Мамо, тати, стягайте забава, АПРИЛчето на 2 годинки става!

Belbey, Вики много бие кака си, а тя е толкова кротка... В началото Габи не й отвръщаше, но вече почна и тя да я удря и си се удрят двете, като повече бие Вики, в повечето случаи без причина. Аз ги уча, че на лошото трябвата да отговарят с добро, т.е. като бие й хващам ръката и я карам с нея да милва кака си (нас не бие, само нея), ако вместо да милва пак посегне да удря я хващам по-силно и я карам почти насила да милва. Този подход, според мен най-много действа при агресия. Същото беше и с Габи-въпреки, че е толкова добра и кротка и тя е имала такъв период да посяга да бие. Ако се отвърне с бой се научава, че е нормално да има агресия, затова винаги се въздържам да не я удрям по какъвто и било повод. Агресивните и лоши деца са станали такива, защото са ги биели като малки

Много отдавна съм спряла да плащам данък обществено мнение

Belbey, аз на всяка манджа меродия, а и на страница по 4 поста мои , но си позволявам да коментирам, понеже съм била на същия хал:
От такива "добронамерени" майки стой далеч... Няма да ти донесат никаква полза, само ще им повярваш на простотиите, и на това колко "некомпетентна" и "неопитна" майка си. С Вели съм го изпитала, с кварталните майки, където живеех. Уж много му се радваха всички, уж с добро сърце, ама на такива умотворения и градски фолклори съм се наслушала, че ми стигат за още 2 деца напред...
Първо, че бях от 1-ия % кърмещи, сред 99 , и това по презумция си беше странно, ненормално , неприето и неприемащо се. Да не говоря какво дивно недоумение будеше висенето на малчо на ц**а нон стоп, като мога преспокойно да го оставя примерно в количката, да "не се учи на ръце"... Или да ми свалят формула, че ме съжаляват, че си държа детето гладно...
Второ, моят бонбон от малък си бе особняк, и на странностите, (дължащи се просто на периоди и кризи в развитието) не се гледаше с добри очи. Значи само моето дете "не спеше", "не ядеше всичко" и в последствие "не говореше". Аз се шашнах на простотиите им, вслушах се и сама на себе си повярвах. Все едно предизвиках всичко, което ми се случи после...
А по - късно, когато наистина беше видно, че проблем има, пак имах неблагоразумието да повярвам на "успокоения", че момченцата еди какво си, по - късно, някой ОТВЕДНЪЖ на 3-4-5-6-7 години проговорил... и оттам нататък историята я знаете.
Върхът беше, когато полу-проходил - на 1г и 1 м(!!!), казаха, че "му има нещо на краката" , защото както често се случва на болшинството неукрепнали и нестабилни бебешори - първоначално проходи на пръсти.
Съвсем ги отсвирих вече, когато ме "съветваха" като теб "благоразумно" да го удрям през устата, като плюе и не ще да дъвче/ да сяда на гърне/ ходи за ръка и т.н..... Ама така - яката. "Да се учи".
С две думи... , четеш между редовете, нали?   Ти си най - добрата майка за детето си, и никой няма право да ти диктува мисленето и поведението спрямо него. Най- добре си познаваш синчето, най - близка си му и решенията ги взимаш само ти. Не лелките от съседната пейка, които по презумция са перфектни във всяко едно отношение. А децата им - в пъти по-...

Относно удрянето, за мен си е период, Вели до ден днешен посяга, като не му изнася нещо (но той в градината "няма" откъде и да го види... ) Сестра му напоследък, като се ядоса за нещо се лупа с все сила по главата, стерео, с две ръце... Не са бити, и двамата , въпреки, че на моменти такива изводи си прави човек, наблюдавайги ги острани. Вели се е случвало да го шляпне някой, но е толкова инцидентно било, че никой не е влагал умисъл. Елината пък досега изобщо.
(В този ред на мисли, вери, не съм съгласна, че само битите у дома деца бият. Не е вярно.)
Период си е това, чист, отминава и се забравя. Нови хоризонти на "общуване" открива, човечето. Изобщо няма този смисъл, който влагаме ние, възрастните. Не си го слагай, защото ще го израсте.

  Да се включа и аз. Малката ужасно тормози каките, хапе, скубе, блъска и взима всичко. А те горките от новородено са свикнали лекичко да я пипат и не смеят и да се защитават. А хапе до кръв, както е и по-едра буквално се случва да бутне Ваня на земята. Опитвам се да се намесвам, но основното е чакам да отмине. На тази възраст и каките много се хапеха, оплакваха се в яслата, но поне хубавото беше че се хапеха само помежду си, а не други деца 

Наш Пресиян пък изпада в едни емоционални кризи ли са, що са.... И в такива моменти абсолютно нищо не помага. Направо сме си изкарвали акъла с готовност да го метнем в колата и да хукнем по доктори, защото ситуацията изглежда мега-ненормална.
При някое друго детенце случвало ли се е това? Съседското момиченце също имало такива периоди, майка му ме поуспокои, но...

