"Как се справям с мислите за бебе , преди то да се появи

  • 4 822
  • 74
# 15
Прекрасната свинарка наистина се получава едни затворен кръг и натрапливост която не ти дава мира!!!Аз хем имам вече едно дете и пак ми е много тежко че не се получават нещата ...а наистина не знам как се справят жени които никога не са имали бебе-това за мене са героини!!!!!Тук в"искам бебе"има страхотни жени които наистина водят изтощителна борба не само със здравословните си проблеми но и със мислите и от които съм разбрала че задължително трябва да си намери човек и някъкво друго занимание защото иначе може да полудее!!!Аз лично си мисля че ако имах работа на този етап по-малко бих мислила но ппросто с тази безработица се налага всеки ден да си измислям ново и ново занимание и добре че сега се готвя за държавен изпит та имам какво друго да правя и отделно мисля да започна да уча сама италиански език -да си взема някоя хубава книжка с която занимателно да изучавам този мой любим език и в същото време вече да предприемам и мерки да си търся работа някъде извън нашия град в съседен наблизо да пътувам или нещо такова защото вече често започна омагъосания кръг на непрестанното мислене за бебе и дали съм добре здравословно -!успех на всички момичета във отвличането на мислите за бебе!!!!Дано толкова много занимания да си намерим та да се чудим кога точно ни е дошло за последно Wink Laughing
Виж целия пост
# 16
За двойките с проблем съвсем различно стоят нещата, в смисъл, че им е по-тежко. Аз не знам дали имаме проблем, защото досега винаги сме се пазили (не по най-сигурния начин) и не знам цялата тази работа с бебетата откъде се започва. Не знам като се върна трябва ли да правя някакви изследвания или директно да се впускам в акция... Би ми било полезно, ако някой с повече опит в този раздел на форума ми препоръча теми или някакви други четива за "подготовка".
Всъщност, може и тъпо да е, но когато много натрапчиво ме обхванат мислите, започвам да си търся четива във връзка със зачеване, износване, отглеждане на дете и си правя въображаеми планове... на мен ми действа успокояващо, за друг може да е ужасно.
Истината е, че имам нужда да говоря за това, но не с близките си. Това странно ли е?
Виж целия пост
# 17
Прекрасната свинарка не мила въобще не го намирам за странно!!!дори и майка ми не знае за плановете за бебе и занеш ли защо не споделям с никой?-защото се почва едно непрекъснато питане -всекидневно и ежемесечно докъде аджеба сме стигнали  и......става страшно!!!!!!това съм го чела и при други момичета-имаше едно момиче което откровено съжаляваше че е споделила с приятелките които всеки месец я питали дошло ли  и е!!!!така че чети си сладките книжки и дано скоро се получи при вас!!!!!Иначе не е лошо да се запишеш в седмичната темичка в "искам бебе" която в момента е със заглавие"споделеното време по-бързо тече...."-ще я намериш лесно-та там момичетата са страхотни и много компетентни и могат да ти бъдат страхотна подкрепа-знам го защото и аз пиша там и освен това разбират много неща и могат да ти обяснят или дадат насока какво да четеш ! Hug
Виж целия пост
# 18
Гледах постоянно филми, които бяха с необичаен сюжет  Mr. Green А и работата ми отнемаше от мислите, но вечер преди да заспя си беше кошмар  Simple Smile
Сега вече си имам добър помощник в отнемането на мисли, на 5 месеца е и ми е по-лесно  Peace
Виж целия пост
# 19
Да, видях я тази тема, Близначе, но отчетните не са моята страст. Може би ще следя отстрани и когато имам нещо конкретно, ще питам. Засега сме само аз и мислите. На всички опитващи пожелавам успех и скорошна радост!
Виж целия пост
# 20
Не се справям - ще психясам!
Виж целия пост
# 21
Не се справям - ще психясам!


