Никога не е късно човек да се изложи

Това ме подсети за една случка, когато с най-добрата ми приятелка бяхме на 15 години. Отиваме двете с майка й на Герман, бяха си купили малко земя и една барачка. КОпа майка й една леха, а ние се чудим откъде да намерим стотинки за кутия цигари. И приятелката почва да дрънчи пари; майката се усеща и се прави на луда, отказва категорично. Приятелката продължава, ама така я въртя на шиш, че майка й се вбеси и хвърли един железен лев върху пръстта. Естествено го взехме, когато се върнахме в София си купихме "Ком". Още се чувствам гузна пред майката и ми е пред очите с какъв яд и безсилие хвърли левчето на земята. Срамна работа, за кутия цигари унижихме една майка

От сърце се смях 
Ето и една моя изцепка. Преди години бягайки влетявам в почти потеглящ автобус, с влитането ми се стори, че виждам мой познат....естествено съм се припознала яко, но вече му бях казала "Здравееей, как си, отдавна не сме се срещали"...а той ме гледа умно, мигайки и ми казва с притеснено извинение, че не може да си спомни откъде се познаваме. Обаче аз вместо да си призная гафа (междувременно вече идва следващата спирка и аз слизам) се изцепвам "Ами като си спомниш обади ми се"...Ужас, ужас ужас Хем ме беше срам, хем много се смях сама на себе си и си повтарях "Добре си...добре сиии 

Като казахте автобус...Една братовчедка отива на лекции с автобус. Облечена с пола, с копчета тик-так отгоре до долу. Автобуса препълнен /това преди ок. 20г./ иска да слезне, едва се разминава с хората, накрая едва се измъква, но края на полата остава затиснат между хората и щрак-щрак-щрак...озовава се на спирката без пола! 

  И какво стана после? Смисъл, успя ли да си вземе полата или си се разхожда по бельо?

Ами взела си я. Години наред после я разказваха тая случка 

Години наред ли.... Аз защо си мисля, че просто преразказа горната случка

Това не бях го и прочела...дали не намекваш, че съм толкова тъпа, че да прочета нещо и след няколко поста да го препиша?!  
Ако я бях прочела щях евентуално само да отбележа, че е имало и друг подобен случай.

Това често се случваше в миналото. 
Една приятелка опитвайки се да прескочи близката ограда, за да избяга от училище и да иде на кафе, остана по гол г.з. Полата и беше къса, тясна, дънкова, с цип отпред, който се разделяше целия и полата всъщност представлялаше едно правоъгълно парче плат. Много беше неприятно за нея, голяма веселба за нас околните.

Един пресен мой случай от вчера.
Идва при мен клиент на гишето в работата ми. Подава си документи за някаква фирма и по грешка попълнил грешното заявление. Аз любезно се обърнах към него с думите "Попълнили сте грешното заявление ГОСПОДИНЕ. Вземете от масичката вярното и го попълнете. След което поглеждам документите, които ми е подал и виждам че "господина" се казва Тодорка Иванова.
Няма да обяснявам, че исках да ме погълне бюрото от срам 

Момичета, страхотни сте!   Чета ви и се смея... добре, че работя от къщи, та засега само семейството ми мисли, че получавам някакви факсове от собствената си глава...     Продължавайте в същия дух!  

Да разкажа и аз една стара случка, за да не си помислите, че съм изключение случайно...  

Бях на 16 години. Семейно отидохме на гости на кръстниците, за да празнуваме рождения ден на кръстницата ми. Той е буквално 2-3 дни преди обичайните дати на абитуриентските балове. Точно същата година завършваше училище дъщеря им. Беше готов албумът й със снимки на класа (похвално, аз моя си го получих сума ти време след бала, барабар с дипломата   ) и тя ни го показа. Та разглеждат другите, радват му се и по едно време стига и до мен. Снимките бяха много красиви и направени с вкус от фотографа (още едно похвално, като си гледам моя, се смея на 2 гласа   ). Решавам аз да направя комплимент, при което се изцепвам:

"Много красиви снимки! Приличат на актова фотография!"        