Благодаря момичета 
Олче, Ронка , Вери, Айла- много   .
Относно кризите Но нейм, при нас също се факт.Но са когато отказваме нещо или не се разрешава нещо 
 Моето синче скубе ужасно, направо косата ми е изпокъсана 
От дотук изписаното явно следва че децата просто си преминават  някакъв си период 
Целувки на всички ви ,а мен ме чакат празните куфари да събирам багажа  .

Точно по същия начин се почувствах днес като взимах Ния от градина.Въпросната учителка, за която писах по- рано ме вбеси на макс!
Кризи имаме и ние- всякакви, но съм решила да се правя на непукист, защото иначе много ясно разбира колко и се взръзвам, естествено с много равен и спокоен тон и се дава да разбере, че няма да стане нейното!Понякога я наказвам, например ако направи истерия навън, веднага я прибирам.Скоро не се е налагало да го правя- явно има ефект!
Силви, дано всичко е ок, пиши как сте, когато решиш!

Всъщност аз нямам предвид някакви глезотии (когато не му разреша нещо или не стане на неговата), ами буди се нощем и почва да крещи без никаква причина. И определено не играе роля, за да постигне нещо, защото няма нищо за постигане, просто изведнъж ни връхлита това нещо. Преди няколко вечери се случи пак - събуди се към 01:00 с неистов рев и нищо не го успокояваше. Иска в креватчето си, тръгна да го слагам, започва да пищи. Иска да го гушкам, а като го взема, започва да ме блъска и да се извива невероятно, едвам го удържам с неговите 15.5 кг...И няма обяснение защо го прави.
Това, на което съм попадала като причина с четене е, че детето се насища с някакви емоции, които не е изобщо задължително да са неприятни. И понеже не може да ги изрази и това се превръща в някаква вътрешна борба и ги преживява по този начин. В такива моменти дори започва да се самонаранява и ние се стараем да го предпазим от себе си. Въобще... Затова и толкова бяхме стреснати като се случи за първи път. Няма нищо общо със стандартното тръшкане, дори то да води до някакъв вид истерия.
До момента е изпадал в такива състояния 2-3 пъти. И на другия ден - все едно нищо не е било...

Не съм съгласна, ти сама си казала, че посяга като не му изнася, и само посяга, а не пребива децата. Също така съм го виждала и той въобще не е такова дете.
Аз говоря за съвсем други деца, може и да не сте се сблъсквали с такива. Габи имаше в градината едно момче, което беше голям побойник, един път така я беше ударил с все сила в корема, че няколко дни трудно си поемаше въздух. И това при положение, че постоянно го дебнат г-жите да не се сбие с някой и при положение, че Габи наистина е кротка. Когато видях родителите му и как го наказват с бой, лишения и колко грубо се държат с него, всичко ми стана ясно. Посъветвах Габи да преприеме друга тактика към него-да не му отвръща с лошо, да му подари някаква играчка, която той искаше от нея и т.н. да се отнася добре с него и това дете се преобрази, защитаваше я, отнасяше се добре с нея и то не лицемерно, а искрено. За жалост с другите продължи да е лош. Каквото почукало-такова се обадило.

В градината на Вели имаше такова дете, в неговата група, като постъпи той го преместиха в голямата. Толкова налиташе на бой, че счупи крака на учителката им. Блъснало я по стълбите и тя паднала... Тук става въпрос вече за съвсем различно нещо - наличие на някакъв проблем. Въпросното момче беше хиперактивно, кой знае още какви други проблеми има. Не е вследствие, на бой у дома.
Психолозите в центъра на Вели са ни обяснявали, че посягането (не биенето!) е вид защитна реакция, на все още не-добре изразяващото се дете. Дете, което вербално и емоционално не умее първоначално умело и разбираемо за околните да се изразява, налага и разтоварва психически. Това най - лесно и първично се постига първо с ръцете. Вид "жест". С който привлича внимание на секундата, естествено.
Белбей, отвори дума за посягане, затова казах, че е период, и че не се дължи на бой вкъщи. От другото, за което говориш - примери около нас колкото щеш, за огромно мое съжаление.

