Обучение по български език в началното училище

  • 42 592
  • 371
# 345
Аз съм учила по една мнооого стара система, наборът след нашия вече беше по нова за времето си програма (към която също имаше критики тогава, но беше цвете в сравнение със сегашните). Помня, че в началното училище имахме един-единствен сборник с текстове за диктовка и преразказ. Една дебела тухла с твърди корици и добре подшита, щом оцеля от първи до четвърти клас. Да, всички текстове за началното училище бяха вътре, разделени по класове. Текстовете за първи клас, естествено, бяха кратички и се наблягаше на диктовките. После - преразкази. Някои от тях преписвах през ваканциите - за краснопис (без резултат, но това са подробности  Mr. Green). В сборника нямаше никакви картинки, но текстовете бяха увлекателни и обичах да си ги чета. Освен това правехме и много съчинения - по зададено начало, по картина, по преживяно... Всякакви. Изобщо, в онези времена много се пишеше. Учителите по БЕЛ бяха най-онеправданите и всички ги съжаляваха - по цели нощи проверяваха купища тетрадки. Така беше и в прогимназията, и в гимназията. В прогимназията имам някакви смътни спомени от учебниците по Български език - не бяха много дебели, имаше малко теория и оградени в каре правила, които обаче бяха много простичко и ясно написани, както и мнооооого упражнения след урока. Част от тях правехме в час, част от тях бяха за домашна и докато не ги минехме всички, не продължавахме нататък. За правила нямам спомен да са ни изпитвали, учехме ги чрез примерите и упражненията. И с много писане по литература - и в часовете, и за домашна работа.
Виж целия пост
# 346
Ама, то не е до дар-слово! разказването е умение, което се постига с упражнения. разказ по картинка е едно, съчинение е друго, а разказване на текст е съвсем трето, а правенето на презентация е четвърто. по картинки разказват в първи клас, като още не знаят да четат и пишат. Но в четвърти клас вече разказват уроци по история. За вашите преразкази не зная, но на моите не им дават така. Поне трябва да попроменят думите, словореда.
Тестовете не ги виждам за особено удачна форма за изпитванне, особено по "разказвателните" предмети. Но си зависи от учителя. Една от учителките на едното ми дете много често им даваше да пишат по ЧП, по-скоро по биология върху части от урока. Или им зададе няколко въпроса и те трябва да напишат с няколко изречения най-важното.
Виж целия пост
# 347
Не искам да ги изпитват 6 урока назад, защото това си е издевателство. Да не преразказват урока - да могат обаче да построят изказване от 5-6 изречения по поставен въпрос, да изразят мненито си, да го защитят. Трябва да имат оценки от устно изпитване -  Гербер ни цитира една наредба, според която се изисква това. Много се радвам като правят проекти, с поставена тема, с конкретна задача, а не общо - направете проект за Византия например. Какво за Византия питам аз. Не може така общо да се каже, защото ми прилича само на прикачване на нови термини, а не на въвеждане на нови методи. А като си им дал проект, бъди така добър да им събереш работите, да ги оцениш и да им ги върнеш с рецензия, та да му стане ясно защо оценката му е 4, а не 5 или 6. Правихме такива проекти по химия тази година и имаше страхотен ефект - химията стана любим предмет. Просто защото учителката знаеше как и защо се прави всичко.
Виж целия пост
# 348
Работата по умението да се разказва трябва да започне още в детската градина. Синът ми имаше късмета да попадне в ПДГ при учителка, която ги поощряваше да разказват приказки. Излиза дете пред цялата група (по желание) и разказва приказка, която не е разказвана преди. След това получаваше награда. Ами, изпотрепваха се тези деца кое да стане да разказва! И това - всеки ден.
А какво четене на приказки падаше вкъщи, защото нали трябваше да е нова и оригинална.  Laughing
Но резултатът беше налице - никакви проблеми с разказвателните предмети в училище. Е, имаше проблеми с безумните текстове и езика, на който бяха написани, ама... Децата, които не бяха разказвали толкова много приказки в ДГ, съвсем пък не можеха да се справят с тях.

