Ти си занемарена!

Честно казано, ако ходя по 12 часа всеки ден на работа, изобщо няма да ми пука какво ми е казал мъжът ми.
Но, от друга страна, как трябва да изглежда една 30-годишна жена, за да заслужи подобна забележка? Наистина не си представям на какво трябва да приличаш, за да те охарактеризират като "занемарена".
На 30 г. грижите, които полагах за себе си, бяха да се изкъпя и да си сложа спирала, червило и дозодорант. Сега вече добавих и боядисването на коса, но то е ежемесечна, а не ежедневна грижа.

    А също и малко желание за добър съвет и помощ, а не да се изтъкне как на нас това никога не би се случило и колко по- добре сме си ние.

Нана77, как издържа съпруга ти след нощна с детето?
На мен това ми се струва убийствено, особено в педиода до 3 и половина, 4 години. Страшно трудно е според мен. И застрашаващо за здравето. Колко пъти месечно се случва?

питам от любопитство, ако искаш не ми отговаряй, надявам се въпроса ми да не те засяга

Аз за пръв път през живота си, миналия месец, не спах 2 дни и 2 нощи /чаках ред за записване в детската градина, знаете как е, броиме се през час, и през нощта дежурихме със списъка на смени, моите смени бяха все към 3 сутринта/. На втория ден халюцинирах и не знаех кое време на деня е, обед ли е, гладна ли трябва да съм, да лягам ли, изобщо какво да правя.?
Напълно неспособна бях да се грижа след това за дете, най-малкото живота му щеше да е в опасност с мен, затова питам как успяват хората да гледат дете след като не са спали нощем?
Ама наистина да не са спали, т.е. да са били на работа, а не да са бърсали сополи.

Чета и не мога да повярвам този свят как се е изкривил....Как е възможно така да се банализират и пренебрегват емоциите и чувствата на хората, обидата да се приема за градивна критика и простащината за уместен намек...  
Кога станаха закони пренебрежението , грубостта и нетактичността.....
Не съм за тоя свят аз, не съм.......И на сто да стана, няма да свикна с това противно, закономерно и бързо растящо охладняване на хората....Брутален свят - ако щеш оцелявай....

Вергилия, издържа, защото се налага. Спи с детето следобяд, когато трябва да го гледа и не е на градина. Да, трудно е, но това е положението.

Аз се върнах на работа, когато синът ни беше на 1 година и 3 месеца. Гледаха го мъжът ми и баща ми. Т.е когато мъжът ми беше дневна смяна, го гледаше татко. През останалото време той си го поемаше. Ами това е да си родител. Отговорността си е твоя. Никой не е длъжен да ти гледа детето. Гледаха го така докато тръгна на ясла т.е 1 година. В месеца съпругът ми има различен брой нощни смени, в зависимост от графика и от това докъде пътува.

Да говориш не жена, която и се реве от безсилие, че трябва да игнорира факта, че детето и е болно и да помисли за прическата си е .... не знам как да го определя.
Моето дете на 4 години изкара много тежка скарлатина, след която половин година не спря да боледува. Пет дни горе долу добре, после две седмици болен и така почти до болница стигнахме. Направо като видех, че има температура или сополи или кашля и ми ставаше и на мен лошо. Мислех си, ще мине ли този период изобщо.Наложи се да напусна работа по тази причина и много ясно, че мислите ми бяха основно по това, а не дали да не си сменя цвета на косата или да обикалям за кеф по магазините за нови парцалки. Представям си в този период мъжа ми да ми беше казал, че съм занемарена.  

И аз това си помислих, явно мъжът дава доста от себе си, а насреща никой. Все проблеми, все не сега, все нещо друго ... и той опъва с надежди за нещо, което все го няма. Това добре, ама няма как да е вечно.

