Хърватия

Здравейте, нахълтвам малко грубо в темата, но в сряда заминаваме на организирана екскурзия, която включва Будва, Котор и два дни в Дубровник, затова си позволявам да помоля за съвет. Скъпо ли е там? Ние сме платили пътни, нощувки, закуски, вечери, както и ексурзиите, така че за джобни- кафе, евентуално леко хапване и сувенири колко пари трябва да предвидя? Първия ден в Дубровник ще обикаляме по забележителности, но втория е за свободна програма. Благодаря предварително!!!

Мога да кажа само за Дубровник - да скъпо е, особено в старата част. Мястото е много комерсиално и според мен пренавикано. Хапване: салата и пица например + чаша вино около 25 евро. Рибите също 10 -15 евро порция. Сладоледът около 2 -3 евро, кафето от 1.50 до 3 евро. Казвам ти ги в евро, защото с техните куни можеш да се объркаш тотално. За да разгледаш забалежителностите вътре в стария град също се плаща сериозно и се чака сериозно, особено ако си там петък или събота

По спомени от миналото лято цените са като тук, но в евро.

Във Варна цената на рибата в ресторантите се движи от 10лв нагоре. Там е същото, но от 10 евро нагоре. Същото е с останалите цени.
В Дубровник обядвахме в ресторант, който ни препоръча собственика на семейния хотел, в който спахме. Каза ни, че готвят много вкусно, всичко е прясно и цените не са високи като за ресторант в централната част на Стария град. Това е ресторанта, има снимка на менюто и цените. Ядохме невероятно вкусен рибен пастет. Никога не съм яла такава вкуснотия, като се има предвид, че не съм гореща почитателка на рибата.
http://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g295371-d952415-Rev … matia.html#photos

За да се качите на крепостните стени и да разглеждате от високо също се плаща и не беше евтино. Точна сума не помня, но навсякъде плащахме. Сега прочетох, че това вече сте го платили.

Сувенири не сме купували, защото не си падам по - стандартните "боклуци" за туристи.

Момичета, благодаря от сърце за отговорите! След малко трябва да обменям пари и ми се искаше да имам бегла представа колко биха ни били нужни. Ще обърна само в евро, защото не ми се занимава с техните валути.
В Дубровник имаме включени екскурзии за единия ден:  Двореца “Спонза”, Двореца на Ректор, Църквата “Св.Влах”, Францисканския манастир. Разходка по “Страдун” – красивата пешеходна променада на Дубровник. По желание корабче до остров Локрум( мисля, че то се заплаща 10 евро). На втория ден ще обикаляме сами, но мисля, да се шляем безцелно и да запаме, да хапваме и да пием кафета.

Може и да са се променили нещата след влизането на Хърватия в ЕС, обаче ние ходихме 2 месеца преди това събитие и предпочитаха плащане в куни, не в евро. Имай го предвид.
Отделно ползвахме плащане с обикновена българска дебитна карта, където бе възможно.

          И така! ЗА ВУЛГАРНИЯ ИЗРАЗ В ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК И БИТОВАТА КУЛТУРА!
          Доста мислих преди да подхвана тази тема. То и се вижда де!
          Първо, защото това са мои лични впечатления и не са критерий за обективна преценка, дори донякъде. Второ, не желая да засегна никой от участниците във форума, а това е специфична тематика и няма еднозначна оценка.
          Но, в крайна сметка, циничния израз и език е част от балканската езикова култура и макар да липсва в критериите за изящната словесност, няма как да бъде незабелязан в ежедневното общуване. За Хърватия е от особено значение, тъй като освен еднаквия език, дълго време са били и под един югославски покрив с безспорните световни фаворити на псувнята – сърбите.
Та, настоящите разсъждения ще имат за цел да повдигнат пердето към задния двор на човешкото общуване и да дадат някакъв ориентир доколко вулгарния и циничен израз е част от общуването в Хърватия и каква емоция се влага в него.
          Поначало псувнята и ругатнята са израз на негативна емоция, естровертна-насочена към събеседника или интровертна-насочена към самия себе си. Тогава, когато е насочен навън, вулгарният израз цели да унизи, да обиди да компрометира събеседника. Няма да ви занимавам с правната оценка на това отношение – има го в Наказателния кодекс. Тук по-скоро ще опитам да дам оценка на вътрешните настроения и начините да бъдат проявени.
          Не са малко и случаите обаче, когато нецензурния израз е израз на благодушно опрощаване. Продава един сърбин яйца на пазара. Идва някаква жена, застанала пред сергията, взема едно, гледа го, връща го, второ, трето … Накрая на сърбина му омръзнало, та рекъл: „Све са яйца, госпожа, курац нема!”
          Мое лично мнение е, че нецензурните изрази са застъпени в значителна степен в общуването на Балканите. Няма как да бъдат елиминирани или да се преструваме, че ги няма. В доста от жаргонните прояви на езика обаче те внасят и определен колорит, който също е част от нашето битие.
          В една приписка се споменава поведението на цар Иван Асен ІІ. При една среща с византийски пратеници, толкова се ядосал, „…че ги пъдеше и гонеше, като ги попсоваше на отци и на матери”.
          В крайна сметка, употребата на нецензурния израз е проява и на характер. Най-точното описание в тази посока съм срещнал в румънският писател Йон Друца. Не мога да си спомня в коя от новелите от сборника „Степни балади” беше, затова ще предам по памет. В едно румънско село става мащабен пожар и то изгаря почти до основи. Най-неочаквания резултат на следващата година бил „бейби бум”. Та, няколко години след това един каруцар на почтена възраст като карал натоварена каруца по пътя, видял две момченца на по около 5 – 6 години. Едното, на което поради късата ризка, полът ясно личал, седяло по средата на пътя и събирало прахоляка на купчинки, а брат му седял на дувара и чакал каруцата да го сгази. Каруцарят спрял каруцата и му извикал да се махне, при което тоя келеш употребил един израз, в който ставало дума за точно определени отношения между отдавна поминалата се майка на каруцаря и този пикльо. За каруцаря, пише Друца, беше ясно, че в това село псуват всички. Най-страхливите безгласно, по-храбрите с половин уста и само силните и уважаващи себе си натури псуваха с пълно гърло.
          Друг пример, от нашата литература. Ивайло Петров „Хайка за вълци”. В него има един персонаж – Киро Джелебов „Върви на майната си”. Кротък, работлив, достолепен човек, на който обаче всяка втора дума в устата е псувня. При един инцидент със селската учителка, при който тя мислела че псува нея, а той псувал една мишка на горния перваз на прозореца, жена му категорично му забранила да употребява цинизми по какъвто и да било повод. Опитал той ден, два, сдържал се седмица, но започнал да линее и да трупа напрежение. Тогава намерил изход, като вместо да псува почнал да употребява израза „върви на майната си”, та оттам и прякора му.
          В едно предприятие имало един работник, който на всяко събрание, по какъвто и да било повод засипвал говорещите с въпроси. Смислени или не, тровел непрекъснато колектива. Единодушно решили, на следващо събрание изобщо да не му дават думата. Той обаче бил много настоятелен да зададе само един въпрос. Хайде, рекли накрая, като е само за един въпрос, може. Изправил се той и рекъл: „Аз моя въпрос го разделям на три”.
         Та, и аз така! Ще разделя общуването на хърватите на две. Едното е с туристите, другото – помежду им.
         Отношението към туристите е сдържано, овладяно и достатъчно суховато. Обяснимо е. По крайбрежието друг поминък няма, дето се казва: „ден година храни”, затова не си позволяват езикови волности. Едно, че не се знае кой как ще ги приеме, и, друго, че не е добре да си навличат съдебни неприятности. Не казвам, че очаквам фамилиарно отношение и свърхлюбезност, тя понякога граничи и с лицемерие и дразни повече от прекомерната разпуснатост и липса на езиков контрол, но като че ли не могат да намерят разумен баланс между любезното отношение и езиковия колорит, който допуска и малко по-пикантни изрази.
         Един пример, за да бъда разбран!
         Някъде в последните дни на престоя ни, отиваме до Риека, за едно, за друго, но и за да взема някакъв подарък за хазяите. Харесва ми да им подаря по нещо /а то и не са чак дреболии/, а и виждам, че искрено се радват. Вземам, каквото вземам, обяснявам, че е за подарък, магазинерката ме поглежда и вика: „Да го омотам ли?”, а аз прихвам. После казвам, че в българския език тази дума има страшно много значения. Омотан, с ударение на втората гласна, казвам, е за човек, който е пил алкохол, но не много, а колкото да обърка походката. Омотан, с ударение на последната гласна, се употребява за нещо, което така е опаковано, с една, втора, трета опаковка, но неподредено, объркано, така че разопаковането му е невъзможно. А, оттам идва, викам и глагола „мотая се”, за който просто не ми се говори. Не че не и обясних, но да не го правя и пред вас.
         Та ето за този колорит говоря. Не бих нарекъл хърватите студени и неемоционални хора. Обратно, достатъчно сърдечни и открити. Липсва им обаче, спокойствието, многопластовото общуване, увереността, ако щете и самочувствието. Пак казвам, не бих толерирал в никакъв случай другия полюс на арогантността, безпардонността и жаргона. По-скоро виждам скованост, страх да не сбъркат нещо в отношенията. Ние, понеже дълго време сме общували с хората, като че ли напоследък успяваме да разчупим тази скованост, но пак – не съвсем.
         Помня един случай миналата година. Мога да си оставям колата на паркинга на кея, но незнайно защо я качвам в двора по една тясна алея. Колата голяма, двора тесен, та имам място като се кача, да и забия предницата в една ниша и когато излизам, с една много прецизна маневра и задължително с навигатор, да се измъкна обратно. Отдолу не се вижда, какво е разположението на колите в двора, та една вечер, като се качвам, виждам една италианска кола на това място. Хазяйката излезе веднага, ей сега, казва, ще ги помоля да се преместят. Викам, не си прави труд, криво-ляво съм се оправил. А, не, вика, това място сме го оставили за теб. Абе остави бе, жена, казвам, не смущавай хората излишно, ще стане конфликт. Какво ще правим, ако ти откажат. „Ке пуцаме!” Е, кандисах!
         Доста по- различни са нормите на общуване между самите хървати. Там вече се проявява сръбското влияние и жаргон. Но не в тази степен, в която го има в Сърбия. Далеч по-слабо е като проява и като употреба. За разлика от сърбите обаче, употребата на нецензурни изрази в Хърватия е изключително проява на уязвително и злобно отношение. Ругатнята не носи белега нито на виновно извинение, нито на срамно опрощаване. Цели се с псувнята да се изкара всичката обида и да се прехвърли върху адресата, независимо дали е събеседник или друг. Вулгарният израз е предимно проява на словесна атака, която слага край на толерантността по изключително груб начин. Няма място за поправка или за извинение. Наругаят ли ви, значи ви ненавиждат. Това е извода.
        В Хърватия обаче съм чувал да псуват само жените. При това, с пълен глас. Не са се притеснявали от туристите, когато ругаят пред тях. Не зная дали емоцията е била по-силна от задръжките или си мислят, че езика е неразбираем. Грешат! Псувнята е разбираема на всички езици. Ако не като израз, като смисъл. 

