Рак на белия дроб

  • 231 344
  • 765
# 555
Аз останах с впечатление, че сте правили и химиотерапии.
Виж целия пост
# 556
Да правихме и започнахме,след като приключи.
Виж целия пост
# 557
Майка е с рак на дебело черво, открит в начална фазa, но с разсейки в бял дроб. В момента е на поддържаща терапия -  вливки авастин на 21 ден и Кселода таблетки. Най-силните странични ефекти са болки в ставите, изтръпване, белене и изтъняване на кожата на ръцете и краката. Ръцете й са в много лошо състояние - едва са й взели отпечатъци в болницата онзи ден. Маже се по сто пъти на ден с хидратиращи кремове и не пипа нищо без ръкавици, но особена полза няма. Докторите нищо не казват. Дайте съвет за облекчаване на проблемите с кожата и ставите. bouquet
Виж целия пост
# 558
здравейте момичета и аз се осмелих да пиша от март месец миналата година откриха съвсем случайно дребноклетачен карцином на бял дроб на съпругът ми и се лутам в неизвестното може ли някой да ми даде малко повече информация за този вид знам че е много агресивен
Виж целия пост
# 559
Много съжалявам. Не знам за таи разновидност, но изпращам подкрепата си. Мисля, че лечението е различно само във вида на химията, която слагат. Преполагам, че вие сте минали през консултации за операция.
Виж целия пост
# 560
habibe, не знам подробности, но вече има много видове лекарства за бял дроб и се осигурява добра преживяемост на пациентите. Има си препарати, които атакуват директно него (наричат ги таргетна терапия), а не целия организъм както е при много други раци.
Предполагам, че вече е минал курс химиотерапия. Добре е, че сте го хванали навреме!


Виж целия пост
# 561
минахме химиотерапия и лъчетерапия първо на мозъка после направиха лъчетерапия на бял дроб не е хванат навреме рака има засегнати лимфни възли
Виж целия пост
# 562
минахме химиотерапия и лъчетерапия първо на мозъка после направиха лъчетерапия на бял дроб не е хванат навреме рака има засегнати лимфни възли
Четете от началото на тема има много и полезна информация успех в борбата Praynig
Виж целия пост
# 563
Здравейте  Rolling Eyes
Преди месец откриха рак на бял дроб на майка ми. За момента в рамките на този месец се лутаме  Rolling Eyes днес излезна резултата от биопсията - ниско диференциран плоскоклетъчен карцином  Rolling Eyes
Не съм чела цялата тема да си призная, не зная дали някой е писал за същия вид Rolling Eyes
Днес пуснаха и някакви имунологични и генетични изследвания на биопсията не ги запомних как се казват  Rolling Eyes ако някой е по-запознат ако може да ми обясни  Rolling Eyes 
Виж целия пост
# 564
Здравейте  Rolling Eyes
Преди месец откриха рак на бял дроб на майка ми. За момента в рамките на този месец се лутаме  Rolling Eyes днес излезна резултата от биопсията - ниско диференциран плоскоклетъчен карцином  Rolling Eyes
Rolling Eyes 
Здравейте!
И аз не съм чел цялата тема... Нооо ако не е споменато в нея за един човек който се е отрървал от рак на белия дроб и за да не се лутате и да губите ценно време... Намерете в нета писнията >> 22 Закона на Грег Андерсън>> Мисля биха били от полза на всеки който не разичта единствено и само на методитките на казионата медицина. Само дето е необходимо малко по широка кройка на мисленето от страна на болния. И ако я има ще види че не е пък чак толкова непобедим този Рачо Осмокрачо. Хванеш ли го здраво за щипките дори е безпомощен. Еее вярно за гурме - мезе точно този вид не става, но за мисловен дилакатес полят с повечеко позитивна емоция си го бива...
Пък ако ви се чете немедицинска литереатура ще дам още някое джокерче...
Меридиана на белия дроб завършва във външната част на палците на ръцете. Ин Меридиан е. Най-добро време за въздействие е между от 03 до 05 часа призори.   Вторичния му енергиен вход е през зърното на гърдата. От там също може да  му се влияе. Пак за предпочитане е в същия времеви отрязък на денонощието. "Патрнира" си с Ян меридиана на дебелото черво, който е активен между 05 до 07 сутринта. През него може да се подаде Ян енергеия и да се зареди органа. С цел да се намалят пораженията от източване й което прави осмокракия неканен гостенин... Но за всичко се изисква строга дисциплина човешка доброта и плътно постоянство. Ама хайде да не отнемам репликите на Грег!