И аз така. Sad
Виж целия пост
# 22
След цикъл съм сигурна,че този месец ще се получи.След ову съм почти убедена,че е станало.Малко преди следващия цикъл съм на друго мнение-че пак нищо не станало.По време на цикъл си мисля,че това никога няма да ми се случи.И след това... поста ми се повтаря от начало Rolling Eyes  С две думи-не се справям!
Виж целия пост
# 23
ако това ще ви успокои и трите и аз често съм така Rolling Eyes и затова я пуснах и тая тема де -щото се чудя какво още да започна да правя за да се оттърва от тоя омагьосан кръг!!!!А как мразя точно последните 5 дни преди датата.....просто ми се иска ей така да ги проспя ако може....или пък да измислят някакъв нов метод който да е надежден и да" хваща "бременността много много по-рано!така ще ни бъдат спестени много излишни нерви!Знам едно обаче-всичкото ни чакане и страдание  ще ни напомня един ден колко много обичаме децата си и колко специални са те!
Виж целия пост
# 24
Може да ви прозвучи малко  Crazy , но си мисля, че един начин за справяне с разочарованието от поредния дошъл М. е да си припомним, че и това да сме НЕбременни за още един цикъл си има някои преимущества - знаете какво имам предвид  Wink : нощни маратони, бирички, по-екстремни занимания, пътешествия и т.н...
Виж целия пост
# 25
Ох, много е трудно. И честно казано, въобще не се справям. Понякога се примирявам, понякога сърцето ми се свива и ми се иска час по-скоро да се прибера у дома и да се наплача на спокойствие. Но не ми идват сълзи и една буца се е спряла в гърлото, която само преглъщам. Сега по празниците сякаш става по-натрапчиво. Не завиждам на бременните, просто ми се иска и аз да съм като тях. Миналата година  се молех за същото. Дано до следващата всички сме успели в най-истинската мисия... И да сме силни да носим надеждата. Прегръщам ви! ДАНО УСПЕЕМ  Hug   Hug  Hug
Виж целия пост
# 26
И аз не успявах да си отвлека мислите. Особено когато всички наши приятели или бяха бременни или с малки бебета.  А пък нашето се бавеше.Ужасно беше. И всички те подпитват "Хайде, няма ли и вие  #2gunfire Как съм си преглъщала сълзите.  Истината е че пътуване и работа ми помагаха най-много. Успех на всички.
Виж целия пост
# 27
Включвам се защото когато опитвахме за бебе преди 2 години активно четях тези теми. През 6 месеца бебеправене изобщо не се справях. Живота ми течеше от цикъл до овулация, през секс , всички симптоми на бременност и после пак цикъл.
Знам, че е кофти, че не може да не мислите за това.... но ако имате с кого да сподеите всичко без да ви обясняват как да не мислите и как да сте спокойни мисля,че най-добрия вариант.
Пожелавам по малко негативни мисли и повече бебета и по бързо да станат. Simple Smile
Виж целия пост
# 28
Преди време много се бях притеснила.Терзания,сълзи,нерви..както си му е редът.Но един ден всичко това като че ли с нож се отсече и просто спрях всичко това.Намерих спокойствие в мислите си.Ако кажа че не ми докривява от време на време ще излъжа,но поне е не нещо драматично.Сега си правим секс за кеф и хич не го мисля.И да ви кажа много ми е добре.
Виж целия пост
# 29
През първите 10-тина месеца от бебеправенето бях много напрегната, всеки ден броях дните, правих ову тестове и мерих БТ (това допълнително ме изнервяше). И аз, и половинката ми много искаме дете, при всеки нов цикъл ми се плачеше, денят ми беше "черен". Наистина много нерви изхабих и често бях непоносима.
Но... сега, с времето се поуспокоих, зная че когато съм спокойна тогава ще се получи. Дори сме си давали и малки почивки (по свое желания съм пила 2-3 месеца противозачатъчни), за да се поотърсим от мислите за бебе ( по - скоро на мен са ми били нужни, а не на мъжо). Сега, когато ми дойде ще си призная, че ми е криво, защото съм имала надежда, но не го правя на трагедия, нито плача... просто продължаваме напред. Мнооооого търпение и спокойствие трябва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия