сия, при нас положението е абсолютно същото - щипе го, драска го, бие го, иска неговите играчки, ако батко му прави нещо с мен, той веднага иска да участва, не дава да го гушкам, изобщо е ужас. Добре че баткото е добричък, но някой път и на него му писва и си връща. Според мен ще си мине по реда на "периодите" в израстването...
Виж целия пост
Мартенчета сладки с песен на уста правят ежедневно беля след беля!
- Публикувана: 9 апр. 2011, 03:02 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2011, 01:05 ч.
# 151
4 май 2011, 12:52 ч.
Все едно за Алек си писала, ама абсолютно същия е. Всичко е борба, всичко е наопаки, винаги започва с НЕ каквото и както да го попитам. И така сме от една година (дано да не отчая някой....). От началото на седмицата вечер като се прибере вместо да ни се зарадва е направо кошмарен - пищи, крещи, тръшка се постояноо се повтаря не-не-не-не....та подозирам че нещо в яслата го тормози. Нали е побойник, при това смел, се опасявам, че редовно по-големите момчета (с които той иска да играе, защото са му по-интересни, но не и обратното) го поступват. И това го мъчи. И ми е много гадно, че не мога да разбера какво всъщност става там, детето не може да ми обясни, учителките всеки път като ги разпитваме си имат нещо като дежурна реплика. Направо си мечтая да му бодна една мини камерка....уф....
И това врем - няма ли да се оправя най-после....
Виж целия пост
Днес правих къси спринтове из една градинка. Преди празниците имах чувството, че ще родя на един основен светофар, защото се чудех кого да усмирявам - дете или баба му ... Мисля, че точно това ти се е случило - Рая се е гмурнала в "ужасните 2 г." И аз много четох. Опитвахме с търпение, с гушкане, с викане, плясване даже имаше. Маааалко като че ли се поуталожиха нещата, но ден без истерии още не сме видели. А в началото беше жив ад -всяка рутинна дейност беше драма и писъци - памперс, обличане, излизане, прибиране, лягане, къпане .... всичко! Мислех, че ще полудея (и още си го мисля). След много четене имах няколко дни, в които ми се получи някак, после пак се започна. Така че приготви се за приливи и отливи. Докато намерят себе си и установят границите, ще е така. На нас ни се падна в чудно време - идването на второто, но сами си го избрахме 
Почети. Мен това, че и на тях не им е лесно малко ми помогна да намеря търпение. И най-важното - не отстъпвай. Кажеш ли не - значи не! Те ни пробват, ние трябва да сме непоклатими, иначе ще стане по-зле.
Та така, знам че не те успокоих, но то няма и как. Няма да ни е лесно. Дано поне не трае дълго. Поне започват проблясъци в един момент. Но след тях идват пак драми. Ето, днес сутринта, докато се мъчех да я облека, тя вдигна крак и директно ме ритна в корема
Накарах й се, даже я пляснах. Тя писна за татко си, като дойде той я накарах да му каже какво е направила, но тя мълча. Той попита мен, аз му казах и той също и се скара. После тя дойде при мен, гледа ме лошо, ама много лошо, а в същото време едно такова, питащо..... Аз също я гледах строго, но накрая смекчих погледа и я попитах какво иска. И тя омекна отведнъж и ме погали по корема (при нас бебето не предизвиква никакво умиление), аз я гушнах и така. Е, познай след колко време пак си мерехме характерите, но ........ Описвам го цялото като илюстрация те самите колко са объркани. Аз пък после се чудих цял ден да не би пък да е искала да вдигне краче да я обуя и без да иска да ме е ритнала ........ Абе лудница. Стисни зъби още 3 дни и я прехвърли максимално на дядовците. И се разбери хубавичко с тях да няма лиготии, че да не стане мечешка услуга.
А, нещо, което често успява да съкрати и облекчи истерията е "отразяването на чувствата". Ния поне някак си губи ентусиазъм, когато успея. Но трябва първо да я надвикам. И катеогрично отказва да ме слуша ,все едно ме няма в стаята - пълен игнор, а това ме влудява.