Успех в борбата пожелавам!   
Виж целия пост
# 565
На баща ми му откриха огромен тумор в коремната област. Нефрологът
се надяваше, че е доброкачествен, но за съжаление след скенер се откриха множество метастази в черния дроб, в белите дробове и дори в костите. В белия дроб дори има метастатичен излив. Най-лошото е, че дълго време симптомите му са ги отдавали на сърдечната недостатъчност, която също е в много висока степен. Честно казано съм страшно объркана, знам че тук е темата за рак на белия дроб, но усещам, че ще получа подкрепа от вас. Предполагам, че лекарите ще ми кажат, че няма лечение. Но не зная как ще се справим с болките и всичко останало. Чудя се и дали да му кажа истината. Моля ви за съвет.
Виж целия пост
# 566
 strega  Hug
Говори с лекарите какви са прогнозите и тогава решавай. Аз бях в същата дилема - да кажа или не, защото се опасявах, че тя ще се срине, ако знае. В крайна сметка ни казаха, че ще се прави тежка химия и нямаше как да я излъжа, че просто ще пие някакви хапчета за всеки случай каквато беше първоначалната идея, преди да разберем, че има разсейки в бял дроб. В моя случай тя реши да се бори и да понесе всичко само и само да си види внуците пораснали.
Виж целия пост
# 567
Благодаря за споделеното, zigizagi. Баща ми и сега е много депресиран и макар да не съм лекар, усещам, че сърцето му няма да издържи операции или химио. Въпреки това ще се консултирам със специалисти - просто да съм сигурна. Но с депресията не знам как да се справим - иска да се прибира на село, а вече не може да се оправя сам - при всички случаи му трябва помощник, болногледач.
Виж целия пост
# 568
За депресията - антидепресант може да помогне - някои от леките - като Деанксит например, но разбира се, след консултация с лекар. Със сигурност на него му е най-тежко в тази ситуация. Колкото и ние, близките, да страдаме, за болният ужасът и безнадеждността са най-големи...
Майка също повечето време седи на село и никой не знае, че е болна с изключение на едно приятелско семейство. Дори на сестра си (с рак на гърдата) не е казала...
Виж целия пост
# 569
Здравей, strega! Реших да пиша и аз, въпреки че в момента се чувствам много зле психически и много ме боли от загубата на майка ми, която почина този месец, точно на 8 март. Аз също съм от Варна, затова пиша, ако мога да ти помогна с нещо. Четох поста ти и от моя опит мога да ти кажа, разбира се, всичко е индивидуално и частен случай, но по-добре, ако можеш, не казвай цялата истина на баща си. Също така не искам да те плаша и да те обезверя, но с тези многобройни метастази - фаталният край е въпрос на време, за съжаление, а то може и да е много кратко. Затова ти пиша, защото аз не осъзнавах колко малко време ми е оставало с моята майчица. Не оставяй баща ти да замине, грижи се за него ти, ако имаш възможност, бъди до него и го подкрепяй, покажи му колко го обичаш, защото всеки ден може да е последен, а след това много боли, повярвай ми, няма по-голяма мъка от тази, на мен животът ми се преобърна, вече нищо не ме радва, чувствам единствено неописуема болка от загубата, която, вместо да стихва, се увеличава от ден на ден... Във Варна според мен най-добрата болница е УМБАЛ "Св. Марина", както и онкологията към нея, затова, ако се наложи на баща ти, направо в нея онкология го заведи, другите са с много стара база и апаратура. Не се доверявай само на едно лекарско мнение, винаги търси и други. И преди мен момичетата са го казали, но да го кажа и аз... много съм разочарована от здравната ни с-ма, държавата, лекарите и т.н. Когато се сблъсках с всичко това, разбрах, че в България разболееш ли се сериозно - умираш. Така виждам аз нещата, никой не си мърда пръста, държавата те отписва, не ти помага, а напротив - гледа да те умори - за нея е добре дошло да не плаща пенсии на пенсионерите, такива хора не им трябват на тях. Затова е най-добре, който може да се лекува в чужбина. В София също смятам, че може да помогнат повече на баща ти. За нас нямаше как, майка беше много зле, нямах време да мисля и да действам, поне първият път. Не знам какво друго да ти кажа, можеш да ме питаш винаги, ако нещо те тревожи, ако мога да помогна - винаги съм насреща. Желая ти успех, дано Бог да е с вас! Искам да се обърна и към всички, които са писали във форума - момичета, вчера цял ден плаках с всички вас, четох тъжните истории на всяка една от вас и я преживявах. Искам да ви кажа, че съм ви много благодарна, затова че сте споделили мъката си, докато четях плаках, но намирах и утеха, и сродни души за болката, която ме измъчва, защото аз не знам от какво точно почина майка, ужасно се терзая. Много от вас са писали, че мислят, че са сгрешили, така мисля и аз за себе си. И като чета, ми олеква по някакъв странен начин. Разбирам, че може би е нямало надежда, но аз се измъчвам и не спирам да търся отговори за смъртта на майка ми, дори да е вече много късно за тях. Не мога да спра да мисля за това, въпреки че съм много сломена от болката. Ако имах втори шанс - бих започнала отново битката по различен начин, сега така мисля. Не знам вече кое е правилно и кое грешно. Аз се обвинявам, че не направихме лъчетерапия и химио, а други момичета, че са я направили. При майка нямаше как, защото първите 2 месеца тя беше зле психически. Накратко ще разкажа историята ми. Майка ми страдаше от паркинсон, откриха й го преди 10 години, но не се парализира, беше подвижна до преди фаталния ден - 10 август миналата година, в който изпадна в безсъзнание, оттам тръгна всичко, но всъщност всичко поне видимо е тръгнало от края на февруари, само че ние не сме разбрали благодарение на джипито й, което ни обърка тотално и за съжаление - фатално. Виня себе си най-вече, че му повярвах и не предприех нищо, но някак си нещата се подредиха по злощастно стечение на обстоятелствата - съвпадение, навярно съдба, кой знае... Майка се удари много лошо на една стъклена врата - не я видя. Посиня й леко челото и се поду вдясно. След това получи криза - не можеше да се движи, лежа 3 дни на легло. Извиках добър невролог. Той погледна подутината, попита ни от какво е, ние му обяснихме, че се е ударила, той се замисли, нищо не каза, предписа други дози лекарства за паркинсона и тя живна след няколко дни, обаче надутото не спадаше. Отидохме при джипито. Той, без да ни изпрати на снимка реши, че това е някаква отлепена кост, която до 1 година ще се прибере. Загубихме 6 месеца в бездействие. Всеки път го питах дали да отидем на снимка, но той все казваше, че няма нужда, бил сигурен... Като се сетя, не мога място да си намеря от глупостта си. Както й да е, майка изпадна в безсъзнание на 10 август, оказа се, че "отлепената кост" е огромен тумор - 5 см, че и повече... Трябваше незабавно да се оперира, нямах време да мисля, оперира я професор Енчев, от него и от екипа му останах много доволна, но после започна ходене по мъките. Още преди операцията той ми каза, че това е метастаза, за съжаление. Операцията мина успешно, но от екипа му ми казаха, че са спечелили битката, но са изгубили войната. Всички лекари, които по-късно четяха епикризата, която си остана недовършена, защото началното огнище не се откри, по-точно - не си направиха труда да го открият, ми казваха, че няма надежда, но аз не знам защо не осъзнавах какво се случва, не мога да си го обясня. И до ден-днешен не проумявах, че тя ще почине толкова скоро, мислех, че може би е грешка, че няма първично огнище - не знам, а и честно казано нямах много време да мисля. Сама гледах майка, съпругът ми също много ми помагаше, когато не беше на работа. Тичах, бягах по болници и т.н., много напрежение ми се събра. След операцията майка беше много зле психически, не беше на себе си, имаше пристъпи, ужасни халюцинации и т.н. Не знам защо, но не можеше и да ходи вече. Дали беше последствие от операцията, или паркинсонът се развиваше, никой не можа да ми каже. В началото имаше сили само колкото да падне от леглото и да се нарани, а трябваше да се пази главата, операцията беше голяма, правихме пластика, мрежи слагаха и т.