Рак на белия дроб

Здравейте момичета  ,
Камелия, съжалявам, че и ти попадна в тази тема.
Йо, и аз съм така, все си плача, вечер особено, когато си легнат всички.
При нас положението ту се подобрява, ту се влошава изведнъж. Много ми е тежко. Баща ми има и страшно главоболие освен всичко друго, от нищо не се повлиява. Почти непрекъснато кашля и се отхрачва. Изминалите няколко дни успявахме да го поизправим малко, но от вчера пак е на легло. Снабдихме се с тоалетен стол и количка, но вчера и днес изобщо не е ставал. Краката не го държат. Вие му се свят, залита. И така... радоста ни беше кратка.
Направихме един курс таблетна химиотерапия, палиативна се води, и както се очакваше, много се влоши след нея. На 16.06. е записан за скенер и евентуално лъчетерапия след това, но според мен няма да му назначът, защото състоянието му не го позволява вече.
Много ми е мъчно, защото въпреки всичко той има надежда някаква, колкото и да му е омръзнало всичко и да няма никакви сили вече, му се живее.
Йо, незнам какво да те посъветвам. Дръж се пред него, намери сили. Прегръдки!

 
Момичета,аз рухвам.Днес плача  почти постоянно/и в момента даже/.Нервите ми избиват и се усещам как викам и по детето от вчера.И да спя не мога.Ако пък спя,сънувам как го губя,как само повтарям на някой,че съм много,ама много уморена.И найстина съм уморена.Очите ми отичат някакви от 2-3 дни,след сън се чувствам ужасно.
Незнам,но колкото по наближава 6-ти,толкова по страх ме хваща.До сега се опитвах да минавам бе хапчета,но вече мисля,че няма да успея.

Разбира се,че има надежда.



СПЕЦИАЛНА БИОЛОГИЧНА ПРОГРАМА ЗА


--------------------------------------------------------------------------------


БЯЛ ДРОБ
 
 
 
 
 
Рак на белия дроб и „рак на белия дроб” не са едно и също нещо
 
 
 
 
 
БРОНХИАЛЕН КАРЦИНОМ
 
 
 


Карциномът на вътрешния ресничест епител на бронхите или т.нар. бронхиален карцином, принадлежи към външния зародишен слой и се контролира от главния мозък. Затова по време на активната фаза на конфликта не се наблюдава клетъчна пролиферация (растеж на тумор) в бронхиалната мукоза (лигавица), а точно обратното, наречено улцерация, т.е. бронхиалният карцином е всъщност възпалено, гнойно поражение.
 

 
 
По време на лечебната фаза бронхите могат да се запушат, поради оток на лигавицата.  Това запушване, наречено ателектаза, често е само временен недостиг на въздух, който заедно със сърбежа провокира интензивна кашлица. Трагичното е, че в повечето случаи това се случва само във възстановителната фаза, когато се и открива бронхиалният карцином. Ако тези пациенти бяха намерили пътя към Германската нова медицина преди да им бъде съобщена отрицателната диагноза и прогноза, 95% от тях биха оживяли, защото те са вече в лечебната фаза.
 
 
 
Започвайки с малкия мозък латералността става определяща, за да се установи коя страна от мозъка на пациента е доминираща. За всички контролни центрове на малкия и на главния мозък има кръстосване на връзката от мозъка към органа.
 
 
 
Конфликтът, свързан с бронхите е винаги страх в обкръжението (територията). Този страх може да бъде преживян по два начина: като двигателен конфликт или като сетивен конфликт. Сетивният страх се показва по време на лечебната фаза като пневмония и в епилептоидната криза като пневмонично лизиране (разрушаване на кръвни клетки, бактерии и др. под действието на антитела, ензими). „Астмата” засяга бронхиалната мускулатура, която реагира като двигател, т.е. не е в състояние да мръдне или да се движи - конфликт на  страх в обкръжението.
 