Почети. Мен това, че и на тях не им е лесно малко ми помогна да намеря търпение. И най-важното - не отстъпвай. Кажеш ли не - значи не! Те ни пробват, ние трябва да сме непоклатими, иначе ще стане по-зле. Та така, знам че не те успокоих, но то няма и как. Няма да ни е лесно. Дано поне не трае дълго. Поне започват проблясъци в един момент. Но след тях идват пак драми. Ето, днес сутринта, докато се мъчех да я облека, тя вдигна крак и директно ме ритна в корема
Накарах й се, даже я пляснах. Тя писна за татко си, като дойде той я накарах да му каже какво е направила, но тя мълча. Той попита мен, аз му казах и той също и се скара. После тя дойде при мен, гледа ме лошо, ама много лошо, а в същото време едно такова, питащо..... Аз също я гледах строго, но накрая смекчих погледа и я попитах какво иска. И тя омекна отведнъж и ме погали по корема (при нас бебето не предизвиква никакво умиление), аз я гушнах и така. Е, познай след колко време пак си мерехме характерите, но ........ Описвам го цялото като илюстрация те самите колко са объркани. Аз пък после се чудих цял ден да не би пък да е искала да вдигне краче да я обуя и без да иска да ме е ритнала ........ Абе лудница. Стисни зъби още 3 дни и я прехвърли максимално на дядовците. И се разбери хубавичко с тях да няма лиготии, че да не стане мечешка услуга. А, нещо, което често успява да съкрати и облекчи истерията е "отразяването на чувствата". Ния поне някак си губи ентусиазъм, когато успея. Но трябва първо да я надвикам.
И катеогрично отказва да ме слуша ,все едно ме няма в стаята - пълен игнор, а това ме влудява. И това врем - няма ли да се оправя най-после....
# 152
4 май 2011, 17:37 ч.
Същото исках и аз преди няколко месеца, като пуснах по-големия на градина. Даже и микрофон/диктофон ми стигаше. Поведението вкъщи беше също толкова дразнещо и агресивно. После реших, че е или от недоспиването на обяд или от строгите правила, които всички деца спазват там. Та като се прибереше вкъщи беше буквално като изтърван. Слава Богу, мина. Вече с удоволствие ходи на градина. Но предстои драмата с малкия...
При нас агресията е все още от страна на по-големия, но и там имаме голям напредък - най-накрая схвана, че с добър тон и "моля" нещата стават много по-лесно. Научи се да подава хубава играчка в замяна на исканата и нещата сработват. Малкият пък е щастлив на всяко внимание от страна на големия и само върви след него и повтаря каквото направи.
Виж целия пост
И ми е много гадно, че не мога да разбера какво всъщност става там, детето не може да ми обясни, учителките всеки път като ги разпитваме си имат нещо като дежурна реплика. Направо си мечтая да му бодна една мини камерка....уф....
При нас агресията е все още от страна на по-големия, но и там имаме голям напредък - най-накрая схвана, че с добър тон и "моля" нещата стават много по-лесно. Научи се да подава хубава играчка в замяна на исканата и нещата сработват. Малкият пък е щастлив на всяко внимание от страна на големия и само върви след него и повтаря каквото направи.
# 153
4 май 2011, 19:07 ч.
И при нас с брат ми беше така - аз съм по-голяма с 5 години и горе-долу на годинка и половина при брат ми се получи точно същото - непрекъснато ми дърпаше играчки от ръцете и не ме оставяше да си играя. За съжаление тук трябва да се говори с големия - да си играе с малкото дете, тогава няма да му дърпа играчки от ръцете. Това е по-скоро търсене на внимание от баткото и ще премине, ако баткото успее да измисли съвместна игра (да си правят състезание с колички, да строи баткото кула от кубчета, а Лора да я бута, нещо такова).
Виж целия пост
Ако Боби се е заиграл с някоя играчка, тя отива и с истерични писъци иска точно неговата играчка. Нищо не я успокоява, не чува моите обяснения, просто я иска и това е. Накрая той и я дава, но диването не се успокоява, а иска следващата с която той се заиграе. 
И така до безкрай...