Но нейм, Гришко също е минавал през такива емоционални кризи, които описваш. Аз имам чувството, че детто не знае какво иска да направи. Ляга на пода и започва да вика - не не не и нищо не може да го успокои. Понякога го вдигам и го оставям в кошарата, а той се гърчи в ръцете ми рита пищи. Слава богу тези сцени ги прави само в къщи навън не.
 Вчера рева като магаре пред един зеленчуков магазин, защото го оставих на вън да стои в колелото.
 Не се бие и не налита на децата. Ако нещо му вземат или не иска да дава започва неистово да пищи. С кака си в къщи се дърпат и карат. Той иска да прави същото каквото и тя прави. Взема и куклите, играчките, а пък тя иска сама да си играе и се сърди. Започва едно пищене, викане.
Рони, да се махат тези гадни вируси от вас! Оправили се
Мария?

Вече успешно ме ядосва два дни. Днес решихме да я разходим до Борисовата градина. Поигра си добре след толкова време карцер, но и открих първите градински придобивки. Посегна да удари две дечица.
Аз самата имам нужда от психо диспансер или от хващане на гората.  
Къде изчезнаха всички напоследък?

опааа 
сигурно вече ме забравихте  Анито е на село, аз съм втора смяна и ще е грехота да не драсна някой ред 
Първо- Мимееее  Много, много се радвам за вас  Лека и безпроблемна бременност ти желая и ще по-леко раждане!!!
Ивке, да ти е жив и здрав Мишо  Много щастив желая на цялото ви семейство 
Анито април беше общо за 8 дена на ясла.Беше се разболяла и за месец изпи 2 антибиотика, но кашлицата й продължава със силна задна хрема, дробовете са чисти, гърлото не е червено и е със съмнения за алергия  Каква ще разберем след 3-тата годинка. Покрай тази диагноза решихме да я спрем от ясла.Гледамев я с баща й и с помощ от майка ми.И двамата работим на смени,когато аз съм първа смяна, той е втора и обратното.А когато трябва да съм цял ден( 12 часова смяна  ) я гледа майка ми.Скапваме се,но едната ми управителка с мъжа си гледат детето си(1 седмица по-голямо от Анито) по този начин вече 1 година.Така че знам, че ще се оправим.Майка успява да я гледа, защото я съкратиха, това се оказа в наша полза, но не и в нейна.Има коренна промяна в Анито като не е на ясла.Когато ходеше стана хипер агресивна, за най-малкото нещо удряше, тръшкаше се , изпадаше в истерии.Това беше другата причина да решим да я спрем. И за други подобни случаи четох, които отшумявасли с времето, но не ми се искаше да я подлагам на товеа, когато имаме друг вариант. Сега само при баба си си позволява повече тръшкания. При нас не минават, защото я оставяме да се натръшка и после обясняваме. На втората такава случка разбра, че няма да стане по нейната и започна повече да слуша. Сега е на село, но за съжаление продължава да кашля. Силно се надявах като е навън по цял ден да се пооправи, но засега няма ефект.
Следващия път като имам повече време пак ще пиша, а сега ме чака шетанка 
Целувки на всички 

 Привет и от нас 
 Миме, много ме усмихна новината  Желая ти една лека и безпроблемна бременност   
 Гледам за побийването си говорите...и аз съм като цяло до момента твърд противник на каквито и да е пошляпвания. Единствено бих пляснала през ръцете ако нещото което прави е опасно за живота му и не разбере от два пъти че е забранено- например бъркане в контакта и изчопляне на препазителите с разни остри предмети  и включване на печката  Сами определено не е бил удян, но напоследък се опитва да посяга....след многократни обясняванки мога да кажа, че посяга, но в последния момент си спира ръката ....явно размисля в движение  А за площадските съвети съм напълно съгласна с Олчето  , вчера точно си мислех как така на площадката са се събрали в единия ъгъл "очевидно " най- добрите майки и се опитват да учат останалите....и е смешно и е жалко ... а в момента в който някое от техните деца направи нещо лошо или му се скача с яко бой  или се обяснява на чуждото дете , че е отвратително досадно и си е заслужило ответната реакция    ...
 Но нейм, за тези среднощни истерии от нищото преди около половин година бяхме говорили тук. И Самуил имаше такива изпълнения, доколкото си спомням и Ави на Силви също. Имаше и клипчета на състоянието- доколкото бях разбрала от прочетеното е нещо временно и съветите които даваха мед лица са вечер преди заспиване да се четат приказки и разни такива игри за успокояване, а когато се случи да се остави детето да се успокои само като родитуля го наблюдава да не се нарани.... На Сами му отминаха тези изпълнения след около 3-4-6 месеца от самосебе си.
 Ние имаме странен недовършен напредък с тоалета. Дреб отдавна не е с памперс и си пиша на тоалета, но има проблем с акото. В началото се стискаше по седмица и едвам го убедих да си ака на гащите...тоест като има ако ми казва и слагаме пампа, но определено не искам да го стресирам с нещо толкова тъпо....ще довършвам след малко че има драми 
 

Най-псле да седна малко да ви драсна.

