Мартенчета сладки с песен на уста правят ежедневно беля след беля!

Пак съм аз 
влизам да ви съобщя нещо друго този път. Бях ви споменала, че моят мъж ще заминава за Франция - днес му се обадиха в неделя тръгват... Цял ден ми е едно такова свито в корема - незнам да се радвам ли, да плача ли?????

Много се радвам за Фивър- Да са живи и здрави. Най- сетне ще се гушкат.
 

Шу- 
Вили- пожелавам ти бързо да се намери решение и да сте си заедно пак.

Веси-  ЧРД на мъжа, да ти е жив и здрав и да се грижи за вас

Слънце- за добро е. Гледай го от тази страна.
Пък ти си оправна и ще се оправиш.

Аз вече претръпнах, че Илия ход командировки. После ми е едно хубаво, все едно сме гаджета. пишем си мили смси, говорим с часове по телефона. Идилия.

Хайде от мен 

 Страхотна новина! Браво на Фивърчето и да е жив и здрав мъникът! Ей, някакво много готино ми стана!

Веси, дано ви подмине шарката 
Слънцето, успех на мъжа ти! Съгласна съм с Елг - оправна си ти, ще се справиш.  А аз как мразя да пътува моят  
Чакам подробности от Шу и геройчето 
Моите деца пък си подмятат едни 39-40 градусови температури...  веселба 
Няма ли нови бременни? 

 
не казват още............ мълчат си...

момичета съгласна съм с вас - аз знам, че няма да падна духом, ама нали се сещате че отсъствието му няма да е за 2-3 седмици (нещо с което съм свикнала) а може да е за 2 години!!! Чак не искам да си го помислям....
Тази сутрин съм станала в 05.30 - чак съм не ме хваща!

Добро утро мили момичета 
Отдавна не съм писала,но и мен ежедневието ме помита като ураган.
Не можех обаче сега да не се включа след като видях чудесните новини.
ФИВЪР миличка нека всичко което преживяхте остане далечен лош спомен 
ШУ всички месеци на притеснения накрая са компенсирани с успех. Дано и при вас всичко остане в миналото.
СЛЪНЦЕ ти си силна и борбена ще се справиш.
ВИЛИ в името на семейството човек понякога е принуден да прави жертви,това обаче ви сплотява и ви прави по силни.
 Много ви гушкам всички.

Браво на Фивърчето,страхотна новина ,да им е жив и здрав и много да ги радва. 

Тръпки ме полазиха от щастие, толкова се развълнувах. Наскоро ме питаха какво става и аз не знаех, сега съм безкрайно радостна за тях 

Вили_ст, успех с борбата за работа. Неприятна ситуация, но съм сигурна, че ще се справите. Дано скоро се изнамери по-добър вариант 

Веси, не остана, как се чувстваш 

Слънцето, ще имате поводи да прескачате на гости 

Чакаме новини от Шу 

Слънце, ами кураж! Отначало ще ти е непоносимо, ама после той ще си идва, вие ще ходите, ще се наредят нещата! Ние сме вече от 5 години така (мъж ми остана във Виена, а ние се прибрахме) и доста добре функционира, отпуските му е тук, всеки weekend също, а ваканциите ние отиваме там! Ще се намести всичко, ще видиш, за съжаление финансовата страна ни притиска всички много и неминуемо се търсят по-печеливши варианти! Живот, какво да правиш!

Здравейте  и от мен.

Вили успех мила.

Слънце, ще ти е тежко, няма как. Но ти си го знаеш,че си силна, мога само да те прегърна.


При нас всичко е наред. Оперирахме се. Планът ми горе долу проработи. Станахме в 4,игра хапна и към 6:45 тръгнахме. Там бяхме 10 мин по рано и се почна голямото чакане. от 11 до 2:30, когато я приспаха. Тя се държа много геройски,игра, пя, по едно време дойдоха два мечока (хора с костюми) и тя много им се зарадва. Само ходеше и ги гушкаше, та чак си я прибрах че никой не можеше друг да се докопа до тях, а там все пак пълно с деца за операция. Този път беше само два часа. Обадиха ми се да отида да си я видя, но начина по който ми се обадиха направо си ме разсмя. Звъни телефона и една жена много мило ме пита, дали съм майката на Яна, казвам :"да", а тя :"а случайно да сте наблизо?", отново казвам ;"да". Тя казва:"ООО чудесно, ми тогава ще можете ли да наминете насам?" Както се сещате прелетях до болницата, само се загубих малко, че този път бяхме в друго отделение. Купихме балонче по пътя, че и бях обещала, оставих таткото до леглото в отделението и слязох да си я взема от операционната. Този път спеше, събуди се и пак се унесе. Слязохме долу, гушна се в мен и пак заспа. Дадох и малко вода, но повърна. Това с водата се повтори доста пъти. Една сестра ми забрани да и давам, защото я мързеше да мие, а всички други ми казваха да давам, нищо че повръща. Разсъни се по едно време и хукна да играе и да си пее за Баба Меца, пак си поиска вода, но пак повърна. Появиха се червени петна под очетата и се олюляваше и сестрата реши после да я включи на системи. Отидохме до кухнята, където си отвори хладилника и си хареса желе. Със свито сърце и го дадох, но този път не повърна. Към 23:00 я убедих да отидем до леглото и точно когато седнахме, сестрата дойде. Зарадва ни се и каза: " А точно вие ми трябвахте, хайде сега като сте тука да пуснем системата!" Яна се ядоса, че не може да се върне да играе, но явно беше изтощена защото не рева дълго и заспа. Ние бяхме пак в голяма стая и не че съм расист, но определено арабите са нагли, нахални и тъпи! С англичанките ги обсъждахме и псувахме заедно, но няма да  изпадам в подробности, само ще кажа че искаха куклата на Яна, защото тя спяла и не си играела с нея (  спеше с нея). През нощта сестрите идваха на половин един час я за лекарство, я да мерят пулс. Тя не се будеше, но в 5:30 вече се събуди и хукна да играе. Това че е без памперс малко ми изигра лоша шега, но и сложих чаршафи, които попиват и се справихме. В 8:30 лекарите за визитация ни намериха в стаята за игра, прегледаха я и ни пуснаха да си ходим. Мъж ми беше на 7 мили от болницата и взе разстоянието за 2 часа и 25 мин.,но го накарах все пак и до посолството да отидем, че на консула му изтича мандата другата седмица и ще трябва да се чака, а трябваше да си сменим документите. И това свършихме и си тръгнахме. Тя спа през целия път. После си поигра,гледа филм, хапна  взе си куклата каза чао на всички и в 7:40 се запъти към кревата. Взехме си Боянчо, който каза че добре е прекарал, само малко не са го хранили (обяд - ябълка) и беше ужасно гладен. Днес е весела, даже до парка отидохме. Много е самостоятелна и хич не се пази, а на мен ми спира сърцето направо, като я видя да се блъска. На таза има прозрачна, кървясала лепенка, която направо ми спира дъха като я видя а тя все на нея се опира.

Мале то стана километрично, стига съм писала и извинете

Лек ден момичета.

Уф, браво, герои сте вие с Яна!

Шу, много целувки на малката героиня, справили сте се блестящо. Да те питам - зако й бяха превързани и двете ръчички на снимката? Какво ви чака оттук насетне - прегледи, или има още за опериране?

Слънце, разбирам, че ти е тежко и съм сигурна, че ще се справиш с положението. В крайна сметка, нали е за по-добро. Децата ще са ти утеха, а и няма да ти остава време покрай тях да мислиш за друго, после ще се наредят нещата - както са писали и другите, той ще си идва, вие ще ходите... Може пък да се преместите и вие там и така ...

Вили, успех! Понякога се налага да жертваш едно, за да спечелиш друго, а и животът не е справедлив (както уж трябвало да бъде), но аз съм стигнала до извода, че нещата се нареждат винаги за хората, които знаят кое е важно в живота им Успех на новата работа!
 

SZA  на дясната ръка и беше абоката. От тук - 3 седмици смяна на превръзка; още три и вадене на пирончето. След това е третата операция - разделяне на трети и четвърти пръст. Обърнах внимание на докторката преди операцията,че според мен показалеца може да се дръпне още навътре, тя каза че го разделила до кръвоносния съд, но след операцията и тя сподели с мен мнението че наистина изглежда, че може още да се дръпне и каза че ще види какво може да направи на третата операция.

Здравейте, дами!
Не съм влизала няколко дни, но правихме в неделя пита за 40-те дни на Нико и с двамата бандите малкатаподготовка ми отне 3 дни...ама се справих, де. Има малко снимки във фейсбук, ако на някой му се гледа. Иначе сме добре, като изключа от време на време по някоя беля на Рая се справяме успешно. В този ред на мисли към мамите с 1 детенце  - не се колебайте за второ, щом аз сама се справям с 2 всеки може.

Сега прочетох новината за Фивър - страшно се радвам, че вече са си в къщи с Марти. Да им е жив и здрав. Изглеждат много щастливи, а малкия е голям бонбон.

Шу, видях и Яна след операцията. Радвам се, че е минала успешно. Бързо възстановяване на малката бандитка и много пакости пак да спретва с финес и красота както до сега...

Слънце, кураж! Ще се справите, нали е за добро.

Вили, успехи на теб с работата! Дано намерите скоро вариант да сте заедно пак.

Веси, айде твой ред да се похвалиш... кога се очаква щастливото събитие при вас?

Какво да пиша - тя Галина, а и СЗА са го написали много хубаво!
Шу, Фивърче, много се радвам за вас и вярвам, че от тук нататък ви чакат много положителни емоции и преживявания. И двете сте майки героини!!!!
Слънце, Вили, ще ви е трудно, няма как, но понякога всяко зло е всъщност за добро и може да отвори куп други хоризонти! С вас сме!