Аз в събота също паднах по стълбите, за да хвана малкия за ръка, който вече беше на половината разстояние и ми викаше, че щял да падне..та падналата бях аз. после милия цяла сутрин ме пращаше на "док" да ходя, добре че днес не ме боли, че тия дни не можех да стъпвам.Сега да честитя имения ден на всички адаши на синчето ми
Имам и една молба към всички, ползмащи фейсбук - подкрепете ме в този конкурс, като първо харесате тази страница http://www.facebook.com/1001recepti а после и тези снимки: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1701569021030&set=a.1 … 81808&type=1#!/photo.php?fbid=10150565587835230&set=a.10150563483520230.671249.10150116266955230&type=1
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1701569021030&set=a.1 … 81808&type=1#!/photo.php?fbid=10150565591955230&set=a.10150563483520230.671249.10150116266955230&type=1&pid=18542299&id=10150116266955230
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=1701569021030&set=a.1 … 81808&type=1#!/photo.php?fbid=10150565592020230&set=a.10150563483520230.671249.10150116266955230&type=1&pid=18542301&id=10150116266955230
Благодаря на всички!!!
, но не виждам как ще стане
Та ми е чудно как си минала предния път без тези екстри
Всъщност - моят не е против това, но не мога да го "изискам" денонощно на линия... А на една моя позната е така и с двете деца - влиза за планово секцио на следващата сутрин, но и двата пъти почват контракции вечерта и правят секцио по спешност. Сигурно от притеснение 
Моля се, единствено да изчака бебето още 3 дни да дойде първия дядо наряд, че да има кой да остане с нея. Тук таткото задължително присъства на раждането. И се моля дядото да се справи, защото тя от 3-4 дни е неузнаваема.
Рая изпада в нервни състояния и истеричен плач доста често последните дни. Не може, всъщност, по-скоро не иска да спи. Днес по някаква случайност заспа в 3 и половина и се надявам да поспи до към 5 поне. Снощи е заспала в 2 часа сутринта с истерия и почти едночасов рев. Най-страшното е че като започне да реве и да крещи, щото тя просто крещи като се напъва да реве и не иска нищо - нито мен, нито баща ѝ, блъска ни, удря, не дава да я успокоим, не дава да я гушнем. В чудо се виждам. Пея ѝ, тя крещи НЕ, НЕ, приказка се опитвам да разказвам - същата работа. Опитвам се, да ѝ отвлека вниманието с 0 успех. Опитвам да я разсея с игра - никакъв ефект. Опитвам да ѝ дам нещо любимо за ядене - същото. Отделно, че пак е в неядащ период. Направо сили не ми остават. Не знам какъв е този кошмар. Тя вече нищо не прави с желание - всичко, което правеше преди сега не го прави. Миеше си зъбките с желание - сега се дере. Къпането беше кеф, сега се дере дори като започна да я събличам. Ходенето на вън е с 300 уговорки и порядъчна доза рев. Вчера дори искаше да пресича улицата сама и изпадна в истерия като я хванах за ръка, а тя ходеше на вън само така - хваната за ръка. 





А вчера го замери с дървено кубче по главата и му направи цицина. Просто не мога да си го обясна. Карам се, наказвам я, но няма никакъв ефект. Да не ви казвам какво се случва, ако гушна Боби. При нас явно ревността е в обратна посока! С големия нямам проблеми за разлика от малката