7-ми клас към финала приближава и на мама нервата се изпилява

ganis , то е ясно, че не е само това и в живота има много по-важни неща, но на този етап е приоритет и няма как да се избегнат тези разсъждения. Само след два месеца ще се редят желания и за тези, които не им е приоритет математиката, те ще са свързани точно с избора на език. А пък той от своя страна води до това, какво все пак плануваш за по нататъшна реализация. Не може да редиш желанията без пък въобще да не вземеш под внимание и един ден, къде би имал желание да следваш. Ако е Франция примерно, разбира се, че първи език трябва да ти е френски.
А, за който си му вървят езиците и 5 езика не са много, както за този, който си има талант и желание за математиката и 200 задачи на ден, не са му много.

Така е, но на мен не ми е ясно, ние мамите ли взимаме желанията сега или децата ни?
Че те, повечето са неориентирани на този етап.

Уважаема ganis , благодаря че написа това    В петък вечерта моя приятелка (още от детските години), но учителка по български език се опита да ме успокои с подобни думи, когато й споделих, че започвам да се чувствам безотговорна, че не натискам достатъчно децата си, защото не смятам, че оценките в училище са най-важното нещо, за което да си говоря с тях. Тази година обаче започнах да се колебая дали нещата, в които вярвам и които смятам, че са по-важни, няма да се окажат пречка за децата ми в свят, в който хората възприемат амбициозните като способни и поради собствената си нищета не могат да преценят, че са въздух под налягане. С това не искам да кажа, че не се възхищавам на хора, които имат цел и си я преследват, напротив! Просто си мисля, че целите на децата ни трябва да са по-близки и видими в тази възраст, за да предизвикват истинска, тяхна си емоция.

Повярвай ми, не го пиша ей така, всеки ден се срещам с деца на тази възраст. Самата аз се уча понякога от тях, от техните желания, пориви, мечти и пр.
Повечето деца на тази възраст са неориентирани за бъдещето си, което си е напълно нормално.
Доста от тях даже са панти понякога, но с израстването се променят и то много.
Обратно, има деца,които са много мотивирани, вече безкрайно уморени и само в края на 8 клас  се сриват..

Не знам как е при другите. Сигурно има и такива, които решават вместо децата си. Баща ми беше такъв. Аз обаче съм далече от този модел. Всичко обсъждам с дъщеря ми. Разбира се, че аз повече се ровя из нета и интересувам за възможностите за продължаване на обучението и един ден, но споделям с нея и заедно преценяваме кое би било добре. Нормално е тя да не е ориентирана и да не се замисля за тези неща, както един възрастен човек, както са и повечето деца на тази възраст, но ако се обясни на детето, то лесно може да се ориентира в нещата. Не е толкова сложно.
Тъй като дъщеря ми няма желание да се развива на този етап с математика, това което обсъждаме е подредбата на езиците за ЕГ и как избора на даден език, би повлиял на по нататъшното и реализиране.

Има един тънък момент, все пак. То е ясно, че един ден децата сами ще изберат къде да следват. Нали насила хубост не става. Обаче нашата цел е да дадем на децата си свободата да имат избор. Когато детето стане на 18 години и му дойде време да избира къде да учи, за какъв избор може да става дума, ако не знае език?
Има и разлика между натиск и насилие. Много често хлапето мрънка, ама после се вижда, че като почне урокът му е интересно и се увлича. Това е натиск, а съвсем друго е, ако се опъва, реве, протестира и отказва да учи по всякакъв начин. Тогава вече е насилие и родителят трябва да отстъпи.

Както казва една моя приятелка-няма неориентирани седмокласници, има неориентирани родители на седмокласници. На тази възраст е трудно едно дете да вземе решение на къде да поеме , особено момчетата , които и без това изостават ,а и май много много не осъзнават колко е важен седми клас. Това е вододел-много е важно къде ще  попаднеш след 7 клас, средата е важна. Докато за висшето образование и да не те приемат , може да опиташ на следващата и на по-следващата година...Макар , че скоро разбрах за дете , което е в НПМГ и се е провалило-значи и добрата среда не му е помогнало да се срине морално.
Най-важното обаче съм абсолютно съгласна децата да са живи и здрави! Казвам го като родител ,който мина през ада с второто си дете , за да оцелее и сега когато емоциите около баткото превишат нивото, се сещам през какво съм минала и си казвам да са здрави! И все пак много ми се иска вече да е юли...

Аз не знам какво ще рече прекалено амбициозен родител на дете в 7 клас, на което му предстои кандидатстване. За мен прекалено е едно, за друг друго. Всеки гледа да прави най-доброто за децата си, според своите си виждания за това как това нещо трябва да стане. Някой си пращат децата на курсове още от 5 клас, а други като мен от втория срок на 7 клас и то само по математика.
Но за някой и аз може да съм свръх амбициозна. За някой може да изглеждам такава и, защото се замислям как да се подредят езиците при кандидатстването или пък къде е добра възможност за следване един ден. Ами няма как човек, на който това нещо му хлопа на вратата, да не помисли малко за това и без обезателно да изтрещява чак. Все пак тук иде реч за два месеца преди изпитите(за мен дори е още утре, защото от утре са първите изпити на дъщеря ми), а не за мисли и страсти по този въпроса 2 години по-рано.
Като си се хванал на хорото, ще го играеш и ще го играеш качествено, а не само за отбий номер. Поне аз така играя

За мен е важно детето ми да кандидатства там където то желае, а не където аз искам, като моята част е да му намеря нужната информация и да му помогна да реализира желанието си. А ако не бъде прието да не правя трагедии от това, защото след 12 клас ще се яви на поправителен и ако иска, може да се пробва дори няколко пъти За мен нещата не свършват със 7 клас, но пък и не мога да махна с лека ръка и да кажа - Абе я се оправяй, както можеш и не ме занимавай, защото някога е твърде късно да се мисли, чак когато детето е на прага на кандидатстудентските си изпити и никак няма да ми е приятно да чуя - Добре де, мамо, аз бях малка и ни мислех много много за тези неща, ама ти поне не можеше ли да ми помогнеш и да ме насочиш.
Затова сега помагам и насочвам. Подсигурих уроците по математика, на които тя не винаги ходи с усмивка, но знае, че има избора да спре или пък да не кандидатства, но не спира и иска да кандидатства.

не знам как се мери колко е амбициозен един родител - малко, много или прекалено, но според мен езици трябва да се учат точно в тази възраст /7-12кл/. Знам много хора, които се опитваха след 30-годишна възраст да учат англ, защото незнанието му беше основна пречка пред кариерата им /въпреки че са професионалисти в съвсем друга сфера/. Повярвайте ми, много им беше трудно и не всички от тях успяха.
Сега предимството е не да знаеш англ, защото той стана масов, а да знаеш два или повече езика. И това предимство става още по-голямо, ако се ориентират към някоя "математическа" или техническа област занапред. А за кандидатстване след време така или иначе няма да се разчита само на училищната подготовка, а ще се учи допълнително.

P.S. Не защото съм либерте-родител, но аз съм твърдо против уроците за кандидатстване след 7-ми клас. Дъщеря ми без тях изкара на изпитите доста повече, отколкото други деца, които тичаха цяла година от математика на БЕЛ. Сега натискам сина да решава задачи и тестове от сборници, но сам вкъщи и после ги проверяваме.