Както вероятно се досещате, идеята ми беше да кажа, че приличат на художествена фотография, но... всъщност и аз не съм много сигурна думата ли обърках тогава или просто не съм била изцяло наясно със значението на актовата фотография, тъй като отдавна не бях се сещала за случката. Ако е било второто, срааам... срам и позор - голямо момиче да не знае такива неща...    
Баща ми беше до мен, та той ме посръга да мълча и с две думи ми обясни какво съм изтърсила. Единствената ми утеха (и надежда) е, че май почти никой не ме е чул, защото водеха паралелен разговор останалите и нямаше опулени погледи и снизходителен смях.  

Та така де... "похвалих" се и аз.   Пожелавам на всички весели изцепки, че без изтрещяване светът е скучен!  

Ооо колко се смях, добре че съм самичка в офиса.

Преди години като се запознах с приятеля ми (тогава просто познат) седим в компания и някак разговора се завъртя около вицове тъпизми и аз разказвам следния :
-Как се казваш?
-Елка.
-Смятаиии...
И всички се заливат от смях, само той се усмихва небрежно и казва :
-Майка ми се казва Елка 
Като се сетя за тази история ми става много смешно 

преди милионо години, когато мъжът ми е бил млад  имали домашнаа помощница Пенка. и някак съвсем естетсвено всички домакински уреди у дома са Пенки, пералнята, миялната...

събрали сме се с гости, хапваме, пийваме и се веселим, пренасят се чинии, купи, плата... и всеки път като се опитам да сменя някоя чинийка с друга, гостите предлагат да я оставя, че да не мия много чинии след това. и и ли аз или мъжО успокоително казваме "Няма страшно. Пенка ще измие.". и така, докато една от гостенките въздъхна тежко и стана да мие чинии.
  казваше се Пенка 
ама кой да се сети, че Пеп(к)а която знаем от години била Пенка 

Ако се сетите, може да разкажете за някой изложил се, изцепил се...вашето субективно мнение, погледнато през призмата на вашия мироглед    (ей ма на и аз сЪ изложих) С други думи, погледнато от вашата камбанария.

     Моите все се оплакваха,като ходеха на училище, защото като питали как се казва баща им и те кажат Видьо, те ги питали, а майка ти касетка ли се казва. Тъпо, но те много се дразнеха. Тогава на мода беше видеото.Даже мъжът ми в бележките за тока го пишат Видео, все едно има такова име.

Ох престраших се, може да съм го писала и преди, не помня.
Ако някой се познае, извинения 
Та работя в банка, и отивам в един клон, да ги обучаваме, поддържаме и така нататък. В Плевенско... Няколко женички и управителка на клон, цял ден се обучаваме , помагам им, и така станахме си близки. Вечерта чакам шофьора да дойде да ме вземе и си говорим, общи приказки, изведнъж какво ми хрумва да попитам "Тук имате ли много цигани", жените казвата "ами не", аз обаче не спирам "ами турци", жените пребледняват, и започват да заекват, аз обаче продължавам "защото като бях в Джебел, имаше много турци и в клона се говореше на турски основно". Жените се умълчаха, а управителката нададе глас "защо, имаме турци, вие какво против имате", аз "а, нищо против, ама като са в Бг. да говорят на български", тя вече полу пискливо "как така, ще си говорят на какъвто език искат", аз от тук паля (детска ми работа) "като искат да говорят на турски, да си ходят в Турция, в България говорим на български".
Лелееее тая жена като побесня и като започна да вика и да плюе "Вие знаете ли коя съм аз, (тъща на известен турски политик ) моята дъщеря участваше в организирането на новините на турски по телевизията, тя беше водеща, активиска ние сме горди, че сме турци, ще си говорим на какъвто език искаме " аз изцепих "ами като сте толкоз горди що не си идете в Турция, от къде на къде в България ще слушаме новини на турски" 
В този момент дойде шофьора и тръгнахме към Плевен, за 15-те минути път, тази жена се беше обадила на целият свят. Влизам в централата в Плевен и ме посреща шефа с думите "ти знаеш ли какъв политически скандал организира" , сега е момента да спомена, че все още бях на временен договор. Както и да е, оказа се че ръководството не е взело думите и присърце, и се разминах само с базици и мъмрене.