н., за да не е с половин глава, естествено аз си заплатих консумативите, а не здравната каса, както е в нормалните държави. Не можех дори да изляза от страх, за да не падне, а трябваше да тичам по болници... тя си махаше превръзката на главата, дори се наложи да направя колан, с който леко да я вържа през леглото, докато ме няма, но тя пак се освобождаваше. Не ми се говори даже какво преживях и през какво преминах... Това е България - изписват пациентите, оставят ги на неподготвените им близки да се оправят сами, без лекуващ лекар, без всякаква заинтересованост... Та така... дадоха ми талон за ПЕТ скенер да се установи "майката рак". Чаках 1 седмица и ми отказаха без всякакви доводи, паднах много духом, защото я обричаха, но така е - държавата решава кой да живее и кой да умре, нищо че майка ми цял живот е работила за тази държава, внасяла е големи осигуровки, има висше образование, един път й се наложи да иска нещо от нея и й бе отказано. Докато се чудя на какъв скенер да я заведа, тя се влошаваше, имаше ужасни болки в стомаха, търчах по лекари, комисии, бърза помощ виках, след това стомахът й се наду, с носачи и частна линейка я заведохме в спешното, оттам ни прехвърлиха на палиативни грижи. В палиативни грижи бях най-доволна от лекарите, оказа се, че задържа урина, сложиха катетър, предложиха веднага конт. скенер на глава и на стомах. В главата нямаше в момента разсейки, всички органи бяха здрави, с изключение на бял дроб, където се видя лезия около 4 см, това става точно след месец и 8 дена след операцията. Майка малко се подобри умствено, но не съвсем, обаче физически отслабваше, но поне вече осъзнаваше да не става сама, за да не се нарани. Лекуващата й лекарка извика лъчетерапевт, който ми предложи лъчетерапия, но ми каза, че трябва да е много добре психически, за да изпълни команди, иначе не става, но можело й да умре от първата процедура. Аз вътрешно исках да направим лъчето, майка отказа, но тя не беше и в състояние на 100 процента да взема решения за себе си.
Казах, че ще помисля една вечер. Много мислих, говорих и с майка, тя каза, че не знае дали няма да се уплаши и ще изпълни командите, а казаха, че ще е фатално, ако мръдне и лъчът отиде на друго място в тялото, това ме уплаши и заради това отказах. Изплаших се да не си отиде по-бързо. Това беше най-трудното решение в живота ми... казаха ми още, че ако я подложа на лъчетерапия, после ще я изпратят на ПЕТ скенер, ако открият първичното огнище и то е в белия дроб, може само химио, друго нищо, защото е в много тежко състояние. Питах лъчетерапевта: "Ако предположим, че мине лъче и химиотерапия и всичко е успешно, колко ще живее?" Тя ми каза: "От 3 до 6 месеца." Казах й: "Няма ли шанс поне година-две?" Тя отвърна, че нямало как, но така съм й давала шанс. Тогава я попитах: "Ако нищо не правим, колко ще живее?" Тя пак ми каза: "От 3 до 6 месеца." "Е, тогава питам аз, какъв е този шанс? Ако нищо не правиш, ще живееш пак толкова, колкото, ако се подложиш на тези мъчения." Какво да кажа не знам... майка беше зле, може би нямаше да издържи сонди в дроба, химиотерапии и т.н. Тогава мислех, че постъпвам правилно, сега се измъчвам, че може би е било грешно... не знам... знам само, че много ме боли сега, ако можех да върна времето назад, щях да настоявам да мине през всичко това... всички близки ме успокояват и ми казват, че правилно съм постъпила и че е изживяла поне трите месеца живот спокойно, а не в мъки, че съм била с нея във всеки един момент, но аз не се чувствам удовлетворена от себе си. Та да продължа... след изписването от палиативни грижи майка се почувства добре, после, изведнъж се върна и разумът й, но физически беше зле, влошаваше се, получи епилептичните припадъци, когато я вдигахме да се раздвижва, слагахме я да седи на стол за 1 час, колкото издържи. Имаше силни болки във врата, никаква възглавница не й беше удобна, но нямаше болки в главата и другаде. Никакви признаци за рак на белия дроб, които знаех, но като изчетох постовете на всички, разбрах, че съм грешала, все повече вярвам, че тя си отиде именно от това. Болките в ръката - от рамото надолу, болките в гърба, това, че започна да не може да преглъща, температурата, която вдигна в деня, когато