Рак на белия дроб

  • 231 344
  • 765
# 570
Сиси, съболезнования за майка ти. Знам, че мъката ти е огромна, но ... сега ще ти кажа моята история. На 5.04. се навършва една година от смъртта на баща ми. Стана така, че през януари за съжяление аз се разболях неврологично. В момента не мога да ходя, да седя седнала и с адски болки. Др Енчев прие присърце случая ми, но за съжаление не може да ми помогне, както и още двама водещи неврохирурзи. Исках да ти кажа, да се опиташ бързо да си стъпиш на краката и да живееш за себе си и хората, които обичаш. Живота е прекрасен когато си здрав!!!! Живеееейййй!!!
Виж целия пост
# 571
Sisi, силна прегръдка от мен и съболезнования за загубата.  Hug Боли и дълго още ще боли, така е когато загубиш скъп човек. Май месец ще станат 5 години откакто почина баща ми, но дори в момента докато пиша, очите ми са пълни със сълзи. Трудно е, но живота продължава и трябва да сме здрави и в кондиция за тези, които са тук и ни обичат.
Симптомите, които споделяш ми приличат на тези при баща ми- говорят ясно и нееднозначно за метастази в мозъка. При баща ми 1 година  след като оперираха огромна 5см мета се явиха над 17 броя малки, от които вече нямаше спасение. Лекарите в неврохирургията в Пирогов (Господ здраве да им дава) казаха така: Нашите пациенти са благословени- умират тихично, без да ги боли, все едно са заспали, спестени са им всички болки. И след всичко преживяно с баща ми съм, макар и странно, благодарна, че краят му беше именно такъв. Отиде си спокойно и без да се мъчи.
Не съжалявай, не се обвинявай!  Направила си най- доброто към онзи момент. Такава им е била съдбата, не се измъчвай!
Виж целия пост
# 572
Ооох мимичета...прегръшам ви силно и благодаря че ви има за да споделяме болката си.
Септември ще станат 3 г. откакто баща ми си отиде.
Все още имам гузна съвест, че е можело и още нещо да направя, но...както казва Сиси, ние не сме лекари и не сме подготвени. Няма как да знаем.
Сиси, метастазите убиват. И при баща ми беше така, халюцинации, болки в гърба и ръката.
Не се терзай. Ще ти трябва време, но ти си направила много.
Аз също имах момент в който ми минаваха лоши мисли за докторите...но имам дете, мъж, майка. За тях живея сега. Целувам снимката на баща ми и понякога дори усещам присъствието му.
Наскоро ми оперираха коляното и почувствах как ми гали коляното...звучи откачено, но така го почувствах.
Преди време пък правех пица и някой ме потупа по рамото така както баща ми правеше с думите " браво сине"( така ме наричаше защото имам 3-ма братя, та и аз бях сине 😄).
Нека си спомняме хубавите моменти. Те са нашите ангели горе 🤗
Виж целия пост
# 573
Сиси, безкрайно благодаря за това, което си споделила. За съжаление 5 дни след като писах тук баща ми си отиде тихо и кротко в съня си - от сърдечната недостатъчност. Благодарна съм, че не се стигна до болки и безнадеждност и сега съм сигурна, че там, където е в момента, се чувства щастлив.
Виж целия пост
# 574
Здравейте, момичета! Сърдечно благодаря на всички ви за подкрепата! За мен тя в момента е от голямо значение, всички ви чувствам близки, в такива тежки моменти е много хубаво да можеш да споделиш болката си с други изстрадали хора, които могат да я почувстват, защото са я преживели. Много се радвам, че открих този форум. Тук, благодарение на всички вас намерих утеха, за което съм ви безкрайно благодарна! Искам първо да изкажа моите най-искрени и дълбоки съболезнования
на Стрега: Бог да го прости баща ти! Дано е на по-хубаво място, където душата му ще намери вечен покой! Бъди силна! Искам да се обърна и към Гала. Гала, от все сърце ти желая да се излекуваш! Не спирай да търсиш добър неврохирург, докато сме живи, надежда има! Ще ти стискам палци! Във Варна, освен проф. Енчев и доцент Тони Аврамов, много добър човек е, обърна ми голямо внимание, той асистира на операцията на майка, други добри лекари в тази област не познавам. В София би трябвало да има, в онкологията чувах по-добри отзиви за лекари и клиники в София, отколкото във Варна. Никога не се предавай! Аз също от години имам неврологични проблеми, майка все казваше, че вървя по нейния път, защото прекалено изживявам нещата. Тя от силни стресове заболя от паркинсон. Срещнах вчера моя приятелка и ми каза, че нейна позната, която е млада, имала рак в 4 стадий и многобройни метастази, лекарите я отписали, тя ходила да обикаля някакъв камък, за пръв път чувам за него, давали предаването по телевизията, сега намерих информация от нета - "Лечителката от село Крибул - баба Юлия Земеделска." Лекувала всичко. Та тази жена, без да й бае тази лечителка, обиколила камъка три пъти и метастазите й изчезнали, аз лично не мога да повярвам, честно казано, но който иска, може да потърси информация за нея в нета, пък кой знае, може да помага... Още веднъж искам да ви благодаря, Гала, Северина, Дейзи, Стрега, както и на всички, които са писали в темата. Момичета, обичам ви, бъдете живи и здрави, вие и вашите близки! Дано най-лошото да е останало зад гърба ни и оттук нататък да ни чакат само хубави моменти! От сърце желая на всички много щастие и сбъднати мечти! Вашето присъствие ми вдъхна много кураж, наистина, почувствах, че не съм сама в мъката си.  bouquet
