Мамино синче или страхливец?

Мнението ти е направо цинично.
Интересно ми е, би ли доверила бъдещето си на мъж, за който едно дете е товар?!
И би ли повярвала в любов, която изключва детето ти и го превръща в срамна тайна?!?!

Едни от най-добрите хора, които познавам, са самотни родители /да поясна, не просто разведени, а отглеждащи напълно сами децата си/. Или деца, отраснали с един родител.
Или, дръжте се да не паднете, един от най-близките ми приятели е отрасъл сам /без баща, с майка работеща в чужбина/. Уникално готин мъж.   Ама не, вие не можете да си представите за какъв човек става дума, как не се е пречупил от хорските думи, не знам.

Признавам, че имах предразсъдъци. Докато сама не се убедих, че тези хора са много, много свестни.

Поклон пред Ментова, Бърди и авторката. Това са силни жени.

Хм..Не мисля,че е мамино синче или пък страхливец,това го съдя от твоите думи за него,че е човек на място,подкрепя те,взима сам решения и т.н. Според мен просто е уплашен в този момент,в което няма нищо срамно и лошо,нормално е.Живеенето заедно и представянето пред семейството е сериозна стъпка,това,че е било трудно за него не значи,че не те обича,понякога причината за това се крие вътре в самия човек.Явно той иска да сте заедно,по думите ти личи и ,че ти също обмисляш този вариант.Не го вини за това,че за 2 дни е предпочел семейството си.Все пак те са му семейство от 20+ години,нормално е в началото да е бил изплашен и раздвоен,да се е почувствал притиснат от най-близките си.Това не означава,че не те обича ,а и щом след 2-3 дни сам е осъзнал грешката си е добре.Лошото е само,че семейството му е с предръзсъдаци ...Но това е нещо,с което той на първоначален етап трябва да се справи,все пак това са родителите му,сигурно му е болно,че не те приемат,но той трябва да се опита да изглади нещата,след това е твоя ред да покажеш пред сем. му ,че си прекрасен човек и това е.Ти сама знаеш дали връзката ви има бъдеще,помисли,почувствай и реши.Но все пак не забравя,че всеки прави грешки,ти сама ще прецениш доколко тази гре шка може да ти повлияе и дали ще развали отношенията ви.Желая ти успех и дано не съм била досадна с дългия си пост

На тез' години, не бих чакала и ден мъж, който една година
не е намерил време и начин да каже за мен на родителите си.
Пък бил той до тогава и най-прекрасния.. Унизително ми е.
Чакала съм един такъв близо 2 години, загубена женска слепота 
Уплашен бил. От какво...

Настоящето  ми гадже, ме заведе да ме запозне с родителите си още на 2-я месец.
Умирах от притеснение как ще ме възприемат и с глупавите ми комплекси, че съм чужденка.
Те пък умирали от притеснение, аз дали ще ги харесам...

Ако съм на твое място, гледам си детето и хич няма да се занимавам
да се вкарвам в разни роли, далеч от възпитанието и добрите маниери.
Защо ти трябва да се харесваш на тях, а не те на теб?!

Абе момиче недей така! 
Спри да се оправдаваш - там ти е грешката!
Няма нищо за оправдаване!
Сигурна съм, че имаш прекрасно дете и ако за това да го имаш е трябвало да се ожениш и разведеш - ами струвало си е! Мисли така - не се оправдавай. Имаш нещо невероятно в живота си - детето ти и "цената" с развода е най-малкото, което човек може да плати.
Хората ни приемат така както ние се поставим - изправи я тази глава и приеми, че нещата, които ни се случват ни правят хората, които сме в момента. Развела си се - и к'во??? Имала си смелостта да излезеш от брак, в който предполагам, че не си била щастлива (щом е приключил) и си имала кураж да продължиш напред сама с детето. Длъжна си пред себе си да бъдеш щастлива и ако за това трябва да се разведеш и 5 пъти - какво толкова. Ти си смел човек - не си стояла в брак само за да не си със "статус - разведена". Мисли го от тази страна - а не се оправдавай. Не изпитвай вина, че си направила грешка - това даже не би трябвало да е грешка щом имаш едно прекрасно дете от този период на живота си!

