Кой се грижи за всички животинки?
Виж целия пост
има ли някой скорпион?/не е за зодии/
- Публикувана: 5 апр. 2011, 17:33 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2011, 08:49 ч.
# 19
7 апр. 2011, 13:10 ч.
Браво на теб 
(
Аз съм страхливка и няма да мога да оцелея в тая джунгла.
И що ще бащата в джунглата?Да не търси крокодил?
Виж целия пост
(Аз съм страхливка и няма да мога да оцелея в тая джунгла.
И що ще бащата в джунглата?Да не търси крокодил?
# 21
7 апр. 2011, 15:09 ч.
Мъка за родителите си е младият естествоизпитател. Като бях дете живеехме в Ангола, а моя милост натресе на мама и тате следните животни за обгрижване: гигантска богомолка, рак (в леген), някаква синя пееща птица, обикновено жълто пиле (което уморих много бързо, след което се скъсах да рева), малка костенурка, голяма костенурка от друг вид, рибки, неизброимо количество гущери, които намираха разнообразни начини за самоубийство (влизане в контакт, давене в умивалник, гладна стачка), плюс огромна колекция океански раковини и шарени камъчета с общо тегло над 10 килограма, които нашите покорно влачиха до България.
Логично, сред завърщането ни в София ми беше категорично забранено да влача каквито и да е животни вкъщи, което мен не ме спираше да прибирам всяко бездомно коте и след 2 дни скандали да го връщам обратно да улицата, огласявайки квартала с рева си, разбира се. Откакто съм самостоятелна, си гледам котарак, но за разширяване на домашната фауна не се и замислям. Човек расте и става все по-разсъдлив и скучен...
Виж целия пост
Логично, сред завърщането ни в София ми беше категорично забранено да влача каквито и да е животни вкъщи, което мен не ме спираше да прибирам всяко бездомно коте и след 2 дни скандали да го връщам обратно да улицата, огласявайки квартала с рева си, разбира се. Откакто съм самостоятелна, си гледам котарак, но за разширяване на домашната фауна не се и замислям. Човек расте и става все по-разсъдлив и скучен...
# 22
7 апр. 2011, 15:15 ч.
А, то и ние сме влачели, ама нищо кой знае какво екзотично - гълъб ранен, костенурка, таралеж, разни пеперуди и шурци сме ловили, ама това на Палмира е съвсем друго 
Виж целия пост
# 23
7 апр. 2011, 15:21 ч.
Flip, и аз като теб 
Като дете влачех какви ли не животиняци вкъщи... Таралеж, костенурки, гущери, охлюви, попови лъжички, речни рибки, успявах и трайно да приютявам улични котаци
Плачех с дни за всеки споминал се/избягал член на зоопарка 
От няколко години се налага да се местя често и не мога да си позволя да си взема животно, но пък и желанието ми не е като в детството... Сега не ми се занимава с куче примерно, а като малка бях готова да си продам душата за едно дакелче Остарявам 
Виж целия пост
Като дете влачех какви ли не животиняци вкъщи... Таралеж, костенурки, гущери, охлюви, попови лъжички, речни рибки, успявах и трайно да приютявам улични котаци
Плачех с дни за всеки споминал се/избягал член на зоопарка От няколко години се налага да се местя често и не мога да си позволя да си взема животно, но пък и желанието ми не е като в детството... Сега не ми се занимава с куче примерно, а като малка бях готова да си продам душата за едно дакелче Остарявам 
# 24
7 апр. 2011, 16:33 ч.
Все едно чета за дъщеря ми. Точните думи са, че би си "продала душата" за куче. Всъщност желанието й е толкова голямо, че и аз взех да се оглеждам за подходящо малко куче, което мога да понеса ... Влачи всякакви животинки вкъщи, наскоро взехме едно папагалче, което живя 3 дни, веднага след това - друго, което го надживя само ден 
Беше страшна трагедия и ревове /дори и аз си поревах, тоест - не съм ги уморила, ако някой си го е помислил /.
Но като дете и аз хранех всички улични котета и събирах охлюви на път за вкъщи от училище.
Мисълта за съскащите хлебарки и други пълзящи ме изпълва с тих ужас, обаче
.
Виж целия пост
Flip, и аз като теб
Като дете влачех какви ли не животиняци вкъщи... Таралеж, костенурки, гущери, охлюви, попови лъжички, речни рибки, успявах и трайно да приютявам улични котаци Плачех с дни за всеки споминал се/избягал член на зоопарка От няколко години се налага да се местя често и не мога да си позволя да си взема животно, но пък и желанието ми не е като в детството... Сега не ми се занимава с куче примерно, а като малка бях готова да си продам душата за едно дакелче Остарявам
Като дете влачех какви ли не животиняци вкъщи... Таралеж, костенурки, гущери, охлюви, попови лъжички, речни рибки, успявах и трайно да приютявам улични котаци
Плачех с дни за всеки споминал се/избягал член на зоопарка От няколко години се налага да се местя често и не мога да си позволя да си взема животно, но пък и желанието ми не е като в детството... Сега не ми се занимава с куче примерно, а като малка бях готова да си продам душата за едно дакелче Остарявам ... Влачи всякакви животинки вкъщи, наскоро взехме едно папагалче, което живя 3 дни, веднага след това - друго, което го надживя само ден Беше страшна трагедия и ревове /дори и аз си поревах, тоест - не съм ги уморила, ако някой си го е помислил /.Но като дете и аз хранех всички улични котета и събирах охлюви на път за вкъщи от училище.
Мисълта за съскащите хлебарки и други пълзящи ме изпълва с тих ужас, обаче
.
# 25
7 апр. 2011, 16:36 ч.
Защо така, аз много си обичах богомолката. Кротко животинче, нито цапа, нито лае - седи си в ъгъла и гледа зловещо, ама иначе никакви грижи с нея...
Виж целия пост
# 26
7 апр. 2011, 16:45 ч.
С дъщеря ти сме от една порода
Вземете й кученце, сигурна съм, че ще бъде безумно щастлива и ще полага много грижи за него
Виж целия пост
Все едно чета за дъщеря ми. Точните думи са, че би си "продала душата" за куче. Всъщност желанието й е толкова голямо, че и аз взех да се оглеждам за подходящо малко куче, което мога да понеса ...
... С дъщеря ти сме от една порода
Вземете й кученце, сигурна съм, че ще бъде безумно щастлива и ще полага много грижи за него
# 27
7 апр. 2011, 17:17 ч.
Съскащите хлебарки не бих могла да ги понеса , дори и да ми опрат пистолет в главата ...
Просто ще се гътна от ужас и гнус , само като ги видя
Виж целия пост
Просто ще се гътна от ужас и гнус , само като ги видя
# 28
7 апр. 2011, 17:19 ч.
Виж целия пост
Защо така, аз много си обичах богомолката. Кротко животинче, нито цапа, нито лае - седи си в ъгъла и гледа зловещо, ама иначе никакви грижи с нея...
# 29
7 апр. 2011, 19:41 ч.
ще пусна снимки, обаче не предполагах, че на някого може да са му интересни такива животнки 
.
мъжът ми е биолог и е на експедиция , не търси крокодил.
да, докато бях бременна с малкото четях само 'моето семейство и други животни', не предполагайки до какво ще доведе това
шегувам се, просто детето се е 'метнало' на баща си и нищо повече. от 2 -годишната му възраст гледа какво ли не и няма признаци да спре. преди малко го връщам от екскурзия на витоша и се прибираме с 2 броя бръмбари и стоножка.
хлебарките се хранят с парченца моркови, шунка и дори стрита кучешка храна
за добитъка с грижим аз, майка ми и мъжа ми, зависи си къде сме. почти винаги пътувам с всичко между Бг и холандия. малко остана и на нас да ни напишат на летището при заминаване - 'пътуващ цирк и персонал'. всъщност представляваме доста екзотична гледка.
Виж целия пост
.мъжът ми е биолог и е на експедиция , не търси крокодил
.да, докато бях бременна с малкото четях само 'моето семейство и други животни', не предполагайки до какво ще доведе това
шегувам се, просто детето се е 'метнало' на баща си и нищо повече. от 2 -годишната му възраст гледа какво ли не и няма признаци да спре. преди малко го връщам от екскурзия на витоша и се прибираме с 2 броя бръмбари и стоножка.
хлебарките се хранят с парченца моркови, шунка и дори стрита кучешка храна
за добитъка с грижим аз, майка ми и мъжа ми, зависи си къде сме. почти винаги пътувам с всичко между Бг и холандия. малко остана и на нас да ни напишат на летището при заминаване - 'пътуващ цирк и персонал'. всъщност представляваме доста екзотична гледка.
Препоръчани теми