Телефонът на Харун звъни:
Б: Познай кой се обажда! Ха,ха...хубав купон беше! Много се повеселих!
Х: Хайванин, къде си? Ще те унищожа.....и т.н.
Б: Не се ядосвай, де! Ямур ще се разстрои..а какъв хубав подарък й донесох..
Х: Каквоооооооооо? Къде е ? Какво си направил?
Б: Хайде сега да познаеш кой е моят подарък за Ямурчето...затваря телефона
Х: Тарък...изведи всички от къщата...викни охраната, пожарната, полицията, бърза помощ, санитарните власти и когото се сетиш....
Настава суматоха...децета пищят, Еда търси Ямур....намира я в стаята й да гледа снимката
Е: Какво паривш тук, едничката ми?
Я: Не искам да говоря с тебе. Вие ме лъжете!
Е:/взима снимката, ококорва се...после се усмихва/ Ямур, това ли било, милата ми. Това беше шега...Когато ние с баща ти щяхме да се женим, от фирмата, дето организираше тържеството искаха да пробват осветлението и понеже аз бях на фризьор, леля ти се съгласи да позира с баща ти с бяла рокля...ама, тогава на мен ми прилоша от сешоара, припаднах/както винаги/ и ме закараха в болница... Там се оказа, че съм бременна с тебе и трябваше да отложим сватбата,докато мога да стоя на краката си, а то пък после трябваше да прекрояваме роклята, че ми отесня и така.....пък после стана късно да се женим, че комшиите щяха да говорят, че съм бременна и ....ти се роди...