Виж целия пост
# 575
Здравейте  Rolling Eyes
Да пиша и аз   Rolling Eyes
Мойте искрени съболезнования момичета  Rolling Eyes
Както бях писала майка ми е с 4 стадий рак на бял дроб. Преди по-мално от 2 месеца го откриха. Хистологията показа ниско диференциран плоскоклетъчен карцином. Имунохистохимията не показа нищо не можаха да верифицират вида на рака. ПЕТ скенера показа разсейки в двата надбъбрека и суспектни костномозъчни  Rolling Eyes
Отказаха лечение на майка ми, поради напредналостта на рака  Confused
Тя почна рязко да се влошава средата на март. Първо почнаха болките, в София никой нищо не изписа. Диспансеризираха я в Русе, минах през кабинет на болката дадоха лепенки. Една седмица беше добре, почна да яде да се смее да си кани гости. После пак почна да се влошава. Спряха ръцете и краката да я слушат треперят и нещо като тикове има. В четвъртък тотално беше зле, неговори, не приема не може да преглъща, вкарахме я в палиативни. Казаха, че е в почти коматозно състояние  Rolling Eyes включиха я на системи и доста лекарства и е малко по-добре. Пак ръцете не я слушат и главата от време на време. Ама на моменти си е предишната жена  Rolling Eyes обясниха ни, че вероятно са разсейки в мозъка и че за момента се удържат с вливанията, но скоро ще спрат да действат и може да почне гърчове да прави  Confused Иначе с дишането няма проблем, но много кашля кръв.
Не знам колко ще изкара така, то и никой не казва  Rolling Eyes не ни и обясниха много за ръцете и главата защо така се получава голям кошмар  ooooh!
Виж целия пост
# 576
Здравей, Lailah! Благодаря за съболезнованията! Много съжалявам за майка ти! Така като чета за последното състояние на майка ти, все едно ми описваш състоянието на моята майка, преди да почине, само дето майка не кашляше кръв, дишаше трудно, беше в малко по-тежко състояние, тези симптоми ги отдавах в началото на паркинсона, защото са идентични, но после разбрах, че съм грешала, за съжаление. Лекуващият й лекар в палиативни грижи ми каза, че сме на "финала", остават й дни, може би седмица, аз пак не вярвах, не знам защо, обаче стана точно така, въпреки че мислех да си я прибирам на 10 март, даже говорих да я изпишат, но някак си усещах, че няма да се прибере у дома, и така стана, на 10-и беше погребението. Гърчове според мен едва ли ще получи, майка, докато можеше да каже нещо, ми казваше, че само душата я боли, друго нищо, после може и да я е боляло, но като цяло тя нямаше болки. Кошмарът наистина е голям, за мен продължава, сега даже ми е по-тежко от преди, докато е жива не можеш да осъзнаеш какво точно ще изгубиш, после разбираш, че си изгубил всичко, затова, ако можеш, стой повече време при майка си, аз не бях при моята в последните й минути и сега много ми тежи. Кураж! Прегръщам те силно и дано Бог да е с вас и да ти даде сили да преживееш този тежък момент!
Виж целия пост
# 577
Много е тежко ама знай - живота е за живите. Майка ти не би се радвала ако живееш в миналото и само плачеш. А и тя винаги ще е до теб и ще те пази. Аз поне вярвам в това  Rolling Eyes
На нас в палиативни ни казаха, че са я стабилизирали и има още време  Rolling Eyes
Не се знае колко де .... Rolling Eyes
От вчера и яде и аз съм много доволна  Mr. Green
Сега й звъннах точно я хранеше санитарката. Тя сама яде де, само някой трябва купичката да й държи и да й пази страх. Малко трудно, бавно, цапа се ама се справя  Rolling Eyes
Уфф дано да изкараме поне Великден заедно  Praynig
Виж целия пост
# 578
Благодаря ти за милите думи! Много се радвам, дано има надежда за майка ти! Изненадана съм, че от самото начало не са предложили терапия - лъче или химио. Питай пак, драпай, не може така да оставят жената, ако има дори малка надежда. Дано прекарате незабравим Великден заедно. С майка говорехме как ще боядисваме яйцата, а какво стана... точно на Великден ще струвам 40 дни. Ще ви стискам палци! От сърце ви желая късмет!  Hug
Виж целия пост
# 579
Лечение няма да й правят. От самото начало отказаха, много е напреднал рака. Химиотерапия и лъчетерапия просто ще я уморят по-бързо. Поне малко болки да й спестим  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 580
Ох, не знам вече кое е правилно и кое грешно... аз се обвинявам именно затова, че ги отказах, въпреки че най-вероятно пак нямаше шанс. И честно казано - нямам много вяра на нашите лекари.