Като стана въпрос за уроци-дискусии, такива имахме при една учителка по история. Задаваше въпроси и очакваше от нас да ги дискутираме. В края на часа събираше бележниците на тези, които са взимали повече участие, за да им нанесе шестиците. Голямо четене падаше по история тогава и то не за шестицата, а заради удоволствието да обориш противника си.  Grinning
Виж целия пост
# 349
а за мен точно проектите са най-голямото губивреме, особено ако е групов - винаги един изнася тежестта, а другите сикютат, защото я не могат да намерят време да се съберат, я това няма, я онова не знам какво. Добре че не им дават такива много често, че откачам. Такова чоплене, търрсене, писане... И накрая, като нямат време за библиотеки, питат гугъла и излизат все едни и същи неща. А и тези проекти никога не се правят само от детето, а трябва да участва поне един възрастен.
Виж целия пост
# 350
Ама, то не е до дар-слово! разказването е умение, което се постига с упражнения.
ок  Peace , но защо не се упражнява в съответните часове, а не в часовете по биология, химия и физика ( или ЧП ). Моят ученик има 2 часа седмично КРУ - комуникативно речеви умения. В тези часове четат и говорят върху прочетеното. Там може да се учат да говорят. Сигурна съм че във всяко едно училище го има този предмет поне до трети клас.
Що се отнася до "Човек и природа" - има деца, които прекрасно разказват урока, но почти нищо от написаното не им е ясно. Съответно нищо не запомнят. Моето е другата крайност - не може да разкаже цял урок, но помни всеки факт от учебника и до сега. В общи линии устното изпитване не е много коректно.
Виж целия пост
# 351
То проект май е доста обемно понятие, защото сега на всичко викат проект. Най-често по биология и по история си ги правят сами. За мен е по-скоро това, което ние някога правехме като доклади, но ги четяхме пред класа, обсъждаха се и се оценяваха. Дори да ползват гугъла, пак нещо им влиза в главите. Само на уикипедията съм предупредила да не се предоверява. И пак повтарям - да се оценява всеки труд, който са положили и да се мотивира оценката, която им се пише. Иначе няма смисъл.
Виж целия пост
# 352
 Съгласи се, че и само писмено и тестово изпитване не може. Трябва да е комплексна оценката.
 
Виж целия пост
# 353
Да, аз затова казах, че тестовете са само част от изпитването.
Виж целия пост
# 354
Не може речта да се развива само в определените за това часове - 2 седмично. Развитието трябва да е цел на обучението изобщо. Да се направи така, че детето, което не може да се изказва устно, да се научи, а детето, което не може да се изказва писмино, да го постигне. Звучи радикално, но според мен това е целта на образованието. Затова си има методи на обучение, съчетаване на различни дейности, различни форми на изпитване - устна, писмена, тестова, колективна работа и т.н. Но едно са добрите намерения, друго е осъществяването им.
Виж целия пост
# 355
ок  Peace , но защо не се упражнява в съответните часове, а не в часовете по биология, химия и физика ( или ЧП ). Моят ученик има 2 часа седмично КРУ - комуникативно речеви умения. В тези часове четат и говорят върху прочетеното. Там може да се учат да говорят. Сигурна съм че във всяко едно училище го има този предмет поне до трети клас.

 Предмета го има докато се учи БЕЛ, не до 3 клас. Часовете по КРУ са 1 1/2 седмично.Това - за уточнение. Децата се упражняват в тези часове, но това никак не е достатъчно. Знаете колко продължава един час, знаете и по колко деца има в клас. Тези умения се постигат с много упражнения / още от ДГ /, много постоянство и труд.
Виж целия пост
# 356
Наредбата за оценките не е само за устни изпитвания. Тя регламентира колко оценки най- малко  трябва да има ученика за срока. А дали изпитването е устно или писмено, решава учителят. Хубаво е да има и от двата вида.
В нач. училище думата "проект" не се употребява. В 1 клас е рано, но в 3 и 4 клас могат да се поставят някакви задачи за екипна или индивидуална работа и после да   представят изпълнението пред класа или на учителя за проверка.  Децата харесват повече  екипната работа.
Виж целия пост
# 357
А какво мислите за произведенията, които децата учат в читанките?
Мисля, че много от тях, които сме учили и ние в нашето детство, не будят интерес и вълнения у децата. Помня, че някъде във 2 или в 3 клас, дъщеря ми ме попита защо четат само за дядовци в читанката. Явно им се бяха натрупали няколко произведения с герои дядовци. Не помня вече, но помня репликата и отегчението.
Защо например няма откъс от "Хари Потър", който повечето деца четат с удоволствие? Или повече произведения със съвременна тематика, по-близка до децата? Патриотизмът ли трябва да е водещ при литературното обучение?
Виж целия пост
# 358
В уч. програма  са включени  литературни произведения от различни жанрове, както  от българска, така и от  световна литература за деца. Текстовете трябва да гарантират усвояване на литературни знания /олицетворение, повторение, описание, епитет и т. н./ и да отговарят на учебните стандарти, заложени в програмата.  Важно е чрез литературата да се възпитават не само патриотични чувства, но и общочовешки ценности. Според мен читанките предлагат достатъчно разнообразие. По- скоро децата вече не обичат да четат.
Виж целия пост
# 359
С риск Гербер да ми се расърди ще кажа че определено не смятам че произведенията са подбрани добре и съобразени с възрастта и интереса на децата.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия