Мартенчета сладки с песен на уста правят ежедневно беля след беля!

Mомичета, много ви благодаря за отговорите!
Аз също съм на това мнение, но си е друго човек все пак да си свери часовника. Е, вярно, иска ми се понякога да е мааалко по-послушна, а не по 1000000 пъти на ден да повтарям едно и също и накрая да го изпълни след като кресна и да ми каже "ама защо ми викаш" ( защото като говоря тихо и нормално явно не се чува  ). Но и аз си мисля, че това послушание може да се окаже бомба със закъснител.Дано не съм права, де. Странното е, че закономерността, която съм забелязала е - много строги родители - послушно дете и родители, които прекалено треперят над детето - разлигавено дете, което им се качва на главата и прави каквото си иска.А при тях случаят не е такъв, те много я пазят и и треперят, не съм чувала да и се карат, не и викат, а тя не смее да мръдне без разрешение.Та за това ми е чудно.Може и наистина да си е до характер и темперамент. А и те едни внимателни - все да не ни притеснявали, да не досаждали, за всичко казват "благодарим", даже да няма реална причина за това. Явно е семейна черта 
Ние се готвим за РД на Никол - ще го празнуваме в Коколандия, стискайте палци в събота да не вали, че всичко ще се провали.

Здравейте момичета. много ме трогнахте с пожеланията си тук и във фейсбука. Щастлива съм че макар и далеч имам приятели като вас и мисля че бих могла да ви нарека така!


Аз имах един страхотен ден вчера.
Сутринта станахме и мъжете изчезнаха. След малко се появиха със закуска (от макдоналдс ). хапнахме, спретнах по един сандвич, сложих няколко бутилки с вода в раницата и се метнахме на колелата. Първо отидохме до един магазин за слънчеви очила, че аз нали съм зле с очите и са ми важни а моите ги затрих. Там породена от безграничния детски егоизъм на Боян и Янината щуротия, се роди идеята да ги продадем, че ако ги заровим на паркинга няма да има кяр. Направо успяха да ми скапят настроението за секунди, те още от вкъщи се пробваха доста пъти де. Естествено очила не си купих. Качихме се на колелата и пак потеглихме. Има много маршрути и табелки и ние си избрахме един за село на морето (тинята). Е тогава всичко беше просто идеално. минахме покрай прекрасни стари имения и модернистични къщи, покрай писта за мотори и езеро с лебеди. Покрай краварник, птицеферма, конюшни и естествено Яна не пропусна да отбележи на какво и мирише По едно време даже заспа. Стигнахме до крайбрежната, където хапнахме по сандвич и починахме малко. На обратно също беше прекрасно, аромат на цъфнали дръвчета, кончета, рекички.... Яна беше много доволна и си пееше по пътя. Но да ви кажа под секрет, че сега дупето така ме боли че не мога да седна, уж мека и удобна седалка а направо не се траеше накрая

Прибрахме се, починахме си малко и се хванахме за работа. Приготвихме чудни вкусотии -имаше салата  с риба тон, картофки соте, кускус с шунка, маслини, чесън, соев сос и портокали, бъргъри и специално мариновани пържоли, свежа салата и няколко вида домашно приготвени соса. Гостите дойдоха и стана наистина страхотно парти. Децата общо бяха 6 и много се забавляваха.

Все се каня да ви кажа за докторката,която направо ме възхити преди няколко дни. Нали и бях подарила една кутия за бижута, дървена с нарисувани момче и момиче в носии, получих специално благодарствено писмо за това. Направо не можах да повярвам, тази жена, която има толкова много пациенти и работа е намерила време да ми напише писмо за една нищо и никаква кутия.

Иначе разбрах на англичанчета защо вечно им текат нослетата, ми те просто са много. Испанките, Индийките, Французойката, ние Българките и Рускините всички с по едно или най много с по две бяхме на плей групата, а англичанките с поне три при това с по една година разлика. Ми тя докато паркира количката с новороденото и другите две вече са наджапали и седнали в ледената вода а третото пуска маркуча да ги полива. Майката връчи бебето на първата минаваща с празни ръце жена (няма значение от персонала или не) и се втурне да ги оправя, вземе дрехи да ги преоблече, оправи едното, почне другото, първото се съблече и пак във водата. Вземе крем да ги намаже, остави го на земята третото го взе и го изсипа лудница. Накрая им съблече мокрите дрехи, остави ги кой по гащи кой по памперс и ги пусна да правят каквото си искат. Нито една от чужденките не пусна детето си в потока и на нито едно не му течеше носа, а англичанчетата всичките бяха там и всичките сополиви. А времето слънчево но 15-16 градуса не е за плаж

Стига толкоз че се олях

Шу, ЧРД на патерици   ! Всичко най-хубаво!