И така до безкрай...
# 154
4 май 2011, 20:52 ч.
ТаняТ, така е - аз също забелязвам, че когато Гого му обърне внимание да играят, тормозът престава. Но съществува и в моменти, когато малкият ревнува за мама...
Виж целия пост
# 155
4 май 2011, 23:00 ч.
Ха здравейте и от мен. Лудото Ленче пак е тук 
Ние сме да кажем добре. Нали щяхме да се оперираме, да ама не. Яна се разболя, вдигна 40 градуса и отложихме, пу... Нашите нали дойдоха уж да помагат, не че не помагаха, помагаха и то много, но просто обстоятелствата толкова ги бяха изнервили че не беше същото... и скандал имахме,сериозен.... А майка ми се тръшна и започна да страда че децата са слаби, да не кажа кльощави, хвърли се да ги храни, естествено не успя и кат ревна......
А баща ми така и се ядоса, че спря да и говори Еми как да ще като е с 40 градуса, а той, ми той си е такъв..... Нищо де да кажем че се успокои като оздравя и пак прояде. Купихме две колела и обикаляхме вечерно време, а и през деня, това поне много им хареса. Иначе на рождения ден на Боян се вдигнах и сама слязох до центъра. Взех си едно кафе и с кеф си го изпих на брега на реката, само дето едно момченце ми се лепна, точно си викам "иха хубаво англичанче",а то албанче. Пу от всички хубави англичани, точно тоз ли трябваше.... Нищо де разходих се, купих си дънки, малко подаръчета за Боян, помотах се и се прибрах. Много е хубаво като няма кой да ти мрънка и да те дърпа.
Сиа и Яна е същата, непрекъснато тормози батко си.
Гери питаше дали има друга гербова марка, да има
Ох имах още да пиша, но хем забравих, а и дребното уж трябваше да спи пък се развика
Забравих да кажа, че се отказахме от Японията, сега си мислим да купим палатка, да метнем колелата и багажа в колата и да обиколим Австрия, Германия и Италия. Да стоим колкото ни се иска и да стигне до морето. Дано се организираме и го направим, че си го представям много хубаво
Виж целия пост
Ние сме да кажем добре. Нали щяхме да се оперираме, да ама не. Яна се разболя, вдигна 40 градуса и отложихме, пу... Нашите нали дойдоха уж да помагат, не че не помагаха, помагаха и то много, но просто обстоятелствата толкова ги бяха изнервили че не беше същото... и скандал имахме,сериозен.... А майка ми се тръшна и започна да страда че децата са слаби, да не кажа кльощави, хвърли се да ги храни, естествено не успя и кат ревна......
А баща ми така и се ядоса, че спря да и говори Еми как да ще като е с 40 градуса, а той, ми той си е такъв..... Нищо де да кажем че се успокои като оздравя и пак прояде. Купихме две колела и обикаляхме вечерно време, а и през деня, това поне много им хареса. Иначе на рождения ден на Боян се вдигнах и сама слязох до центъра. Взех си едно кафе и с кеф си го изпих на брега на реката, само дето едно момченце ми се лепна, точно си викам "иха хубаво англичанче",а то албанче. Пу от всички хубави англичани, точно тоз ли трябваше.... Нищо де разходих се, купих си дънки, малко подаръчета за Боян, помотах се и се прибрах. Много е хубаво като няма кой да ти мрънка и да те дърпа.Сиа и Яна е същата, непрекъснато тормози батко си.
Гери питаше дали има друга гербова марка, да има
Ох имах още да пиша, но хем забравих, а и дребното уж трябваше да спи пък се развика
Забравих да кажа, че се отказахме от Японията, сега си мислим да купим палатка, да метнем колелата и багажа в колата и да обиколим Австрия, Германия и Италия. Да стоим колкото ни се иска и да стигне до морето. Дано се организираме и го направим, че си го представям много хубаво
# 156
5 май 2011, 15:51 ч.
Здравейте,момичета!Споделям с вас нещо прочетено,което много ме трогна! 
“Татко забравя”.
Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
Виж целия пост
“Татко забравя”.
Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
# 157
5 май 2011, 15:51 ч.
Бухта, благодаря че ме предупреди за приливите и отливите в поведението на "ужасните 2-годишни". То не че като го знаех успях да направя нещо повече, ама поне бях спокойна, иначе щях да изперкам. Както 2 дни беше най-доброто дете без тръшканици и рев за щяло и нещяло, така тази сутрин ми стопи лагерите. Първо от бясно каране на колело и поглеждане назад дали я стигам гонейки я, се обърна и падна на 50 см от улицата, а в това време идваше камион та едва успях да я дръпна барабар с колелото, че си представих как я отнася камиона. Тя, верно, че беше на тротоара, ама знам ли го и този камион дали няма да се паникьоса и да кривне към нея. След това оставихме колелото и ходихме до магазина, че там по-лесно уж я контролирам без него....да, ама се затръшка за любимите и бонбони на ПЕЗ - казах, добре ще вземем 2 пакета /те са с пълнители за тях - избра си едно коте и количка/, да ама тя иска всичките бонбони с играчките, а в къщи ги имаме и вече ги повтаряме...5 пъти обясних, че взимаме само 2 пакета - дори сменях няколко пъти различните пакети, а тя не и реве... накрая я гушнах...с покупките и нея и на касата, а тя си реве отривисто. Хората ме гледат укорително - направо не знам как не звъннаха на социалните да дойдат да я приберат. Огласи целия магазин, добре че нямаше много хора, но пак направихме супер панаир - не могат да се чуят на касата какво си говорят. Ако не бях взела толкоз неща направо щях да си тръгна и да оставя всичко. Прибрах я и рева още поне 40 мин. и аз не знам за какво...след това се поуспокои и играхме на какво ли не... Сега просто не знам как да я изведа следобед. Нито с колелото вече мога да я контролирам, нито пеша... а в къщи ще търси да гледа телевизия пак.... 
Изобщо не ми е ясно как ще оцелеем тук - адски изнервящо е всичко това. Косьо вместо спокоен да ходи на работа и той се притеснява за нея..аз вече сили нямам, а си представям като дойде и бебето какво ще е...ако не изперкам сега..може и да оживея до по-късна възраст.
Виж целия пост
Тя, верно, че беше на тротоара, ама знам ли го и този камион дали няма да се паникьоса и да кривне към нея. След това оставихме колелото и ходихме до магазина, че там по-лесно уж я контролирам без него....да, ама се затръшка за любимите и бонбони на ПЕЗ - казах, добре ще вземем 2 пакета /те са с пълнители за тях - избра си едно коте и количка/, да ама тя иска всичките бонбони с играчките, а в къщи ги имаме и вече ги повтаряме...5 пъти обясних, че взимаме само 2 пакета - дори сменях няколко пъти различните пакети, а тя не и реве... накрая я гушнах...с покупките и нея и на касата, а тя си реве отривисто. Хората ме гледат укорително - направо не знам как не звъннаха на социалните да дойдат да я приберат. Огласи целия магазин, добре че нямаше много хора, но пак направихме супер панаир - не могат да се чуят на касата какво си говорят. Ако не бях взела толкоз неща направо щях да си тръгна и да оставя всичко. Прибрах я и рева още поне 40 мин. и аз не знам за какво...след това се поуспокои и играхме на какво ли не... Сега просто не знам как да я изведа следобед. Нито с колелото вече мога да я контролирам, нито пеша... а в къщи ще търси да гледа телевизия пак.... Изобщо не ми е ясно как ще оцелеем тук - адски изнервящо е всичко това. Косьо вместо спокоен да ходи на работа и той се притеснява за нея..аз вече сили нямам, а си представям като дойде и бебето какво ще е...ако не изперкам сега..може и да оживея до по-късна възраст.
# 158
5 май 2011, 21:22 ч.
Здравейте и от нас 
Отдавна не съм писала в темичката. Прочетох терзанията на Тони и направо ми стана мъчничко за нея, представих си я с големия корем и самичка да търчи след малкото зверче. С всичките им капризи, тръшкания и самите те не знаят точно какво им е... То мен ме хваща истерията не рядко в такива моменти, а с още едно новородено или с корем, направо не се виждам.
Онзи ден даже свекърва ми я хвана срам в супермаркета със София. Всичко беше що годе прилично, до касите. Там като видя кутийки Тик Так, ама в розова кутийка и ужасно се впечатли, искаше ги много. Ок, взехме ги, ама не - искаше веднага да ги отворим. И това добре, отвори ги, надникна вътре и като установи, че са бели, а не розови както очакваше и...
. Като изпадна в една истерия това дете, ама крещи с такъв глас, че хората и отвън се чудеха какво става. Като почервеня от яд, взе да крещи "Розовиииииииии..." взех я аз от количката да я успокоявам, изпадна в още по-див бяс, метна бонбоните с всичка сила, те се разпиляха на всички посоки, тя се метна на пода по очи /както прави, когато е ядосана/, хората ни гледат, абе ясно ви е... Добре, че тук поне никой не те гледа обвинително в такива случаи, а съчувстващо 
Сравнително рядко й пада пердето до такава степен, ама и един път в седмицата ми стига.
Тони, незнам какво да те посъветвам, освен просто да я игнорираш, когато истеризира и все пак да не й отстъпваш, колкото и да се дере. МАлко по малко ще осъзнае къде са границите и кои са правилата. Сега явно просто се ориентират.
Ние сега сме в период на отучване от памперс най-после и нервичките са ми леееко опънати. Просто преди 2 дни ми писна и реших, че повече памперс няма да й слагам, когато е будна и толкоз. Сега имаме 2/4 пишкания в гърнето, което все пак си е напредък, при положение, че до преди 2 дни не искаше и да го погледне това гърне. Сега, като че ли като подпикне и види, че се намокря, нещо като срам се появява и следващия път задължително се изпишква в гърнето. Поставила съм си програма минимум, до месец, докато стане време да си идваме в София, да сме изцяло без памперс. Та така...
Виж целия пост
Отдавна не съм писала в темичката. Прочетох терзанията на Тони и направо ми стана мъчничко за нея, представих си я с големия корем и самичка да търчи след малкото зверче. С всичките им капризи, тръшкания и самите те не знаят точно какво им е... То мен ме хваща истерията не рядко в такива моменти, а с още едно новородено или с корем, направо не се виждам.
Онзи ден даже свекърва ми я хвана срам в супермаркета със София. Всичко беше що годе прилично, до касите. Там като видя кутийки Тик Так, ама в розова кутийка и ужасно се впечатли, искаше ги много. Ок, взехме ги, ама не - искаше веднага да ги отворим. И това добре, отвори ги, надникна вътре и като установи, че са бели, а не розови както очакваше и...
. Като изпадна в една истерия това дете, ама крещи с такъв глас, че хората и отвън се чудеха какво става. Като почервеня от яд, взе да крещи "Розовиииииииии..." взех я аз от количката да я успокоявам, изпадна в още по-див бяс, метна бонбоните с всичка сила, те се разпиляха на всички посоки, тя се метна на пода по очи /както прави, когато е ядосана/, хората ни гледат, абе ясно ви е... Добре, че тук поне никой не те гледа обвинително в такива случаи, а съчувстващо Сравнително рядко й пада пердето до такава степен, ама и един път в седмицата ми стига.
Тони, незнам какво да те посъветвам, освен просто да я игнорираш, когато истеризира и все пак да не й отстъпваш, колкото и да се дере. МАлко по малко ще осъзнае къде са границите и кои са правилата. Сега явно просто се ориентират
.Ние сега сме в период на отучване от памперс най-после и нервичките са ми леееко опънати. Просто преди 2 дни ми писна и реших, че повече памперс няма да й слагам, когато е будна и толкоз. Сега имаме 2/4 пишкания в гърнето, което все пак си е напредък, при положение, че до преди 2 дни не искаше и да го погледне това гърне. Сега, като че ли като подпикне и види, че се намокря, нещо като срам се появява и следващия път задължително се изпишква в гърнето. Поставила съм си програма минимум, до месец, докато стане време да си идваме в София, да сме изцяло без памперс. Та така...
# 159
5 май 2011, 21:35 ч.
Ох, момичета, като ви чета за истериите и мъчно ми става, особено за мамите с коремите... Дано мине бързо! Честно казано, досега не ми се е случвало това с нито едно от децата - проявават някакви инати понякога, но в такава степен никога не се е случвало. То не че е късно де...
Аз преди щях да пиша за книжките - ние задължително четем преди заспиване, поред на номерата и на двамата, но не с цел да заспят на книжка, а като част от ритуала и от любов към книжките През деня понякога също четем на заспиването, но често иска да си играе с разни колички или малки играчки докато му се приспи, а после ги оставя настрана и бърбори и заспива (това при майка ми, при мен си цока след играта).
Виж целия пост
Аз преди щях да пиша за книжките - ние задължително четем преди заспиване, поред на номерата и на двамата, но не с цел да заспят на книжка, а като част от ритуала и от любов към книжките
През деня понякога също четем на заспиването, но често иска да си играе с разни колички или малки играчки докато му се приспи, а после ги оставя настрана и бърбори и заспива (това при майка ми, при мен си цока след играта).
# 160
5 май 2011, 21:55 ч.
Ох момичета, съчувствам ви! Още повече Лора е същата. Боби също ми се е тръшкал, ама нямам спомени положението да е било чак толкова зле - за най-малкото нещо, ако не и се угоди ляга по очи или по-лошо - прави едни дъги назад и ме е страх че ще си нарани главата. Да не ви говоря как се изнервям иде ми да се развикам с пълно гърло, просто едвам се стърпявам на моменти.
За книжките, аз също чета вечер на баткото преди лягане, но и Лора е там и тя слуша или си играе. Това е при нас ритуал от години и за сега няма изгледи да спре.
Кафе с мед, браво за амбициозната програма да махнете памперса. Това за сега при нас е абсолютно невъзможно. Ще доживея ли и аз да се похваля с нещо такова...
Ще пътувате ли някъде по празниците? Ние сме си тук, бях планирала утре да се разходим до зоопарка, ама в това време отпада. В събота ще имаме гости с преспиване, а в неделя си имаме рожденик
Хубави почивни дни от мен
Виж целия пост
За книжките, аз също чета вечер на баткото преди лягане, но и Лора е там и тя слуша или си играе. Това е при нас ритуал от години и за сега няма изгледи да спре.
Кафе с мед, браво за амбициозната програма да махнете памперса. Това за сега при нас е абсолютно невъзможно. Ще доживея ли и аз да се похваля с нещо такова...
Ще пътувате ли някъде по празниците? Ние сме си тук, бях планирала утре да се разходим до зоопарка, ама в това време отпада. В събота ще имаме гости с преспиване, а в неделя си имаме рожденик
Хубави почивни дни от мен
# 161
5 май 2011, 22:38 ч.
О sia, ние сме много далеч от хвалбите още 
, просто реших, че сама никога няма да се сети или пък да поиска да си разваля рахата, така че, ще трябва аз да го разваля и за двете 
... Тъпото е, че съм се посветила едва ли не само на това да вървя по петите й с гърне и резервни гащи като луда. С каката не помня такъв зор изобщо, на 2 години си ходеше без памперс, без никакви драми се научи. Както и откъм тръшкане - никога не е имала такива прояви
Иначе пък, да взема и да я похваля малко - пее ужасно много песнички, и на бг и на ит., като интересното е, че мелодията я възпроизвежда идеално, както и думичките ги помни почти безпогрешно. Но много рядко се съгласява аз да й пея /явно ме е хваналa, че съм фалшива/, предпочита да ги слуша на диск или на Youtube.
Виж целия пост
, просто реших, че сама никога няма да се сети или пък да поиска да си разваля рахата, така че, ще трябва аз да го разваля и за двете ... Тъпото е, че съм се посветила едва ли не само на това да вървя по петите й с гърне и резервни гащи като луда. С каката не помня такъв зор изобщо, на 2 години си ходеше без памперс, без никакви драми се научи. Както и откъм тръшкане - никога не е имала такива прояви Иначе пък, да взема и да я похваля малко - пее ужасно много песнички, и на бг и на ит., като интересното е, че мелодията я възпроизвежда идеално, както и думичките ги помни почти безпогрешно. Но много рядко се съгласява аз да й пея /явно ме е хваналa, че съм фалшива
/, предпочита да ги слуша на диск или на Youtube. 
