, TSH - 0.003. Изсписаха ми пропицил /3*2/ и пропранолол /2*1/, но до ден днешен не съм ги пила, тъй като малкото ми съкровище има около 8 хранения с кърма през деня и нощта. Опитах да се лекувам с хомеопатия, но ефектът е временен застой, а после задълбочаване на симптомите. Очите ми започнаха да изпъкват видимо, свалих 23 кг, да не говорим за умората и сърцебиенето /пулсът ми в покой е над 100 уд/мин./. Вече просто ТРЯБВА да се лекувам, а не смея докато кърмя. Зная, че мога да пия Пропицил в определени дози /до 3 табл. на ден/ , но за нищо на света не искам да изложа детето си дори на минимална опасност. Четох, че дори да няма проблеми с жлезата, може да се предизвика друго автоимунно заболяване. Сърцето ми се къса, че трябва да спра да кърмя, просто не мога да го приема. Струва ми се, че това ще ме съсипе психически. Имам огромна нужда да продължа да кърмя, тъй като виждам колко е зависим от това синът ми. Кърмя го успешно вече 9 месеца. Веднъж опитах да го отбия, но не се получи – той си търсеше своята порция млекце, успокоение и топлина дори след като е изпил АМ. Вечер заспива на гърдата ми, а аз се разтапям от удоволствие, когато го гушна, за да суче. В депресия съм от доста време, а родителите ми се притесняват за мен и непрекъснато ме "тормозят" да започвам лекарствата. Съпругът ми засега подкрепя всяко мое решение, но и той не издържа вече. Цялата домакинска работа върши той, а ходи и на работа. Изнервена съм, караме се често - въобще целият ми живот върви стремглаво надолу. Плаче ми се само като си помисля, че трябва да отбивам, а и имам доста кърма. Бих искала да чуя вашите мнения, препоръки или дори насоки как да отбия малкия без да го стресирам. Ако познавате някоя майка, излекувала се с хомеопатия или друг метод, съвместим с кърменето, моля ви, пишете! Благодаря ви предварително!
. 
