Ти си занемарена!

Апа ти реши, че той като си е вкъщи - лежи и пърди на дивана, а тя милата време за душ няма от него 

Маре и Богиня - извинявам се 

Не се опитвай да четеш мисли - не ти се получава. 
Пак прочети последното изречение, което съм написала.

Ами ти се опитваш, не аз.
От къде на къде реши, че тоя мъж нищо не пипва, дори когато си е вкъщи? Айде моля 

И аз съм съгласна. ОК било една жена да ходи разпусната, да мрънка за щяло и нещяло, да е фригидна и т.н.; не сме били длъжни да готвим, да чистим, да пускаме на мъжете, да се грижим за външния си вид, ама в същото време те били длъжни да ни обичат и уважават, и да ни търпят безпрекословно - айде де. Все мъжът длъжен да проявява разбиране - що тя да не прояви разбиране? Как се живее с някоя, дето прилича на мекица, пинкяви денем и нощем и отхвърля всякаква близост?

"Работата ми е по 12 часа от 8 до 8..." - това прочетохте ли го всъщност??? Че жената ходи И на работа все пак.

Вилико - пак се върни в началото на темата. Мъжът или е на работа или ако е вкъщи спи. Е, готвел, браво на него. Ми ще готви, като жена му ходи по 12 часа на работа.

Никой не казва, че е ок тя да ходи така. Въпросът е, че ми се струва, че тя се е нагърбила с повечето неща в домакинството, докато той готви и води детето при майка си. Но нейната работа не се изчерпва само с това. Така че ако той иска поддържана жена до себе си, да вземе малко от малко да й даде възможност да се занимава и със себе си, па било то и за час.

 

Степфордските съпруги, не сте ли имали моменти, когато ви е било тежко?

Забравяте, че има и един особен тип жени "вечната страдалка".
Тя сама се нагърбва с всичко, защото никой друг не може да го направи по-добре от нея. Никой не може по-добре да гледа детето, защото тя е най-всеотдайна. Никой не може да отговори на високите й критерии и изисквания. И след като сама се справи с всичко, тя очаква обожание, възторг, пиедестал.
Ако липсва, тя е жертва, нещастна, неразбрана, мъченица-страдалка с две думи.
Същата тази мъченица многократно отказва предложената й помощ, просто защото ТЯ е най-добрата.
Не казвам, че Поли е такава. Но има някои моменти в изказванията й, които покриват част от написаното.

На мен също понякога ми идва в повече. Казвам на съпруга ми - хайде на разходка с детето, а аз се заемам с епилации, депилации и т.н.  Наистина трябва да има съдействие от негова страна, това е сигурно. Макар, че аз познавам доста самотни майки, които се издържат сами и изглеждат доста добре...

ПС Да, трещерица, не винаги е лесно! Но това да си заета, майка, кариеристка и т.н. не означава автоматично, че не трабва да приличаш на жена -  на хубава жена. Даже мен тази моя заетост ме мотивира истински.

   Бояна е написала много полезни и смислени неща, не виждам смисъл да се опитвам да ги повтарям, а сигурно и не бих могла. Състоянието на авторката ми е познато, то е напълно обяснимо при поредица от боледувания на детето и когато човек е по-чувствителен, а също и по-неопитен към тези неща.
 Но това е порочен кръг от който трябва да се излезе. Свръхнапрегнатото състояние и ужас от кашлицата на детето не само, че не са полезни за авторката, а и създават у дома една напълно тягостна атмосфера, която е погрешна, дори и по отношение на самото дете. И аз съм ревала в банята от безсилие да прекратя цикъл от усложнения. Само че човек трабва да се вземе в ръце, да се погледне отстрани и да спре.
  Децата боледуват, после им преминава. Притесненията влошават състоянието им, вместо да им помагат.  На една спокойна и невтренчваща се толкова майка и децата и боледуват и по-малко и по-леко. Не знам защо е така, но за мен това е факт. Или поне е факт, че се спестява драматизирането, страданията, напрежението. Мъжете ги умеят тия неща. Бащата дава лекарствата, прави необходимото и след това си заспива, докато аз примерно оставам да измислям зловещи варианти. Но правилното поведение е това, а не страховото състояние в което се вкарват някой майки, като мен и авторката.
    Така че, мъжът ти е прав - занемарила си се психически, а сигурно и физически. Погледни малко в перспектива - детето ще спре да боледува, създай една по-ведра атмосфера в къщи и не му се вглеждай толкова. Това ще е полезно и за отношенията ти с мъжа ти, и за сексуалния живот , и най-вече за тебе самата.

Добър ден момичета,
определено мога да кажа,че прекалено съм се отдала на детето.От толкова много неща съм се лишавала заради него,примерно приятелки ме викат на кафе,но аз отказвам защото ще водя детето на театър.И още куп примери мога да дам.Ще ме питате веднага-нямали друг който да го заведе.В повечето случаи баща му е на работа,или точно тогава е решил да върши лична работа.Баба му/свекърва ми която е безработна/,която го гледа,леко ми намеква,че когато съм почивка да си го гледам аз.И на мен ми секва желанието да моля някой да се занимава с него,докато примерно аз обикалям магазините.Не че жената не помага.
Да помоля майка да го гледа когато е почивка,ми е съвестно.Защото работата и е толкова тежка,че когато е почивка има нужда наистина да си почине.Но тя никога няма да откаже да го гледа,но просто не ми позволява възпитанието.Майка хиляди пъти ми е казвала гледай първо себе си и после другите.Ти ако си добре и детето ще е добре.
По отношение на съня,аз съм от тези дето имат нужда от много сън,ама много.И кагота не мога да спя или спя по-малко от 8 часа,на другия ден просто не съм човек.Стягам се,пия кафе и като дойде вечерта вече си мечтая само как ще си легна.Просто съм си голяма поспалана.
Последните месец от бремеността,просто ги проспах.

Нали си давате сметка, че тези епитети и определения, които пишете, ги чете авторката?
На която и без това не й е леко, и едва ли ще й стане по добре.
Малко такт не е излишен.

На мен не ми се струва така, нито пък знам койс какво се е нагърбил, защото не им живея в къщата. Инфото от авторката е, че тя работи на тежки смени, вманиачена е за здравето на детето си, позапуснала се е външно и не обича да прави секс, а за мъжа - че работи нещо, което не обича, готви, излиза с детето и иска да прави секс. Е, не виждам що той да е кривият в цялата работа. Хората имат проблем и той е двустранен, но да да мятаме камъни щото имал нормалното мъжко желание да е интимен с жена си, не е справедливо.

Много интересна тема.
Според мен като изчетох всичко написано до тук, въпросът всъщност опира до разпределянето на задълженията в семейството. За време, ами очевидно време за поддържане жената има, след като мъжът извежда детето от време на време за по няколко часа, през които жената релаксира, почива, пийва си коктейлче и пише в нетя.Още повече че жената работи 2 дена и после 3 почива, а детето все пак сигурно спи и през деня през тези 3 дена, така че време има, явно не то е проблема.
Мъжът очевидно помага в домакинството и в гледането на детето, така че никой не може да каже че иска всичко наготово, не е такъв случая. Очевидно мъжът се опитва да остави време на жена си да си почине и да се съвземе, което тя обаче явно не използва по предназначение и мъжът се чувства "прекаран".
Познавам семейства в които мъжът почти не си мърда пръста и пак получава много повече от жена си. Затова започвам да си мисля че мъжът сигурно вече се замисля че дава много от себе си, и така не за ден-два, а за 1-2 години може би, а насреща няма нищо. Дори си мисля че сигурно го възприема като обида, за да си позволи подобни думи. Определено обаче, проблемът не е кратковременен и той е имал време вече да осмисли всичко, дори предполагам че е решил за себе си какво иска. Не е заспал тип човек, след като се опитва да се усъвършенства и издига в работата, така че едва ли ще си остави коня у реката, както се казва.
С коктейлче, нет и отпускане нищо не се решава, дори подобно поведение по-скоро би влошило положението.