Песен за огън и лед: Игра на тронове - от 17 април по HBO

  • 52 783
  • 757
# 420
Точно тогава ме навя мисълта за Робърт Thinking
Виж целия пост
# 421



Във втората книга, когато Кейтлин разпитва пияния Джайм в тъмницата,
той казва, че ножа го е спечелил Робърт, защото Тирион никога не залага
срещу семейството. Джайм е категоричен, че не е изпратил убийци на Бран,
защото убийствата си ги извършва сам, а Церсей винаги му казва какво прави.

Мда, вярно , че беше така newsm78.
Виж целия пост
# 422
  Когато Джайм размишляваше за кинжала и покушението,допусна, че Джофри го е направил.По някакъв повод кинжалът е бил у него.
Виж целия пост
# 423
Това кога е? Защото не чета нищо подобно в разговора между Джайм и Кейтлин.

Бяло
Ланистър си наля, отпи, наля си пак и се загледа в чашата.
— Това вино като че ли става все по-добро, колкото повече го пия. Представете си. Като че ли си спомням тази кама сега, след като ми я описахте. Спечелил я, казвате? Как?
— При залаганията на вас, когато сте се били срещу Рицаря на цветята. — Но още докато чуваше собствените си думи, усети, че нещо не е наред. — Не… не беше ли така?
— Тирион винаги е залагал на мен в двубоите — каза Джайм, — но онзи ден сир Лорас ме свали от коня. Лош късмет, подцених го момчето, но както и да е. Всичко, което брат ми заложи, го загуби… но тази кама наистина смени собственика си, сега си спомням. Робърт ми я показа същата вечер на пира. Негова милост обичаше да слага сол в раните ми, особено когато се напиеше. А кога не е бил пиян?
Виж целия пост
# 424
Аха! Точно това имах предвид.
Не си спомням по-нататък до къде стигаше историята,
още съм в началото на втора книга с препрочитането.
Виж целия пост
# 425
Това кога е? Защото не чета нищо подобно в разговора между Джайм и Кейтлин.

  Не си спомням точно кога, и не ми се рови в книгата. Но Джайм разговаряше с някого и разпитваше дали Джофри е имал спречкване с Бран, за да определи дали има мотив да го е извършил. И тогава се описа онази случка когато съвсем в началото докато са играели в Зимен хребет,Бран е победил в играта Джофри. Джайм разсъждаваше,че доколкото познава сина си,това би могло да му послужи за причина.
Виж целия пост
# 426
оф, да, и имаше достъп до оръжията на баща си
този гнусен, малък плъх  Sick
Виж целия пост
# 427
Аха, значи тепърва ми предстои. Сега съм на отплаването на Дани.
Виж целия пост
# 428
  Намерих откъса, за Джофри и оръжието. В трета книга е. И не Джайм ,а Тирион обмисляше тази версия.
Виж целия пост
# 429
Похвал-похвал, имам си втора книга, почвам я още тази вечер Heart Eyes
Виж целия пост
# 430
Еййй, много напред сте стигнали в обсъждането  Laughing аз, докато блея...
Снощи  изгледах втора серия. Страшно съм доволна. Дори и от Кейтлин... може да не си я представях така, но перфектно играе според мен.
Дадох си сметка обаче колко е трудно да се следи действието от човек, който не е чел книгата. От тази гледна точка е хубаво, че опростяват някои моменти.
Ама и тия вълчища значи...ще ми се повече да дават Дух.
Виж целия пост
# 431
Той си спомни една студена сутрин, когато слезе по стръмните външни стъпала от библиотеката на Зимен хребет и се натъкна на принц Джофри, който се шегуваше с Хрътката на тема избиване на вълци. „Прати куче да убие вълк“, беше казал. Дори Джофри обаче не беше толкова глупав, че да заповяда на Сандор Клегейн да посече един син на Едард Старк; Хрътката щеше да отиде при Церсей. Вместо това момчето беше намерило убиеца сред вонящата тълпа от наемници, търговци и лагерни курви, залепили се към кралската свита по пътя им на север. „Някой пъпчив идиот, готов да рискува живота си заради благоволението на принца и за малко пари.“ Тирион се зачуди чия ли е била идеята да се изчака Робърт да напусне Зимен хребет, преди да прережат гърлото на Бран. „На Джофри най-вероятно. Сигурно го е смятал за върха на хитростта.“ Личната кама на принца беше с украсен със скъпоценни камъни предпазител и с инкрустирано злато по оръжието, като че ли си спомняше Тирион. Джофри поне не беше проявил глупостта да използва нея. Вместо това бе поровил в оръжията на баща си. Робърт Баратеон проявяваше безгрижна щедрост и щеше да даде на сина си всяка кама, която си поиска… но Тирион предположи, че момчето си я е взело само. Робърт беше дошъл в Зимен хребет с дълга опашка от рицари и слуги, с огромна къща на колела и обоз. Несъмнено някой усърден слуга се бе погрижил оръжията на краля да заминат с него, в случай че си пожелае някое от тях.