 , разказа за англичанчетата е нарпаво страхотен - хихихи! Припомня ми един случай, когато си седим с дъщеря ми преди десетина години в един пясъчник в градинка във Виена! Една майка с 4 деца също наглежда дечицата! По едно време едното почна да яде пясък и аз й обърнах внимание! Тя ми се усмихна и каза :"Не се притеснявайте, ние редовно ги обезпаразитяваме!"
Ох, ние тръгваме на детска, много искам да пиша, ама Марти е мега лепка и ....

Много съм благодарна на който даде инфото за фотоапарата от Кауфланд    В София не намериха, но в Русе имало няколко бройки останали - ура! Някой друг ако иска, мога да помоля да се провери и да се вземе.

наистина не знам как се оправят хората с повече деца, пък аз с две не мога 

Хаха, Шу, повдигна ми настроението от сутринта! Честно казано от една страна им се възхищавам на такива спокойни майки (и за американките съм чувала подобни истории), но от друга страна като не могат да се справят качествено с отглеждането на деца с толкова малка разлика....да оптимизират семейното си планиране. То и нашето е прекалено на моменти - облечи се, съблечи се, яж, не бягай, не скачай, не дишай, но пък не мога да си представя да вдигна безпомощно ръце и да ги оставя да правят каквото си искат....Малко мисленето им ми напомня на нашите мургави сънароднички, но може и аз да съм сбъркана, не знам.
Никита, в този ред на мисли мен ме тревожи не толкова дали Криси се държи момчешки и прави опасни неща на моменти (наистина според мен това си е до темперамент), а дали се вслушва и изпълнява когато й направя забележка или й забраня нещо. И много се нервя, когато пропуска думите ми покрай ушите си. Имам предвид, че всяко дете е различно (смело, страхливо, отракано, срамежливо) и белите му са различни, но сякаш не мога да оправдая с темперамента непослушанието спрямо родителските забележки. Мен лично това ме вбесява и притеснява в Криса - не че е буйна, а че ми реагира с пълен игнор и си продължава с дивотиите. Да не казвам с бабите какво е. Само от баща си има респект.....Хехе, остава да се надявам, че това поведение е здравословно (не и за майка й обаче ) и в бъдеще ще й бъде от полза.
Днес почивам и смятам да си изтегла Стъклен дом, който изпуснах снощи, и да се отдам на мързел (за последното само си мечтая, имам цял куп задачки из къщи )
Оф, ставам, че Симона иска да ползва компютъра

Зравейте,

Мен нещо ме е обзела творческа вълна, та ви пускам малко идеи за Великден http://www.facebook.com/album.php?aid=53509&id=1000004383745 … &l=b9b72faaec

Здравейте момичета!!

Айде и аз да се разпиша, че все отлагам. Иначе всичко чета, но нещо нямам муза да пиша.

При нас няма и нищо интересно , освен че миналия понеделник посетихме д-р Памуков и сега всички в къщи пият чайове. Аз моят го спрях щото ме запече жестоко, още не мога да се оправя. И мъжо и батко ни и те са така , но продължават да си пият.
По повод запека съм много предпазлива , все се пазя да не ям ориз , пуканки  и други такива храни , че при мен е голяма драма това. 2  години се лекувах с хапчета  и накрая се оправих с постене(5години стриктно) .
Теди ходи от1-3 пъти на ден.

Никита, децата са много различни. Батко ни беше много кротко дете и то защото аз така го направих-не пипай тук , не там , не се качвай , не се цапай , все забрани му поставях, но пък и той подлежеше на контрол. Тоя дребния сега  изобщо не ме отразява, колкото и да се опитвам да наложа някаква граница която да не се преминава -еееее не става братче. То си знае неговото и това е. Чувствам се тотално безсилна пред него- въпрос на характери е.
И двете ми деца са толкова различни че чак не мога да повярвам-единия тих , кротък мил , абе душа , а другия олеле майчице огън просто.

Само да вметна по повод" не е за момиче или не е за момче"- ние продължаваме да си бутаме бебешката количка  и вчера с нашата приятелка Мони  и тя с нейната , еми двама души  отбелязаха , че е момче и возел количка.   Едната бебе една съседка , а хем ни знае от миналата година , а другата една млада мацка с близначета. Кво пък толко им е странно на тези хора не знам.
 
Така че рамки и ограничение не може да се поставят освен ако ответната страна не ти разреши де.....

Гери   завид     за почивката....

Анче и аз не мога да се оправя  и с едно дори.

Ааааа и още нещо - паднахме от една пързалка с главата напред от стълбите. Ами то вместо да се пързалят , те се накачурят отгоре на нея  и стоят там, лежат, викат на хората от спирката  отстрани на оградките  и ей такива дивотии. И то така  един ден се качи Теди и пак скача отгоре  , ходи ту на едната страна ту на другата и вика на едни деца , а аз като хахава ту от едната ту от другата и му викам спри , той неееее и като се изметка    Слава богу нямаше последствия освен натъртеното  чело , то добре, че не е от най-високите 1.5 м  и тревата, та тя смекчи цицината.

Шу- пак страхотно си разказала ,  аз така със смесени чувства към тези жени   много са ми странни такива спокойни реакции граничещи с непукизъм чак  

Имаше и друго но забравих

Тони и Бухте  

Ели, много са забавни и готини !

Което пък ме подсеща , айде давайте рецепти за козунаци!!!!!!

Здрасти и от нас!

С тези дядовци дето бяха тук с багажа за бебето не можах да стигна до форума последните няколко дни...ми те бетер Рая - всичко трябва да им подам в ръцете....ако не сложа масата и гладни ще стоят. 2 дни ги изтраях, ама на 3-тия ги оставих да се оправят сами..и те вечерта си тръгнаха обратно. Ей, без жени са живи загинали.

Сега пера бебешорски дрешки и се чудя Рая толкова мъничка ли е била?! Като я гледах снощи докато спеше..ми тя си е вече едно голямо детенце... кога порасна толкоз?!

Ели, пратих ти снимка за колажа - нещо не можах да снимам само нея тези дни и пратих една от миналаат седмица - дано свърши работа.

Шу, много хубав разказ. 

Ох, пералнята свърши...отивам да заредя нова.

Тони- няма значение за снимката.  Хайде чакам и другите.

Аз да се похваля- искат да снимат Елия за рекламна кампания на Уницеф, за сега само на кастинг. Още се чудя дали да подпиша.

Тони, днес вървях към един магазин, а пред мен един татко с бебе в кошница. Ама бебунякът я имаше месец, я не. Такава кукличка! Чак като отминах 30-тина метра, усетих, че съм пропуснала магазина, ходейки след кошницата. Обожавам ги тези мишлета! Толкова са нежни и беззащитни... като извънземни направо!

Мамуно, разсмя ме!    Хайде стягай Илийко и юли месец на море във/близо до Варна. Обещавам да ти давам кошницата и да я носиш даже, и съдържанието да извадиш     Тъкмо да запознаем най-сетне двата астралноблизначести бяса. Аз със двама искам да я видя моята в действие - Илийко и Яна. Хем ще са красива колоритна гледка, хем шоуто ще е пълно.   

Аз пък тия дни загледах на няколко пъти съвсем малки бебета и не можах да повярвам колко са малки, както и че нашите са били такива. И все се сещам напоследък как пристигнаха първите дрешки за Ния от Редута и ние ги разгънахме на дивана и започнахме да се чудим дали те са дефектни или ние идея си нямаме. Голям потрес и умиление бяха

Ехааааа,каква е тази тема дето сте я подхванали,и аз много им се радвам на съвсем мъничките,но за сега моите си ми стигат и нямам силички за друго.Напред във времето може и аз да се поприхласна,но за сега това е положението.

Борис,вече ходи цяла седмица до обед на ясла,дано да издържи и да не се разболее и следващата да сме така.Днес говорих с лелките и те ми казаха ,че може още следващата седмица да го остаят да спи там.Струва ми се ,че е много рано,но от друга страна аз май никога няма да мога ссама да кажа, че вече е готов да ходи по цял ден.
Сутрин малко мрънка,на обед не плачи,...............но ще видим,каквото сабя покаже:)

  Мънки,уби ме.
Ех,как си мечтая и аз за едно такова мъничко мъниче...Алекс ми е грижа още,не мога да кажа,че е голямо дете и не ме прави луда понякога,но не е и старата трагикомедия с ежеминутно реване. А и знам,че все бих се справила,де ще ида, желание като има,всичко се постига...
Пак се размечтах. А сега да се върна в действителността.

Е,поне по едно погал по коремчетата на бременните и много  .

Ами хайде на всички, които си мечтаят за малки бебчета скоро да си имат 
Аз с ъщо се умилявам при вида набебешорчета, но се радвам, че моите вече излизат от тази възраст. Честно да си призная не ми се гледат повече бебета!
Аз да ви се оплача сериозно започвам да се притеснявам за Лора. Ами тя с кукли изобщо не играе, а аз усилено и купувам. Сега и рокли не иска да носи, реве като съдрана, ако се опитам да и облека някоя. Само панталони признава. Какво му стана на това моето дете, не знам. Моля се само да е период някакъв, ама много дълго продължи нещо...
НА ясла ходи вече втора седмица до обяд и сестрите казват, че само в началото си поплаква, после е спокойна. Но още не се храни добре