почина, мисля, че е било рак точно на белия дроб. Беше "добре" 3 месеца, поне психически, физически гаснеше всеки ден. Като си спомня каква вяра имаше, какъв силен дух, как вярваше, че ще оздравее, както и последните й думи, изпитвам ужасна болка, чак до истерия... Заради паркинсона, както и другите й заболявания, не можех да разбера индикациите, всички симптоми и болежки са почти еднакви. През февруари много се влоши, изгуби говора си, само спеше, много трудно я хранех, мислех, че е от паркинсона, извиках вкъщи невролог да я прегледа, той каза, че е трудно да се каже от какво е, може и да е от него, а може - комплексно да е. След една седмица престана да уринира, извиках сестра, която викам от самото начало, тя работи в неврохирургия, като я видя ми каза, че според нея има рецидив в мозъка, аз не знам защо не вярвах. Майка ми нищо не я болеше, до последно. Само трудно дишаше, не можеше да преглъща, накрая не можеше и вода да пие. На 26 февруари усетих, че е дошъл моментът да я заведа в болницата. Настаниха я пак в палиативни грижи. Там я сложиха на с-ми. Докторите бяха млади и любезни, помогнаха, колкото можаха. Исках контролен скенер на главата, отказаха, защото нямало смисъл, преливали й терапия за туморите, ама как правят терапия без изследвания? Много настоявах, съгласиха се, но на моя отговорност, защото можела да умре по пътя, понеже скенерът е в друга сграда. Нямах какво да губя вече, реших да рискувам, това беше последната ми надежда. Заведохме я, но, за жалост, резултатът беше много лош - 4 метастази, три в мозъка и една в челюстта. След два дена дори ги напипах. Бях съсипана, дори това не е точната дума, дори не мога да намеря точните думи, за да ви кажа как съм се чувствала и как се чувствам в момента... Една лекарка ми каза за течна храна за онкоболни, не знаех за нея, давах й я няколко дни, докато почине, както и вода, гърлото й шуптеше, не можеше да преглъща, хранеха я венозно, но езикът и устните й много изсъхнаха, напукаха се, рани, ужас беше, затова се опитвах да давам вода. На фаталния 8 март отидох сутринта със съпруга ми. Предният ден й купих някакви сребърни лепенки, че се беше покрила с рани милата, вкъщи лежеше на антидекубитален дюшек, обаче в болницата... Измих я с кърпа с топла вода, намазах я с крем за раните, залепихме лепенките, преоблякохме я с чиста пижама... тя беше станала кожа и кости, цялата в рани, гръдният кош ужасно изпъкнал, кожата изтъняла, сякаш ще се разпадне, гледката беше ужасна, никога няма да забравя този ден и тази гледка... Вдигна лека температура - 37,4 градуса. После започна да се поти, попивах потта й с кърпички, свали температурата, говорих с лекарката и на обяд си тръгнахме. Отидох в църквата да запаля свещ и да се помоля на Бог да не се мъчи. Върнах се вкъщи и в 15,39 часа ми се обадиха от болницата, още като видях непознат номер да ми звъни - разбрах... Трябваше веднага да отида да попълвам документи. Бях ни жива, ни умряла. Не я видях, защото я бяха изнесли. На другия ден трябваше да я разпозная в моргата с погребалния агент.  Ужасът и стресът бяха неописуеми.... Всичко ми мина като на лента, даже още мисля, че е сън, от който ще се събудя. Не помня как внесоха ковчега в църквата на погребението, както и други неща.
Това е моята история, приятели.                                                                                                            Майка ми си отиде гладна, жадна, покрита с рани и болка в душата от този свят.
Много ми е болно и тежко, че не бях до нея точно в този момент. Дори не знам как точно е станало, казаха, че не се е мъчила, просто си заспала... но аз си мисля, че най-вероятно така са я намерили... Най-дълбоки съболезнования на всички, които са изгубили близките си! Прегръщам всички ви от сърце! Успех на тези, които се борят, надежда винаги има, ще се моля за вас! Ще се радвам, ако някой ми пише дали е чувал от многобройни падания и травми на белия дроб, да се разболееш от рак, защото майка много често падаше последната година от паркинсона.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия