Дискова херния - 2

Подкрепям горното!

И аз имам моменти когато направо минавам през депресия...е, не клинична, но депресия. Потъвам в това, че край с предишния ми живот...на пътуване, работа от зори до късен мрак и т.н.

Но като се замисли човек колко тежки страдания има трябва да благодари, че е нещо, което само променя живота, макар и драстично. И така,  и аз трудно свиквам на режима поработи, почини, но това е изхода....

kris 71  - Мъжете трудно понасят болестите на жените, чувстват се разклатени и несигурни. Но това е начин и те да израстнат и по-добре да си заемат ролята в дома. С търпение и време се получава.......

Всеки знае,че от това не се умира,но когато влошава силно качеството ти на живот,тогава те връхлитат и мрачните настроения и депресията,а когато в допълнение имаш и неразбирането на любимия човек и най-близките ти хора,определено физическото ти състояние не се подобрява,както впрочем и психическото,а всички тук знаем как са навързани нещата и се получава един порочен кръг.kris 71 и на мен ми стана много мъчно за теб,като чета за отношението на мъжа ти,защо реагира така,нима той е застрахован,че утре няма да бъде на твоето място?!За мен е много важна подкрепата на близките,макар,че и аз невинаги я получавам,но когато чашата прелее и си кажа всичко което ми тежи сякаш успявам да ги накарам поне за момента да се замислят как се чувствам.Веднъж ме упрекнаха ,че не съм се усмихвала и говорила,когато човек го боли и лицето му е изкривено от болка как да се смее.Аз не вярвам,че има някой които да е добре,а да се преструва и да не се радва на живота нарочно!Вече не се ядосвам толкова,защото знам,че докато човек не го изпита лично,никога няма да го разбере,като в случая не визирам само болестта,а всяко едно нещо и състояние!   

bubolina_80 - така е, да....понякога става много, много трудно....

Здравейте,приятели,
Искам да Ви попитам кога горе-долу трябва да почувствам ефекта от Дискус,ако въобще има такъв...утре ми предстои 5-тата,обратният ефект беше много минимален...
Благодаря Ви предварително за отговорите!

mtaskova  , ефекта го усетих още след края на първия курс,тогава се наложи да ходя в София и да изкарам няколко часа на крак. Голяма радост беше за се разкарвам из центъра без болки и да се наслаждавам на това. 
Но още по-добре се усеща след втория курс,поне при мен беше така. 

kris 71,надявам се нещата да се подобрят при теб. Хубаво е,че скоро ще направиш  консултация със специалист,направи всички необходими изследвания, дай си малко почивка от работа докато трае лечението. Дано и вкъщи да получиш подкрепа,че без нея е трудно. Аз бях в голяма депресия през първите няколко месеца,но със позитивно мислене,помощ от близки и приятели и добри грижи за себе си нещата се наредиха. Пожелавам и на теб това 

Хубава нова седмица на всички вас!!!

Здравейте отново:)
Много благодаря за съветите!
Zoomi, може ли да ми обясниш малко повече за тези фасетни ставички, нещо не ми стана много ясно. Ако съм изпълнила точно указанията ти, не напипвам подобно "бобче".Надявам се това да е добре. (Ако за другите не представлява интерес, пиши ми на ЛС ако не те затруднявам.)
И така-мога да се похваля, че след близо седмица на инжекции и болки, днес съм сравнително по-добре. Дано ДХ ме презкочи! При навеждане и усукване на тялото все още ме "бодва" в кръста, но болката не е така постоянна и остра, а по-тъпа и по-слаба. Боли ме и когато съм седнала... Иначе-вися си като маймунка най-редовно на лостчето до нас, не са ми много силни мускулите на ръцете обаче и не издържам много... Пазя се, което ще гледам да ми стане навик- лягам, ставам, клякам, даже кихам  по определен начин- както ме е учило мъжлето. Упражненията, които бях качила тук все още не смея да ги правя. И като съм тръгнала да се хваля- взех си и двата изпита до момента !!!:))))))))))
А моето момче от сряда е на процедури във Варна. Казва, че върви добре, макар и без видим напредък по отношение на парезата за момента. Доколкото знам правят му електрофореза, електростимулация, магнитотерапия, ЛФК и масажи на левия крак(изброявам ги, както ми ги е казал), като всеки ден добавят нова процедура. Така около час и половина, после почива за 2 часа (там му осигуряват  легло) и се прибира. Прави упражнения и вкъщи, но не знам какви и колко е редовен... Така ще бъде и следващата седмица-общо 8 дни по КП.
Вчера много му се ядосах-бях ви казала, че след операцията, тук- в София,  му предписаха Нивалин по схема. В последствие той замина за Варна и трябваше да я завърши там. Лекарят, който го лекува му беше предписал начина за намаляване. Да, обаче след като свършил приема на лекарството, мъжът ми решил на своя глава да започне схемата отначало... Аз не мисля, че е редно и му казах да пита лекаря си, вие как мислите? Уф, като малко дете е -изпуснеш го от поглед и то е направило белята... Иначе за момента, оплаквания след операцията-никакви (освен парезата) !!!
Хайде, поздрави за всички. Отново ми бяхте много полезни!   Ще пиша по-нататък, че имам още един връх за покоряване през тази сесия и нямам никакво време!!!
Kris 71, по отношение на изтръпването, щом кракът ти е започнал и да"отказва", трябва да предприемеш незабавни мерки. Мъжът ми по подобен начин се сдоби с пареза, която явно ще трябва да борим още дълго , ако изобщо я преборим, но ние направихме грешката да чакаме твърде дълго...
Във всеки случай се радвай, че не си "за операция",това само по себе си е победа за теб срещу болестта. Освен това тук, във форума,  има много запознати и добронамерени хора, които много ни помогнаха. Сигурна съм, че можеш да получиш много ценни съвети от тях. Продължавай с борбата и не се отчайвай! И според мен-търси винаги второ мнение по проблема си!!!
За диета не знам, но със сигурност не е добре да трупаш килограми...Освен това повечето лекарства дразнят стомаха.От тази гледна точка може би трябва да го щадиш.
А по въпроса за отношението на мъжа ти...е, аз мога да говоря само за себе си.И ние преживяхме доста трудни моменти около състоянието и операцията на моя мъж.Истината е, че подобна ситуация се отразява и на"половинката" на болния в огромна степен, но не всеки си дава сметка за това. Но дори и да съм била изнервена или депресирана до краен предел, винаги съм знаела, че здравето и на двама ни е на първо място и единственото, което трябва да направя е да стисна зъби, да си преглътна раздразнението и егоизма и да помогна с каквото мога. Може да ти прозвучи малко грубо, но мъжът ти не си ли дава сметка, че тази болест може да протече по много по-труден за теб начин от обикновената невъзможност да домакинстваш (дано не се случва ) и че имаш нужда от щадене, разбиране и помощ-психическа и физическа...?
Аз се убедих в едно-никой не е виновен за тази коварна болест, най-малко пък страдащият от нея, затова и се опитвам да давам на мъжа ми цялата подкрепа на която съм способна! Пожелавам ти успех!
Извинете за поредния дълъг пост!

valpan,
Благодаря ти за отговора,мисля,че някой беше писал,че още след 4-тата ампула се чувствал като нов и аз се притесних,че при мен не се получава,моята болка не е много силна и влудяваща като на някой колеги по съдба от форума,но е изключително постоянна и това ме кара лесно да се изморявам и трудноспособността ми е много намалена...ще видим,дано след края на курса да съм поне малко po-напред в класацията

лека и успешна седмица на всички ви желая...

FreakOnALeash,те мъжете ако се поставят на наше място няма да са мъже....а жени.
Мъжете наистина не обичат половинките им да са болни ...пък и ако се оплакват...
Аз не разбрах какво всъщност е станало с нивалина,но е доста рисковано да си прави експерименти с него.Като се сетя,че щях да почина от него ....

mtaskova две седмици след края на курса 

Аha, писах ти на ЛС.