За това - изтупай се от собствените си предрасъдъци спрямо себе си, изправи се и го заяви това, че си разведена като факт, от който нито се срамуваш, нито се оправдаваш - това е просто един факт, нищо повече! Имаш право (даже направо ти си се полага) да си щастлива не по-малко от тези, които са със статус "неомъжена - без дете" - и се бори за това без ни най-малко притеснения, угризения, оправдания...пак ти казвам - ти си смел човек! Не е лесно, човек да се разведе - повечето стоят в брак, в който не са щастливи - техния "статус" е за оправдаване - не твоя!


 

Виж, не съм го казала с цел да прозвучи цинично, но все пак детето си е дете и има нужди от грижи. Това не означава че мъжът трябва да обича това дете, нито че не трябва да го обича. Все пак мъжът обича жената, а дали и колко обича детето е друг въпрос. Все пак той може и да се е опитал да обикне детето, но дали се е получило, не е задължително.
Ако исках да се изразя цинично, щях да използвам изрази от рода на каручка с ремаркенце ...

Обичащ мъж не би се държал така.
Не би се срамувал от теб, защото поведението му е точно такова. За толкова време, би трябвало да се е привързал и към детето.
Унизително е, да.

Да бе няма да го обвиняваме - година и половина безметежна връзка с тази същата жена му е било добре, пък сега изведнъж ..... ох леле мале, ама тя мама не дава 
Ей на такива, аз им викам "селски тарикати",  използва колкото може и после бяга, като все някой друг е виновен, мама, тате, баба, леля или приятелите му ..... щом, родната му майка му няма доверие, че си е избрал правилната жена, на мен лично не ми прави добро впечетление.

Чакай малко, каква вина има мъжът за тази връзка продължила година и половина? В смисъл защо трябва да се чувства виновен, едва ли не че е бил използвал жената един вид? Ами очевидно не е, имали са връзка, и двамата са се радвали на нея, не само мъжа, но и жената. Виж, един брак е съвсем друго нещо.

  Много едностранно гледаш на нещата. Първо - всеки може да се влюби, да излиза с някого, но когато стане дума за обвързване - да се отдръпне, защо решихте, че трябва задължително да се вземат?  Второ - едно е да обичаш жена/мъж - съвсем друго - децата му. Кой от вас с ръка на сърце ще се закълне, че ще обича безприкословно и чуждо дете? Всъщност това е и един от основните проблеми при осиновяване/разсиновяването, човешко е. Трето - да, има хора, които държат на отношенията в семейството си и търсят одобрението му. Не всеки може да си зарине главата в пясъка и като ренегат да избяга от всичко, само за да бъде с някого другиго.

 
Спрете да разтягате глупостите, които ви профучават из главите!
Авторката не е твърдяла, че този мъж не приема детето й.
 

Детето ми е голямо, почти на 16 г. Няма как да искам от него да си играе с нея или да я води на разходки, той я приема като част от мен. Грижите относно дъщеря ми съм си ги поемала сама и ще ги поемам и за напред. Тя не ни е пречката. Вътрешно в себе си решението съм го взела и то в никакъв случай вече не е окончателно, просто исках да знам това решение грешно ли е или не според чуждото мнение, за да знам с каква съвест да продължа да живея за напред.

 
Мислех, че става въпрос за съвсем млад и неориентиран човек, а явно не е така. Имаш дъщеря на почти 16 години, вероятно приятелят ти не е на 20 и малко.
След една определена възраст, ако човек все още е зависим от родителите си, ще ти даде повод за още много теми тук, дори и да заживеете заедно.

Е, как да не е пречката детето 

А ти какво решение взе? Макар и не окончателно?

На колко години сте ти и той?

За мен самият факт, че за година и половина не те е запознал с родителите си е индикация, че е очаквал неодобрение от родителите си и или е отлагал момента или не е очаквал да има задълбочаване межжду Вас   

А ти защо не си имала желание (инициатива от твоя страна) да се запознаеш с родителите му за тази година и половина?