Рак на белия дроб

  • 231 344
  • 765
# 420
Ох, chocolate, пиша ти глупости. Скенера на мама го правиха в Първа градска, а бронхоскопията в Белодробната болница на Гешов. По преценка на лекарите ще й направят бронхоскопията. Иначе мама отиде сутринта в 7 и в ранния следобед си я взех.
Виж целия пост
# 421
Благодаря още веднъж, Касита!
Виж целия пост
# 422
Доколкото знам трябва да се определи вида на тумора, за да се прецени терапията. Даже ми бяха казали /един професор/, че има така наречена таргентна терапия, която е насочена срещу самия тумор. Баща ми отказа втори път да се подлага на бронхоскопия, и въобще отказва каквото и да е било, включително и евентуална операция. Мисля, че го разбирам.
Виж целия пост
# 423
Таргетната терапия е само за определен вид тумор и само при определени хора може да се приложи, прави се генетично изследване на взетия материал за хистологията. На баща ми му правиха такова изследване и не беше съвместим. Имаше аденокарцином.
Не знам някой да се е излекувал от тази напаст. Не искам да звуча грубо, но кажете ако знаете някой, който да е преборил диагноза "Рак на белия дроб". Още следя темата и всеки ден мисля за това през което премина цялото ми семейство. Няма ден в който да не си спомням всеки изпълнен с ден надежда, борбата, безкрайното чакане пред кабинетите, това, че няма места, а има много болни, наглостта и грубостта на повечето "лекари", ужаса от отказите да изпратят линейка или да окажат помощ, когато чуят диагноза "онко болен", т.е. обречен. Още се чудя дали не сгрешихме като започнахме химиотерапия, но правенето на нищо беше по-голямото зло. Може да звуча безнадеждно, но това е истината, съжалявам.
Виж целия пост
# 424
Доколкото знам трябва да се определи вида на тумора, за да се прецени терапията. Даже ми бяха казали /един професор/, че има така наречена таргентна терапия, която е насочена срещу самия тумор. Баща ми отказа втори път да се подлага на бронхоскопия, и въобще отказва каквото и да е било, включително и евентуална операция. Мисля, че го разбирам.

баща ти е прав в избора си, Гала.
всичко това само тормози пациента, а не помага въобще, само мъка...
Виж целия пост
# 425
Още се чудя дали не сгрешихме като започнахме химиотерапия, но правенето на нищо беше по-голямото зло. Може да звуча безнадеждно, но това е истината, съжалявам.

по- голямо зло от химиотерапията в случая трудно може да се намери...
Виж целия пост
# 426
Баща ми искаше да се подложи на химиотерапия, вярваше до последно, че тя ще го излекува. Как да убиеш надеждата на човек, който иска да живее, как да кажеш, че няма смисъл. Той се подложи на 4 бронхоскопии докато определят вида на тумора. Ние също вярвахме, че ще помогне ..
Виж целия пост
# 427

От това, което изчетох, останах с впечатление, че хистологичното изследване ще позволи да се определи вида рак и съответно да се избере адекватно лечение. Или нещо греша? Ако някой може, нека ми обясни, болезнена и опасна ли е фибробронхоскопията?

най - малкото е безсмислена...
защото лечението не е това, с което ни промиват мозъците, истинското лечение е да се даде на организма почивка от отровите - чист въздух, вода и храна, слънце и престой сред природата.

всичко друго само скъсява и вгорчава още повече живота на болния...
Виж целия пост
# 428
Баща ми искаше да се подложи на химиотерапия, вярваше до последно, че тя ще го излекува. Как да убиеш надеждата на човек, който иска да живее, как да кажеш, че няма смисъл. Той се подложи на 4 бронхоскопии докато определят вида на тумора. Ние също вярвахме, че ще помогне ..

ами, не сте знаели..
ако сте знаели, тогава можеше да му се обясни и да се разруши празната му надежда и да му се даде нова, истинска надежда, базирана на истинни неща!
Виж целия пост
# 429
Искренче, виждам че пишеш и в тая тема. Искам да кажа, че баща ми, да ми е жив и здрав, след 3 курса на химио е с намален повече на половина карцином и в момента копа в градината. Всички съзнаваме, че е временно но все пак е нещо
Виж целия пост
# 430
По-склонна съм да вярвам на химиото, отколкото на това че храна, вода и слънце ще те излекуват. Днес прочетох подобна статия, ядеш определена храна и рака за 2 седмици го няма, или ти инжектирват вит.С. На нищо не вярвам вече, няма спасение от това, въпрос е само на време.
Виж целия пост
# 431
да, храната, водата  и слънцето може и да не помогнат за излекуване на някого, но затова пък едно е сигурно - химиотерапията УБИВА!
Виж целия пост
# 432
Искренче, виждам че пишеш и в тая тема. Искам да кажа, че баща ми, да ми е жив и здрав, след 3 курса на химио е с намален повече на половина карцином и в момента копа в градината. Всички съзнаваме, че е временно но все пак е нещо

да е жив и здрав човекът, но аз не знам защо хората си мислят, че ако карциномът го няма и човекът е добре, това е абсолютен мит.

ако баща ти  не беше минал през химиото, предполагам щеше да има още повече сили да копа.
но всеки сам си прави избора, така е.
Виж целия пост
# 433
В Белодробна болница изследването го прави д-р Вълев, ако не е той, помоли да е той. До колкото разбрах е от най-добрите, които правят изследването, препоръчаха ми го и негови колеги и пациенти. При нас не успя да вземе материал, но беше на по-крайно място.
Виж целия пост
# 434
да, храната, водата  и слънцето може и да не помогнат за излекуване на някого, но затова пък едно е сигурно - химиотерапията УБИВА!


Вярно, тук пишат хора с надежда, която аз нямам право да убивам, но и нямам право от друга страна да не споделя .... Мама влезе за първи курс химиотерапия в петък 4-ти юли. До предния ден тя гледа децата ми, готви им, чисти им, извеждаше ги, переше, простираше, пазаруваше .... хора, беше активна като мен и вас, само леко се задъхваше от време на време и я мъчеше плекситната болка, отражение от тумора. Той, туморът дори беше малък и хванат навреме, при рентген шест месеца по-рано, е бил сянка, която лекар прецени, че е в следствие на прекарана пневмония.
След половин банка химия, Гемзар,- половин! мама беше свалена в реанимация с нефункциониращ организъм и отказващи органи! Почина в понеделник, 7-ми юли, ден, който прекара в пункция на бял дроб и коматозно, вече състояния. А заключението на лекарите, написано дори в епикризата черно на бяло е, че химиотерапията не й е повлияла! Дори статистика, световна при това ми извадиха, за да ми замажат очите, че видиш ли- да, случва се и майка ми е изтеглила късата клечка. Май ги хвана шубето да не ги съдя, де, че те още при постъпването в реанимация, ми прегориха телефона да ме карат да я пращам хоспис, защото била терминален случай или да си я взема у дома- човек, който не диша сам, не уринира сам... Всъщност още не съм се отказала да ги съдя, де, но само да си изхабя нервите, друго няма да постигна. Просто мама им почина в новата, лъскава болница, а смъртният й акт беше изведен под №1.

Едно не си прощавам- тя не искаше химиотерапията. Аз, аз, мамка му, аз я накарах, вярвайки, че така ще я задържа по-дълго до себе си, а аз реално я убих. Не карайте близките си да правят нищо, което вие смятате за правилно. Нека те си решат, защото после тежи толкова, че ви иде и вие да си идете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия