Ниско самочувствие

Представям си колегите ти ако ме видят мене...

Това хич не ми  свучи като равностойни отношения.

Твърдо не.
В този филм съм играла и разпознавам признаците.

Естел, ниското самочувствие е пагубно във всякакъв аспект, не позволява да живееш живота си пълноценно. Трябва да повярваш в себе си, да си избиеш от главата всякакви такива мисли, че не става човек от теб и т.н. Трудно е, да. И аз до ден днешен се учудвам хората като ми кажат, че съм слаба и си мисля, че нещо ме будалкат. При все, че съм 50 кг, а съм 172 см висока. Ама като цял живот са ме тормозили за килограмите и за какво ли още не, ми е трудно да повярвам.
Щом имаш човек до теб, това трябва да ти даде малко самоувереност, въпреки, че самоувереността не трябва да се крепи на базата на мнението на околните. Тоест, първата крачка е да разбереш, че си стойностен човек, млада жена, която има какво да предложи на света. Сега сигурно клатиш глава и си мислиш, "да, бе, да". Не.
Повтаряй си ако трябва някакви неща пред огледалото, започни да учиш език, запиши се на някакви танци , опитай се да разбереш какво те вълнува.
Не си глупава, така че, работи в посока самоусъвършенстване, което може да ти даде някакво самочувствие. Опитай се да си поставиш някакви постижими цели, които биха те накарали да се почувстваш по-добре. Малко повече позитивизъм, помисли си хубаво, какво все пак харесваш в себе си, дори и да ти е трудно да намериш такова, помисли и започни оттам. В началото, може да ти се струва малко изкуствено, но с време и усилия, по-високата самооценка би могла да стане част от теб.

Лекува се лесно.
Просто изгледай сериите с героинята от аватара ти. Учи се от нея за изграждане на самочувствие.
Нали ако ние не си помогнем - няма кой. А и след като си я сложила на снимка, значи нео в нея те е привлякло.

Интересно ми стана. Коя е дамата от аватара на Естел?

Виждала съм я по телевизията - играе в турски сериали. И аз се чудех от къде ми е позната в началото

О, май гаД.

Ъъъъ, тогава определено не искам да знам коя е.

Лека нощ!

Говорите си за самочувствие.
Да, но едно самочувствие не би трябвало да се базира само на мисли от рода, че сме уникално красиви, уникално умни, уникално уникални на света. Мога да оборя всеки един такъв довод много лесно, т.е. личните качества не са повод за гордост и вирене на глава, според мен.
Важно е какво си постигнал. От друга страна може да си го постигнал, защото просто си имал късмета, съвестта, упоритостта да опитваш и да се бориш. Всичко това пак са черти от характера, някои се възпитават, някои си ги имаш в себе си...
Не е съвсем вярно, че семейната среда основно определя самочувствието на даден човек. Може да влияе до някаква степен, но не е задължително. Аз съм израстнала с идеалното семейство и среда - нито са ме обиждали, нито са ме подценявали, нито са били недоволни от мен, но като ученичка в началните курсове не съм била от най-вървежните личности. Не обичах да говоря много, обичах да слушам и наблюдавам, не обичах да се хваля колко знам или колко не, не обичах да се натягам, не обичах да си показвам с надменна муцунка дрешките, не обичах да се надценявам - винаги опитвах да имам реалистична оценка за това дали мога да се справя с нещо или не и подобни неща. И минавах за дете с ниско самочувствие и затворено момиче.
Самоуважението и достойнството са съвсем различно нещо от самочувствието.
Да се радваш на себе си, да се харесваш, да признаваш успехите си, съвсем не значи да гледаш от високо. Много хора си мислят, че самочувствието е нещо, което те кара да гледаш на хората край теб като по-низши, по-незначими, което е отвратително според мен.
Да се възприемаш за уникален е полезно, само когато не забравяш, че всички останали край теб също са уникални и имат право да се възприемат за такива, наравно с теб.
Та, с това просто исках да кажа, че самочувствието като дума за мен винаги е била смешна и нелепа... Но е важно сам да се радваш и да си доволен от себе си... А ако не си доволен, единственото, което можеш да направиш е да поработиш в посоката, където искаш да постигнеш успехи, независимо от крайния резултат...

Изгубих едни от най-хубавите си години в адът на самосъжалението и пагубно ниската самооценка. В един момент се събудих и се опитвам да изграждам на ново живота си, разширих контактите си, подобрих външния си вид, разнообразявам ежедневието си по най-различни и сладко-безумни начини.
Отчитам ониз период като най-висшото престъпление, което извърших срещу личността си.