 
 
Страх в обкръжението може да бъде преживян само от мъже или от жени в менопауза. Въпреки това, жена левичарка може също да развие бронхиален карцином, но само като резултат на женски ужас-страх конфликт. Бронхиалният карцином в този случай би могъл да е съпроводен и с депресия. Тук също изключения биха били констелациите и хормоналните промени (например, противозачатъчните хапчета).
 
 
 
Според Четвъртия биологичен закон на Германската нова медицина –  „Онтогенетична система на микробите” –  по време на лечебната фаза, контролираните от стария мозък органи разграждат туморите си с помощта на специализирани микроби, докато всяка една дупка или улцерация в контролираните от главния мозък органи, се запълни с помощта на определени бактерии и вируси (ако те съществуват в тялото!!!)
 
 
 
 
 
ПУЛМОНАРЕН БЕЛОДРОБЕН РАК (аденокарцином)

 
 
Алвеоларният аденокарцином, наречен още пулмонарен белодробен рак, се отнася към вътрешния зародишен лист, управлява се от мозъчния ствол и винаги е свързан с конфликт смъртен страх. Туморът расте по време на активната фаза на конфликта и се разлага по време на лечебната от туберкулозна микобактерия (при положение, че е налична в организма), казеира се и се изкашля навън. Това, което остава са каверни (дупки).
 
 
 
Досега мислехме, че микробите причиняват т.нар. инфекциозни болести. Това изглеждаше разумно предположение, тъй като тези микроби са винаги налице при инфекциозните заболявания. Обаче това не е точно така, защото всяка инфекциозна болест се предхожда от конфликтно-активна фаза и само когато конфликтът е решен, на тези микроорганизми им се разрешава да се активират. Всъщност, те се активират и ръководят от мозъка. Микробите подпомагат лечебния процес като разлагат тумора, който е станал излишен или възстановяват и запълват празнини, некрози и тъканни улцерации, които са контролирани от главния мозък. Микробите са наши верни помощници. Представата за имунната система като армия, която се бори със злите микроби е очевидно погрешна.
 
 
 
Ако туберкулозната бактерия липсва по време на лечението, белодробните възли остават. Има много пациенти, които имат множество белодробни възли с различни размери, остатък от предишни състояния, произлизащи от смъртен страх; например, че са обезпокоени за роднини, които са катастрофирали (или за домашен любимец). Такива белодробни възли често се откриват инцидентно по време на рутинен преглед – често години по-късно, когато пациентът вече не е болен. Ако по същото време са имали и налични туберкулозни бактерии, щяха да имат белодробни каверни и никой не би говорил за белодробен тумор.
 
 
 
Лечимите белодробни възли преди се диагностицираха като белодробна туберкулоза. Сега все по-често се определят като белодробен рак. По този начин туберкулозата намалява (като болест), а ракът се увеличава. Странното е, че никой не забелязва този факт.
 
 
 
Когато пациентът получи диагноза „рак”, това често се преживява като опустошителен шок, който незабавно задейства друг паник-конфликт и новият конфликтен шок причинява нов рак, който стандартната медицина след това нарича „метастази”. Ето защо, „метастазите” са преди всичко причинени от ятрогенни (от лекаря) диагнозни и прогнозни шокове.
 
 
 
„Вълшебната приказка за метастазите” е сбор от различни видове предположения и недоказани хипотези. Никой изследовател досега не е успял да открие и една ракова клетка в артериалната кръв на болен от рак пациент. Ако всичко е истина, то там е мястото, където би било нормално да се открие – плувайки в периферния кръвен поток на тялото. Пълна лудост и средновековен догматизъм е да се мисли, че мигриращите ракови клетки, на тяхното никога ненаблюдавано криволичещо пътуване през кръвта, може да мутират в друг клетъчен тип. Като например, ракова клетка от дебелото черво (ендодерма и контролирана от мозъчния ствол), която формира карфиолоподобен тумор се представя, че внезапно се отправя към костите (мезодерма и контролирани от медулата на главния мозък), причинявайки тъканна загуба.
 