Ние се върнахме от екскурзията и мога да споделя пресни впечетления: Хърватска е прекрасна! Хареса ми повече от Черна гора, Дубровник е вълшебен, но наистина много комерсиален! Доста скъпичко, като се започне от 1 евро за ползване на тоалетна, до цените на магнитчета, стартиращи от 5 евро. Там не обядвахме в заведение, а ядохме най-безвкусните сандвичи евър от едно магазинче в стария град, което на пръв поглед изглеждаше обещаващо. Общо взето за само един ден там, успяхме да разгледаме само Стария град и пристанището около него. Хареса ми атмосферата, но потока от хора ме побърка!!
Прилагам малко пресен снимков материал с пожелание за слънчев и усмихнат ден

Здравейте! искам да пътувам с дъщерята, която е на 6 години, до Хърватия. порових из нета, хареса ми това, което видях, но ми се иска да получа отзиви на пътували до там за хотели или фирми, които организират групови пътувания. Ще съм благодарна за всяко мнение. След като попрочетох из темата, оставам с впечатление, че това не особено подходяща дестинация за дете на 6 години. Наистина ли е толкова зле положението откъм детски площадки?

Точно преди една година бяхме там и синът ни беше на 6г, но не е искал да играе по площадки. Различната обстановка му беше достатъчна, привличаше го да се качваме на крепостните стени, на кули, ако има, лифт и разходка с корабчета.
Не знам каква ви е програмата, но едва ли ще ви остане време за площадки.
Назад по старниците съм писала къде конкретно ние спахме, като не бяхме към организирана екскурзия.

Много благодаря за отговора, ще прегледам отново всичко, което си написала. Нямаме абсолютно никаква програма, просто искам да заведа детето там. И тъй като ме е страх да пътувам сама с нея с кола, затова си търся нещо организирано от някого:)

Ние ходихме оргаризирано, ето по тази оферта : http://www.bulgariatravel.bg/ex.php?no=60
, от 09.04.2015г. Останахме много довилни от организацията и въобще от цялата екскурзия. Реално Булгария Травел Варна са само посредник, екскурзията е на друга софийска фирма, това го видях чак като ми притаха ваучера, но реално нямаше разлика в цените на двете фирми. Хотелите в които бяхме настанявани да спим, бяха добри. Първата нощ не е точно в Загреб, а в село край Загреб, но това е разбираемо, все пак ако погледнем цената на офертата. Та хотела беше супер, половината автобус бяха настанени в стаи с джакузи вътре в стаята, всичко беше ново в хотела, любезни собственици. Храната за закуска ставаше навсякъде, тип шведска маса като при нас, с тази разлика че домати и краставици не се предлагат. Вечерите обаче в някои хотели стават, в други не. Но както писах, все пак цената на офертата е доста ниска, та е разбираемо.  Навсякъде където ни настаняваха обаче има в близост заведения, където може да се седне и да се хапне, а и в Хърватска е пълно с пекарни, където могат да се купят закуски, пици на парче и пак да се навечеря човек. Хърватска е страхотна държава, има много места за посещение, ние останахме очаровани. Ако имаме възможност пак бихме  я посетили и пак организирано, но за екскурзия и разходка, но не и за плаж и море. Лично на мен не ми допадат камъначестите плажове, скали и т.н. Това е лично мое мнение.

Забравих да пиша, че при организирани екскурзии, екскурзовода няма право да води групата из забележителностите. Всичко се обяснява подробно в атобуса къде как да се отиди и види, като се слезе пак обяснява ексурзоводката и вече сам ходиш и разглеждаш, но няма никакъв вариант нито да се загубиш, нито пък да не разбереш нещо. Екскурзоводката ни обясняваше всичко по няколко пъти, беше много мила и любезна. Единствено в Дубровник имахме хърватска екскурзоводка, която говореше български и вече си водеше групата и се спираше на място да обяснява за историята.

Много благодаря за подробният отговор, Петя78, разгледах офертата и не е никак зле за цената. Ще се свържа с фирмата за допълнителни въпроси и уточнения

           Тръгваме днес! На всички желая спокойно лято. Впечатления и снимки - наесен, като се върнем. Дано не е като миналата година.

Искрено благодаря за ЗА ВУЛГАРНИЯ ИЗРАЗ В ХЪРВАТСКИЯ ЕЗИК И БИТОВАТА КУЛТУРА!
Хем полезно, хем забавно!

Пожелавам приятни и незабравими преживявания!