
Олче
благодаря ти мила за разбирането, наистина ми е тежко, и както споменах в една друга тема на мен ми е тежко, но като я виждам там щастлива, весела и пееща ми насреща някак си ми е по-леко(не мога да кажа по-добре) проблема е в мойта глава(общо взето, защото има родители пращат си децата за по 1-2 години и не ги и виждат, не че не могат но не се интересуват, аз не съм от тях) ще минат тия дни и нямам търпение да стане 23 август да си я гушна
а за характери и разбирания между родители и деца, мисля че зависи не само от това кой ги гледа ми и как ги гледа
разбираемо е мама да си е мама и винаги ще си е само една мама, колкото и баби да има едно дете, аз също съм била гледана от 2г до към 5г на село при баба ми, но имам страхотна връзка с мама и за мен тя е най-добрата ми приятелка(е в тинейджърските ми години не беше така, но знаете как е там
) Вили не се сърдя за темата нали затова сме тук да си споделяме разни неща

Джема ЧРД на порасналото ти момче! Да ви е живо и здраво!

Рони чакаме добри новини за Мимето както и за Ани на Деси

но основно прекарвахме в парка Заимов, единия ден бяхме и до Борисовата градина. Ей какви люлки и пързалки има в София - можем само да си мечтаем за тях!!!!
, но за второто ще знам. Мими щом малката е щастлива с баба и дядо на село, по-леко ще ти е, добре си го казала, но пак ще ти липсва и то много. Само не се обвинявай, а си почивай и повече положителни мисли за бебенцето. Честито и от мен с много закъснение
, има значение и не само кой гледа децата и как ги гледа, а и как ги гледа мама когато са с нея. Не съм имала предвид никоя от нас, защото мама, която нехае (каквато виждам моята майка), няма да хвърля толкова време, за да общува с майки, които са отдадени на децата си и са се събрали да обсъждат развитието и ежедневието на децата си... Спи ми се, така, че ако някоя от вас пък вземе да се обиди от това ми изказване, мола да прощава - наистина всичко тръгна от едно мое лично преживяване и болката от отношенията с майка ми. Защото винаги съм обвинявала нея, а тя в една караница ми каза, че като стана майка ще видя какво е... Е, откакто станах майка, ми е още по-трудно да я разбера, макар във всеки един момент да се опитвам да търся вината и в себе си. Това беше всичко, което исках да кажа по темата. Мими, още веднъж, извинявай, понеже вероятно е болна за теб, но това, което визирам аз, няма нищо общо с вашия случай.
Как ще свиква на градина, в друга среда и с непознати... хич не мога да си я представя. 