Ама Тишо,след края и на трите опаковки или след края на първият курс!?Аз също съм на петата от първият курс и от няколко дни усещам леки болки в областта на таза,поне крака не ме боли,но да си призная въобще не искам нищо да ме боли!

На който и да е курс 

Az sa6to bqh na nevalin podkojno 150 byckaniq , hapceta ne sam go pila.No tova koeto mi obqsniha ,pravi6 lecenieto po programata,dori i da propysne6 1,2 prodaljava6.No 6tom svar6i ne e hybavo da povtarq6,(moje da ima obrat na ne6tata)Novo lecenie s nevalin trqbva da minat pone 6 m ili 1godina i pri vsqko sledva6to tova koeto sam byckalo stava povece.Parvo bqha 40,posle 80 i nakraq stignah 150 podkovni ot 2g ne sam  slagala nevalin.

kris 71 Моята половинка се наложи да порови във форума за да осъзнае колко ме боли, явно ме ми вярваше , но като попрегледа старите теми и прояви повече съчувствие. Ако мъжът ти е българин , накарай го да попрочете тука болката на другите, ако не е , му пусни през гоогле да попрегледа малко. Аз се радвам че не се хвърлих януари през прозореца, защото го обмислях.

Иначе Тишо е прав, нека се порадваме на моментите когато болката е по-слаба или когато при някой я няма. Макар и да е временно е пак нещо. Не пропускам да излезна на разходка с жената когато не ме боли или е слаба болката. През другото време съм залепен за леглото. До толкова съм променил ежедневието ис че съм готов да легна на пода в някой шоурум или офис , докато съм по работа там или на плочките пред някой магазин за да си поизправя и понаредя прешлените и да направя самоотболкирането в кръста. Обясняват го във физиотерапиите.
FreakOnALeash  наистина е добре че не напипваш бобчето 

В това се крие разковничето - промяна на
мисленето и на начина на живот. До това
води нашата "приятелка" дисковата херния.
Няма да забравя, когато през 2008г. бях с
пареза и ходех на преглед при невроложката,
много плачех. Влизайки в кабинета й, сълзите
ми сами рукваха и тя все ми повтаряше, че
аз се противя и не искам да приема диагнозата си
и че колкото по-бързо я приема, толкова по-добре
ще се почувствам психически.

Това беше истината - не само, че не я приемах, аз
неистово се съпротивлявах срещу нея. Аз я мразех,
ненавиждах! Тази диагноза, която ми причиняваше болка,
която ме караше да куцам, заради която не можех да
стоя права повече от 5мин, заради която мъжът ми и
дъщеря ми ми обуваха чорапите и т.н., и т.н....
Впоследствие си наложих да свикна с нея, да проумея, че
животът ми в някои отношения няма да е същият, позволих
си да я приема тази диагноза като част от мен.

Откак го направих, започнах да се съобразявам с нея - не вдигам
тежко; когато се навеждам, за да взема нещо от земята,
клякам, а не се навеждам от кръста; когато ставам от леглото,
първо се обръщам на едната страна, пускам единия си
крак на земята, след това другия; когато кашлям или
кихам, приклякам, независимо, че съм на улицата да речем;
два пъти в годината ходя на балнеолечение или един път
физиотерапия по местоживеене и един път балнеолечение;
свикнах да си пазя кръста от течения; когато почувствам
умора или слабост в кръста, лягам и лежа известно време,
при нужда пия хапче без да чакам болката да стане
нетърпима и т.н.
Изобщо, научих се да познавам сигналите на тялото си.

Не казвам, че съм излекувана, не, наясно съм, че си
имам приятелка до живот. От друга страна пък, колко
хора могат да се похвалят с такива верни приятели? 
Но, все пак трябва да си повтаряме, че ще преживеем
поредната криза и след това пак ще имаме своя живот.
Трябва да вярваме в това!

С пожелание за дни, пълни с по-малко болка!