Преди около 2 седмици и малко Ави претърпя първя си малко по-сериозен инциден.Нейно приятелско другарче в стремежа си да  я прегърне затичвайки се зад нея(тя съответно не вижда и не очаква за да може да реагира да се предпази,а аз реших да не се втурвам като някоя майка която постянн гледа да пази детето си макар,че мисленно предполагах,че може да стене бела и съжалявам ,че не се намесих скорострелно),я просва на земята по лице и тя лошо удари горната си устничка в цимента,ожули носа и брадичката.Тече кръв,тя плака близо 2ч без да спира и без да е в състояние нищо да я успокои.По едно време искаше мистър Бумчо(бибата),но от подутата и ранена уста не можеше да го смуче.След около 2 часа се поуспокои,дори се пробва да се храни.Оттока спадна малко,пи вода.Важното е,че зъбките са си на мястото за,което се притеснявах.Но от тази случка насам,много турдно и мия зъбите все се дърпа и много не дава и смятам да поогледам(ако позволи)да не би да има някъде нещо невидяно.
Другото,което се случи преди седмица точно по празниците 6май и почивните дни(хмм,нали по закона на всеобщата гадост така става ),следобеда на 6май вдигна лека Т 37.8.Реших да не давам нищо отдадох го на зъб или някаква настинка.Облякох я  и реши да я сложа да спи.Спа много неспокойна до към 2през нощта.Беше доста топла и аз се притесних.В 2 се събуди и беше много жадна(Т я гореше)премери и вече беше 38.3.Сложих я да се изпишка на гърнето понеже пи доста вода и милата започна да скимти и да казва,че и щипи и едвам изпишка 20гр може би.Притесних се още повече.Дадох Панадол да поспадне Т поне и да поспи.На сутринта Т вече нямаше,но все още не можеше да уринира,а при опип скимтеше и се стискаше.Звънях веднага на педи да ме ориентира какво да правим(разбира се трябва да е още по-гадно,защо ли трябва да вдига ).След,което реших да се свъжа с Окръжна б-ца да разбера къде може да отидем и да нправим изл.на урина.Оттам ми казаха,че е добре да я види лекар,но все пак ме успокоиха,че в събота има дежурна спешна лаборатория.спях да накарам да се изпишка в контейнерче,което имах запазено и отидохме при дежурния.Чахаме 1ч. Добре,че през това време в Статуса и пуснаха урината.Изл.излязоха абсолютно чисти.Дежурния лекар я преслуша и прегледа.Здрава.Само с леко зачервено гърло и толкоз.Човечеца обаче реши все пак да ни иззпише АБ(бил хувам и широкоспектърен докато отидем в понеделник при педи,който се оказа,че тя е пила януари когато ни хвана свинския грип).Устисках до понеделник(същевременно и давах хомеопатични за болките при уриниране и уроинфекции)под големия натиск на свеки да давам АБ твърдо реших да не тровя детето без да знам какво е,без да има Т,разтроство и др.И Така в понеделник минахме дори и на гинеколог,взеха влагалищен секрет и така в сряда се изолираха ентерококи.Педи каза,че е добре,че не сме почнали АБ и да продължавам с хомеоп.Иписаха ни кремче,кото се приготвя и вече се мажем няколко дни.Пишка си вече спокойно макар,че много я беше страх в начаалото и доста се стискаше.Учудих се на тези бактерии как са попаднали там всичко все още гладя и то с пара вкл.бельото.Всяка вечер я мия и се старая да внимавам с интимните зони,но лекарят каза,че е станало съвсем неволно тъй като влагалището и ануса са близки по съседство.Изписаха ни интимен гел противогъбичен,с неутрално ПХ за ежедневна употреба.Някакъв нов френски.Всяка вечер си имаме процедури и дано скоро всичко се оправи,защото от позната разбрах,че е доста неприятно и болезнено чувството.
Та така това се случва около нас последните 2 седмици.

Понеже става доста дълго и утежняващо за четене утре ще пиша пак гледам интересни теми сте захванали.
Хабава вечер на всички и нацелувайте малките априлски овнета

Ей, цял ден никой не е писал! Я да взема аз да драсна някой ред, че отдавна  не съм писала, но ви чета всеки ден.

Ние сме добре и все още се гледаме вкъщи, тъй като Преси още не е приета на ясла. Дано излезе в списъците на някоя от яслите или в някое ОДЗ до края на юни, защото юли се връщам на работа.

Честита бременност на Мимето!!! Да е лека и безпроблемна!!!
Ssillvvi много неприятности сте имали. Дано Ави бързо оздравее и да се радвате на слънчеви разходки всеки ден!!!

Успешна работна седмица на трудещите се!!!