# 162
5 май 2011, 23:29 ч.
И на мен ми стана мъчно за мамите на тръшкащите се деца Имали сме такива моменти, но с баткото - помня поне една истерия в Хит, на опашката на касата, то беше страшен рев за едно шоколадово яйце Алекс засега не ми е правил такива изпълнения, в повечето случаи е кисел ако му се спи или нещо го мъчи, иначе е разбрано детенце, пупу. Все се надявам проклетията да му е минала като бебе - тогава беше непоносимо на моменти
Петя, мерси че го сподели
За махане на памперс не съм и почнала да правя опити
, все чакам по-топло време.
Виж целия пост
Имали сме такива моменти, но с баткото - помня поне една истерия в Хит, на опашката на касата, то беше страшен рев за едно шоколадово яйце Алекс засега не ми е правил такива изпълнения, в повечето случаи е кисел ако му се спи или нещо го мъчи, иначе е разбрано детенце, пупу. Все се надявам проклетията да му е минала като бебе - тогава беше непоносимо на моменти Петя, мерси че го сподели
За махане на памперс не съм и почнала да правя опити
, все чакам по-топло време.
# 163
6 май 2011, 00:30 ч.
Благодаря ви за съчувствието! Толкова е хубаво да има кой да те разбере и да ти каже няколко успокоителни думи в такива моменти.
Кафе с мед, направо си представям и вашата ситуация. Рая поне все още не е осъзнала, че може да лежи по земята и да рита, ама това да стои да ме гледа с огромни насълзени очи и зачервено лице едно такова тъжно и хората после да ме гледат укорително....това ми идва в повече. Тук децата не плачат, защото до 4-5-6 г. ходят с биберон в уста. Те просто не плачат. Ако искат да кажат нещо, или да се изяват им набутват биберона и са си ОК, то затова и нас ни гледат така. А и тя не иска да я успокоявам и гушкам изобщо като е такава истерична - крещи ми НЕ, НЕ и това е. Забелязала съм, че като я оставя да пореве малко и се съгласява да я гушна и успокоя, ама когато тя е готова да го направи - не и по-рано.
Много хубаво, че вече имате хубави постижения с гърнето. Аз също оставям Рая без памперс, но не съм много настоятелна, поради този ужасен период, а и съвсем скоро ще дойде и бебето, а те нали връщат част от бебешките навици...та не си давам зор. Но въпреки това по 2-3 часа на ден я оставям по гащи. При нас успеха с гърнето е почти нулев. Държи по 2 часа без да пишка, защото и аз я проверявам на 2-3 мин дали се е напишкала и тя явно стиска, ама като дойде момента си напикава гащите и идва да ми каже, че ѝ е мокро. Е, тогава сяда и стои на гърнето половин час до 40 мин., ама след дъжд качулка....Не го иска преди това пустото гърне и това е. Ама ще го махаме памперса и ние.....до юни, юли ще трябва да сме приключили с това. Наскоро четох, че колкото повече се отдалечават от 2-те години по-трудно се отказват от него...та ще давам зор и аз в тази посока.
Виж целия пост
Толкова е хубаво да има кой да те разбере и да ти каже няколко успокоителни думи в такива моменти. Кафе с мед, направо си представям и вашата ситуация.
Рая поне все още не е осъзнала, че може да лежи по земята и да рита, ама това да стои да ме гледа с огромни насълзени очи и зачервено лице едно такова тъжно и хората после да ме гледат укорително....това ми идва в повече. Тук децата не плачат, защото до 4-5-6 г. ходят с биберон в уста. Те просто не плачат. Ако искат да кажат нещо, или да се изяват им набутват биберона и са си ОК, то затова и нас ни гледат така. А и тя не иска да я успокоявам и гушкам изобщо като е такава истерична - крещи ми НЕ, НЕ и това е. Забелязала съм, че като я оставя да пореве малко и се съгласява да я гушна и успокоя, ама когато тя е готова да го направи - не и по-рано. Много хубаво, че вече имате хубави постижения с гърнето. Аз също оставям Рая без памперс, но не съм много настоятелна, поради този ужасен период, а и съвсем скоро ще дойде и бебето, а те нали връщат част от бебешките навици...та не си давам зор. Но въпреки това по 2-3 часа на ден я оставям по гащи. При нас успеха с гърнето е почти нулев. Държи по 2 часа без да пишка, защото и аз я проверявам на 2-3 мин дали се е напишкала и тя явно стиска, ама като дойде момента си напикава гащите и идва да ми каже, че ѝ е мокро. Е, тогава сяда и стои на гърнето половин час до 40 мин., ама след дъжд качулка....Не го иска преди това пустото гърне и това е. Ама ще го махаме памперса и ние.....до юни, юли ще трябва да сме приключили с това. Наскоро четох, че колкото повече се отдалечават от 2-те години по-трудно се отказват от него...та ще давам зор и аз в тази посока.
# 164
6 май 2011, 00:32 ч.
Тони Успокоих се , че не сме само ние така! Явно е период някакъв! Надявам се скоро да отмине , защото и аз не издържам вече! Всеки ден си мисля за теб и ти пращам всички позитивни мисли и ти стискам всички палци всичко да е наред!
Пете , страхотно е , чак се просълзих , защото разпознах и себе си там!
Миналият петък имахме инцидент и посетихме Пирогов! Теди падна лошо на един диван в къщи и се наложи да го позалепят! Има рана точно на 1 см от окото , егати и ужаса беше!
Памперси ползваме само през нощта, навсякъде иначе ходим без. Пишкаме по дърветата или в обществените тоалетни примерно днес в Кауфланд. В къщи си казва , че има ъъъъъ , а на вън малко се залисва и аз го хващам за ръка и го водя да пишка.
Теди също упражнява терор над батко си , но заради голямата разлика , батко му винаги отстъпва. Той просто го приема като голям човек , не като конкуренция. Понякога като го удари и аз му смигвам да плаче и ходя да го гушкам и да го утешавам , а на Теди се карам примерно-Защо удари бати , виж как го боли и плаче, веднага му се извини и го цункай. А аз през това време го гушкам и му викам-Няма маме , нама да плачеш ..... ей такива смешки. Теди седи и се чуди , чуди пък отиде и го гушне , е след малко не пречи пак да го халоса с неща ама това е друг въпрос.
Бухте
Виж целия пост
Успокоих се , че не сме само ние така! Явно е период някакъв! Надявам се скоро да отмине , защото и аз не издържам вече! Всеки ден си мисля за теб и ти пращам всички позитивни мисли и ти стискам всички палци всичко да е наред! Пете , страхотно е , чак се просълзих , защото разпознах и себе си там!
Миналият петък имахме инцидент и посетихме Пирогов! Теди падна лошо на един диван в къщи и се наложи да го позалепят! Има рана точно на 1 см от окото , егати и ужаса беше!
Памперси ползваме само през нощта, навсякъде иначе ходим без. Пишкаме по дърветата или в обществените тоалетни примерно днес в Кауфланд. В къщи си казва , че има ъъъъъ , а на вън малко се залисва и аз го хващам за ръка и го водя да пишка.
Теди също упражнява терор над батко си , но заради голямата разлика , батко му винаги отстъпва. Той просто го приема като голям човек , не като конкуренция. Понякога като го удари и аз му смигвам да плаче и ходя да го гушкам и да го утешавам , а на Теди се карам примерно-Защо удари бати , виж как го боли и плаче, веднага му се извини и го цункай. А аз през това време го гушкам и му викам-Няма маме , нама да плачеш ..... ей такива смешки. Теди седи и се чуди , чуди пък отиде и го гушне , е след малко не пречи пак да го халоса с неща ама това е друг въпрос.
Бухте
Препоръчани теми