Тони, при Митко истериите са, когато се почуства по-малко център на внимание (аз си говоря с баща му, готвя или нещо съм се разсеяла). За сега се изразяват в замахване да ме удари, опит да плюе в пространството (явно го е видял в яслата и му е много интересно, защото го прави и без повод и причина) или рев и "не" за всичко, което предложа. Опитах с обяснения, скарване и наказване - да отиде в другата стая и като му мине, да дойде пак при нас, но не помогна. Веднъж в пристъп на вдъхновение му казах - "аз знам, че ти си добро дете, просто сега нещо ти става, но ще ти мине! Ела да те гушна!" и ... взе че помогна! Митко веднага спря да прави това, за което трябваше да му се скарам и дойде да се гушне в мен. Е, не винаги помага, но рязко намаляха инцидентите с правене на пук. Обаче от време на време, като реши, че иска внимание театрално се просва по корем на земята ("Ау, Мико падна!") и очаква да го гушкам и утешавам, че се е ударил (просто е усетил хитреца, че щом се удари, веднага го гушвам и целувам).
Добре, че Зеленкото обърна внимание, та и аз да забележа - честита ти титла!
Бухте, за беснеенето мога само едно да ти предложа - води я на оградено място, където няма опасност да изскочи на улицата. Аз със Митко гледам да е така, ако ще се задържим по-дълго някъде, че и той е един изтребител, особено ако мерне кацнал гълъб или врабче.
Аз от Лидл още не съм пазарувала, та нищо не мога да кажа.
Памперса още не сме правили опит да сваляме, но забелязах, че Митко отказва за ака в голямата тоалетна (бяхме за 3 дни във Велико Търново и забравих да му взема гърнето). Иначе сутрин в гърнето си върши и двете нужди, но през деня отказва да седне, че ще му прекъсне играта. В яслата не са се оплаквали да отказва, просто там се води по другите деца, но вкъщи няма кой да му даде пример.
Мънки, добре, че при нас плота е далече от прозореца! Поне във всекидневната няма опасност да стане такъв инцидент, че обединихме кухнята с терасата и прозорците са на по-високо от обичайното. Виж, за детската ме е страх, че там се опитва да отваря прозореца, а не е обезопасен. Добре, че още не може да се качва сам на бюрото! Господ да ги пази от такива инциденти!
Ние си изкарахме много приятна мини-почивка в Търново - имахме резервирана стая в стария град, точно до Самоводската чаршия, успяхме да уредим кучето да бъде извеждано от племеника, та не го водихме с нас и можехме да се разхожзаме, да пием кафе и да ходим на ресторант без да се притесняваме за куче. Митко за първи път се качи на надуваема платформа с пързалка и едва го изкарахме от там след половин час! Много му хареса и само за "деткото клубче" говореше. Явно е решил, че всичко хубаво и необичайно, което няма как да има в къщи е детско клубче.
. Поплакахме си и двете с Елия, тя ми бърше мойте сълзи, аз нейните. Цяла нощ сме се гушкали. А най- ми е мъчно като тя почне да го търси.
и три одеяла да е в тон.
, този път ми пуснаха и изследвания да видят защо аджеба ловя де що вирус има
сега като сложим по едно "не" отпред на някой и махнем "не"то на други и получаваме Янчетооо
И успех с новия преглед на Яна, дано скоро ви дадат нова дата.