родителската амбиция, при всички случаи, не се мери с частните уроци - дали си пращаш детето на уроци или се занимаваш с него вкъщи, смятам, че е едно и също, просто е въпрос на възможности.  а доколко уроците са успешни, това вече зависи от детето и от преподавателите

Летисия,ще споделиш ли впечатленинията на дъщеря си от изпита?
Моя смята ,че нивото е било над олимпиадата на която се беше явявал.Есето било от 150-200 думи.Нашия написал 214,но после се наложило да го съкрати на 195 за да се побере в рамката.За теста не ми казва нищо конкретно ,а само че бил на места затрудняващ.Нямаме никаква представа какъв ще е резултатът му.Като го питам нещо само нервничи и вика:"Споко бе, мамо, ще вляза".И туй то.
Ако беше ходил преди това на школи щях да съм по-уверена.Пък то само месец ходи преди изпита и сега се ядосвам на себе си че не го бях пратила на уроци по рано.
Абе каквото е живот и здраве да има само,няма да се мре я...

Здравейте,мами.
Ние до вчера се отдадохме на почивка.
Сега обаче решаваме по няколко теста .Много сте писали,но успях да ви прочета.Аз до момента не съм се замисляла за втория език,който евентуално Цецо ще учи,защото искам първо матурите да приключат,пък после ще мисля.Но прочитайки вашите постове,започнах и аз да разсъждавам върху вариантите.
П.П. Да се похваля,вчера бяхме на Батак и без да искат ни снимали от Нова телевизия,та и по новините се видяхме

asya asya , не ми е споделяла почти нищо. Аз не съм в Търново и само по телефона се чухме за малко. А и тя по принцип не е много по обясненията, особено за подобни неща.
Стояла е само час и половина, а не три. Каза, че теста не и е бил труден, но есето и е отнело повече време. Били три теми и тя писала по някаква, която не ми я каза точно. Нещо от сорта на - На кого се възхищавам и защо. Написала е 140 думи, което за дете, което няма никаква сериозна подготовка нито по английски като цяло, нито конкретно за писане на есета, си е добре.
Утре ще видим БЕЛ.
Разбрах, че до края на седмицата щяло да се разбере кой влиза сега и кой, ще се явява на изпита през май(ако има желание де, защото моята няма).

Нашия на 3-4 въпроса от теста имал двуумение кой отговор да посочи.Като цяло обаче казва ,че очаквал по-труден тест,но и този бил както казах над нивото на олимпиадата от Кеймридж.Но на олимпиадата имало 2-3 въпроса ,които били налучкване ,докато тука нямало такива ,което е добре.
Викам му на есето може ли да имаш грешки.Той:може да имам ,може да нямам.Много лаконичен.
Не знам-ще видим какво ще излезе-нямам ни най-малка идея.
От сърце ви желая успех утре!
Може да пишеш ,ако искаш,ще ми е интересно как минава БЕЛ-а

Май не съм се изразила съвсем точно. Не съм съгласна с тези частни уроци, които имат за цел да повтарят това, което трябва да се научи в училище. Ако усвои всичко, няма нужда от уроци конкретно за изпитите в 7 клас. Частните уроци са плюс само ако надграждат знания и умения. И още по-голям противник съм на това родителят да учи вкъщи заедно с детето.
Вкъщи Мишо се занимава САМ, когато и колкото прецени. Ние само сверяваме тестовете му по математика от тези за изпита. Ако нещо не е вярно или не разбира - пита след часовете по математика. Нито решаваме заедно, нито имам подобно намерение. Според мен това е важното - не да смята, че някой трябва да му виси над главата, а когато има нещо да свърши, сам да се организира така, че да го свърши.
При нас угрозата винаги е била такава /за всички предмети/ - ако не докажеш, че можеш да се справяш сам, ще те пратим на уроци или ще учим с теб, което той тълкува като голямо унижение. И другият ни стимул - сега даваме пари за уроци по китара и тренировки по шах. Сам ще си е виновен, ако спрем китарата и шаха, за да наваксва нещо, което е можел и сам да научи от училище. Ако иска да се задълбава в някой предмет, това е друг въпрос, там финансираме. Но засега не е проявил такъв ентусиазъм.
Тази "методика" съм я изпробвала и с дъщерята, още от 4-ти клас и знам, че работи. Вярно, със синковеца беше малко по-трудно, защото се опита да шикалкави и да хитрува, но не му мина номерът.