Ама много ми е интересно как се разсъждава - значи щом мъжът готви и извеждал детето от време на време, значи е прекалено отдаден на домакинството. Ами не е така. Ами чистенето, прането, гладенето, будуването покрай болно дете? И много други привидно незначителни неща? То и многоръкият Шива да си, все ще грохнеш в един момент и няма да имаш желание за нищо. Имах навремето един такъв колега - убавец и половина. Роди се първото им дете и той се изнесъл да спи в другата стая, щото много ревало. Значи жена му освен че будуваше по цели нощи, и готвеше, и чистеше, и правеше всичко. Докато той си идваше на работа, седеше си цял ден на столчето и така. Захапах го лекинко веднъж, и отговорът беше "Е, па тя кво толко прави - лежи и гледа детето". Като го запитах тогава що не се смени с нея, замлъкна като г*з.

polina-malina ами позволи на възпитанието си свеки и майка ти понякога да го гледат ,и когато ти почиваш.
Според мен не става въпрос за прекалено натоварване само на единия родител , а има и баби .
Ако ти решиш да разпуснеш има начин обаче ти просто не си даваш тази възможност и нямам предвит чисто физически да се разтовариш , а психически .
pasinet ама и да изпадаш в нервна криза и да се затваряш в банята да ревеш не е начин да решиш проблема заради една кашлица.

Ей, много сте забавни - едни сополи, една кашлица. Всеки си знае детето, при някои едни сополи означава начало на сериозна болест. И ако детето досега е сменило 6 антибиотика, как няма да ревеш.

Ами едва ли реве при всеки сопол жената, насъбрало и се е повече. То тъкмо си направиш план за почивните си дни,че най после ще дойде и твоя ред и се окаже, че детето пак е болно. Как да не взема да обикалям с болно дете по магазини или да отида на фризьор.  

Права си, но донякъде. Лошото при при притесненията за боледуващо дете са, че трудно могат да се дозират и лесно може да се мине мярката в посока на пълен родителски мазохизъм. Едно е да разгледаш всички варианти, да потърсиш специалисти, да даваш лекарства и да се страхуваш, но друго да плачеш с часове за кашлица, да се депресираш, да не мислиш за друго. Независимо за каква емоция или дейност става въпрос се приема, че тя е извън здравословните граници, когато за продължителен период от време те лишава от нормално функциониране в останалите дейности на живота, чувства и отношения. Нормално е по време на боледуването на детето, особено в острата фаза родителят да мисли, да се тревожи и да дебне, но ако това продължи и когато детето се подобрява, да не говорим, когато е здраво е видно, че човека е потънал и преминал границата на здравословното. Лесно става това, най- малкото, защото началото на притеснението е било напълно основателно и липсата на притеснение би била ненормална. Но дори родителите с тежко, хронично болни деца или близки в един момент се връщат поне към някакво подобие на нормален живот. Иначе няма как да се издържи психически и физически.

И тук изобщо не говоря за отношенията с мъжа, с който гледам, че едни решават да войват, а други да му се подмазват. Става въпрос само за polina-malina , защото останалите и проблеми са функция на състоянието и според мен. И предполагам, че всеки от вас е изпадал поне веднъж в подобно състояние на отчаяние, преумора и тревога. Дали като родител, служител, дете или друго, но не познавам човек, който поне веднъж да не е бил така. Но това е състояние и може да се промени.

 ....и той опъва с надежди за нещо, което все го няма. Това добре, ама няма как да е вечно.
И той опъва с надеждата да опъне горкия.....
Някой помни ли въобще какво е мъж....Само моя ли остана бре - помага ми за всичко, ходи на работа и ме обича бе, тъпанара с тъпанар....А съм износила три деца и почни през целия ни съвместен живот на нищо не приличах.....Ми той значи е ненормален, а аз го наричам мъж на място....О, забравих, помагащите мъже са путьовци.....

Смятам, че това мнение точно показва нещата, Бояна е писала за същото.

Точно! Мен през 2009 малката с нейните ежемесечни ангини от януари до септември ме докара до депресия, истинска при това. Бях се стопила, откачах при всяко кихване от някоя от двете. И последното, за което мислех, беше сексът и външния ми вид - изцяло бях обсебена от панически страх и мисли как да предотвратя поредната ангина ...