Естел, не се оставяй, вземи всякакви мерки, дори да ти изглеждат по-радикални и крути, това е болсет на самовъзприемането, която трябва да се лекува с най-ентусиазираното усилие.

Едно към едно с тази разлика, че моят баща е още жив.

Заобичах себе си бавно и постепенно, след като се роди дъщеря ми. Тя ми помогна да погледна на света и на себе си със съвсем друг поглед. Хроничното й заболяване ме накара да се мобилизирам и да се радвам на всеки миг, в който тя диша нормално. Приех недостатъците си, защото в един момент се оказаха маловажни - ама трябваше ли толкова трудно да си науча урока?

Дадох си реална сметка, че никога няма да получа Нобелова награда по химия, нито пък  ще се снимам в реклами за лосиони за тяло - натякваха ми го с години. И какво от това?
Вероятно и собствен бизнес никога няма да се осмеля да започна... точно като баща ми! И какво от това?
Цял живот ще изплащам кредити и ако най-лошото се случи непредвидено, ще ги покрият от застраховката ми живот. И какво от това?

В допълнение на по-горното ми помогнаха много спорт и срещи с приятели. Когато започнах по-активно да спортувам, започнах да виждам как тялото ми се променя. Как отношението ми към мен самата се променя. Добих блясък в очите. Сега знам не само коя съм, но и коя не съм и съм спокойна със себе си. И приятелите - единици са, някои от тях срещнах тук, но колкото рев съм изревала по телефона и колкото бири са изпили с мен, с толкова години съм се подмладила вътрешно.

Искрено и от сърце ти пожелавам да намериш себе си и дано с нещо в тази тема успеем да ти помогнем! 

Точно затова ми харесва-уникална кучка,която гледа само собствения си г*з и мачка наред.

Леле, като чета що народ само е имал или е с ниско самочувствие! Абе, хора, кога ще спрете да живеете за другите и ще почнете да живеете за себе си? Защо мнението на околните трябва да изгражда или сваля самооценката ни? Започвам да си мисля, че не е толкова лошо да си бунтар цял живот ... Гледайте себе си и градете самочувствието си според себе си. Кой какво казал - много важно.

Това с кучката и тем подобни квалификации ми е толкова комплаксарско, че няма на къде повече. Какво значи да мачкаш?!? Що за идиотска психика, това си е абсолютно действен все още мит, който дава някакво вътрешно самоуспокоение, че сме все още отгоре на нещо си. Какво и кого да мачкаш?!? - затова, че твоето самочувствие е ниско не са виновни околните, т.е. те възприемат това, което виждат- душевният ти дискомфорт. Уникалната кучка, която ти харесва няма да ти донесе  очакваното удовлетворение, ако това не си ТИ.
Абсолютно нормално е човек да има сривове с-мата/както аз до скоро/, но всъщност след няколко дни "близане на рани", трябва реално да си дадем сметка за какво иде реч. Имаш ниско самочувствие за какво?
- не си достатъчно красива според твоите критерии или според мъжките такива?
- не си постигнала онова , което още желаеш?
-  чувстваш ,че живота тече покрай теб, а ти се иска да си в центъра на кръговрата ?
Не говорим за някаква психическа травма насадена съзнателно или не от родители или роднини, която трябва да преодоляваме с времето. Там работата е за терапевт ...
За да ти е ниско самочувствието значи ти самата не се обичаш за даденият момент, постигни мир със себе си и нещата ще дойдат на мястото си. Не се вкопчавай разни имагинерни образи, това не помага , а задълбочава проблемът/ако въобще има такъв, разбира се/.
Аз изпълзях вече от дупката ... филмът ми свърши .

Фортун ме е изпреварила.

Какво му е хубавото да мачкаш навред ? хубаво е да правиш добрини навред, да помагаш на хората навред, какво хубаво има в това да причиниш болка на някого, това на теб какво ще ти донесе ? Злорадстване ? И как ще повдигне самочувствието ти ?
Ясно ми е, че се възхищаваш на подобно на нейното поведение, щото за теб е неприсъщо. Но не искай да бъдеш такава, това нищо добро не носи.
Естел, много си ми симпатична, имаме и сходни килограми  .
Вероятно си много чувствителна, и приемаш нещата навътре. Трябва да се приемеш такава каквато си, без да си казваш: "Ама ако бях еди каква си, щеше да е по - добре".