Виж целия пост
# 581
Когато почнаха на баща ми силните болки, имаше мети по костите на крака, аз с много връзки го уредих да направи серия лъчетерапия, от която болките намаляха значително, но... състоянието му се влоши много. Последния скенер показа разсейки навсякъде. Тогава лекуващия му лекар онколог каза, че понеже съм го уредила на лъче, то е смъкнало имунитета му и болестта е прогресила, иначе бил сравнително добре, нищо че виеше от болки. Та аз до ден днешен се тормозя от това, но просто исках да му помогна. Дори и майка ми на няколко пъти ми го натякна. Цял живот живея с вина. Преди години като ученичка в градчето на баба ми имах опит за изнасилване от трима /то какво ли съм нямала/. размина ми се по чудо, но се разчуха нещата, стана така че скоро дядо ми се разболя от рак и почина, та все чувах, че сигурно от стреса от случката е станало, та така си живея с вина.
Виж целия пост
# 582
Здравей, Гала! Нямаш ни най-малка вина за случилото се, напротив. Постъпила си правилно, искала си да спасиш баща си, ти си много добра дъщеря, не си седяла със скръстени ръце да чакаш да умре, борила си се за живота му, това е най-важното! Сигурна съм, че той го е знаел. Нямаш вина за абсолютно нищо! Всичко е съдба, както и грешен подход на лечението на онкоболните, на лекари, здравната ни с-ма, държава, няма индивидуален подход към болните, заинтересованост, една пътека има за лечение и айде всички онкоболни са под един знаменател, остарели методи, какво ли не... Скоро гледах по телевизията да говори някакъв кандидат, не помня кой, именно за здравната с-ма, че е много зле, че болните се изписват и се оставят на неподготвените им близки, които се чудят какво да правят, че няма заинтересованост към тях, че сме на първо място по най-късна диагностика на онкологични заболявания, най-висока смъртност, именно заради грубите грешки в лечението, каза много верни неща, но кога ще се оправят тези грешки, ако изобщо се оправят някога... В моя род всички са починали от рак. Татко на 54 години, родителите на майка, които много обичах, и то млади, така да се каже. Сестра ми на 30 години заболя от рак - гинекологичен. Беше в последен стадий, лекарят каза, че след 1 месец е щяла да умре, като по чудо вече живее 16 години, няма разсейки, но има много последици от операцията, направи много дълъг курс лъчетерапия, но може би благодарение на нея пък е все още жива, всичко е частен случай. Човек, ако знае какво ще помогне... но трябва да се рискува, според мен. Ако мога да върна времето назад, определено по друг начин щях да постъпя при лечението на майка, обаче сега, като знам крайния резултат. Винаги е така, обвиняваш се за това, което си направил, но не се знае, ако си постъпил по начина, който смяташ сега за правилен, дали наистина той е бил правилният. Изобщо не се тормози с тази "вина", защото нямаш такава. Мисли за себе си и дано се оправиш!  Hug
Виж целия пост
# 583
Моля те, гала, не се тормози с чувство за вина! Не си виновна за нищо! Направила си най-доброто за татко си в онзи момент! Как се гледа човек виещ от болка и да не търсиш начин да му помогнеш?! Не си виновна и за заболяването на дядо ти, а вината е на извергите, които са се опитали да ти причинят непростимо зло.
Ти си прекрасен Човек!  Hug Много ми е мъчно за теб!  Heart Eyes Ако можех, веднага бих ти помогнала, веднага бих те избавила от нечовешките страдания! В такива моменти ми се иска да съм вълшебница и с едно замахване да избавя всеки страдащ, да дам на всеки онова, от което се нуждае...
Моля се за теб, миличка!  Praynig Прочетох за мъките ти в темата за дискова херния и от тогава следя постовете ти с надеждата, че си се оправила. За съжаление продължаваш да страдаш... Не губи кураж! Ще има начин!
Момиче преди мен предложи морфин, подкрепям идеята. Помоли поне два - три пъти да ти сложат минимално количество. Няма да се пристрастиш, но ще отдъхнеш от адските болки, ще поспиш... На мен са ми слагали "Лидол" - не станах наркоманка.
 Ще оздравееш, гала! Вярвай! Имаш обичта на семейството си, отговорното отношение на лекарите към здравословния ти проблем... въпрос на време е само.
Прегръщам те, миличка, силно те прегръщам! Ще продължавам да се моля за теб!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 584
Момичета много ви благодаря, не знам какво повече да кажа. Наистина виждам толкова много хора, които искат да ми помогнат, просто искат да ми помогнат. Семейство, роднини, приятели, непознати, лекари. За първи път виждам лекари толкова загрижени за мен, професори, които си дават личните телефони и молят да ги информирам за състояниято ми. Благодаря, благодаря на всички. Всеки ден моля, умолявам Господ да ми даде шанс да се излекувам и да се грижа за малкото си дете, което е с увреждания. Плача много, много.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия