Истанбул 4

Прибрах се снощи. За пореден път очарована. По едно време си мислех, че ще ми е последното пътуване, но тази сутрин знам, че е последното засега.

Случихме страхотно време. Бяхме с родителите на мъжа ми и избирахме малко по-спокойни места. На Египетския пазар те бяха меко казано ужасени. Минаха десетина метра и казаха "До тук сме!" Пък после питаха от кое магазинче купи онова прекрасно кафе...

Качвам една снимка за благодарност, за всички, които ми помогнаха с безценни съвети за Истанбул. 

Това си е въпрос на възприятия..Аз никак не съм фен на въпросния Мъсър пазар - беше ми интересно, като го видях за първи път, екзотично и сносно смехотворно ( през едно известно време след мен подтичкваше един младеж, изскочи зад едни чували подправки и се зае да ми обяснява дълго и напоително следния лаф: "Madame, madame, I have a poison !!! A poison for your mother in law!"  , сега като ходих - пак се явих с цел закупуване на кафе и подобни, но тези тълпи и бутаници и крясъци (на пазар като на пазар), ми идват в повечко. Няколко десетки пъти повече съм очарована от Капалъ чаршъ.

Бомбото, много са напреднали с английския тия продавачи на пазара 
   Мислех, че този лаф повече върви при мъже, ама явно лови на всички 

Да докладвам и аз за безпроблемно пребиваване в Истанбул и също такова връщаме до дома.
Не знам от къде да започна, по-късно ще споделя впечатления и снимки.
Със сигурност знам че отново ще се върна там

Момичета, аз чакам по- подробни разкази - нали знаете?    Тука всички знаем вече, какво има за гледане там, но личните ви емоции са ми интересни. Също с голямо желание чета информация, за места, в страни от основните тур обиколки, както и впечатленията ви от тях. кали 08 , да кажеш къде заведе свекърите, ходихте ли на Ъхламур или си го спестихте, изобщо давай подробности.

Тръгнах на това пътуване с много притеснения. Първо бяхме с родителте на съпруга ми. Подарък за тяхната златна сватба и два юбилея – 70 и 75 години. Второто ми притеснение беше кръгът от формула 1, което съвпадна точно с нашия престой и не на последно място – прогнозите за дъжд и вятър, които даваха повечето сайтове. Доверих се на руснаците, които обещаха леки превалявания първия ден и ясно и слънчево време за другите два дни. Пък и нямах избор…

Първият ден родителите бяха записани на панорамна обиколка на Истанбул – класика в жанра. Горещо я препоръчвам на всички, които отиват за първи път в Истабул. Концентрирани преживявания, стегнат маршрут, доста информация – за начало в Истанбул, нещо като въведение.
Ние с мъжа ми се отправихме към Таксим и Истиклял. Реших да се доверя само на релсови превозни средства, защото автобусите бяха непрекъснато в задръствания. С трамвай от Лалели до Кабаташ, от там с тюнел до Таксим. Купихме си Истанбулкарт и сме доволни. Избегнахме лутането пред жетонматите по спирките. Не я върнахме, защото ми беше останал кредит в нея. Пък нали на есен пак ще ходя…
Истиклял си е Истиклял!



 Повече ми харесаха страничните пасажи, където хапнахме, пихме кафе и се радвахме на емоцията. Седнахме в заведение, което беше озвучено със записи на акустична китара.



Влезнохме и в сладкарница Инджи. Вкусът на профитролите е далеч от Ориента. Магазините са европейски. Младежите са като навсякъде по света. А полицията се вози на мини купър.



Стигнахме до кулата Галта. За съжаление улиците с музикалните магазинчета са разкопани и в ремонт.



Вторият ден беше за морски разходки. Избягахме от лудницата на Истанбул на островите.



Спряхме на първия остров Къналъада.

 

 Спокойствие и красота.





Мина една полицейска кола и една сервизна. Домашните кучета се разхождаха съвсем спокойно пуснати. Все пак няма къде да избягат и какво да ги блъсне. Морската разходка продължи с тур по Босфора. Родителите бяха очаровани.

Третият ден сутринта по ваш съвет посетихме Суюкчешме сокак.

 



 Надникнахме и в Джафарада медресе.



Гледахме как стават рисунките ебру. Тяхната разходка продължи в аквариума Тюркуазу. Пък аз посетих любимата Икеа.

Този път пътуването ни беше доста класическо, без много разходки по нови места, свободни от организирани групи.

Защо ли ми трябваше да гледам? През юни Пегасус имат полети до Истанбул за 20 евро на посока. А ние си резервирахме автобусната екскурзия за тогава. Но пък някоя от вас може да се възползва...

И така моето пътешествие до Истанбул стартира с много надежди и очаквания, прочетох за лошите метеорологични прогнози, но и за миг не съжалих за избраните дни, знаех че след като толкова желаех да видя Истанбул, той ще ме посрещне слънчев и гостоприемен.
Тръгнахме рано сутринта от Бургас, беше влажно и мрачно, но на турската граница вече слънцето ни се усмихваше:)

Едно петле радостно пърхаше около няколко кокошки

Първото което ми направи впечатление беше равната настилка по пътя, за разлика от нашите пътища и много храсти и дръвчета които бяха засяти или в момента засаждаха.Там където ние минахме навсякъде се виждаха дръвчета които се придържаха от летвички.
Настанихме се хотел Бенлер, хубаво хотелче с всички удобства за двудневен престой.

Следва обиколка с автобус с цел запознаване най-общо с града.

Нашия гид ни събира с вдигната антена и вързана зелена лентичка, в началото ми беше смешно, но после установих че е много лесно да се ориентираш сред многобройната тълпа съзирайки лентичката.


Ето ме и мен на Йеди тепе:)
Зад мен е Босфора


Седващата спирка е до Синята джамия.

Гида ни събира:)



Друга българска група се насочва към джамията



Група азиатци кротко слушаха лекцията


Излизаме навън и ни грабва шума и олелията, постоянно ни предлагаха да си купим нещо-кестени, царевица, ядки или диня:)


Вечерта разхождайки се попаднахме на плакат на Милко Калайджиев:)

Денят беше много натоварен и изпълнен с много емоции.Вечерта потърсихме място където да похапнем.Тръгнахме пеша по Орду кадеси и в една от преките седнахме в заведение, което приличаше на малка пицария. Аз си избрах турска пица, а майка ми пица с кашкавал.
Бях неприяно изненадана, турската пица обаче не беше с пилешко месо както си мислех, а с овнешко и беше
Похапнах от пицата с кашкавал и вече предварително питах за вида на месото.
В ресторантчето влезе многобройна група и няколко момчета се строиха за да угаждат на гостите:)Точно като в България:))
След това седнахме в сладкарница на Орду кадеси, аз си избрах кадаиф, но не можах да хапна повече от няколко хапки-горчеше от сладост.
И така първия ден в Истанбул завърши, уморени се насочихме към хотела.

На следващата сутрин се приготвихме за разходка с корабче по Босфора



Продавач на пумпали










Натоварен трафик над Босфора





Тук няма какво да кажа, снимките сами говорят.
Денят беше топъл и слънчев, а водата спокойна без грам вълнение:)
Беше много, много красиво и човек зарежда батериите си за цяла година напред.

След разходката с корабче ни заведоха до Египетския пазар, разходихме се купихме чай и се отправихме към трамвайната спирка. Все още не се усещаше наплива на хора, но стигайки пред Водохранилището навсякъде се виждаха тълпи.Предстоеше Формула 1 и няколкото почивни дни бяха увеличили наплива от туристи.





Вече уморени и гладни оставихме Водохранилището за другия път и отидохме да похапнем:)))





 Обратно до Златния рог







Подвижни сандвичи



Отправихме се към Египетския пазар за да си купим от кафето на господин Мустафа, броя на хората беше толкова много, че в един момент тълпи от хора започнаха да се люшкат към сергиите, не можехме да се разминем.Туркините започнаха да крещят, защото водеха малки деца и имаше опасност да бъдат смачкани. Продавачите и те крещяха, защото можеше множеството да падне върху нечия стока. Ние успяхме да се измъкнем към магазинчето на Мустафа и макар и трудно да се изнижем извън покрития пазар. Зад нас хората продължаваха да крещят и да се бутат.
 След този екшън заслужавахме хубаво кафе, ето къде го намерихме:





После продължихме през Капалъчарши






До Капалъчарши седнахме на заведение да отдъхмем от изморителната разходка, после продължихме пеша до Лалели и на половината път се сетих, че забравих торбичката с кафето и ми прималя. Върнахме се бързо, бързо / не усетих никаква умора/ като бях сигурна, че няма да я намеря там и не очаквах да ми я върнат. За моя радост обаче, момчето което ни обслужваше още като ме зърна и ми замаха и започна да ми сочи торбичката. Бях повече от щастлива, защото за връщане до Мисир пазара и дума не можеше да става. Дадох на момчето бакшиш и ми идеше да го прегърна:)



Вечеряхме на Орду кадеси, заведението се казваше Емек нещо си

а ето и сладура който ни обслужваше:))



И този ден приключи, изпълнен с много емоции и впечатления:)

Неделя сутрин е тиха и топла, с автобуса се насочваме към Долмабахче. Снимам от автобуса всичко което ми направи впечатление.

Тук шофьора с мокра кърпа триеше колата и  после старателно забърсваше със суха. Заведението чакаше посетители.









Котето позира най-услужливо







Лалетата вече прецъфтяваха


Моя милост



Смяна на караула











Стадион Бешикташ



В аквариума беше много интересно, имаше най-различни водни животинки, като максимално са се старали да доближат естествената им среда. За децата имаше кътове със столчета и масички за отдих и по желание какички рисуваха по личицата им. Много детска глъч и смях:))



















Търговец на дини пред МОЛ Форум



Отпътуваме за дома, уморени и много, много доволни от пътешествието.


Едва ли от моите постове ще научите нещо ново за Истанбул, показах ви места видени много пъти от вас. Но това е Истанбул през моя поглед и пречупен през моите емоции и чувства. Не успях да видя още много кътчета от града, но нашите срещи тепърва предстоят.

Искам да ви Благодаря за помощта защото без вас нямаше да бъда толкова подготвена и уверена в себе си.

КАШПИЧКЕ
Ти не стига, че си много Убава, ами и много си сладкодумна,  и страОтни снимки правиш Много, много ти благодаря, за всичко което сподели със нас. Е, аз съм точно от тия които са виждали много, много пъти Истанбул,- обачИИИ, не ми омръзва, да чета отново и отново, да гледам снимки отново и отново, още повече поднесени по такъв чудесен начин    И знаеш ли, колкото и пъти да пътувам до Истанбул, толкова пъти научавам по нещо ново. И от тебе научих нови неща, разгледах места на които си направила снимки, и аз съм била, но ти си ги снимала по такъв начин, че за мене бяха като нови.  Пожелавам ти, де се връщаш във този магически за много от нас град, отново, отново, отново...... Чудесна си!!!

И ние се завърнахме!
Понеже бяхме с друга цел - Формула 1, не успяхме много да обикаляме. Бяхме само в Синята джамия и на Капалъ Чарши.
Въпреки това града ми хареса, съветите ви ми бяха много полезни.
Знам, че ще се върна пак в Истанбул, само за разглеждане.

Кали–08, Кашпичка, с удоволствие четох разказите ви!
Много ми бяха интересни снимките на местата където още не съм била! Благодаря ви!

Кашпичка, положила си много труд, за да ни покажеш и разкажеш емоциите си в Истанбул! Личи си колко много ти е харесало! Позитивизъм струи и от разказа ти и от снимките ти! Страхотно!
А как ми се прияде онази супичка с лимончето, като знам колко вкусни са им супите, ммммм, май ще трябва да отскоча до Турския ресторант......

Кашпичка,прекрасен разказ!Браво!!!

Здравейте, момичета! Бих искала и аз да се присъединя към вас, но в качеството си на събираща информация, т.е. само четяща.
Ходила съм до Истанбул 2008 г. служебно. Успяхме да видим някои от "основните" забележителности, но не разпорагахме с достатъчно време.
Сега със семейството ми планираме да ходим до Истанбул 22 - 24 май - с две нощувки. С дете сме на 5 год. възраст. Четох, четох, ама много информация ми се насъбра и имам чувството, че не мога да я синтезирам в главата си.
Смятаме да пътуваме с наш автомобил, което значи, че трябва да си резервираме сами хотел и сами си организираме екскурзията - посещенията, яденето и т.н.
Срам, не срам, ще ви питам как става резервацията на хотели. Гледам по разни сайтове, няма обявени цени. Предполагам, че първо трябва да попълним формуляра он лайн, след което ни дават оферта, ама не съм сигурна как става. Можете ли да ми изясните? А и не държим на някакъв супер лукс, хотел от 3 звезди мисля, че ще ни е добре. В началото на темата има списък с едни такива хотели на сносни цени, ама обявените цени никак не ми се струват актуални.
Изобщо... бихте ли ми помогнали откъде да тръгна.
Много благодаря, момичета!