Ножът, който бе използвал Джоф, беше хубав и прост. Никаква златна украса, никакви геми по дръжката, никаква сребърна инкрустация по резеца. Но въпреки всичко валирианската стомана беше гибелно остра… достатъчно остра, за да пререже кожа, мускул и плът с един бърз удар. „Знам я аз валирианската стомана.“ Но я знаеше все пак, нали? Иначе нямаше да е толкова глупав, че да избере точно ножа на Кутрето.
Виж целия пост
# 432
Ха сега де! Тоз кинжал, голяма мистерия Thinking Аз съм до тук тъкмо :


"..Кейтлин го измъкна изпод наметалото си и го хвърли на масата пред него.
   — Ето. Може би вашите птиченца ще ни пошепнат и името на човека, на когото принадлежи.
   Варис вдигна ножа с доста преиграна деликатност и прокара палец по острието му. Бликна кръв, той писна и изтърва оръжието на масата.
   — Внимавайте — каза му Кейтлин. — Остро е.
   — Нищо не може да е толкова остро като валирианската стомана — каза Кутрето, а Варис засмука кървящия си палец и погледна Кейтлин намусено и с укор. Кутрето вдигна леко ножа в ръката си и опипа дръжката. Метна го във въздуха и го улови с другата си ръка.
   — Какъв съвършен баланс. Искали сте да намерите собственика му, затова ли предприехте това пътуване? Не ви е трябвал сир Ейрон за това, милейди. Трябвало е да дойдете при мен.
   — И ако бях дошла — каза тя, — какво щяхте да ми кажете?
   — Щях да ви кажа, че в Кралски чертог има само един нож като този. — Той хвана острието между палеца и показалеца си, замахна и хвърли кинжала през стаята с добре приучено извъртане на китката. Ножът се заби дълбоко в дъбовата врата и затрепера. — Той е мой.
   — Ваш?! Безсмислица. Петир не беше идвал с краля в Зимен хребет.
   — До турнира на рождения ден на принц Джофри — каза той и прекоси стаята да измъкне кинжала от дървото. — Заложих в двубоя на сир Джайм, заедно с половината двор. — Игривата усмивка на Петир отново му придаде почти момчешки вид. — Когато Лорас Тирел го свали от коня, доста от нас пообедняха. Сир Джайм загуби сто златни дракона, кралицата — смарагдово колие, а аз загубих ножа си. Нейна милост, разбира се, си получи обратно смарагда, но печелившият прибра останалото.
   — Кой? — настоя Кейтлин с пресъхнала от страх уста. Пръстите я заболяха от спомена за болката.
   — Дяволчето — каза Кутрето, а лорд Варис я гледаше в лицето. — Тирион Ланистър."
Виж целия пост
# 433
И сега, за по-гот Мартин забравил да разплете тази мистерия сред хилядите топове хартия, които е изписал  Laughing
Виж целия пост
# 434
И сега, за по-гот Мартин забравил да разплете тази мистерия сред хилядите топове хартия, които е изписал  Laughing

Да му пишем мейл по въпроса  Joy Joy Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия