Рак на белия дроб

  • 230 942
  • 765
# 240
Здравейте отново.При нас назначиха химиотерапия,която ще се проведе на 01.09.2011 г.само една засега,но доста е затруднено дишането.Почти не може да спи,какво ли не взема за безсънието,но не помага.Иначе засега няма болки,незнам как ще мине химията като се има предвид сърдечната недостатъчност.Дано всичко мине добре.
Виж целия пост
# 241
Здравейте!След първата отровна терапия моя съпруг почина.Всички там не може да не са знаели,че го убиват с тазия химиотерапия,но нали от Здравната каса ще им преведат огромна сума пари,та това е .....УБИЙСТВО!!!
Виж целия пост
# 242
mili44 Ужасно съжалявам за загубата ти!  Sad  Hug

Виж целия пост
# 243
искреннно ти съчувствам.Днес ходих в онкологията при една позната която работи там тъй като баща ми е с болки в рамото в следствие на подут лимфен възел.Отказаха във всички болници да го приемат след като прочитат епикризата.Просто съм възмутена,но да си дойда на думата.,попитах я съвсем искренно да ми каже струва ли си да започнем химио и тя ми отвърна,че за сега няма друго лечение и  всеки различно я понася и различно влиае.Тя лично също се е подлагала тъй като е имала проблем и вече 6г е добре, но аз не искам да експериментирам с баща ми.Не мога да си обясна как технически стигнахме толкова напред а все още няма лекарство за този рак.Пожелавам късмет на всички ,но аз лично вече съм много отчаяна в борбата,навсякъде само думии думи по форумите но нищо конкретно изпитано. 
Виж целия пост
# 244
Мили, съжалявам много Cry Сили и кураж Hug
И аз се лутах в началото с тази химия, но накрая решихме да я приложим, като междувременно пие разни неща, прочетени тук -там... 
кет, каквото и да четем, няма да намерим лек за гадната болест. Силно се надявам, че някога ще е лечима.
Желая здраве на всички!
Виж целия пост
# 245
Отдавна чета тази тема и не се решавах да се включа. Толкова трагедия, толкова болка.... Cry
Аз губя майчицата си от рак на бял дроб и съм безсилна да направя каквото и да било. Cry

Как се преживява това, просто не знам... Cry
Знам че трябва да бъдем силни и да приемаме волята Божия, но просто вече не издържам, не мога да бъда...Чувствам се ужасно виновна, че не мога да я спася. Кажете ми, как, как се живее с това? Как се справяте с тази мъка?


mili44, толкова бях потресена когато прочетох за съпругът ти, че просто нямах сили да пиша...Приеми съболезнованията ми, това е невероятна трагедия. Cry

Виж целия пост
# 246
Лизет, не го приемаш, не свикваш с мисълта и не го преживяваш. Набутваш го там някъде най-отзад, не мислиш, а само правиш всичко, което може да се направи. Надяваш се да стане чудо, че на следващия скенер резултата ще е по-добър. Живееш между два контролни прегледа и драпаш със зъби и нокти колкото можеш.
Вина, няма за какво да чувстваш вина. Не ти си причинила болеста. А да спасиш майка си, дай боже да имаш успех. Hug
Виж целия пост
# 247
Лизет, не го приемаш, не свикваш с мисълта и не го преживяваш. =================== а само правиш всичко, което може да се направи. Надяваш се да стане чудо,

не се приема - не се свиква - не се преживява - и дори да стане чудото - мисълта за него остава винаги с теб и ти става начин на живот
Виж целия пост
# 248
Аз имах надежда за чудо...Имах намерения да я закарам в чужбина, да опитаме всичко...Намерих пари и бях готова да я заведа където и да е -там където ще имаме повече шанс. В Турция ли, в Швейцария или Франция...Но...тя не пожела. Sad Скарахме се, каза че не иска да ме вижда и аз заминах за Варна. Оставих я, безсилна да дам когато не искат да го приемат. Дали не "се спасих" от това да я гледам безпомощна, не можеща да диша и да страдам за всеки неин опит да поеме въздух? Cry Чувствам се ужасно, ужасно виновна. Реших че е по-полезно да има спокойствие, но с това надеждите ми на излекуване тотално се изпариха. Лекарства и добавки които и накупих от чужбина тя не иска да ги пие и въобще нищо от мен не иска. Sad
Пратих днес пари за кислороден апарат, но божичко, това няма да я спаси, знам. И как да живея с това обаче не знам...Дори нямам сили да и се обадя, да искам прошка и да и кажа колко я обичам. Ще го приеме като сбогуване мисля. Тя се е предала. И аз вече също. Cry
Днес имах...нещо като видение за бъдещ момент...когато ми съобщават че вече я няма. Cry И този момент не е далече. Моля се да не е истина, но не успявам да прогоня тези мисли. Нямам сили да работя-никакви.
Виж целия пост
# 249
Лизет, ти не се предавай, върни се при нея или ѝ се обади по телефона, но не я оставяй сама. Представи си тя знае, че си заминава, а сега и ти си я изоставила, какво ли ѝ минава през главата.
Всеки тук има своите терзания и те разбира. Аз правя всичко възможно да съм колкото може повече време с моята майка.
Виж целия пост
# 250
Благодаря Антония. Лесно да се каже, но трудно да го направя. Sad Нямаше ме много години, бях по чужбина и не бях до нея. Сега тя не ме иска. Не съм се била грижила за нея до сега, не искала и от сега (не че е имала нужда от грижи- тя е млада на 60 г. и нямаше никакви проблеми, дори работеше до скоро). След тези думи нямам сили дори да и се обадя. Каквото и да кажа ми се струва че ще звучи ужасно нелепо и може да се възприеме зле. Интересувам се от други хора за състоянието и и ще се пръсна от мъка. Cry
Виж целия пост
# 251
веднага се върни или веднага звънни - поговорете си като майка и дъщеря - не се ядосвай - поискай прошка - не може да стоиш и да го мислиш - това така ще ти остане за цял живот - много ясно сълзите ти нямат край - но оставиш ли нещо несвършено повече ще ти тежи
ние с моята майка много неща си казахме преди деня Х - и това ме кара да се чувствам много по добре - целувах я гушках я - и сега съм много по добре - много
Виж целия пост
# 252
Lizet33 ,обади й се,не я оставяй.След време ще съжаляваш и ще се упрекваш още повече,че не си се обадила.
С тази мъка се опитвам да живея,не се приема...Както и да се опитвах,колкото и да се мъчех да приема факта,че рано или късно баща ми ще си отиде....е не мога.И аз не издържах,сринах се психически преди 2 месеца.На 2-ти припадах от нерви,тотално бях испушила.Накрая отидох на психиатър,защото съм с панически атаки от миналата година,които сега не можех да овладявам изобщо,а ме връхлитаха с още по голяма сила.Сега съм на денксит и антидепресанти,но пак получавам на моменти атаки.Тези дни си казвах,че добре съм на хапове,защото много ужаси видях.Един познат почина,стопи се за 3 месеца....Оставих позната на 22,която  всички я лъжеха,че от операцията са и засегнали нерв и затова не може да ходи с единия крак.А тя милата само плачеше и се молеше заради децата си.За два месеца и тя се стопи,вчера я занесох до тоалетната,но гледката беше ужасна...кожа и кости:(
Относно баща ми,направихме контролен скенер преди четвъртата химиотерапия.Слава Богу скенера беше добър,рака се е стопирал,няма разсейки на други места.Днес се върнахме от лъчетерапия.Правиха му 4 дни.На 8-ми тръгваме за 5-та химиотерапия.За сега се чувства по-добре,надявам се да се вдигне пак на крака,както се вдигна пак преди месец.
Виж целия пост
# 253
Майка ми почина, вече не е с нас. Cry За съжаление, не успях нищо да и кажа. Cry Нямах сили, да не го помисли за сбогуване. Съседка ми каза че нарочно ме изпъдила за да не и гледам мъките и да не тежи на никой. Тя не искала никого около себе си. Само за края викна баща ми от село. Без кислороден апарат не била спала цяла седмица. Като и го пуснали и се наспала най-сетне и се чувствала страхотно, починала си преди дългия път. Cry
Баща ми се събудил в 3 сутринта и я намира току-що починала. Правил и масажи на сърцето и изкуствено дишане но... Cry само изпуснала последния въздух от дробовете си.

Майка ми си отиде без да получи НИКАКВО лечение. Нито химио, нито нищо. 2 месеца я мотаха, 3 пъти взимат бронхоскопии, чака някакво експериментално лекарство от Германия и не го дочака.

В чужбина не пожела да отиде, на съседката казала че не иска да си оставя кокалите по чужбина. Cry

Тя дори нямаше лекуващ онколог. Shocked Как е възможно това акъла не ми го побира, но ето това е България и медицината ни.

Добавките които и накупих от чужбина си стоят почти всички запечатени и не почвани. Cry
Да кажа че се чувствам виновна значи нищо да не кажа. Как ще живея с този товар на плещите не ми е ясно. Cry
Виж целия пост
# 254
Моите съболезнования Sad.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия