абе направо съм сигурна че не знаеш абе направо съм сигурна че не знаеш 
(щом и не знам как се пише...здраве да е, човек се учи докато е жив ) Същата случка. Минава преподавателя ми, и ме поздравява: "Честит 8-ми март" И аз: "И на вас" 
Чак след, като го казах осъзнах, каква простотия съм изцепила. Още ме е срам 
Естествено събрала очите на всички вкл. и на бъдещите сватовете, които били със съвсем различни очаквания.Сега много се харесват и разбират, но първото впечатление е било запомнящо се ).Падала съм на обществени места.
На предишната ми работа полвах един форд мондео (със все шофьора) за командировки. Отиваме веднъж до община ХХХ, инструктирам го човека "Мишо, ще се върна до обед, ти ме чакай тука на този паркинг..." - ок. Няколко часа изкарах в тъпата община, разправях се със сума идиоти и се изнервих доста. Най-после излизам, бясна, звъня на Мишо - "ми аз огладнях и мръднах до еди кое си заведение, след малко идвам". Аз вече съм бясна, искам да се върна в София, седя на лютата жега натоварена с 5 кила документи и ми излиза пушек от ушите. Влиза фордът в паркинга, обикаля за място, в един момент спира и аз се мятам директно вътре и започвам да храня без предисловие и със завидна скорост: "Айде да тръгваме, че ми скъсаха нервите тия тъпаци, денят ми отиде на кино, ба*и малоумниците са в тоя град, все едно с конкурс са избирани..." и в следващия момент зацепвам, че вместо обемистия Мишо на шофьорското място седи един слабичък и доста уплашен човечец и мига стреснато зад едни очилца... Леле, ужас, такъв срам ме хвана... Излизам като тинейджърка на първа среща с едно момче, приятел на гаджето на моята първа дружка. Ние двечките - още ученички в гимназията, те двамата- вече работещи и съответно с повече финансови възможности да ни черпят по заведенията (по това време това ни беше в акъла, лапешка му работа). Та сядаме ние на едно кафе и аз си поръчвам едно сокче. Той загрижено ме пита искам ли още нещо и аз с всичкия си акъл изцепвам "Защо, малко ли ти е?" Оттогава беж да ме няма хич и не поисках да се срещна пак с горкото момче от срам 
Сещам се за две дребни излагации-и аз за малко да честитя на единия си шеф 8 март,в отговор на неговите поздрави,но само смотолевих нещо.Добре,че в общия шум се разми пожеланиято ми.Ама сме женски колектив и що и него да не го поздравя за празника!? И другото -обикновено не запомням имената като се запонавам и като тинейджъри сме се запонали с две момчета и играем белот на един басейн.Идва време да пиша резултата и вместо да си напиша "ние" и "вие",решавам да пиша имената.Обръщам се към едното момче/тъй като не му помня името/ и го питам, правейки се на остроумна:Как ти казват на кратко? и той ми отговаря:От името ми Иво по-кратко няма как да ми казват. Препоръчани теми