 
 
„Онтогенетичната система на рака и раковите еквивалентни болестни СБС програми” (Третият биологичен закон) сега вече определено опровергава това; например клетка, която е контролирана от стария мозък и образува компактни тумори, не би могла ей-така изневиделица да напусне определеното си от мозъка място, да се свърже с главния мозък и да произведе клетъчно стопяване.
 
 
 
 
 
ПЛЕВРАЛЕН КАРЦИНОМ
 
 
 
Много често пациентите преживяват диагнозата „рак на гърдата” или „рак на белия дроб” като атака (конфликт) срещу гръдния кош и в резултат на това развиват допълнителен плеврален рак или плеврален карцином. Този тип карцином принадлежи биологично към мезодермата на малкия мозък и затова произвежда тумор от аденоиден клетъчен тип по време на активната фаза на конфликта. Чрез клетъчната пролиферация организмът се опитва – и това е и биологичният смисъл – да се предпази от такава атака, като формира плосък мезотелиом (плеврален карцином), който основно подсилва плеврата.
 
 
 
Такъв плеврален мезотелиом се забелязва обикновено след като конфликтът е бил разрешен. Случаят е такъв, защото всички контролирани от малкия мозък тумори образуват течност по време на лечебната фаза. При плеврата това се нарича плеврална ефузия  (в перитонеума го наричаме асцит, а в перикарда – перикардиална ефузия). Обаче, тези диагнози се наблюдават само при „синдром” – иначе ги наричаме плеврит, перитонит или перикардит.
 
 
 
 
 
ДРЕБНОКЛЕТЪЧЕН БРОНХИАЛЕН КАРЦИНОМ
 
 
 
С ортодоксалната медицина пациентът сега скача от пожара в пословичния врящ тиган. Диагнозата „плеврален карцином” (интерпретирана като „метастази”) е по-вероятно да предизвика нов шок, например, конфликт „страх от рак” или конфликт „фронтален страх”, които причиняват улцерация във фарингса. Това също се забелязва само в лечебната фаза, когато ресничестата епителна мукоза в улцерираната област се подува и се формира серозна киста, пълна с течност. Конвенционалната медицина иронично нарича това центрокистозен-центробластозен не-Ходжкинов „лимфом”. След няколко повтаряния кистата се втвърдява. В медиастинума (средностение) те могат да достигнат до диафрагмата. Дори и тук диагнозата се дава изключително в лечебната фаза, когато пациентът чувства дискомфорт. Трагичното е, че диагнозата сега става „дребноклетъчен бронхиален карцином”.
 
Със сигурност не е трудно да се разбере защо само след няколко седмици или месеци повечето пациенти умират в резултат на паниката и последващите конфликти. Човек може лесно да предположи, че около 80% от вторичните и третични тумори са резултат от ятрогенни диагнозни шокове и отживели псевдотерапии.
 
 
 
 

Уф, че глупости! Само Кристиян и беше кусурът на тази тема!!! Това уж компетентно писание надхвърля всякакви етични норми! Хората в отчаянието си трябва да повярват на всичко това и да изхарчат куп пари, надявайки се че има надежда! Направо ми е неудобно да го пиша! Кристияне, засрами се от нахалството си! И не лъжи изпадналите в такава беда!
Това, което посочваш може и да дава някакви резултати, когато карценомите са в начална фаза. Но тук тези нащастни хора са в последната фаза и преживяват последните си дни!

Уф, гадно присъствие.
Това са хора в терминален стадий, връщане назад няма. И никаква германска медицина не може да им помогне, никакви измишльотини, методики, постулати.
Терминален стадий - връщане няма!

Кьде видя,че се харчат куп пари?



Не ме интересува мнението ти за присьствието ми.
Чувствам се дльжен да дам тази информация на момичето.
И при терминален стадйи има врьщане кьм здраве,ама какво ви разбират главите на вас....

Нека момичето ми пише на лични,ако желае.Ще опитам да помогна.Без никакви пари!

Кристиан, терминалният стадий е именно такъв, защото връщане няма.
Храченето, миризмата на разложено - дробът се разлага. Няма как да бъде възстановен. По никакъв начин.
Повярвай ми - 2 години ад за мен и моят баща. Опитахме всякакви начини. Не помогна нищо.
В по-ранните фази съм абсолютно сигурна и убедена, че надежда има и то именно с методите на нетрадиционната медицина, независимо от направлението й. Но когато целият организъм е напълнен с ракови клетки, които се множат с мълниеносна скорост и засягат целия организъм - спасение няма.

Бих искала да те помоля нещо - публикувай случаи на изцеление в терминален стадий, както са описаните дотук. Моля.

И още нещо - не желая да превръщам темата в спор, не желая да се нападаме и обиждаме.
И без това тук мъката е ужасно много.

П.П. Ако смяташ, че можеш да помогнеш, а помощта ти бъде пожелана - направи го!
Но аз не вярвам. Въпреки че понякога най-ужасните неща имат едно безкрайно лесно решение.
Иска ми се да вярвам, че го има. Дано!

"Уф,гадно присьствие"
"Уф,че глупости" и тн.

Сега 
Написал сьм още в предния си постинг,че мога да помогна.Не ме караш ти да го правя,спокойно!
Не сьм видял темата по рано,за което сьжалявам.
А и мисля,че и момичето го преживява тежко и има нужда от помощ,за да не й се случи на нея нещо.
Само й повтаряте да го приеме защото вашият опит не е показал друго.
Е,има друго и затова писах.
Повече не искам да се обяснявам на когото и да било и ви моля и мен да не занимавате с мнението си за мен.Малко ме интересува.

Ако човекьт е още жив,дано мога да помогна....

Да разбирам ли, че си излекувал терминално болни?
И как?

Жив е!
Ще ви помоля,ако можете да помогнете,да го направите тук в темата!Има още едно момиче,което съм сигурна,че би искала да разбере,как да помогне на баща си.

И аз като Sourcherry смятам,че вероятно е доста късно,въпреки,че отказаха да ми дадът информация по тела-освен за вида на рака.

Моят баща днес стана и направи обиколка на апартамента-без почивки.Така тръгна,че бяхме изумени.В един момент му казах да не бърза толкова,че не мога да го стигна.Поседя и 15 мин на терасата.Но явно трябваше да се скарам с него,та да се посъвземе.

Ще ми трябва точната диагноза ,вкл.изследванията от хистологията и бронхоскопията,рентгеновите снимки да ги видя.
Искам да знам дали има температура.

За другото момиче не мога да говоря защото нищо не знам за нейния случай.
Лечението зависи от много неща,вкл. и от диагнозата.
Искрено се надявам баща ви да се намира в лечебна фаза,която има начин да се прескочи,ако се спазват някои неща.

Нямам все още епикриза!
В другия понеделник го приемат във Враца.Това което ми казаха по тела/от бронхоскопията/е,че е с дребноклетъчен-тип овесени ядки.Друга информация не ми дадоха,тъй като ме отрязаха с думите-''когато дойдете лекуващата ще ви обясни всичко''.

Тогава ще си пишем като имаш всичко.
А преди да постьпи е добре да прочете това,което сьм постнал тук в темата.
Ако решите да не го плашите предварително,го подгответе внимателно защото в болницата ще му го кажат много арогантно и студено и това ще доведе до нов шок.
Ако ракьт е дребноклетьчен бронхокарцином,то човекьт е в лечебна фаза и крьвта,която откашля трябва да е пьлна с туберкулозни бактерии.Направете изследване на храчка за тези бактерии.Изисквайте,ако трябва си платете,не е скьпо.

Надежда има!Не се оставяйте да ви я вземат!

Имаше онзи ден 2-3 кървави храчки.Другото си е някакво бяло жълтеникаво-и аз точно незнам,как да го определя.Изследван е за туберкулоза,когато ми съобщиха,че има проблем с дроба.Резултатите са отрицателни.

Не става вьпрос за Туберкулоза,а за изолиране на бактерии.